Новини от православния Свят

Преди началото на св. Литургия митр. Антоний пострига Николай Бандаков (секретар на църковното настоятелство в Люксембург) за четец, певец и свещоносец на Българската православна църква. С архиерея служиха свещениците прот. д-р Добромир Димитров (председател на църковното настоятелство и свещеник в църковните общини в Лондон и в Кент, Великобритания), прот. Станко Дидов (свещеник в храм „Св. Седмочисленици“, София, основател и духовен наставник на църковната община в Люксембург), прот. д-р Стоян Бербатов (свещеник на църковната община в Хаселт, Белгия) и свещ. Николай Николов (обгрижващ църковната община в Кьолн-Бон). По покана на църковното настоятелство като официални гости на празника присъстваха г-жа Марияна Кънчева (съдия в Общия съд на Европейския съюз, Люксембург) заедно със съпруга си, както и вицеадмирал Митко Пенев (военен представител на България във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз в Брюксел). Като помощници на духовниците в богослужението взеха участие и иподякони от Берлин и Кьолн (Германия), както и от Люксембург. За да споделят радостта от празника и да се срещнат с архиерея си и с братя и сестри в Христа в Люксембург пристигнаха и българи от Белгия, Аахен и Кьолн и украински семейства от Трир (Германия). След старателна подготовка и изповед мнозина пристъпиха към св. Причастие.

В празничната си проповед митр. Антоний разясни смисъла на празника Благовещение и представи богословското значение на св. Богородица за спасението на човеците. В словото си митрополитът направи паралел с условностите на съвремието и съзидателната роля на жената-майка за всяка домашна църква като пазител на семейство. Като поздрави всички жени и майки с празника, митр. Антоний благодари и на официалните гости – съдия Марияна Кънчева и вицеадмирал Митко Петев и подчерта, че българската държавност може да пребъдва само в единението и единомислието между Българската православна църква и представителите на официалните власти, в случая на съда и на военачалието. Архиереят благодари и на председателя на църковното настоятелство прот. Добромир Димитров за любезната покана, на останалите присъстващи духовници, на църковните настоятели и на всички допринесли за организацията и благолепието на празника. Не на последно място митр. Антоний отправи архиерейските си напътствия и към новопостригания църковен помощник, като му пожела да усилва старанието си и да израства в усилията си за добруването на църковната община. Богослужбата завърши с радостно многолетствие и общи снимки в двора пред храма. Всеки присъстващ получи за благословение от архиерея икона с изображение на св. Благовещение (автор на оригинала Юлия Станкова) и с лика на св. Йоан Рилски, а всяка дама отнесе в дома си като символичен подарък от църковното настоятелство по едно изящно изработено лале (закупено с благотворителна цел от родината).

Братското общение продължи по време на общия обяд в комплекса. Особено ярко се открои една от темите за разговор: нуждата от съработничество между архиерея, духовенството и църковното настоятелство заедно с цялата общност за намиране на подходящ храм в Люксембург, в който постоянно да се събират на богослужения православните българи в държавата. Всички се ангажираха с каузата и си пожелаха тя да пребъде!

Датите за събранията на църковната община се обявяват редовно в профила ѝ във фейсбук, като следващото богослужение е планирано за 22 април (Светла събота) отново в храма към центъра „Св. Йоан XXIII“ в Люксембург.

Константин Нихоритис е изтъкнат гръцки старобългарист и богослов с многобройни публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. Последователно завършва Атонската духовна академия (1976 г.) и Софийската духовна академия (1981 г.). В момента е професор във Факултета по славистика, балканистика и ориенталистика в Македонския университет в Солун.

Проф. Нихоритис неуморно служи на каузата за популяризирането на българския език и българската култура. Повече от тридесет години той преподава български език в няколко гръцки университета и води различни курсове по българска култура от Средновековието през Възраждането до съвременността. Той е автор на няколко учебника и учебни помагала по български език за гърци (някои от тях в съавторство със съпругата му Марияна Нихорити) и на два разговорника – гръцко-български и българо-гръцки. Също така той редактира гръцки преводи на художествени произведения от български автори.

