Картина на живо от Храма

Православен календар

<< авг. 2022 >>
пнвтсрчтптсбнд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4

Новини от православния Свят

Българската църковна община в Мюнхен чества 40-годишен юбилей (обновено)

10.07.2022_00:29 | Източник: Двери на Православието 05.07.2022 |
Снимка


В два последователни дни, 2 и 3 юли 2022 г., Българската православна църковна община „Св. Климент Охридски“ в гр. Мюнхен отбеляза тържествено своята 40-та годишнина.

За празника в баварската столица пристигнаха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний заедно с йеродякон Вартоломей от Софийска митрополия, както и о. Кръстин Апостолов и о. Яков Щурм от БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в Хамбург, о. Сергий от БПЦО „Св. Кирил и Методий“ в Щутгарт и о. Йордан Пашев от БПЦО „Св. Теодосий Търновски“ в Нюрнберг.

Честванията започнаха в съботния ден, 2 юли, с архиерейска вечерна, оглавена от митр. Антоний в съслужение с о. Недялко Калинов, предстоятел на БПЦО в Мюнхен, свещениците от споменатите български църковни общини в Германия и йерод. Вартломей. В богослужението взеха участие и свещеници от други православни общини в Мюнхен – о. Александру Нан от Румънската православна църквa и о. Петър Клич от Гръцката православна църква. Песнопенията на вечерната служба бяха изпълнени от църковния хор на българската църковна община в Мюнхен под вещото ръководство на Мартин Пенев.

Празничното неделно богослужение на 3 юли започна в 8:30 ч. с утринна с участието на всички свещеници, а св. божествена Литургия беше оглавена от митр. Антоний. За благолепието на богослужението допринесоха прекрасните песнопения, изпълнени с вяра и молитвена отдаденост от църковния хор на БПЦО „Св. Климент Охридски“. По време на св. Литургия митр. Антоний пострига за иподякон певеца от църковния хор Пламен Куюмджиев. Преди отпуста беше отслужена заупокойна молитва за един от съоснователите на църковната община и деен член на църковното настоятелство до последните дни на земния си път, г-н Георги Динев.

След края на св. Литургия митр. Антоний се обърна с архипастирски поздрав към о. Недялко Калинов, църковното настоятелство, хористите и всички богомолци с пожелания за крепка вяра, духовни сили, утвърждаване и наспоряване на плодовете на църковната община като средище на българската духовност. Богослуженията завършиха с празнично многолетствие.

Официалният прием и празничната културна програма в зала на дружество „Колпинг“ започнаха с приветствено слово на председателя на църковното настоятелство Найден Големанов. Поздравителни слова произнесоха и Драгомир Димитров, генерален консул на Република България в Мюнхен, Лотар Валдмюлер и г-н Флориан Шупе от Римокатолическата църква, както и Готфрид фон Зегниц от Евангелско-лутеранската църква.

Водещата Даяна Пенкова се погрижи за отличното протичане на празничната програма и с оригинален превод на немски език спомогна немскоговорящите гости да съпреживеят един прекрасен български празник. Културната програма започна с изпълнение на пиано на деветгодишната Дженифер Хуфнагел от българското училище „Св. Паисий Хилендарски“, която изпълни „На Елиза“ и „Ода на радостта“ от Лудвиг ван Бетовен. Програмата продължи с изпълнителите от фолклорен ансамбъл „Българска роза“, които впечатлиха присъстващите с песни от различни фолклорни области на България. Умилителни бяха изпълненията на децата от българското училище „Дора Габе“ с докосващи сърцата песни като „Молитва“ от Иван Вазов, „За децата по земята винаги да има светлина…“, „Високи сини планини“.

Вълнуващ момент беше дарението на каменна паметна плоча с името и портрета на Георги Динев, майсторски изработена от скулптора Христо Костов, бивш член на църковното настоятелство и отдаден радетел за делото на БПЦО „Св. Климент Охридски“ в Мюнхен. Плочата беше връчена на о. Недялко Калинов и на представителите на църковното настоятелство Найден Големанов и Сотир Червенков, които изказаха своята дълбока признателност и благодарност за трогателния жест.

