Новини от православна България

На 14 юни в салона на Софийска митрополия се е провела свещеническа конференция на столичното духовенство. Основната тема е била подготовката на интронизацията на новия патриарх. На конференцията са присъствали Врачански митрополит Григорий, в качеството му на наместник на Софийска епархия, Старозагорски митрополит Киприан, като председател на една от комисиите по организацията на избора и интронизацията на патриарх, Белоградчишки епископ Поликарп и архим. Дионисий, който е възстановен в сан и отговаря за ритуала по възкачване на престола.

Свещеници, присъствали на събитието, описват поведението на Дионисий като арогантно. „Отношението му към нас варираше от такова към слуги до такова към роби…“, описва един от тях. Присъстващите висши клирици мълчали, а Дионисий говорил два часа. С явно презрение към свещенството, „нареченият за епископ“ карал някои да стават и да се завъртат пред всички, за да подбере подходящи по височина и дължина на брадата свещеници, които да бъдат включени в съставените от него ритуали. Столичните свещеници са били принудени да слушат обиди по свой адрес, споделят, че са се почувствали унижени от архимандрита пред очите на своите епископи. В социалните мрежи се разпространяват шокиращи свидетелства за тази среща в Софийска митрополия. „Ако отношението му към свещениците е такова още сега, то какво може да се очаква, ако стане епископ…“, с огорчение пита един от присъстващите. И още: „Колко може още да бъде унижавано българското свещенство? То има ли въобще достойнство? След като може да бъде събрано на конференция и в очите да му се каже че е потно и нечистоплътно и да не може да се защити, нито пък да има кой да го защити от преките му ръководители. Просто така обиждат свещениците и те трябва да преглътнат достойнството си. С това преглътнато достойнство трябва да проповядват Евангелието…“.

За какво свидетелства завръщането на Дионисий с такова арогантно поведение в живота на нашата Църква, предстои да видим.

Снимката е от архива на Двери

18.06.2024_12:30 | Източник: Двери на Православието 17.06.2024 |
Автор: Двери на Православието

На 17 юни Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай отслужи молебен в храм „Св. Димитрий Солунски“ в Старинен Пловдив по случай откриването на мултижанровия фестивал „Лято в Стария град“ и изложбата „Из църковното минало на Пловдивската света митрополия“.

С Владиката съслужиха: Смолянският епископ Висарион – викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеноиконом Фотий Паунов – председател на храма, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

На богослужбата и откриването на фестивала и изложбата присъстваха: областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, зам.-кметът на Пловдив г-жа Савина Петкова, народният представител г-н Радомир Чолаков, кметът на район „Централен“ г-н Георги Стаменов, зам.кметът на район „Централен“ г-жа Румяна Толова, кметът на район „Източен“ г-н Емил Русинов, кметът на район „Тракия“ г-н Георги Гатев, г-н Димитър Георгиев – ктитор на храмове, общественици и почитатели на изкуството.

След края на молебена архипастирят на Пловдивска епархия се обърна към всички с вдъхновено слово, в което изрази радостта си от това добро и народополезно начинание, а именно популяризирането на църковното изкуство и ценностите от историята на Пловдивската света Митрополия

Митрополит Николай изрази благодарности към организаторите на  фестивал  – агенция „Антракт“ и община Пловдив, които поставиха акцент на църковното минало в Пловдив, и на  организаторите на  изложбата – д-р Делян Тодев, йеромонах Петър Еремеев и свещеноиконом Емил Паралингов.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

Експозицията с безценните реликви от съкровищницата на Пловдивска митрополия в храм „Св. Димитрий Солунски“ ще остане отворена в продължение на месец и е с вход свободен. Посетителите ще могат да видят експонати, които никога не са показвани. Сред тях са Водосветен Кръст с поставка с гравиран надпис „† Пловдивски митрополит Максим“, принадлежал на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Максим (1906-1938 г.), Архиерейска корона (митра) от края на XVIII – началото на XIX в., Потир (чаша) с гравирана датировка от 1659 г. и ктиторски надпис на дарителите му.

Датировката съвпада със служението на Негово високопреосвещенство Филипополския митрополит Гавриил (1636-1673 г.). Друг интересен експонат е Архиерейски жезъл с гравирана датировка 1784 г., принадлежал на Негово Високопреосвещенство Филипополския митрополит Кирил, който е управлявал епархията в периода 1780-1808 г.

