Двери 29 Февруари 2020
В навечерието на църковната среща в Аман Вселенският патриарх Вартоломей изпрати писмо до Йерусалимския патриарх Теофил, в което обяснява защо неговата инициатива не допринася за решаването на проблемите. Гръцките медии публикуваха писмото, а в руските то бе представено откъслечно като „призив на Константинополския патриарх да не се поддържат връзки с никоя църква, имаща отношения с Руската федерация“.
Публикуваме текста на писмото, в което патр. Вартоломей изразява своето разбиране за начина на обсъждане на спорните въпроси в Православната църква. Накрая той заявява готовността си да обсъди всеки проблем, възникнал с тази инициатива.
„… Очевидно е, макар и да не се заявява и в двете Ви писма, както Вашето (не по своя инициатива) намерение за свикването на едно по възможност всеправославно съвещание в Аман, Йордания, така и неговата цел, въпреки всички усилия то да се представи с уж по-широк дневен ред. Освен неговата неподкрепена исторически и канонично незасвидетелствана рамка, далеч от евхаристийната отправна точка на едно подобно начинание, напълно проблематично е, както беше вече отбелязано, задвижването на този процес без елементарното проучване на цената и ползите от него за Тялото на Едната, света, вселенска и апостолска Църква.
Не сме в състояние на проумеем, че Ваше Блаженство пренебрегва или не знае размера на отрицателните последствия от въпросната инициатива, настоявайки на първоначалната идея за провеждане на „една семейна среща“, която има за единствена цел да пренареди добрите порядки в Православната църква и да промени нейните еклисиологични основи. Ако истинската загриженост на Ваше Блаженство беше въобще „за предизвикателствата, които нашата православна общност среща в днешните критични времена“, тогава трябваше Вие, следвайки единодушните решения на неотдавна провелия се Свят и велик събор, да отправите конкретно към нас останалите и невключени в него нови и спешни въпроси за тяхното съвместно, първоначално неофициално, обсъждане и разглеждане, и твърдо вярваме, че само в рамките на – както винаги – взаимното общение на нашите свещени институции би се стигнало до общо и резултатно решение.
Но целта в конкретната историческа ситуация, ако искаме да бъдем честни пред себе си и последователни във възложеното ни от Бога на Вас и на нас служение, е да се услужи на упорития отказ на една поместна църква да се съобрази и се примири с приетото в Православието от векове, подкрепяна, ако не и подтиквана в това от държавата на Руската федерация. Колкото и да изглеждаме на пръв поглед строги или упорити, ние сме напълно убедени, че Вие разбирате каква е целта и колко отрицателни са последиците за цялата Църква. Ако източната Велика Христова църква се поддаде на натиска, заплахите, но и на прагматичния подход към църковните реалности, далеч от присъщото за нея, т. е. от нейното свещено и свято Предание, тогава Православната църква ще загуби истината, тъй като ще се превърне в периферна съставка на християнството, която ще се приспособява към временните изисквания, без есхатологична перспектива.
Затова с не малка болка разглеждаме този въпрос и болката ни се увеличава още повече от проявената подкрепа на Ваше Блаженство за намерения и цели, вредни не само за Константинополската Велика Христова църква, но и за самата Църква на Сион, и въобще за цялото Православие. Ние смятаме, че за нас са заповед от Господа думите „дръж това, което имаш“ (Откр. 3:11) и не можем да отхвърлим отговорностите, възложени ни като кръст от св. вселенски събори.
До известна степен разбираме затруднението на някои от новите поместни църкви да приемат мястото на Константинополския архиепископ като пръв по отговорност, но ние нямаме вина за това, тъй като то е плод на Светия Дух, изразен от св. събори в миналото и засвидетелстван от неизменната практика на Църквата. Някои от поместните свети Божии църкви напоследък живо се занимават с нашата жертвена отговорност за „правото на апелация“, което се проявява много пъти и по различни начини в православното тяло. Един малък пример и проява на тази страна от отговорностите в служението на Константинополския архиепископ през вековете са и автокефалните църкви в Православната църква. Така че, ако се постави под съмнение тази наша отговорна позиция, Блаженейши брате, Вие разбирате съответните последици.