DSCF0370Всички присъстващи в залата бяха дълбоко разчувствани от завладяващите изпълнения на Анна Карамаврова, певица в църковния хор на БПЦО „Св. Климент Охридски“ в Мюнхен, която изпя с много емоция „Облаче ле бяло“ и „Хубава си моя горо“. Тези изпълнения бяха и своеобразен мост към черкуващите си в българския храм християни от Украйна, с които сънародниците ни имат радостта „с едно сърце и едни уста да славят Господа“.

Празничната културна програма завърши с прекрасен документален филм, замислен и осъществен от Мартин Пенев, представящ неподправено, с тънък усет и лека закачка пъстрото разнообразие на членовете на църковната община, дошли в храма и обединени от дълбока вяра, в обща молитва търсещи светлината на Христос.

Освен на културната програма гостите на празника се насладиха и на вкусни кулинарни специалитети, за които се погрижи семейство Гатценбергер и много други доброволци.

Тържеството не би било възможно без отличната логистична и музикална подкрепа на всеотдайния Гроздан Вергиев-Ганди и неговия екип.

Както казаха немските гости на тържеството, „с годините Българската православна църковна община в Мюнхен става все по-млада и ангажирана. Вие сте едно място, в което цари дух на мир и разбирателство – дух, от който целият свят най-много има нужда в момента. Божията благословия за делата ви и в бъдеще!“.

Искрена радост и удовлетворение изпълват сърцата ни след всичко преживявано през този ден. И една несравнима признателност и уважение към онези, които през годините живяха и работиха за създаването и просъществуването на Българската православна община „Св. Климент Охридски“ в Мюнхен. Сърдечна благодарност и към тези, които подпомогнаха осъществяването на самия празник, както и към онези, чиито имена по една или друга причина не можахме да изпишем, но които се грижат и днес в църквата да гори малката свещичка, запалена с дълбока вяра и надежда за здраве или за помен на починалите.

Една бликаща радост струи край нас заради всички малки и чисти сърчица, които тупкаха празнично заедно с тези на възрастните и които, надяваме се, ще съхранят с християнска любов достойно започнатото в Мюнхен преди четиридесет години българско църковно дело в служба и за прослава на нашия многомилостив и дълготърпелив към всички Бог.

На многая и благая лета!

Бел. ред.: БПЦО в Мюнхен е основана преди четиридесет години като поделение на БПЦ под ръководството на назначения три години преди това за управляващ на българските църковни общини в Западна и Средна Европа Главиницки епископ Симеон (после митрополит). За това съдействат редица сънародници, сред които се откроява семейството на българския банкер в Мюнхен, търновеца Петър Аладжов, съпругата му Екатерина и дъщерята Теофана, после принцеса фон Саксен. Преди това там временно съществува българска църковна община от политически емигранти, която не е под юрисдикцията на синода ни в София. Пръв свещеник на БПЦО „Св. Климент Охридски“ е о. Славчо Иванов Савов от Пловдив (1981-1986 г.), замества го о. Петър Томов Ангелов от Плевен (1986-1990 г.), а след него там служат йеромонах Софроний (Стефан Николов, 1990-1991 г.), архим. Йоан (Стойков) от София (1991-1992 г.), о. Георги Георгиев (1992-1993 г.) и о. Георги Шумов от София (1993-2003 г.). През 90-те години в църковната ни община периодично служи или пее на певницата архим. Йоан (Стойков), после Главиницки епископ в България, който през тези години пребивава в югозападната част на ФРГ. Той отново извършва богослуженията в продължение на една година (2003-2004 г.), докато църковната община е поета от сегашния ѝ пастир о. Недялко Калинов. В началото богослуженията се извършват в жилището на о. Славчо Савов, после в протестантска църква в близост, а през последните тридесетина години се използва приземен параклис на римокатолическата църква „Св. Йоан Кръстител“ на Йоханисплац, кв. „Хайдхаузен“. (По информация от свещ. Виктор Иванов-Цимер)

Българският патр. Неофит поздрави Киевския митр. Онуфрий за неговия имен ден

26.06.2022_21:48 | Източник: Двери на Православието 25.06.2022 |
Снимка


На 25 юни, в деня на паметта на св. Онуфрий Велики по стар стил, Киевският митрополит Онуфрий чества деня на своя небесен покровител (РПЦ, както и УПЦ служат по стар стил). По традиция на този празник предстоятелите на поместните православни църкви и архиереи от чужбина отправят своите поздравления към него, съобщават от Информационно-просветния отдел на УПЦ. Сега на тези поздравления се отдава особено значение, защото те идват след проведения в Киев поместен събор на УПЦ в края на май за отделяне от РПЦ.