Новият член на БАН е истински посланик на византийската и гръцката култура в България и още повече – на българския език и българската култура в Гърция. Бил е научен ръководител на многобройни магистърски тези и на четирима успешно защитили докторанти, ръководил е също и български специализанти в Солун по програмата „Еразъм“. Удостоен е с медал „Иван Вазов“ (през 2002 г.) за приноса си в популяризирането на българския език и култура. Носител на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Повече за научната дейност и трудове на проф. К. Нихоритис – тук.

На днешната богослужба храмът се изпълни с богомолци, много от тях дошли с децата си. Някои от тях се присъединиха към нас за първи път, а други пък пътуваха повече от час, за да присъстват на св. Литургия.

Със своята затрогваща проповед о. Юлиян както винаги докосна по неповторим начин душите и сърцата на богомолците. Той наблегна на факта, че постът е възможност всеки един от нас да се спре, да се замисли и да погледне себе си. Също така изключително важно е по време на поста да умножим добрите си дела, да се молим не само за себе си, но и за нашите близки и приятели, които все още не са познали истината.

Отецът ни говори също за силата и значението на Христовия кръст, на който смирено се покланяме днес, в средата на Великия пост.

Песнопенията бяха вдъхновено изпълнени от нашия църковен хор и стоплиха душите на присъстващите.

Признателни сме на о. Юлиан, че независимо от многото му задължения в Германия той ще зарадва нас, българите в Швейцария, за празника на празниците – Възкресение Христово, като ще извърши богослужения, както следва: на 15 април от 23:00 ч. в гр. Веве и на 16 април от 11:00 ч. – в Женева.

За опелото и погребението на о. Александър пристигнаха кметовете на Кърджали Хасан Азис и на Одрин Реджеп Гюркан, както и дипломати, и приятели на свещеника от България, Гърция и Турция. О. Александър беше погребан в двора на българския храм „Св. Георги“ в Одрин.

Снимки: в-к „24 часа“

Вижте още: Почина отец Александър Чакърък в Одрин

В продължение на четири месеца жителите и гостите на най-посещавания полски град ще имат възможност да се запознаят с шедьоври на четири поколения иконописци от Банската школа, създадена от Тома Вишанов – Молера. От октомври 2022 г. досега иконната изложба беше показана с голям успех във Варшава и Бялисток. Гостуването в Полша се осъществява в партньорство между Музеен комплекс – Банско и Българския културен институт във Варшава.

Иконната сбирка с образци от Банската художествена школа е създадена през 1986 г. от Музеен комплекс – Банско. Иконите в изложбата са от края на 18 в., от 19 в. и дори от началото на 20 в. – периода, през който съществува Банската иконописна школа, разказва за БТА директорът на Музеен комплекс – Банско Светла Барякова. Основател на школата е Тома Вишанов, за когото историята разказва, че е учил във Виена, където е пристигнал с керван на бански търговци. Иконописецът оформя свой собствен стил, близък до господстващите по това време в Европа стилове барок и рококо.

Майсторите от Банската иконописна школа оставят след себе си някои нововъведения като перспективата, а цветовете, с които работят, са по-тъмни.

Синът на Тома Вишанов, Димитър Молеров, наследява от баща си таланта, а и занаята, но се връща към традиционния византийски канон, без да изоставя постигнатото от неговия баща. Димитър Молеров е най-известният и най-търсеният от всички Молерови, тъй като новаторството на Тома Вишанов не е било прието еднозначно от всички в родината му.

Симеон Молеров, син на Димитър и внук на Тома Вишанов, продължава традицията и прави много за установяването на банските художници на Атон, в манастирите на полуострова. Последен от тях е Георги Молеров, който за съжаление оставя малко творби, тъй като умира млад.

