01 март 2020 19:45, Българска Патриаршия

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Пред прага сме на светата и спасителна Четиридесетница –благословения период, в който светата Църква всяка година майчински ни призовава с пост, усърдна молитва и дела на любов и милосърдие да се подготвим за достойното посрещане на Възкръсналия от мъртвите Господ и наш Спасител Иисус Христос. Време, в което да отклоним нашето внимание от суетата на този свят, да съберем разпиления наш ум в „скришната“ стаичка на сърцето (Мат. 6:6) и, като се съсредоточим върху онова, което единствено е истински потребно на човека (Лука 10:42), да влезем и в онази радост на Църквата и цялото Божие творение, която е родена от надеждата, изгряла от празния Гроб в утрото на Пасха.

В очакване на всичко това ние – обични чеда на любящия Небесен Отец, изкупени със скъпоценната кръв на Неговия Син и наш Господ – сме призвани първом да очистим себе си в акта на взаимното всеопрощение, освобождавайки се по този начин от цялото ненужно бреме, което в противен случай ще ни тежи в благословения подвиг на Великия пост – по дългия и трънлив път, който ни предстои да извървим заедно с Христа Иисуса до Неговата и наша Голгота. Прошката е велико и дивно благо, което сам Господ ни беше заръчал в дните на земния Си живот, когато говореше на апостолите: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6:37). На същото Той ни учи и в завещания ни от Него образец за молитва към Небесния Отец, която да произнасяме всеки ден от нашия живот – лично и заедно с цялата Църква:„… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12).

Прошката, която Господ ни учи да даваме всекидневно и на всеки наш ближен, но която с особена сила Църквата очаква от нас да даруваме именно на днешния ден, трябва да бъде прошка искрена и истинска, непресторена, извираща от дълбините на сърцето – такава, каквато самите ние очакваме и каквато получаваме от Всеблагия и Всемилостив наш Бог. Прошка, идваща от дълбокото осъзнаване на първо място на нашата собствена, лична греховност, но и от осъзнатата необходимост истински да подражаваме на Христа, Който пръв прощава всичките наши грехове и Който някога Сам молеше Отца за Своите мъчители: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34). На същото това ни учи и апостолът, и казва: „… като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, … както Христос ви прости, така и вие“ (Кол. 3:12-13).

Вярно следвайки заръките на Господа нашего Иисуса Христа, на светите апостоли и всички свети отци и боговдъхновени учители на светата ни Църква, в този благословен ден пръв моля за прошка всекиго от вас, давайки и сам, от сърце, моята прошка всекиму. Отечески измолвам прошка от Господа и Бога нашего за всички вас, за благочестивия ни православен народ и за цялата света Православна църква, която Той остави след Себе Си за нас и за нашето спасение, за да бъде тя за всекиго спасителен кораб сред увличащите и погубващи човека стихии на този свят.

По молитвите на Пресвета Богородица и на всички просияли в светостта Божии угодници Всемилостивият Бог да ни сподобява с дара на всеопрощението, та въоръжени с този дар да възхождаме в богоуподобяването, за да бъдем удостоени с вечния живот в Неговото небесно царство!

Леки и спасителни пости!

+ НЕОФИТ,

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

https://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=314862