Следват откъси от приветствия на предстоятелите на поместните православни църкви:

Негово Светейшество Български патриарх Неофит: „Пожелаваме Ви здраве, сила и търпение от Бога в тежките изпитания, през които преминавате Вие ​​като архипастир, Вашите събратя архиереи, свещеници, монаси, православни християни и всички хора на братска Украйна. Изпитанията, пред които сте изправени днес, са предизвикателство за всеки верен духовник, чийто дълг е да проповядва делото на Христовия мир и да отстоява истината. Сега е време, когато особено се разкрива делото на свидетелството пред ближните, „написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътените скрижали на сърцето“ (2 Кор. 3:3).

Варшавският и на цяла Полша митрополит Сава също пише: „Сърдечно Ви поздравявам с деня на Вашия небесен покровител – преп. Онуфрий Велики. В духа на братската любов пожелавам Господ по Своите молитви да Ви дари здраве и Своята богата благодат, която да помага на Вашите всестранни усилия за слава на светата Украинска православна църква и запазването на нейното единство, мир и всичко добро за всеки ден от живота“.

Митрополитът на Чешките земи и Словакия Ростислав пише: „В трудните дни за паството, поверено на Вашите грижи, Вие носите особения кръст на скърбите и страданието. Без да изоставяте молитвеното дело, всеки ден се опитвате да давате всичко от себе си на онези, които имат нужда от подслон, храна, думи на утеха. С това свидетелствате, че „добрият пастир полага душата си за овците“ (Иоан 10:11). Единствено в това е смисълът на пастирската грижа и на силата на дадената ни при хиротонията благодат, която винаги лекува слабите и възпълва недостигащото. В този знаменателен ден Ви пожелавам Божията благословена помощ. Нека Всемогъщият Господ не остави Вас и украинското паство, поверено Ви с благодат и щедрости, по молитвите на Пречистата Богородица, преподобния Онуфрий Велики и всички светии“.

Митрополитът на Америка и Канада Тихон (Православна църква в Америка) казва: „Пиша Ви с топли поздравления по случай именния ден на Ваше Блаженство. Заедно с духовенството и вярващите на Православната църква в Америка продължавам да се моля за Ваше Блаженство, цялата Украинска православна църква и целия народ на Украйна. Ние отправяме молитви към Всемогъщия Господ за възстановяване на мира и справедливостта за Вашата страна и нейния народ. Още веднъж изразявам пълната подкрепа на Православната църква в Америка за Ваше Блаженство и Украинската православна църква. Псалмите на Давид изобразяват Господа, нашия велик Първосвещеник и Архипастир, като Този, Който ще ни даде да живеем в тучни пасища и ще ни отведе при тихи води (Пс. 22:2). Нека Господ даде на Вашето Блаженство подкрепа и мир в сърцето дори в тези времена на изпитания. И нека Той продължава да Ви благославя, за да можете да предавате на цялото си паство Христовия мир, силата на светите тайнства и живата вода на Духа. Господ да Ви дава изобилна мъдрост и сила в това трудно време“.

Митр. Онуфрий не е получил поздравление от Московския патр. Кирил. Преди два месеца, на 27 май, той проведе събор на ръководената от него УПЦ в Теофания, който взе решение за административно отделяне от Московска патриаршия и внесе съответните изменения в устава. От началото на войната на Русия в Украйна патр. Кирил отказва да разговаря с митр. Онуфрий. След Киевския събор отношенията още повече се обтегнаха, но РПЦ не предприе конкретни наказателни действия.

Една от промените в устава на УПЦ гласи, че УПЦ занапред ще има връзка със световното Православие не през Руската църква, а самостоятелно. Пред предстоятеля на УПЦ митр. Онуфрий стои задачата да установи самостоятелни отношения с поместните православни църкви, с които УПЦ е в общение.

Снимката е по време на посещението на митр. Онуфрий в София през 2015 г.

Двоен празник в българската православна община в Женева

26.06.2022_21:30 | Източник: Двери на Православието 20.06.2022 |
Снимка


Неделя на всички светии тази година се падна на 19 юни, когато честваме и паметта на преп. Паисий Хилендарски. Всички тези църковни празници обаче се обединяват в една служба и в единно тържество. А двойният празник за нас създадоха дошлите в храма деца и техните учители от българското училище в Женева по случай завършването на учебната година. По препоръката на Спасителя „оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14), ние с радост приехме да съчетаем това празненство с богослужението, което винаги с трепет очакваме.