Снимки

18.06.2024_11:59 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 09:49 |
Автор: Пловдивска митрополия

Неделният ден в периода на отдание на празника Възнесение Господне беше определен от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за особено моление за новопреставления протойерей Милен Герчев Петров, който се упокои в Господа на 14 юни след кратко боледуване.

Множество християни се стекоха в благолепния храм в град Каспичан, посветен на светите Седмочисленици и на свети великомъченик Пантелеймон. Те си взеха прошка с покойния духовник и участваха молитвено в заупокойните богослужения.

Заедно с Архиерея съслужиха множество духовници от Шуменска духовна околия, към които на опелото се присъедини архиерейският наместник на околията ставрофорен иконом Димитър Стойков. В богослужбите участва и Негово Високопреподобие архимандрит Василий (Савов) – протосингел на Софийска света митрополия.

Негово Високопреосвещенство припомни моменти от богатия пастирски труд на покойния отец Милен, продължил повече от 30 години. Той отбеляза, че загубата на един духовник е не само загуба за енорията и епархията, но и за цялата Църква. Архиереят изтъкна още, че всеки свещеник заслужава особена чест и уважение заради отговорното му служение и молитви, които отправя пред Бога на всяка света Литургия, както и при поменаването имена на живи и покойни православни християни на проскомидията.

Митрополит Йоан изказа искрени съболезнования на близките и роднините на покойния отец от името на епархийското ръководство на Варненска и Великопреславска света митрополия.

Вечна и блажена да бъде паметта на протойерей Милен Петров! Бог да го прости и упокои! Амин!

Словото на Негово Високопреосвещенство и Заупокойната света Литургия може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/837349801786494.

Изготви: Георги Великов

18.06.2024_11:37 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 15:08 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

Излезе от печат бр. 11 на „Църковен вестник“, който е посветен изцяло на избора на нов архиерей на Сливенската митрополитска катедра и въдворяването му в епархията.

В това специално издание на официоза на БПЦ-Българска патриаршия е отразен епархийският избирателен събор, провел се в Сливен на 18 февруари и по-късно касиран от Светия Синод на БПЦ-БП, както и повторно проведеният епархийски избор на 19 май (стр. 2, 3).

На стр. 4-5 сме отразили каноничния избор на епископ Арсений за Сливенски митрополит, състоял се на 26 май в параклиса „Св. цар Борис Покръстител“ в Синодната палата. Публикуваме и словото на наместник-председателя на Светия Синод Врачански митрополит Григорий към новоизбрания митрополит на БПЦ и словото-отговор на високопреосвещения Сливенски митрополит Арсений.

Посланието на Св. Синод на БПЦ–Българска Патриаршия до всечестния клир, преподобното монашество и богохранимото паство на Сливенска епархия, произнесено при въдворяването на новия митрополит, можете да прочетете на стр. 1-6.

На стр. 1, 6, 7 и 8 можете да проследите посрещането в епархията и тържественото въдворяване на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Арсений и словата, които отправи той към клира и паството на богохранимата Сливенска епархия и присъстващите на въдворяването му събратя синодални архиереи и гости на събитието.

Настоящият брой, според утвърдената традиция, е на луксозна гланцирана хартия с 8 страници пълноцветен печат.

Отговорен редактор на бр. 11 е Александра Карамихалева, гл. редактор на „Църковен вестник“.

Абонирането за „Църковен вестник“се извършва на адреса на Синодално издателство: София 1000; ул. „Оборище“ №4; или на e-mail: sinizdat@gmail.com с точно упоменаване на адреса на получателя.

Средствата се превеждат по пощата или по банкова сметка: УниКредит Булбанк – София; IBAN BG97UNCR96601018147018; BIC код: UNCRBGSF

Отговорен редактор на броя: Александра Карамихалева

18.06.2024_11:28 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:51 |
Автор: Българска патриаршия

На 25 май 2024 г. започна поредното записване в Курсовете по Православие за възрастни, които се провеждат в Енорийския център на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Курсовете се организират от 2005 г. насам по инициатива и с благословението на предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър В. Георгиев според официално решение на църковното настоятелство, одобрено от Епархийския съвет при Софийската св. митрополия. Курсов преподавател е д-р Десислава Панайотова – православен богослов, директор на Eнорийския център и ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий“ при едноименния храм, експерт „Програми и проекти“ в Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия.