В рамките на Банската художествена школа са творили и зографи, сред които Михалко Голев, Димитър Сирлещов и др.

Икони и стенописи на представители на Банската художествена школа могат да се видят в много църкви и манастири в региона, както и в Рилската св. обител, в атонските манастири и на много други места.

„Но не искам братя, да не знаете за починалите”, казва св. ап. Павел в посланието си до Солуняни: „за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.” /Сол. 4:13/ Ние, вярващите, имаме надежда и нашата надежда е спасителната и промислителна Божия десница. Като земни хора да поскърбим за добродетелния покойник, като вярващи, които имаме надежда за вечния живот да не униваме, да ни крепи надеждата в Бога, надеждата в безсмъртието, защото смъртта и гробът не са края на човешкия живот. Както Христос Бог възкръсна, така и всички, които вярват в Него, изповядвайки Символа на вярата, ще възкръснем за живот вечен.

Нека Бог настани душата му в място светло, в място злачно, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка!

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Опелото ще се извърши в нeделя (19 март) в храм „Св. Георги Победоносец“, гр. Одрин, Република Турция.

Беше отслужена св. Василиева литургия от доц. прот. д-р Иван Иванов със специални молитвени текстове за празника. Присъстваха настоятелите и миряни от православната ни община в Рим и мисиите в Анцио, Нетуно и Колеферо. На литургията присъства и Богдан Паташев, посланик на Република България към Светия престол и Малтийския орден.

Сред гостите на службата бяха също студенти от Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, дошли за празниците на българите в Рим и за да се поклонят на древните църковни светини във Вечния град.

Част от богомолците се изповядаха и причастиха в тази първа нeделя от Великия пост. С благословението на о. Иван за този ден проповед произнесе един от отличните студенти – Павел Русев от четвърти курс.

Преди това на 3 март българите в Рим се събраха в храма, за да отбележат националния празник Трети март. Беше отслужена панихида за загиналите за свободата на България и благодарствен молебен за мир и благоденствие на българския народ. На богослужението присъстваха посланик Богдан Паташев, представители на посолството ни в Рим, миряни от Рим, Анцио, Нетуно и Колеферо, както и студенти от Богословския факултет на СУ.

Празничната програма ни върна в годините на робствоте, през които поколения българи са родени и живели без да вкусят радостта от свободата. Поклонихме пред жертвите, дадени в името на нашата свобода, благодарихме за усилията да бъдат запазени през вековете българският език и култура чрез вярата и любовта към Бога.

Празничният ден продължи с тържествен концерт по случай Православна нeделя, чието традиционно провеждане беше подновено след двугодишно принудително прекъсване – този път с домакинството на Грузинската православна църковна община и със съдействието на Гръцката православна община в техния храм „Всички светии“ в Мюнхен. Музикалният форум се проведе под мотото „Всички заедно обединени чрез православието“. Истинска радост беше за нас да чуем ангелските песнопения на руските смесени православни хорове, грижливо подбраните и изкусно изпълнени песни на румънските и сръбските православни певци, нежните песнопения на украинския православен хор, наред с древните уникални тонове на антиохийското православно хорово изпълнение, следвано от традиционно мъжкото византийско пеене на гръцкия православен хор и на женския хор на домакините от грузинската православна община.

Достойно се представи и българският православен хор с ръководител и диригент Мартин Пенев, на когото изказваме специална благодарност както за ръководството на хора, така и за изготвянето на програмата и плаката за празничния концерт.

Съвместното честване на Неделя православна ни накарат да почувстваме, че българската православна община е неделима част от световното Православие.

По традиция певци и гости бяха поканени на празнична трапеза с традиционни вкусни постни ястия, приготвени от общината домакин.

