22 март 2020 20:22, Варненска и Великопреслaвска митрополия
В третата Неделя на Великия пост, наричана още Кръстопоклонна, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи светата Василиева Литургия в Катедрален храм „Успение Богородично“. Заедно с него съслужиха ставрофорен иконом Димитър Стоев – председател на храма и духовен надзорник на епархията, протойерей Йордан Найденов – секретар при Варненска и Великопреславска света митрополия, протойерей Ивалин Славов и протойерей Георги Великов.
Преди началото на Василиевата света Литургия митрополит Йоан изнесе в корабната част на храма напрестолен кръст с вградена частица от Честния и Животворящ Кръст Господен. Той започна своята проповед с думите Христови, които прозвучаха днес в евангелско четиво на Неделя Кръстопоклонна: „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мк 8:34). Архиереят продължи проповедта си, обяснявайки, че тези думи се изричат днес, когато се изнася Честният Кръст Господен.
Негово Високопреосвещенство заяви, че има три момента в призива Христов. Първият е: „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си“. Митрополит Йоан разясни, че този момент е изречен в Стария Завет с едно изречение – да отдадем душите си на гладния (вж. Ис. 58:10). „Какво значи това? Нашите мисли, нашите чувства, цялото ни наше естество и нашето „Аз“, не само, но и да мислим, да се трудим и да съдействаме на ближния в неговия успех. В неговото пребиваване като наш ближен. Нашата любов да изобразим върху ближните. Тоест това е първата част на цялото това призоваване. Всъщност човек не живее за себе си в този свят, той винаги е в една общност. Винаги е в едно общество, винаги е в събранието на Църквата, винаги е сред Божия народ и е напълно нормално Христос да изисква това първо, да ни призове да бъдем състрадателни, да бъдем хора достойни в помощта на нашия ближен, в близостта ни до него и във всички изпитания, които ние имаме, да окажем съдействие и помощ“, отбеляза Варненският и Великопреславски митрополит.
Архиереят насочи вниманието на присъстващите към втория момент от призива на Христос: „да вземе кръста си“, което значи, че Той е дал на всеки един човек кръст. „Само че първо Той го понесе и го понесе не за нещо друго, не че трябваше да го понесе заради Себе Си, защото нямаше за какво, Той го понесе заради греха на човеците. И както знаете в Гетсиманската градина Христос се молеше усърдно и беше помолил Бог да Го отмине тая чаша, но изпълни волята Господня. Така каза Той – да бъде Твоята воля, Господи (Вж. Мт 26:36-46; Мк 14:32-42; Лк 22:39-46). Тоест онзи кръст тежък Той понесе през целия Йерусалим, за да може да стигне до разпятието, кръстните страдания, за да изкупи целия свят и да възкръсне от мъртвите. Следователно Господ ни дава да носим кръст от нашето рождение. Този кръст при всички случаи може да не е много лек и да огъваме своите нозе пред него, и да чувстваме тази тежест. Някои, с помощта на Божията благодат, чувстват, че Господ е до тях и леко носят кръста си. Други чувстват своята богооставеност, както всъщност и Христос я почувства в един момент, защотото каза: „нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти“ (Мт 26:39). Разбира се Той изпълни до край всичко, това беше любовта на Бога. Следователно ние, носейки своя кръст, било на страдания, било на болка, било на болест, било на каквото и да е, трябва да проявим търпение и да си го носим с радост, за да си спомним, че и Христос носи кръста Си и го понесе въпреки тая тежест. Така че това, което ни е дадено като кръст и ние ще си го носим. Каквото Гопод даде не с ропот, а с благодарност, не с неверие, а с твърда вяра и не с малодушие, а с твърдо упование и надежда в Божието милосърдие и в Божия благ промисъл“, заяви митрополит Йоан.
Третата част или третият момент от призива Христов е да Го последваме. Негово Високопреосвещенство разясни какво означава това последване: „Виждайки пътя на Христос в светата Четиридесетница, ние вървим към Страстната седмица, към седмицата на страданията. Следователно за всеки човек има страстна седмица. Носейки кръста си, за всеки човек има такова определение. Само че то е повторението на онова, което Господ направи чрез носенето, страданието, кръстната смърт и възкресението, т.е. ние, носейки кръста си с търпение, помагайки на своите ближни, отричайки се от собственото си „Аз“, можем спокойно да стигнем до Христос, Който е наша Пасха. И всъщност, ако Христос възкръсна от мъртвите и на нас даде възкресение. Ето я огромната надежда на православния християнин. Така че, носейки кръста си, вървейки към Страстната седмица в последованието на богослужението, ние и в живота си вървим по този начин. Така че никой да не се страхува, да не се притеснява и да запази самообладание на духа.“
Веднага след края на светата Литургия митрополит Йоан поръси храма и всички вярващи с Богоявленска светена вода.
Снимки и текст: Георги Великов