За целта от Берлин отново дойде при нас ставрофорният иконом Юлиан Ангелов. Той отслужи св. Литургия за всички нас в гр. Женева, причасти ни с Христовото тяло и кръв и ни поучи със словата на апостола: „Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички. Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. Духа не угасяйте“ (1 Сол. 5:15-19). Свещеникът винаги намира за нас думи на утеха и насърчение, а затова и наставленията му се помнят дълго.

След св. Литургия се проведе годишният празник на българското училище, на който бяха раздадени сведетелствата на учениците.

Тържеството продължи с красиви танци и песни, изпълнени от децата от училището.

След малко повече от година служба на Бога и Неговия народ има за какво да благодарим. Много деца с родителите си посещават храма, много от тях се причастяват, изповедите се увеличиха, църковният живот придоби смисъл в Бога. Църковният хор стана много по-уверен благодарение на диригента Станислава Нанкова. На всичко това се учим с Божия помощ и с надежда на Неговата милост.

Църковното настоятелство и членовете на общината отправят сърдечни и топли благодарности към о. Юлиян Ангелов за отделеното време, молитвите, духовната подкрепа и укрепването на Христовата вяра във всички нас.

Следващата служба с български свещеник в Женева ще бъде през м. септември. Дотогава членовете на нашата православна община ще се черкуват в храмовете на другите православни общини, където има постоянни богослужения.

Молебен в параклиса на покровителите на Европа на 24 май

26.05.2022 | Източник: Двери на Православието 25.05.2022 |
Снимка


С благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, с разрешението на папа Франциск и съдействието на Папския съвет за насърчаване на християнското единство към Ватикана, за втора поредна година във връзка с честванията на паметта на славянските първоучители в Рим, доц. д-р прот. Иван Иванов отслужи молебен в параклиса на покровителите на Европа св. Кирил и Методий и св. Бенедикт в крипта на папите във Ватиканската базилика „Св. Петър“. На събитието присъстваха Богдан Паташев, посланик на България при Светия Престол и Малтийския орден, настоятели на БПЦО „Св. Седмочисленици“ в Рим и българи, дошли за честванията в италианската столица. Участниците в молебена имаха възможност да се поклонят и на мощите на св. апостол Петър.

Бoгослужението в криптата на папите беше част от тържествата в Рим, посветени на живота и делото на св. Братя. През последните години освен аудиенцията при папата и традиционния молебен и поклонение на гроба на св. Кирил, честванията включват и св. Литургия в базиликата „Сан Клементе“ и молебен в параклиса на покровителите на Европа. Празничните събития в Рим за 24 май събират наши сънародници, дошли от родината, с българи, живеещи и пребиваващи в италианската столица и околностите ѝ.

Богослужение за БПЦО в Женева

23.05.2022 | Източник: Двери / БПЦО „Рождество Богородично“ – Женева / 23.05.2022 |
Снимка


Отново Божията милост ни събра около светата Евхаристийна трапеза на 22 май, Неделя на самарянката, в Женева. Сънародниците от българската православна църковна община в Женева и околните градове на Швейцария и Франция с радост се стекохме на неделната св. Литургия, отслужена от ставроф. ик. Юлиан Ангелов, който за целта пристигна от Берлин, Германия. С отеческа любов и грижа за всяка душа той не пести усилия и идва периодично да ни достави радост от Божията благодат в тайнствата на св. Църква. Тази любов и грижа задължават и ние да се стремим да му се отблагодарим с онова, което неизменно радва всеки свещеник: пълен храм с богомолци, които обикновено идват с целите си семейства, за да участват в радостта на евхаристийното тържество.

В проповедта си о. Юлиан както винаги докосна душите и сърцата на всички присъстващи богомолци. Той говори за беседата на Господ Иисус Христос с жената-самарянка при Якововия кладенец и разясни колко е важно да можем да разпознаваме основния скрит грях, който ни мъчи и тежи. Само молейки се колкото е възможно повече и по-горещо, Господ ще ни помогне да намерим решение на проблема, за да можем да живеем свободно и спокойно с Божията благодатна помощ.

