Манастир Любостиня, задужбина на св. княгиня МилицаНа 2 и 3 септември поклонническа група, водена от доц. д-р Павел Павлов, посети Сърбия. Двудневното пътуване е част от програмата поклоннически пътувания, организирани от Поклоническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“ към Софийската света митрополия, и с участието на енорията на храм „Св. св. Кирил и Методий“ (кв. „Красно село“), чийто предстоятел протоиерей Стефан Стайков беше и духовен надзорник на групата. 

Пътуването мина под покровителството на св. Милица – съпруга на св. княз Лазар, чийто живот и дела са свързани с местата, които групата посети. Въпреки краткото време поклонниците имаха възможност да видят много светини в братска православна Сърбия, да контактуват с близките до нас и по вяра, и по език сърби, както и да участват в архиерейската богослужба в неделния ден. Добрата организация на пътуването и топлото гостоприемство на съседите ни позволиха на гостите не само да видят и научат много нови неща, но и да станат част от живота на посетените епархии.

Първият обект на пътуването беше манастирът Любостиня край град Тръстеник. Светата обител е основана от св. княгиня Милица в края на 14. век. След битката на Косово поле (15 юни 1389 г.), в която загива сръбският княз, и след като най-големият ѝ син става пълнолетен, тя се оттегля от светския живот и отива в основания малко по-рано от нея манастир. Приема монашество под името Евгения и събира около себе си вдовици на православни воини, загинали в битката срещу османските нашественици. Прекрасната съборна църква е посветена на Успението на Пресвета Богородица и е типичен пример на храм, построен в моравски стил. Край северната стена на притвора, вляво от входа, е гробът на св. Милица, където и досега се покоят нетленните ѝ мощи. В манастира Любостиня се замонашва и вдовицата на серския деспот Углеша, с монашеското име Ефимия. Тя е смятана за най-видна представителка на средновековната сръбска книжовност, автор е на няколко средновековни поетични произведения, най-известното от които е химнът в похвала на св. княз Лазар. Св. Ефимия е и основна фигура при спасяването на мощите на св. Петка от османските нашественици и пренасянето им от Търново през Видин в Сърбия след завладяването на българската столица. Светата княгиня Милица също участва в това богоугодно дело. Поклонниците от България бяха топло посрещнати от една от монахините, която разказа за обителта и за живота на светиците.

Следващата спирка беше манастирът Жича – сръбска царска лавра от началото на 13. век, разположен в покрайнините на град Кралево. Светата обител е изградена от първия сръбски крал – св. Стефан Неман Първовенчани, и е седалище на неговия по-малък брат, първия сръбски архиепископ – св. Сава. Дълго време Жича е традиционно място за коронация на сръбските владетели, а днес девическият манастир е и седалище на жичките епископи. Съборната му църква е изградена в рашки стил и е посветена на Възнесение Христово („Св. Спас“). В нея са запазени два живописни слоя: по-старият е от 13. век – т.нар. „Златен век“ на сръбското църковно изкуство, а по-новият е от 14. век и носи характерните особености на т.нар. Палеологов ренесанс. Манастирът Жича е чудесен пример на християнското разбиране за синергия, на взаимодействието между духовно и светско. Докато другите големи сръбски манастири, основани от Неманичите, като Студеница и Хилендар, са изцяло ориентирани към монашеското отшелничество и откъсването от света, Жича, като център на сръбската архиепископия и място за коронация на светските владетели, е съчетавал в едно двете страни от живота на православните. Характерно за князете и кралете от династията на Неманичите, а и за техните съпруги, е, че в определен момент от живота си всички приемат монашество и се оттеглят в своите „задужбини“ – обители, построени от тях, за спасение на душите им.

С историята на манастира поклонниците се запознаха от презентация, прожектирана в притвора на храма. Към св. обител за неговата 800 годишнина е изграден огромен паркинг за големия поток поклонници от цяла Сърбия, както и голям магазин за църковни книги и сувенири. 

Обедната почивка на групата беше в град Кралево, след което всички посетиха новопостроения катедрален храм, посветен на св. Сава Сръбски.

Последният манастир, посетен от поклонниците в съботния ден, беше Велуче – малък, девически манастир, разположен край река Сребреница, недалеч от гр. Тръстеник. Там гостите бяха посрещнати топло от сестрите, една от които първо разказа за св. обител, а след това почерпи всички с кафе в двора на манастира.

Църквата на манастира е в моравски стил и е посветена на Въведение Богородично. Построена е в края на 14. век от ктиторите Оливер, Деян, Братан и Константин, чиито портрети са изобразени на западната стена на наоса. Има още запазени прекрасни стенописи от 15. век, а иконостасът и иконите на него са от началото на 19. век.