Смятаме и категорично заявяваме, че нашето положение не ни позволява да приемем отпадане на някои от тези наши свещени отговорности, нито и обвинението срещу св. Велика Христова църква, че уж пренебрегва съборното устройство на Източната Православна църква и то отправено от онези, които най-много разрушават тази свещена система. На никой от нас обаче не убягва фактът, че съборността в Православната църква не е нещо подобно на устройството на държавните структури и всяко уподобяване или сравняване, или подражание на тях е изопачаване, което трябва да притеснява всички нас. Действително, че съборното изразяване на Църквата е било сигурната основа за оформянето както на нейните институции, така и на поместните ѝ структури, но в никакъв случай не е позволено съборността да се приравнява с парламентаризма, а още по-малко да се изопачава до краен популизъм за прокарването – уви! – в нашата Църква на екстремни явления, които винаги са били нежелани изяви на нашата св. вяра.
Нека не се срамуваме да заявяваме, че численото превъзходство никога не е било същността на православното мислене и действие, което има качествено, а не количествено измерение. Разбира се, повече от всичко друго нас ни занимава въпросът за всеправославното единство, но Църквата не е някаква неустроена и безинституционална общност. Единство без истинско живеене на Тайнството на Църквата води до дълбоко разделение в действията. Задължението на всички нас и особено на патриарсите, по Божия милост, от свещената тетрада на древните църкви, чиято мисия в Православната църква е значима, но и трудна, несъмнено се състои в навременното и резултатно разрешаване на въпросите, занимаващи междуправославната общност, но по-големите от тях, които надхвърлят границите на поместните църкви и затова изискват надлежно решение, не могат да се решават без нашата съществена воля и участие.
Не можем да приемем непривичното поемане от Ваша страна на отговорности, които Църквата никога не е възлагала на Вашата патриаршеска катедра като тази на „майката църква“ и на – както казвате в първото си писмо до нас – „мост за сестрите православни църкви, за да вървят и устояват заедно на тези предизвикателни времена“. Всяко отклонение от предадените и съответни за всеки от старшите патриарси отговорности поражда единствено опасности за Църквата.
Нека по този повод настойчиво да се отбележи, че многожеланото църковно единство и общение в Светия Дух на всички православни църкви по света изисква жертви и разсъдително употребяване на икономѝята заради спасението на мнозина. Никога Църквата не е лекувала раните и проблемите в св. свое тяло със строгост и чувство за превъзходство спрямо заблудените си чеда, а напротив – с дълбоко съзнание на своята мисия, която във всичко съвпада с божествената икономѝя на Господа дори до Кръста и Гроба, с увереност във Възкресението…
Никой от блаженопочиналите йерусалимски патриарси не е чувствал, че бива подценяван, когато е търсил от съответния вселенски патриарх потвърждение на привилегиите си и придобитите права върху всесветите места за поклонение и свещената йерусалимска собственост по цял свят. И обратно, вселенските патриарси са чувствали като дълг, отговорност и чест да подкрепят св. Божии църкви, а не да проявяват превъзходство и да ги подчиняват. Историята преди нас е изпълнена с подобни свещени актове. Ние обаче сме абсолютно убедени, че и днес техните сълзи, тревоги, въздишки и непрестани молитви пред Агнеца ще насочат стъпките на двете наши свещени и почетни патриаршески институции по пътя на спасението.
Накратко отбелязаните дотук неща са само повод за Ваше божественейше Блаженство да се замисли и ние сме твърдо убедени, че ще застанете на висотата на обстоятелствата, за да се избегне всяка неприятна и отрицателна последица във вреда на Православната църква и за радост на невидимите и видими нейни врагове.
След всичко това, готови на всяко по-нататъшно сътрудничество с Вас и изясняване на различните страни на възникналия с Вашата инициатива проблем, ние сърдечно братски Ви целуваме в Христос и оставаме с обич в Него и изрядна почит.
25 февруари 2020 г.“.
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69283/view,article/
