10.05.2022/22:00/ | Източник: Двери / 09 Май 2022.
В неделя, в навечерието на Деня на победата – 9 май, Московският патриарх Кирил отново избра да служи в храма на Въоръжените сили, където от началото на военните действия в Украйна служи по-често, отколкото в храма на Христос-Спасителя. В проповедта си патриархът отново говори за идеала за „военния човек“, чието особено достойнство е, че се е заклел да служи на родината си до смърт. „Всеки военен знае, че във всеки един момент може да бъде издадена заповед, която да изисква той с готовност да посрещне смъртта“.
Патр. Кирил за първи път използва думата „война“ за случващото се в момента, но я нарече „хибридна, пълзяща, потайна, която отнема живота както на войници, така и на цивилни“. Патриархът не можа да обясни кое е потайното на военните събития в Украйна, които се развиват пред очите на целия свят.
Тези думи на патриарха идват в момент, когато руската армия е загубила между петнадесет и двадесет и пет хиляди войници по различни оценки, а поне деветдесет хиляди са ранените. Неотдавна Верейският еп. Пантелеймон в призива си за набиране на доброволци-медици заяви, че руските болници изнемогват в грижите си за тежко ранените (тук). В патриаршеското слово в храма на Въоръжените сили обаче не прозвуча съчувствие към трагедията на тези хора и семействата им.
Патр. Кирил постави силен акцент върху „освободителния характер“ на войните, които Русия е водила. Този „освободителен характер“ легитимира всички военни действия и показва безкористието на руската държава, която „никога не е водила агресивни войни“. Има само два случая, според патриарха, когато руските войски са воювали не в защита на своите територии, а заради освобождението на други и които някои смятат за агресия. Първият пример, на който патр. Кирил се спря с особен патос, е така наречената от него Балканска война и освобождаването на българите от османска власт. „Няма друга страна, която да е пожертвала хиляди свои синове заради освобождаването на друг народ“, категоричен беше патриархът. „Нашите войски отидоха там не за да подчинят други народи, а за да освободят българите от петстотингодишно иго“. Защитата на сърбите пък е била причината Русия да влезе в Първата световна война, заяви той, защото целта на западните държави била да унищожат Сърбия, понеже тя обичала Русия. Това е причината за избухването на Първата световна война, според патриарха.
Според него и в двата случая Руската империя не е целяла присъединяване на чужди територии, нито свои политически и икономически изгоди.
Всъщност в историческата наука съществува консенсус, че за Руско-турската война от 1877-1878 г. Руската империя се готви след неуспешната за нея Кримска война (1853-1856 г.), като основната цел през тези години е да възстанови правото си на черноморски флот, от което е лишена. В предварителните съглашения за началото на войната Русия се договаря и за териториални придобивки в случай на победа срещу Османската империя като южната част на Бесарабия, пристанищния град Батуми и др.
Прави впечатление особеното напрежение, с което Московският патриарх говори за освобождаването на българите и защитата на сърбите. Дякон Андрей Кураев обръща внимание, че от видео-записа на проповедта се вижда как юмрукът на патриарха е гневно стиснат и той удря с него във въздуха, когато говори по военните теми. По подобен начин той говореше и за освобождението на българите по време на посещението си у нас през 2018 г., когато на срещата му с президента Радев предизвика скандал. Когато проповедта преминава към темата за евангелското четиво, той се успокоява, отбелязва дякон Кураев.