В края на деня, преди настаняването в хотела, поклонниците посетиха за кратко църквата „Лазарица“ в град Крушевац. Този храм е най-старият, изграден в моравски стил, и е построена от св. княз Лазар между 1377 и 1380 година в рамките на крепостта в тогавашната му столица. Посветен е на св. първомъченик Стефан. Няма запазени стенописи вътре, но външната каменна украса с характерните розети е уникална и сравнително добре запазена. Тук се съхраняват и частици от мощите на св. княз Лазар. Според местните предания именно тук воините, тръгнали към Косово поле, получават благослов и последно причастие преди да поемат срещу османските нашественици

В неделния ден групата от София имаше прекрасната възможност да присъства на архиерейската св. Литургия в храм „Св. Иоан Кръстител“. Тази нова църква е издигната на хълма Багдала, над Крушевац, на мястото, където комунистическата власт избива много сръбски свещеници и монаси в средата на 20. век. Св. богослужба беше предстоявана от Негово Преосвещенство Крушевацкия епископ Давид, а в съслужение с него бяха ставр. ик. Живан Коич, ставр. ик. Слободан Пешич, българският протойерей Стефан Стайков и протодякон Андрий Йелич. След литургията поклонниците от България бяха не само щедро нагостени от домакините, но имаха възможност и да си поприказват с тях. Изключително приветлив беше и епископ Давид, който освен владика на епархията, е и професор по Християнска етика в Богословския факултет на Белградския университет, специализирал е в Атина и Париж. 

По съвет на крушевацките свещеници след още едно посещение на църквата „Лазарица“ и обедна почивка в Крушевац, групата посети манастира Наупаре, който иначе не е част от програмата. И определено отклонението си струваше – църквата (посветена на Рождество Богородично) в малката обител, основана през 14. век, е с може би най-красивата фасада – богато орнаментирана, с изключителни розети, особено двете големи от западната страна. Гостоприемен и приветлив се оказа и игуменът, отец Дамаскин, който разказа на гостите историята на манастира.

Последно поклонническата група посети манастир Каленич в Шумадийска епархия, чийто храм „Въведение Богородично“ е изключително красив представител на моравската школа. Построен е в началото на 15. век от протовестиарий Богдан, един от велможите на деспот Стефан, син на св. Лазар и св. Милица. Отново прекрасни розети и богата каменна пластика на фасадата, както и добре запазени стенописи вътре в храма. 

Натрупали красиви впечатления, доволни, духовно обогатени, поклонниците се прибраха в София късно вечерта, благодарни и на организаторите за пътуването, и на прекрасните домакини за посрещането.

 

Вижте и видеозапис на богослужението в Крушевац (камера: Соня Анкова)

 

Текст и снимки: Мартин Митов и Албена Раленкова

Манастир Любостиня - задужбина на св. княгиня МилицаЦърквата Успение Богородично в манастира Любостиня
На тръгване от манастир Любостиня
Жилищна постройка в манастир Любостиня
На тръгване от манастир ЛюбостиняГлавният вход на манастир Жича - сръбска царска лавра
Манастир Жича, край Кралево
 Главната църква на Жича - Възнесение Господне
Презентация за българската група в притвора на съборната църква в ЖичаМанастир Жича - сръбска царска лавра
Стенописи в манастир Жича
При манастир Жича, край Кралево
Епископската катедрала в Кралево - Св. Сава Сръбски
Новият иконостас на катедралата в Кралево - Св. Сава
В новата епископска катедрала в Кралево
В новата епископска катедрала в Кралево
Храм Св. 40 мъченици при епископския дом в Кралево
Епископската катедрала в Кралево - Св. Сава Сръбски
Епископската катедрала в Кралево - Св. Сава Сръбски
Лазарица, нощем
Параклис за избитите от комунистите над Крушевац
Храм Св. Иоан Предтеча над Крушевац
Целуване на св. Евангелие на възкресната утреня
В храм Св. Иоан Предтеча над Крушевац
В очакване на владиката
Посрещане на епископ Давид
Посрещане на епископ Давид Крушевацки
Посрещане на владиката
Посрещане на владиката
Обличане на владиката
Обличане на владиката
Обличане на владиката
Обличане на владиката
Архиерейска св. Литургия в Крушевац
Малък вход на св. Литургия
Малък вход - със светото евангелие
Архиерейска св. Литургия в КрушевацАрхиерейска св. Литургия в Крушевац
Крушевацки епископ Давид, СПЦАпостолско четиво на литургията
Архиерейска св. Литургия в КрушевацВелик вход - със св. дарове
Символ на вярата - в св. олтарАрхиерейска св. Литургия в Крушевац
Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет...Причастяване на верните
Протодякон Андрий Йелич
Причастяване на верните
Причастяване на верните
Архиерейска св. Литургия в Крушевац
Архиерейска св. Литургия в Крушевац
Храм Св. Иоан Кръстител в Крушевац
Архиерейска св. Литургия в Крушевац с владика ДавидКрушевацки епископ Давид, СПЦ
Епископ Давид и протойерей Стефан
След св. Литургия в Крушевац
При останките от крепостта на св. княз Лазар в Крушевац
Църквата Лазарица в Крушевац
Икона на св. княгиня Милица в Лазарица
Мощеханителница с мощи на св. княз Лазар в неговия храм в КрушевацПри Лазарица, в Крушевац
При Лазарица, в КрушевацХрам Рождество Богородично в манастир Наупаре
Храм Рождество Богородично в манастир Наупаре
С игумен Дамаскин в манастира Наупаре
С игумен Дамаскин в манастира НаупареС игумен Дамаскин в манастира Наупаре
Двете най-големи розетки в НаупареХрам Въведение Богородично в манастир Каленич
Храм Въведение Богородично в манастир Каленич
В манастир Каленич
В манастир Каленич