02 февруари 2020 15:02, Варненска и Великопреслaвска митрополия
На 1 февруари Църквата отбелязва паметта на св. мчк. Трифон. По този тържествен повод Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи света Литургия в Катедралния храм „Успение Богородично“. С архиерея служиха ставрофорен иконом Димитър Стоев – духовен надзорник и председател на храма, прот. Йордан Найденов – секретар на светата митрополия и митрополитския дякон – Любомир Георгиев.
В този ден има традиция да се прочете молитва и за благословение да се подрежат самите лозни растения за благопреуспяване и добър плод, благоприятно време и благоприятен дъжд. В днешната света Литургия, посветена на светия мъченик Трифон бяха отправени специални прошения за дъжд. След края на традиционния водосвет, беше изнесена частица от мощите на св. мчк Трифон за поклонение.
Историята е донесла до нас малко сведения за живота на светеца. Прославил се с това, че изцелявал хората със силата на Господа Иисуса Христа. Римският управник поискал от Трифон да се откаже от вярата, но той не се отказал. Преди да го умъртвят, властите го подложили на страшни мъчения. Разкъсвали тялото му с желязни куки, но това се оказало недостатъчно за мъчителите. И тогава към това изтерзано тяло поднасяли открит пламък с нажежен метал. И даже тези страшни мъчения се оказали малко за неговите гонители. Те заповядали да забият в петите на светеца железни гвоздеи и го заставили да върви с тях.
Но и най-страшните мъки не могли да сломят свети Трифон. И тогава управителят заповядал да му отсекат главата. Мъченикът със смирение и духовна сила преклонил главата си пред палача, но Господ взел душата на свети Трифон, преди мечът да докосне тялото му.
Св. мчк. Трифон е един боговдъхновен човек, който в своята саможертва прави възможно неговата почит да остане в светата Църква. Днес никой не изисква да се откажем от Господа, никой не ни наказва за това, че посещаваме храмовете, кръщаваме своите деца, открито проявяваме своята религиозност. И, въпреки това, в тези условия на религиозна свобода има други изкушения – не по-малки, а, може би, даже по-изтънчено и по-силно въздействат на нашето съзнание и на нашата воля, откъсвайки ни от Господа.
Текст и снимки: Йордан Костов
