15 април 2020 19:56, Ловчанска митрополия
Тази година Великият пост беше белязан от огнено изпитание, застрашаващо съществуването на телата ни, но още повече – застрашаващо спасението на душите ни.
Започна война с един вирус, която се превърна във война срещу начина ни на живот, във война на светогледи, но особено знакова е целенасочено водената война срещу Църквата!
Ако по време на реалния социализъм войната срещу Църквата се изразяваше в разрушаването на храмовете като сгради, във физическото унищожение на вярващи – духовенство и миряни, то сега войната е насочена срещу стремежа на човека да влезе в Царството Божие, да изработи спасението си, да живее в мир и любов с братята си!
Ударът е насочен към възможността на православния християнин да се причастява, т.е. към възможността дасе съединява реално и истински с Христос, да устоява на изкушения и изпитания, да се освещава, да събира запас за Вечния живот, да работи за душеспасението си, приемайки Тялото и Кръвта Христови!
Тайнството Евхаристия еустановено от Господ Иисус Христос на Велики четвъртък, непосредствено преди смъртта и Възкресението Му.
Ето какво казва Той: „от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам“ (Лука 22:15).
Завещава ни да ядем Неговото Тяло и да пием Неговата Кръв като правим това, за да живее Той в нас – да очиства телата, умовете, душите и сърцата ни, и да ни дава сили да понесем последствията от това и от тежките условия, в които ни поставя пандемията!
Като се причастяваме със Самото Тяло и със Самата Кръв на нашия Господ Иисус Христос, ние се съединяваме благодатно с Него, но се съединяваме и помежду си, ставаме заедно – всички братя и сестри – едно в Христа.
Как можем да бъдем едно Тяло помежду си, как можем да бъдем единен духовен организъм, ако не се съединяваме в Христа? В кого другиго да се съединяваме, ако не в Него? Можем ли да бъдем помежду си братя, ако не се причастяваме с Него и в Него? И как ще имаме любов помежду си, освен в Христа и чрез Христа, чрез причастяването с Неговото Тяло и Кръв?
Една от целите, която се преследва със затварянето на храмовете явно е да не бъдем едно помежду си, да нямаме любов помежду си?
Православният християнин знае, че САМО чрез Тялото и Кръвта Христови може да устои и да получи завещаното му от Господ Иисус Христос царство: „А Иисус им рече: истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб ще живее вовеки.“ (Йоан 6:53-58)
Тези евангелски слова дават отговор на въпросите: Защо за вярващия в тях православен християнин е жизнено важно да е отворен храма? Защо е жизнено важно да приема Тялото и Кръвта Христови?
Няма как да се причастяваме виртуално или по телевизията от светата Литургия, която излъчват.
Църквата ни призовава: „Елате, верни, да се порадваме на гостоприемството на Владиката и на безсмъртното угощение, приготвено в горницата.“ (утреня на Велики четвъртък, канон, песен 9, ирмос, гл.6).
Призивът да се затворят храмовете и в тях да служи само свещеник, клисар и певец цели да отдели народа Божи от Господа Иисуса Христа, да затвори вратите на Царството Божие за хората на 21 век, да ги остави сами, без неговата помощ, на страховете им, на болестите им, на несигурността за бъдещето им. Затова и ни беше припомнено, че не по-малка беда от коронавируса са унинието и отчаянието, които също могат да отнемат човешки животи. Да, тесни са вратата, но са отворени!
Ние вярваме и изповядваме, че в св. Причастие се съединяваме с божествените, свети, пречисти, безсмъртни, небесни и животворящи, страшни Христови Тайни. Такива ги нарича свещеникът по време на Светата Литургия и ние вярваме, че те са такива в действителност. Ако не изповядваме тази същност на Христовите тайни, които не могат да бъдат едновременно и животворящи, и средство за зараза, то само тогава може да мислим „от пастирска икономѝя да се разреши едно причастяване с еднократна лъжичка или друга безопасна форма, не защото причастието може да ни зарази (както казах, не вярвам, че Бог би го допуснал), а за да не вкарваме в съблазън и вярващите, и невярващите, и хората в църквата, и тези извън нея“ (виж тук: dveri.bg).
За православния християнин няма по-голяма благодатна сила на земята от св. Причастие и няма по-сигурно убежище от отворения храм.
Правото на убежище в храма е било неотменно право за всеки човек! Храмът е бил убежище и в духовно, но и в юридическо отношение. Нима това е случайно?! Нима нашите предци не са знаели какво правят, постановявайки това? Те са знаели, знаели са добре, че мястото на храма не е като всички останали места! За Църквата дори дворът и оградата на храма са осветени от Божията благодат (вж. пр. 76 на Шестия вселенски събор). Съществува ясно разграничение между „свещено място“ и „обикновено място“ (пр. 97 на Шестия вселенски събор). Правило 5 на Гангърския поместен събор, което придобива общоцърковна валидност по силата на 2 пр. на Шестия вселенски събор, повелява категорично: „Който невъзбранно учи да се пренебрегва дома Божи и събранията, които стават в него, да е анатема.“
Заблуждаващо е да се твърди, че народът като стои далеч от храма по време на благословените празнични дни и се лишава от духовната си храна, лишава се от Самия Христос, извършва истински подвиг, истинска жертва заради ближния си!
Заблуждаващо е да се твърди, че който не ходи в храма през тези дни, обича ближния повече от себе си, че това е истинският подвиг и че той е на хората, а не на Св. Синод, който – видите ли! – решил да жертва и без това едни доста съмнителни по характера си парацърковни ритуали като раздаването на върба на Цветница (пак там). Хората, които всяват разкол между вярващите в църквата и тези които са извън нея, допускаме че ще са между първите, издигнали възгласа „Християните, християните подпалиха Рим“, при все че в храмовете се спазват всички противоепидемиологични мерки.
Истинската жертва на всеки православен християнин за ближния е приемането на Хляба на живота – светото Причастие, защото чрез него се освещава и оживотворява, чрез него само може да придобие и мир, и любов към Бога и ближния.
В тези дни беше направена недопустима съпоставка на доброволното, съзнателно и промислително отдалечаването на Господ в пустинята за молитва с нашето принудително престояване в домовете ни, за да бъдем убедени да не ходим на църква?!!!
В пустинята Господ се отдалечава, за да прекара 40 дни и 40 нощи в непрестанна молитва и строг пост преди да пристъпи към общественото си служение. На 40-тия ден дяволът започва да го изкушава чрез храната, славата и властта. Още на първото изкушение, с което врагът на човешкото спасение го провокира да превърне камъните в хляб, Господ рече: „ писано е: не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“. (Мат. 4:4)
Точно с този отговор на Господ се надяваме да бъдем разбрани и от „вярващите“, които искат да се затворят храмовете, и от невярващите, защо за православния християнин е жизнено важно да е отворен храма, повече жизнено важно, отколкото да е отворен хранителният магазин. Не че хранителният магазин не е важен, но ние имаме ясното съзнание, че „не само с хляб ще живее човек“. Този изказ може да провокира някои да квалифицират подобно твърдение като зилотско или изречено от фундаменталисти, от хора с ниско ниво на духовност, „характерно особено за някои епархии“, но то е евангелска истина! А за народа Божи словото от Божиите уста най-силно оживява в Храма!
Затова сравнението на пребиваването на Господ в пустинята с нашето принудително пребиваване в домовете ни по време на Пандемията е недопустимо. Добре ни беше пояснено, че Господ не се нуждае от молитвата в пустинята, тъй като той може и да не се моли, защото е Господ, но ние, човеците, без Неговото слово, без Неговото тяло и Неговата кръв не можем да се обожествим!
Неразбираемо е, че в 21 век правим буквални паралели с началото на 7 век, като призоваваме народа Божи да следва подвига на света Мария Египетска като не посещава храма!
Та може ли да се сравни подвигът на св. Мария Египетска с тези ограничителни мерки, които принудително са ни наложени?!!!
