Двери 20 Март 2020

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан вчера направи обръщение към клира и миряните на епархията си по повод усложнената ситуация в страната и света. В него той дава архипастирски насоки как християните да приемат рязката промяна в начина си на живот и участие в богослужението. „Съвременният силно секуларизиран свят беше призован да утихне. Стремлението на човека да пътува навсякъде, да види всичко, да получи най-много блага, да бъде в непрекъсваема динамичност сега трябва да поспре! Да си останем у дома! Да бъдем насаме със себе си и с най-близките си – това са призивите днес“.

Митрополит Йоан разяснява духовните причини за случващото се в света, като посочва, че когато човек се отдалечава от истинския Бог и многократно извършва грехове, тази греховност води до болест. „Днес много хора с безстрашие извършват различни грехове и дори парадират със своята безстрашност. Точно сега е нужно за нас постоянният спътник, събеседник, защитник, помощник в благоустройването на нашия временен живот тук на земята да бъде страхът Господен“.

В дните на страх от постоянната заплаха от болестта митр. Йоан отправя послание за християнска надежда: „Трябва да помним, че ще дойде изцеление. Нека да служим на Господа със страх и да се радваме пред Него в трепет“ (Пс. 2:11).
Варненският владика дава в обръщението си и конкретни пастирски насоки на духовниците от епархията:

„Не се страхувайте и не се смущавайте“.

„Отслужвайте много старателно светите Литургии, защото тези Литургии се отслужват за целия свят. Старайте се, когато пристъпвате към това велико Тайнство, да сте изпълнили стриктно молитвеното си правило, което е необходимо при отслужването на светата богослужба“.

„Призовете младите хора от Вашите енории да се отзоват в помощ на по-старите в доставянето на продукти, медикаменти и всичко необходимо“.

„Сърдечно се молете за лекарското съсловие и особено за онези лекари, които на първа линия се борят с коронавируса. Много от тях полагат душата си за своите ближни, те имат нужда от нашата искрена молитва. Молете се за ръководството на държавата и за всички онези институции, които пряко се грижат за защитата на населението“.

„Бъдете усърдни в изпълняването на предписанията на компетентните органи, свързани с хигиената и дезинфекцията на храмовете ни. Спазвайте изискванията за лична хигиена“.

Архиереят отправя препоръки и към пасомите си, като им препоръчва:

По-възрастните членове на епархията и чувствителните към остри респираторни заболявания да изпълнят призива на лекарите и си останат вкъщи.

„Отдайте се на домашната молитва, четете молебния канон на св. Богородица и акатиста на преп. Йоан Рилски“.

„Отправяме искрена молба към всички онези християни, които се причастиха в първата седмица на Великия пост, да пристъпят към светата Чаша в края на Великопостния подвиг, в чест на светлото и мироспасително Възкресение Христово. Разбира се, за крайно нуждаещите се духовенството е на разположение да преподаде светите Дарове. По този начин подготовката ни за светата Евхаристия ще бъде по-пълна и задълбочена“.

„Призоваваме всички християни да не се причастяват без необходимите еклисиологични предпоставки“.

„Разпоредихме по храмовете да останат дежурните духовници с един певец. Нека няма струпване на много хора! Искрено благопожелаваме търпение, надежда, която не посрамя (Рим. 5:5), и упование в Бога. Да не забравяме, че преди разсъмване е най-тъмно“.

Митр. Йоан призовава: „Нека всички да се пазим от „вируса на параноята“, който всъщност е вирус на паниката. Църквата като наша майка има своя голям непреходен, двухилядолетен опит. Чрез божественото Причастие се пренася Христос, Който е вечният Живот и лекува духовните болести на човеците, а често и телесните болести. Не може никой да принуди Църквата да се отрече от своята идентичност. Сега е време за молитва, пост и покаяние“.

В края на обръщението си той отправя духовния взор на вярващите към наближаващия празник на Христовото Възкресение:

„Нека Христовата светлина да отхвърли невидимия враг. Бог да пази всички! Нека да служим на Господа и усърдно да се трудим в изпълнението на Неговите заповеди, със страх да не Го оскърбим, нарушавайки Неговата свята воля, и да се радваме пред Него, имайки предвид Неговото милосърдие, като с трепет помним нашето недостойнство“.

„Не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си“ (Еф. 1:16)“.

Целият текст – тук.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,69364/view,article/