След отпуста на молебена отец-съветника Дръгическу се обърна с тържествено слово към официалните лица и множеството българи с думите: „За мен е изключителна чест да представя благославящото послание на Високопреосвещения отец митрополит Нифон, архиепископ на Търговище, отправено към тази общност от трудолюбиви и добри хора от Търговище, които са доказали и продължават да доказват, че представляват, за нашия град Търговище, за окръг Дъмбовица, пример за добро съработничество и красиво и добро съжителстване заедно с останалите. Днес сме се събрали, за да благословим плодовете на земята, както и да благословим животните, които вашата общност използва за полските трудове… Удивително е в периода предхождащ св. Възкресение, по време на Тодорова събота, освен културната програма, да се благославят животните, символизирани от този кулинарен продукт, изключително вкусен (т.нар. „кончета“). Прочее, пожелавам, от страна на Негово Високопреосвещенство и от наша страна, на свещенослужителите на този храм, покровителстван от св. йерарх Нифон, на всички тук присъстващи, на цялата общност от православни българи много здраве, дългоденствие и живот запазен от всякакви изпитания и недостатъци. Бог да ни помага и всички да ни благослови. Ще излезем пред храма, за да благословим със св. вода конете, които най-достойните и най-трудолюбивите от вашите представители са довели да им се възхитим и виждайки ги да им сърадваме. Благодаря ви!“.

Празникът продължи с конкурс за най-красив кон, оценен от специализирано жури.

В седалището на Дружество „Заедно“ се проведе богата палитра от български народни танци и обичаи изпълнени от ансамбъл „Кукери“, община Брънещ, ансамбъл „Български извори“, община Извоареле, ансамбъл „Хоро“, община Бълен сърб и от домакините от ансамбъл „Босилче“ на дружество „Заедно“ на българите в гр. Търговище.

Традиционно провеждания на Тодорова събота празник на българите в Търговище се организира от 1996 г.

Прот. Кирил Синев

Снимки: Пламен Петков

Г-н Радко Влайков, посланик на България в Румъния, се обърна към официалните румънски лица и представители на дипломатическата ни мисия с думите: „Съдбите на българския и на румънския народ през вековете са се преплитали много често и те са били обединени да си помагат за своята свобода, за един по-добър живот. Българският народ винаги ще бъде признателен на румънския народ за закрилата, която е дал на българските дейци на Национално-освободителното движение, които са действали в Румъния и са получавали закрила и помощ да готвят освобождението на България“.

В своето слово г-жа Анка Попа, зам. кмет на Плоещ, говори за общото културно-историческо минало и настояще на българския и румънски народ, което е подкрепено „от жертвата на героите, от общи традиции и обичаи, от общата ни вяра. Тъкмо присъствахме на общото българо-румънско богослужение. Желая на българския приятелски народ мир, благоденствие и успех във всичките му проекти“.

Г-н Вирджилиу Даниел Нану, префект на Прахова, говори за румънските воини паднали в боевете при Видин, Плевен, Смърдан (дн. с. Иново) и Рахова. „Радваме се на възраждането на отношенията между нас. Нека припомня момента, когато Плоещ бе закрилник на многобройна българска емигрантска общност от сливенски търговци развивали дейност в пазар на чифлика Беряска“.

Накрая пред паметника бяха положени венци и цветя от страна на българския посланик и официалните местни власти и организации.

По традиция честването на Националния празник на България продължи в Търговско-промишлената палата на Прахова, където струнен квартет от плоещката Филхармония „Паул Константинеску“ изпълни химна на България и Румъния. В своето слово г-н Аурелиан Гогулеску, председател на камарата, говори за заселилите се приблизително 1600 българи от Сливен в Плоещ около 1830 г., както и за регистрираните днес 18 български фирми. Посланик Влайков записа признателни думи в паметната книга на палатата.

Срещата завърши с обсъждане на бъдещи съвместни културни дейности.

Текст: прот. Кирил Синев

Снимки: Пламен Петков