Лекциите се провеждат всяка събота – от м. октомври до м. май включително, в различни часове – според групата. При необходимост се използват за лекции и делнични дни, когато се отработват църковни или национални празници.

За новата 2024/2025 учебна година са сформирани 4 групи, които тематично и като време на провеждане се разделят така:
~ Въведение в Православието. Църковни празници, символи и тайнства – 17:15-19:15 ч.
~ Тълкувание на Свещеното Писание на Стария Завет – 15:00-17:00 ч.
~ Тълкувание на Свещеното Писание на Новия Завет – 9:30-11:30 ч.
~ Св. отци и вселенските събори на Църквата Част I – 11:45-13:45 ч.

Препоръчително е начинаещите курсисти да се включат в групата по Въведение в Православието. При желание е възможно включване в повече от една група.

През учебната 2024–2025 г. лекциите започват на 5 октомври 2024 г. (събота).

СИСТЕМА на работа:
Минималният брой за сформиране на група е 6 човека. За всяка група занятията обхващат два астрономически часа с почивка между тях.

На разположение на курсистите се предоставят тематични разпределения на учебния материал, систематизирани таблици и подбрани откъси от църковни съчинения, богата православна литература. Безплатно може да се ползва книжният фонд на храмовата библиотека.

СРОК за записване: 25 септември 2024 г.

АДРЕС за записване:
София – 1202
ул. “Г. Вашингтон” № 47, ет. 3
Храм “Св. св. Кирил и Методий”
Д-р Десислава Панайотова
Моб. тел.: 0878 44 54 57
Е-мейл: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ за:

Курсовете:
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie

Преподавателката:
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/prepodavatel

Съдържанието на лекциите:
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/sydyrjanie

С духовна радост споделяме, че част от курсистите записват своите деца в Църковното неделно училище по Вероучение. Така родители и деца, всеки в своята група и със своя преподавател, се просвещават и черпят от извора на знанието, който блика в Христовата Църква. Създава се общност на единомислие, взаимопомощ и любов в Христа, истинско Тяло Христово.

Заповядайте да се запознаем и напреднем във вярата, която ни освещава и спасява!

18.06.2024_11:16 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:45 |
Автор: Софийска митрополия

Софийската света митрополия представя на зрителите новия епизод на предаването „Стълба към небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на програмата ще ви предложим кратко изложение на архим. проф. Павел Стефанов за Неделята на св. Отци от Първия вселенски събор.

След това, с началото на Европейското първенство, ще си поговорим за футбол и вяра с протойерей Георги Райчев, бивш футболист и настоящ предстоятел на храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ в с. Кокаляне.

А накрая ще посрещнем в студиото на „Стълба към небето“ художничката Лиляна Дворянова, с която ще представим настоящата ѝ изложба живопис и дигитални графики „Едновремие“, с християнски образи и мотиви, в галерия „Етюд“ до 19 юни.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeделя след 10:30 ч., както и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.

18.06.2024_11:00 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:34 |
Автор: Софийска митрополия

Тази година се навършват 183 години от рождението и 109 години от кончината на приснопаметния Български екзарх Йосиф, който в продължение на 38 години (1878-1915) възглавява разделения диоцез на Българската православна църква, заставайки като ревностен духовен водач и посредник между държавната власт и християнското население.

Всяка година в негова памет се отслужва заупокойна служба край гроба му, който се намира в южната колонада на катедралата „Св. вмчца Неделя”, в непосредствена близост до светия олтар. Тази година по решение на Светия Синод на БПЦ възпоменанието бе извършено в неделния ден на 16 юни, след отслужването на заупокойна архиерейска света Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит.

В литургията в памет на блаженопочиналия предстоятел на БПЦ, заедно с него съслужиха: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов и дяконите: протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, дякон Юлиан Периклиев, дякон Красимир Кръстев, дякон Христо Василев, дякон Филип Стойчев и дякон Костадин Бойчин.

Молитвено участие в богослужбата взеха: Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, Преосвещените епископи: Мелнишки Герасим, главен секретар на Светия Синод, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария.

