Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога. В онази далечна 292 г. се случило така, че жребият отредил св. Дасий да бъде поредният „цар на крониите”. Той бил таен християнин и не искал да отдаде своя живот в жертва на едно езическо божество. Ето защо той решил да разкрие своята вяра и, ако трябвало да умре, то единственият, за когото си заслужавало това да стане, бил Христос. Вместо веселие, пиршества и разюзданост, той предпочел да изобличи идолослужителите. Вдъхновен от Светия Дух, св. Дасий започнал смело да проповядва Троицата и да убеждава всички да повярват в Отец и Син, и Св. Дух. За тази си дейност той бил изправен на съд и съден от Басус (Bassus) – легата на легиона. Пред съда Христовият мъченик отново смело изобличил езическите вярвания и с горещи слова изповядал вярата си в Светата Троица: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог – Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.“ Св. Дасий бил подложен на жестоки мъчения, които твърдо понесъл. Безсилни да сломят волята и духа на светеца, на 20 ноември 292 г. палачите му го обезглавили. При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите (дясната раменна кост) на св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница, която е приблизително копие на саркофага от Анкона. Днес те се съхраняват в катедралния митрополитски храм „Св. ап. Петър и Павел“ в Силистра. Самият храм „Св. Петър и Павел“ е паметник на културата, построен след Кримската война от водещата в България през Възраждането Дряновска архитектурна школа. Годината на мъченическата смърт на Дазий е при съвместното управление на Диоклециан и Максимиан (284-305), 20 ноември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) на 24 ден от новолунието.