Той поздрави и именниците от предния ден, сред които беше и иподякон Константин Илиев.

Скъп гост на днешната литургия отново беше г-н Евлоги Бонев, който подари две икони на църковната община.

Песнопенията бяха вдъхновено изпълнени от нашия църковен хор, воден от диригента Станислава Нанкова.

Църковното настоятелство и членовете на общината отправят най-сърдечни благодарности към о. Юлиян Ангелов, който всеки път изминава хиляди километри не само да отслужи св. литургии за нас в градовете Женева и Веве, но и да откликне по всяко време на духовните нужди на всеки от миряните в енорията.

Следващото бoгослужение с Божия помощ ще се отслужи на 18 юни, събота, във Веве, и на 19 юни, нeделя, в Женева, където ще бъдат връчени свидетелствата на децата от Българското училище „Д-р Стамен Григоров“ в Женева.

Да благодарим на Бога за всичко!

Двама български митрополити присъстваха на канонизацията на Търновската царица Теодора в Букурещ

22.05.2022 | Източник: Двери / 21.05.2022 |
Снимка


Митрополитите Русенски Наум и Видински Даниил участваха в тържествата по повод канонизацията на българската царица Теодора Търновска, завършила живота си в монашество с името Теофана. Богослужението беше оглавено от Румънския патриарх Даниил след св. Литургия в църквата „Св. Константин и Елена“, която на 21 май отбеляза своя храмов празник. За първи път беше изпят тропарът на светицата и беше представена иконата с нейния образ. На тържествената литургия присъстваха посланикът на България в Румъния Радко Влайков и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Преп. Теофана Басараб е канонизирана като първата монахиня в историята, за която се знае, че е от румънски произход. Тя е дъщеря на княз Басараб Първи от Влашко и съпруга на Търновския владетел Йоан Александър. Решението за нейната канонизация беше взето на 17 февруари т. г. (виж тук).

Паметта на преп. Теофана ще бъде почитана на 28 октомври.

Патр. Даниил заяви, че канонизацията на преп. Теофана Басараб става в годината, която Румънската църква посвети на отците-исихасти: св. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Паламà и св. Паисий от Нямц (Величковски). Той подчерта, че преподобната е живяла във времето на разцвет на исихазма и е била носителка на тази духовна традиция.

В акта за нейната канонизация за живота ѝ се казва следното:

„При кръщението си тя приема името Теодора и получава образование, основано на любовта към Бога и ближния. През 1322 г. се омъжва за Йоан Александър, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Заедно те имат трима сина и дъщеря, които Теодора отглежда, като им вдъхва любов към Христос, молитва, смирение и мъдрост, като по този начин ги подготвя за длъжностите, които по-късно ще получат.

През 1345 г. цар Йоан Александър решава да се раздели с Теодора, като избира да се ожени за нехристиянка. Отхвърлена от двора на българския цар, Теодора Басараб понася своите неволи, уповавайки се на Божията грижа. Смирила се и избрала монашеския живот, за да служи с любов и преданост на Младоженеца Христос, като получила монашеското име Теофана.

Тя е първата румънска монахиня, известна в историята, една от множеството подвизащи се исихасти. Света благочестива Теофана Басараб живяла за кратко в манастир близо до Търново, след което избрала по-тежък подвиг, като заживяла като отшелник първо в Ивановския манастир, а в последната част от живота си в Алботинския манастир, където се научила на Иисусовата молитва. Тази велика благочестива исихастка, потомка на Басарабската династия, остава в живата памет на Църквата, в благочестивата почит на архиереи, свещеници, монаси и миряни като пример за смирение, търпение, въздържание и жертвена любов“.

Слово произнесе и Русенският митрополит Наум, който отбеляза: „Радостни сме и благодарим на Всемилостивия Бог, защото днес, когато прославяме светите равноапостолни Константин и Елена, небесни покровители и на тази благолепна патриаршеска катедрала, в Църквата просиява още една благоверна царица, която е свързана едновременно и с братския православен румънски народ, и с православния български народ“.