Църковните песнопения бяха изпълнени от мъжкия хор при храма, дирижиран от д-р Стоян Малинов. Духовенство и миряни се помолиха в неделния ден за достойния български архипастир, който неуморно се е борил да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез и да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

В края на богослужението епископ Исаак, след като упомена основополагащите решения на св. Отци от Първия вселенски събор, чиято памет честваме днес, 7 Неделя след Пасха, изрази своята почит към блаженопочиналия екзарх със слово, в което каза:

„Приснопаметният и незабравим Екзарх Йосиф е един от тружениците на вярата, посветили се от младини за благото на род и родина. Всеки родолюбец съхранява спомените за любовта, търпението, постоянството и страданията, които Екзарх Йосиф понесе за вярата, единството, мира и благоденствието на Църквата и народа ни, като стана пример в слово, поведение, във вяра и чистота. В своя живот Екзархът прояви изключителни дарования, не само като духовник, но той бе и добър църковен дипломат, благодарение на солидното образование, което имаше, на добрата подготовка, мъдростта му, широката духовна култура и административни умения, които притежаваше… Всички тези качества и умения му послужиха да бъде добър водач на цялата ни родна православна църква и народ“ – каза в словото си епископ Исаак.

След богослужението в храма, всички духовници се отправиха към южната колонада на храма, където отслужиха панихида, предстоявана от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. За сетен път църковното изпълнение призова Господ да прости прегрешенията на приснопометния екзарх Йосиф и „да всели душата му там, където почиват праведниците“.

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Евгения Комарова – Казиола, Бехнам-Емануил Сетайеш

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 1

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 2

+++

Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх от импровизирания „Избирателен събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.

Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 г.) в екзархийския диоцез сa включени седем епархии, възглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.

Заставайки начело на Българската църква, екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и национални съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

Екзархът преживя ужасите на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и да се прибере в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напредналата възраст, той остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.

Из слово на Главиницки епископ Йоан по случай 98 години от блажената кончина на Екзарх Йосиф, произнесено след св. Литургия в катедралния храм „Св. Неделя“, 9 юни 2013 г.

18.06.2024_10:52 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:15 |
Автор: Софийска митрополия

Честваме паметта на мъчениците Леонтий, Ипатий и Теодул.

Тримата мъченици за вярата от I век – Леонтий, Ипатий и Теодул, станали жертва на гонение по време на управлението на император Веспасиан (70-79 г.).

Леонтий произхождал от остров Егина, Гърция. Бил снажен и храбър човек, с висока нравственост. На млади години той постъпил в римската армия и в битките показвал голямо мъжество. Заради неговите достойнство той бързо бил издигнат на висока военна длъжност. Въпреки бързото си издигане и високата си длъжност обаче, той проявявал голяма скромност и честност в отношенията си с хората.

Докато Леонтий бил в Африка със своята войскова част, се запознал с християнската вяра, на която неговата благородна и честна душа откликнала с плам. Започнал сам да проповядва Божието слово на подчинените си войници, а спечелените от заплатата пари той по християнски използвал за подпомагане на бедни, вдовици и сираци. Това правело много добро впечатление на хората и всички го уважавали за делата му.

Неговата християнска дейност бързо дала добри плодове. В Христос повярвали и започнали да живеят с християнска чистота много хора, сред тях и двама военни с високи чинове, Ипатий и Теодул.

Междувременно в цялата империя станали известни масовите гонения срещу християните, заповядани от римската власт десетина години преди това, по времето на Нерон. Оттогава такива преследвания на християни се провеждали често.

И в този случай, по времето на Веспасиан, африканският управител Адриан проявявал прекомерна ярост срещу вярващите в Христос. А щом той научил за Леонтий, Ипатий и Теодул и за тяхната успешна проповед за християнската вяра, се опитал с различни обещания да ги накара да се отрекат от вярата си. Но Адриан бързо осъзнал, че тримата остават непоколебими в своята преданост към Христос. Затова заповядал Ипатий и Теодул да бъдат обезглавени. А в яростта си Адриан наредил в негово присъствие да бият Леонтий с камшици, докато издъхнал.

18.06.2024_10:28 | Източник: БТА 18.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Тримата мъченици Мануил, Савел и Измаил били родни братя и живели в Персия през ІV век. По онова време вече имало много християни в Персия. Персите постепенно се запознавали с новата вяра от общуването си със съседните (на запад от Персия) области на Римската империя.

