Тропар, глас 2
Память праведнаго с похвалами: тебе же довлеет свидетельство Господне, Предтече, показал бо ся еси воистинну и пророков честнейший, яко и в струях крестити сподобился еси проповеданнаго. Темже за истину пострадав радуяся, благовестил еси и сущым во аде Бога явльшагося плотию, вземлющаго грех мира, и подающаго нам велию милость.
Споменът за праведника е с похвали, за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтече: наистина си бил най-честен сред пророците, защото си се сподобил да кръстиш в Иорданските води Проповядвания; радващ се да пострада за истината, си благовестил и на затворените в ада Бога, явил се в плът, взимащ греха на света и дарил ни велика милост.
Кондак, глас 5
Предтечево славное усекновение, смотрение бысть некое божественное: да и сущым во аде Спасово проповесть пришествие. Да рыдает убо Иродиа, беззаконное убийство испросивши: не закон бо Божий, ни живый век возлюби, но притворный, привременный.
Славното Предтечево посичане беше някакъв Божествен промисъл, за да се проповядва пришествието и на затворените в ада; да ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и суетния.