Той посочи също, че „… новопрославената света Теофана ще има винаги запазеното си място в църковната ни и народностна памет, оставайки нашата Теодора, благочестивата царица на великия цар Йоан Александър, приела монашеския ангелски образ под името Теофана“, на която в старобългарската версия на Синодика на Неделя православна винаги ще се пее „вечна памет“. Защото православният български народ не може да забрави добрините ѝ и всичко онова, което тя с толкова много любов е сторила за него. В паметта ни винаги ще се помнят всеотдайните грижи на светата благоверна Теодора за книжовното и културното развитие на Търновското царство, нейното активно ктиторство в полза на храмовете и манастирите из диоцеза на Търновската патриаршия, включително и в полза на Басарбовския скален манастир в богохранимата ни Русенска епархия, заедно с всичко онова, с което тя е допринесла за мисията на светата Църква и още по-силното утвърждаване на християнството в нашата страна“.

„Заедно със светите Параскева Епиватска и Димитър Басарбовски от днес в лицето на св. Теофана Басараб нашите братски православни църкви и народи получават още един общ молитвен застъпник – още един духовен мост и обединител в стремежа си към висотите на християнския живот и подвиг. Вярваме, че със светостта и благочестието си, с примера, който ни е оставила, тя ще вдъхновява и занапред мнозина сред нас към още повече старание в изпълнението на Христовия завет и ще насърчава единството и взаимната любов между светите Румънска и Българска православни църкви“, подчерта още митр. Наум.

Богослуженията за 24 май в Рим ще бъдат в знакови исторически храмове

22.05.2022 | Източник: Двери / 20.05.2022 |
Снимка


Денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май – и паметта на св. братя Кирил и Методий ще бъдат отбелязани с празнични богослужения и събития и в Рим. Те ще бъдат оглавени от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в съслужение със свещеници от епархията. На тях ще присъства и българската държавна делегация, водена от премиера Кирил Петков.

На 23 май от 9:00 ч. митр. Антоний ще оглави св. Литургия в църквата „Сан Клементе“, в чиято крипта е гробът на св. Константин-Кирил Философ. Там по-късно ще бъде извършен традиционният молебен, на който ще присъстват българският премиер Кирил Петков, членовете на делегацията, както и българи, живеещи в Рим и пристигнали от родината. Същия ден българската делегация ще бъде на традиционната аудиенция при папа Франциск.

На празничния 24 май от 9:30 ч. доц. прот. д-р Иван Иванов, свещеник на българската църковна община в Рим, ще отслужи молебен във Ватиканската базилика „Св. Петър“ и по-точно в параклиса на покровителите на Европа св. Кирил и Методий и св. Бенедикт, който е устроен в криптата на папите.

Благодарение на установените добри отношения и доверие през последните години между Ватикана и Българската православна църковна община в Рим празникът на славянските първоучители се отбелязва с богослужения на български език в знакови храмове на вечния град, свързани с делото на св. Кирил и Методий.

Президентът Румен Радев посети българските църковни общини в Берлин и Хамбург

22.05.2022 | Източник: Двери / 19.05.2022 / Велина Вебер |
Снимка


Президентът на Република България Румен Радев по време на тридневното си посещение в Република Германия посети и българските православни църковни общини в градовете Берлин и Хамбург. Визитата, осъществена по покана на германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер, беше с натоварена програма. Тя започна на 15 май със среща на президента с представители на българската общност в посолството на страната ни в Берлин. Там освен от домакините начело с Нейно Превъзходителство посланик г-жа Елена Шекерлетова президентът беше посрещнат и от членовете на Св. Синод на БПЦ, митрополитите Пловдивски Николай и Западно- и Средноевропейски Антоний, както и от епископите Велички Сионий, игумен на Троянския и на Бачковски манастир, и Смоленски Висарион, викарий на Пловдивския митрополит.

Визитата на президента на Република България в Германия приключи на 17 май със среща с българската общност в енорийския храм „Св. Кирил и Методий“ в Хамбург. Денят, в който се почита паметта на св. Баташки мъченици, чиито св. мощи бяха положени в храмовия олтар преди броени седмици при освещаването на църквата, ще се запомни от енориашите като историческа дата, смятат от църковната ни община там. В Хамбург Румен Радев беше посрещнат от двамата енорийски свещеници – Кръстин Апостолов и Яков (Явор) Щурм, както повелява българската традиция – с хляб и сол, поднесени от български деца от един от българските танцови състави в града „Здравец“.