Бащата на Мануил, Савел и Измаил бил езичник, но майка им била просветена християнка и тя възпитала синовете си в християнска вяра. Като добре образовани млади хора, те скоро заели високи държавни длъжности. А заради християнската си вяра след време тримата били избрани от персийския цар да отидат и да водят преговори за мир с император Юлиан (известен с прозвището Отстъпник).

Юлиан, макар на младини да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и се върнал към езическите обреди. Дори започнал със сила да налага в империята идолопоклонството. Когато персийските пратеници пристигнали при него, той извършвал някакво тържество в чест на боговете. Тази гледка ги натъжила много и те открито изразили недоволството си, че владетелят на страната, която те смятали за християнска, въвежда отново езическата вяра.

Но някои хора съобщили на Юлиан за техните изказвания. Затова той наредил да ги заловят и затворят в тъмница. На другия ден вместо за преговори те били извикани на съд за неуважение към императора и неговите вярвания. Юлиан ги убеждавал да се отрекат от християнството, за да им се опрости неуважението към личността му. Но те твърдо изповядали вярата си и затова били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя мъжествено изтърпели страданията заради вярата си и накрая по решение на Юлиан били посечени с меч.

Когато персийският цар чул какво е сторил Юлиан с неговите пратеници, подновил войната. Юлиан бил напълно разбит и сам загинал в тази война в 363 г.

17.06.2024_08:18 | Източник: БТА 17.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

След няколко чудодейни изцеления на вярващи Велико Търново посрещна тържествено чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения
След няколко чудодейни изцеления на вярващи Велико Търново посрещна тържествено чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения
Велико Търново посрещна тържествено икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения.

След няколко чудодейни изцеления на вярващи Велико Търново посрещна тържествено икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения в катедралния храм „Рождество Богородично“. Вярващите могат да се поклонят пред нея през целия ден, а в 18 часа ще бъде отслужен молебен за здраве, след което ще бъде представена и книгата на журналиста Ангел Бончев „Св. Никифор Прокажения Чудотворец“.

Великотърновският митрополит Григорий благодари на Ангел Бончев за донасянето на мощите в старата столица и призова миряните да научат повече за чудесата, свързани със светеца и неговата чудотворна икона.

Свети Никифор Прокажения е страдал много през целия си живот, каза за БТА Ангел Бончев, който е организатор на обиколката на иконата с мощите в различни градове на страната. Той разказа, че светецът е покровител на страдащите от тежки и нелечими заболявания и спомена за няколко такива случая от последните дни. Жена от Лясковец проглежда с увреденото си око, докато чака да се поклони пред мощите, а адвокат от същия град твърди, че се е изцелил от онкологично заболяване, като свещеникът от храма потвърждава за видимото подобрение на неговото здраве. Друг случай е свързан с Иванка от село Джулюница, която прохожда с болния си крак след молитвите й пред иконата, разказа Бончев.

За свети Никифор се знае, че чува молитвите на вярващите много бързо и помага на хора, страдащи от рак, психични разстройства, сърдечни заболявания, зависимости, душевни проблеми, очни болести, безплодие, семейни неразбории и множество други тежки заболявания. Той е роден на остров Крит през 1890 година. Когато е 13-годишен се разболява от проказа и в продължение на 60 години продължава да страда от тази болест. Целият си живот свети Никифор прекарва в болница, живеейки изолиран от света. В Гърция го наричат тайният светец, тъй като неговите духовни подвизи са били известни само на малцината, които са го познавали. Неговият живот е изцяло посветен на Бога – той е пример за търпение, целомъдрие, молитва, себеотрицание и любов. Успението му е на 4 януари 1964 година, като впоследствие на тази дата се чества и неговия празник.

Преди да пристигнат във Велико Търново, мощите на свети Никифор Прокажения бяха посрещнати в Габрово, Горна Оряховица, Лясковец и Севлиево, а през следващите дни предстои да гостуват в градовете Павликени, Левски и Свищов. Поради интереса от страна на вярващите, програмата с излагането на мощите се допълва постоянно.

След молебена ще бъде представена книгата от издателя й за България, журналистът и водещ на „По света и у нас“ по БНТ Ангел Бончев.

16.06.2024_13:50 | Източник: БТА 16.06.2024 11:34 |
Автор: Кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков