Анастасий Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит. Синаит (ум. ок. 700 г.) – преподобен, подвижник, борец срещу ересите, екзегет.

За живота му са запазени малко сведения. Роден е по всяка вероятност в Палестина или Сирия в началото на VII в. и е запознат с гръцката култура (в произведенията му се забелязва влияние на Аристотел).

На младини, след като посещава светите места в Йерусалим, се оттегля в планината Синай, където се присъединява към монашеското братство, ръководено от Йоан Лествичник. По-късно става игумен на манастира и се прославя със своите подвизи.

Тъй като църквата, особено на Изток, е разтърсвана по това време от многобройни ереси, преди всичко от монофизитството, Анастасий напуска няколко пъти манастира, за да участва в борбите за Православието.

Умира на преклонна възраст. Паметта му Православната църква чества на 20 април.

Произведенията на Анастасий са събрани в Migne PG, t. 89, но техни критични издания не съществуват. Малко е превеждан и на руски език.

В съчинението си „Пътеводител“, засягайки въпроса за целостта на свещения текст, Анастасий изразява увереността си, че Бог не може да е допуснал същественото му преиначаване. Същевременно той  отбелязва и някои неточности в Писанието, по-специално позоваването на пророк Йеремия, докато става въпрос за цитат от пророк Захария (вж. Мат. 27:8-10, Зах. 11:12). При Йеремия, пише той, „не намерих тридесет сребърника цена за Христос, нито плащане за нивата на грънчаря“ („Пътеводител“, XXIII).

В съчинението „Отговори на въпросите“ Анастасий разрешава редица недоумения, свързани с Писанието.

В дванадесетте книги на „Анагогично съзерцание на Шестоднева“ („Anagogicarum contemplationum in Hexameron“) са събрани немалко изказвания на древни писатели и „доста размишления, питателни за ума и сърцето“ (архиеп. Филарет Гумилевски).

В рус. прев.: „Ответы на вопросы св. А. Синаита“, пер. Г.М.Чижева, Владимирские ЕВ, 1865, № 2-24, 1866, № 1-24. (Слав. прев. на „“Ответы на вопросы“ с сокращениями в „Изборнике“ Святослава 1073 г.“, М., 1983, факсим. изд.); „Беседа на 6-й псалом“, Серг.Пос., 19115; „Слово на святое Преображение Христа Бога нашего“, ЖМП, 1972, № 9; „Об устроении человека по образу и подобию Божию“ (пер. и комм. А.И.Сидорова), „Символ“, 1990, № 23. Преводите на други произведения са посочени при архим. Киприан (Керн) (вж. библиогр. към Екзегеза на светите бащи).

Апрель, „Жития святых на рус. яз., изложенные по руководству Четьи-Миней св. Димитрия Ростовского“, кн.8, М., 1906 (репр. М., 1992); Архиеп. Филарет (Гумилевский), „Историч. учение об отцах Церкви“, т.1-3, СПб., 18822; ПБЭ, т.1, с. 656-60; Еnc.Кat., t.1, s. 519.

Александър Мен

Превод Павел Б. Николов, из кн. Словарь по библиологии от Александр Мень.