Посещението на високо равнище в православния храм беше открито с пасхалното песнопение „Христос Воскресе“ в изпълнение на църковния хор, след което президентът Радев се обърна към българите, дошли и от други северногермански провинции специално за срещата с държавния глава. Президентът благодари на българските граждани за успехите им, които постигат във всички обществени сфери, и подчерта, че техният успех на чужда земя е успех и на България.

Един от най-емоционалните моменти несъмнено беше този, когато държавният глава връчи на 88-годишния почетен консул на Република България проф. д-р Герд-Винанд Имайер почетния знак на президента в знак на признание за цялостния му принос към развитието на българската общност в Северна Германия през последните тридесет години, през които той с подкрепата на съпругата си Петра Имайер допринася за укрепването на българската диаспора в Северна Германия, както и за създаването на най-важните институции за сънародниците ни извън граница – училище и църква. „Скъпи Герд, ти си един от нас“ – развълнувано се обърна към него водещата на събитието д-р Виолета Караиванова, дългогодишен сътрудник в консулството, както и в посолството в Берлин. Румен Радев подчерта важната роля на проф. Имайер за стимулирането на икономическия, политическия, културния и обществения диалог между България и Германия.

Почетен гост на събитието беше и дъщерята на първия български консул в Хамбург – г-жа Райна Герова де Перейра. Събитието успя да събере представители на всички български организации в Хамбург: църковната община като домакин на срещата, българското училище, организатори на изборните секции в града, служители от консултативните центрове по трудова и социална адаптация за български граждани, както и на организации, които развиват културна и социална дейност, свързана с България, като например сдружението „Арс и Хуманитас“ с председател д-р Христо Алексиев и др. Всички те в кратки обръщения запознаха държавния глава и членовете на делегацията му с дейността и целите си.

Президентът не скри възторга си от възрожденския дух на българската общност, който заварва в Хамбург, и сподели, че това му дава вярата, че независимо от хилядите километри от родината си българите няма да престанат да мислят и работят за доброто и бъдещето ѝ.

Силно емоционалната среща приключи с изпълнение на тропара на св. братя Кирил и Методий, покровители на църквата в Хамбург, както и с обща молитва за мир. След официалната част вечерта продължи с лични разговори на чаша вино.

Снимки: Милена Апостолова

Освещаване на нова приемна на Митрополията на Западна и Средна Европа в Берлин

17.05.2022 | Източник: Българска патриаршия,15.05.2022_22:28.
/ Автор: Пловдивска митрополия. |
Снимка


На 14 и 15 май по братска покана на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай присъства на тържества в Берлин, Германия.

На 14 май в престолния град на задграничната ни епархия бе осветен нов приемен офис на митрополията. Освещаването извърши Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай в съслужение със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Величкия епископ Сионий, Смоленския епископ Висарион, архимандрит Максим и страврофорен свещеноиконом Александър Георгиев.

Молитвено участие в освещаването взеха г-жа Росица Кирова, зам.-председател на 47-то Народно Събрание, както и щедри дарители от България, спомоществователи и гости на митрополията. Архипастирят на Пловдивската епархия поздрави митрополит Антоний от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, а също така и от свое име, с освещаването на новия офис на Западно- и Средноевропейската митрополия като благодари за братската покана и изказа най-искрени и сърдечни благопожелания на Владика Антоний.

На 15 май, 4 Неделя след Пасха – на Разслабения, съборна Архиерейска света Литургия бе отслужена в българския храм „Св. цар Борис-Михаил“ в Берлин, Германия.

Светата Литургия възглави Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. В съслужение с архиерея бяха: Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, Преосвещеният Велички епископ Сионий – игумен на Бачковския и Троянския манастир, Преосвещеният Смоленски епископ Висарион – викарий на Пловдивския митрополит, Негово Високопреподобие архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Александър Георгиев и духовници от задграничната ни епархия.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор “Св. Ап. Ерм”

Официални гости на празничното богослужение бяха: г-жа Росица Кирова – зам.-председател на 47-то Народно Събрание, Нейно Превъзходителство г-жа Елена Шекерлетова – посланик на Република България във Федерална Република Германия, г-жа Татяна Попова – щедър дарител и спомоществовател на БПЦ, както и много гости, дошли от България, за да споделят духовната радост заедно със сънародниците си в Берлин.

Верните християни дойдоха отрано в храма и молитстваха с духовниците в тайнството на светата Литургия, благодарейки и възхвалявайки Бога за срещата си с Него.

