15 март 2020 18:24, Варненска и Великопреслaвска митрополия
С архиерейско служение във варненския Катедрален храм „Успение Богородично“ на 15 март 2020 г. бе почетена паметта на свети Григорий Палама в посветената му Втора Неделя на Великия пост. Негово Високопреосвещенсто Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Василиевата света Литургия. Заедно с него съслужиха председателят на храма ставрофорен иконом Димитър Стоев – духовен надзорник на епархията, протойереите Ивалин Славов и Георги Великов, митрополитският дякон Любомир Георгиев и дякон Венцислав Георгиев.
Светата Литургия бе украсена от антифонното пеена на клиросни певци, като двата клира бяха водени от Тодор Тодоров и Тодор Даков. На богослужението присътваха множество варненци, дошли да почетат паметта на солунския свететец.
Митрополит Йоан произнесе проповед, в която запозна присъстващите с живота и приноса на свети Григорий Палама, наричан светило за светото Православие. Архиереят заяви, че днешният ден е много важен, „защото отново възвестяваме учението за Божията благодат на светата Църква, което беше успешно защитено и абсолютно развито в най-големите тайни от този свети отец“.
Паламитските спорове протичат в периода 1336-1368 г., но особена сила те придобиват между 1341 и 1351 г. За това десетилетие са проведени повече от десет събора, минава се през различни църковни и политически перипетии, за да се стигне до тържеството на православното учение. Повод за споровете са антилатинските трактати, които Варлаам – довереник на византийския император за преговорите с папските легати в Константинопол през 1334-1335 г. – написва в навечерието на срещите си с тях. Причина за разногласията става въпросът за метода в богословието[1]. Постепенно те ще обхванат молитвената практика и всички останали аспекти на исихазма. Това слага и началото на публични спорове, които продължават още близо три десетилетия.[2]
Цялото слово на Негово Високопреосвещенство можете да видите във видеото:
Варненският и Великопреславки митрополит Йоан призова всички християни „в себе си да имат силна вяра и ако може да запазят сериозно вътрешния си духовен мир. Същевременно обаче – разума, дисциплината и онова, към което сме призовани… Аз моля всички братя и сестри, когато усещат, че имат свое заболяване, или не са в сила, нека да останат по домовете си, нищо страшно няма. Тези от вас, които приеха светите Дарове нека не се смущават. Светото Причастие е най-великата ни сила. Това е благодатта, която ние приемаме.“ Архиереят отбеляза, че и по време на проскомидията, както и в две от ектениите на светата Литургия, се казват прошения за избавяне от болестта. „Но хигиената, карантината, медицинските изисквания трябва да бъдат спазени много точно.“ Митрополит Йоан отбеляза, че най-вероятно ще се наложи по-младите християни да помагат на по-възрастните човеци, които трябва с по-голямо внимание да се пазят.
[1] Христов, проф. д-р И. „Битие и съществуване в дискусията за метода между св. Григорий Палама и Варлаам” – В: Хуманизъм. Култура. Религия, С.: „ЛИК” 1997, с. 37-49 (https://www.academia.edu/11997590/Битие_и_съществуване_в_дискусията_за_метода_между_св._Григорий_Палама_и_Варлаам._-_Хуманизъм._Култура._Религия._Лик_София_1997_с._37-49)
[2] Христов, проф. д-р И. „Съборът от 1351 г. в историята на паламитските спорове“ – В: https://dveri.bg/wkpdu
Снимки, видео и текст: Георги Великов