Тази свята жена, стигнала до истинско, дълбоко разкаяние за извършените от нея грехове, напуска света, отправя се в пустинята при дивите зверове с малко храна, без никакви запаси от дрехи и с душа, изпълнена с вик към Бога за помилване, за прошка на греховете ѝ. Преминала съвсем сама през глад, жажда, студ, страх, бесовски нападения и още много, много изпитания, тя достига такава святост, че за нея времето, пространството и земното притегляне не са имали никакво значение. Даже в това свято състояние тя е търсила Светото причастие преди смъртта си, ЗАЩОТО БЕЗ ХРИСТА СВЕТИИТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ СВЕТИИ!
Огромна част от хората на 21 век, оставайки сега у дома, са със смартфони в ръка, с по няколко телевизора, с пълни гардероби от дрехи, с много удобства.
Огромна част от хората на 21 век изпитват страхове, но не от Бога, а за здравето си, за децата си, за парите си, за храната си, за удоволствията си, за работата си!
Огромна част от хората на 21 век дори и не подозират за бесовските въздействия върху тях чрез телевизионни реалита, съвременна музика и филми, предлагащи разврат, насилия, убийство!
Огромна част от хората на 21 век, макар и да вършат грехове, дори нямат и помисъл за изповядването им, за стремеж да възстановят разкъсаната връзка с Бога!
Сега в тези дни на огнено изпитание, ние, хората на 21 век, разбираме колко бързо можем да загубим не просто здравето, но и живота си!
Обхващат ни страхове за бъдещето, преоценяваме приоритетите си и много от нас разбираме – в тази пандемия имаме повод да благодарим на Бога, духовниците и управниците си, затова че храмовете ни са отворени, че чрез тях викаме към небето денем и нощем за спасение на душите ни и за здравето на телата ни. (Пс. 54).
Длъжни сме да отдадем тази благодарност, защото нашите бащи и деди помнят времето на преследването заради вярата, познават духа на атеизма – същият този дух, чиито горчиви медийни плодове берем днес.
Истина е, че не всички християни са въцърковени, че не всички се изповядват и причастяват, но затвореният храм за всички християни – и въцърковени , и невъцърковени, е по-страшна беда от пандемията, защото дори и да можем в къщи да се помолим пред домашните си икони няма къде да се причастим, да бъдем кръстени, венчани, да преживяваме пак и пак Светата литургия!
Да се твърди, че ниското ниво на духовност е нарочно търсен ефект от страна на духовенството, за да не се създават предпоставки за заразяване, е изключително грозно, превратно и изопачено .
Наистина свободата на словото изисква голяма отговорност и ясно съзнание, че с него не следва да се манипулират другите. Ще може ли след толкова силни обвинения и реплика като тази : „Евхаристията не променя естеството нито на виното, нито на хляба“ (пак там), да се изрекат по време на св. Литургия страшните и велики слова: „Да мълчи всяка човешка плът и да стои със страх и трепет, и нищо земно в себе си да не помисля. Идва Царя на царуващите и Господа на господаруващите, за да Се заколи и да Се даде за храна на верните. Пред Него вървят ангелски ликове с всякакви начала и власти, многооки херувими и шестокрилати серафими, като закриват лицата си и пеят песента: Алилуйя, алилуйя, алилуйя!“
Истината е, че греховният ни живот и липсата на покаяние ни държат далеч от храма и от светото Причастие! Живо свидетелство за това е този момент от житието на Света Мария Египетска:
„Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.“
Господи, дай ни сили, по молитвите на Света Мария Египетска и всички светии, да се ужасяваме от дълбочината на падението си, да плачем за тежките си грехове, за да можем да видим с очите на Света Мария Египетска животворящия Кръст Господен и благият образ на Божията Майка – помощница на обидените, надежда на обезнадеждените, застъпница на бедните, утеха на наскърбените, кърмителка на гладните, одежда на голите, изцеление на болните, спасение на грешните, помощ и защита на всички християни.
От група православни християни