Божият народ, изпълнил храма, с едно сърце и една уста изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш…”.

Преди “Буди имя Господне…” митрополит Николай освети нова, богато украсена, обкована със сребро, перли и камъни икона на небесния покровител на църковната ни община в Берлин – Св. цар Борис-Михаил Покръстител Български. Иконата е дар за храма от г-жа Татяна Попова – ктитор на БПЦ.

В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Антоний се обърна към боголюбивите миряни с вдъхновено слово, с думи на благодарност към скъпите гости и към г-жа Попова. От своя страна, митрополит Николай също благодари за любезната братска покана и оказаното топло гостоприемство от Владика Антоний към всички. Архипастирят на Пловдивската епархия преподаде първосветителското благословение и поздрав на Светейшия Български Патриарх Неофит към митрополит Антоний и всички епархиоти на задграничната ни митрополия.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

От Храма на въоръжените сили Московският патр. Кирил говори за България

10.05.2022/22:00/ | Източник: Двери / 09 Май 2022.
Снимка


В неделя, в навечерието на Деня на победата – 9 май, Московският патриарх Кирил отново избра да служи в храма на Въоръжените сили, където от началото на военните действия в Украйна служи по-често, отколкото в храма на Христос-Спасителя. В проповедта си патриархът отново говори за идеала за „военния човек“, чието особено достойнство е, че се е заклел да служи на родината си до смърт. „Всеки военен знае, че във всеки един момент може да бъде издадена заповед, която да изисква той с готовност да посрещне смъртта“.

Патр. Кирил за първи път използва думата „война“ за случващото се в момента, но я нарече „хибридна, пълзяща, потайна, която отнема живота както на войници, така и на цивилни“. Патриархът не можа да обясни кое е потайното на военните събития в Украйна, които се развиват пред очите на целия свят.

Тези думи на патриарха идват в момент, когато руската армия е загубила между петнадесет и двадесет и пет хиляди войници по различни оценки, а поне деветдесет хиляди са ранените. Неотдавна Верейският еп. Пантелеймон в призива си за набиране на доброволци-медици заяви, че руските болници изнемогват в грижите си за тежко ранените (тук). В патриаршеското слово в храма на Въоръжените сили обаче не прозвуча съчувствие към трагедията на тези хора и семействата им.

Патр. Кирил постави силен акцент върху „освободителния характер“ на войните, които Русия е водила. Този „освободителен характер“ легитимира всички военни действия и показва безкористието на руската държава, която „никога не е водила агресивни войни“. Има само два случая, според патриарха, когато руските войски са воювали не в защита на своите територии, а заради освобождението на други и които някои смятат за агресия. Първият пример, на който патр. Кирил се спря с особен патос, е така наречената от него Балканска война и освобождаването на българите от османска власт. „Няма друга страна, която да е пожертвала хиляди свои синове заради освобождаването на друг народ“, категоричен беше патриархът. „Нашите войски отидоха там не за да подчинят други народи, а за да освободят българите от петстотингодишно иго“. Защитата на сърбите пък е била причината Русия да влезе в Първата световна война, заяви той, защото целта на западните държави била да унищожат Сърбия, понеже тя обичала Русия. Това е причината за избухването на Първата световна война, според патриарха.

Според него и в двата случая Руската империя не е целяла присъединяване на чужди територии, нито свои политически и икономически изгоди.

Всъщност в историческата наука съществува консенсус, че за Руско-турската война от 1877-1878 г. Руската империя се готви след неуспешната за нея Кримска война (1853-1856 г.), като основната цел през тези години е да възстанови правото си на черноморски флот, от което е лишена. В предварителните съглашения за началото на войната Русия се договаря и за териториални придобивки в случай на победа срещу Османската империя като южната част на Бесарабия, пристанищния град Батуми и др.

Прави впечатление особеното напрежение, с което Московският патриарх говори за освобождаването на българите и защитата на сърбите. Дякон Андрей Кураев обръща внимание, че от видео-записа на проповедта се вижда как юмрукът на патриарха е гневно стиснат и той удря с него във въздуха, когато говори по военните теми. По подобен начин той говореше и за освобождението на българите по време на посещението си у нас през 2018 г., когато на срещата му с президента Радев предизвика скандал. Когато проповедта преминава към темата за евангелското четиво, той се успокоява, отбелязва дякон Кураев.