Иподякон Йордан Петков 21 Май 2020

На 21 май Старозагорският митрополит Киприан оглави празничната св. Литургия в манастира „Св. Атанасий“ край с. Златна ливада, Чирпанско. На този ден Църквата чества паметта на св. равноапостолни владетели Константин и майка му Елена, през чието време св. Атанасий е станал архиепископ на Александрия и е развил бележита пастирска и  богословска дейност.

Заедно с митр. Киприан в литургията участва протосингелът на митрополията архим. Богослов, архиерейският наместник на Чирпанска духовна околия ик. Иван Иванов, икономът на манастира архим. Борис, свещеници и дякони от Стара Загора и Чирпан. За тържествеността на богослужението допринесоха и прекрасните песнопения на църковния хор към катедралния храм „Св. Николай“ в Стара Загора с ръководител Мария Колева, магистър-богослов.
Манастирът „Св. Атанасий“, в който се проведе богослужението, се смята за най-древния в Европа. Той е свързан с личността на св. Атанасий Велики, който пристига от Александрия в Сердика (сега София), за да присъства на православния събор през 343-344 г. срещу ереста на арианството. По обратния път, според късно предание, той отсяда в околностите на сегашното село Златна ливада до Чирпан и създава манастир, вероятно през същата 344 г. Създаването на тази хипотеза дължим на д-р Росен Милев и униатския архим. Георги Елдъров, който е проучвал ватиканските архиви. Косвено тезата се потвърждава и от най-нови данни от германския историк проф. М. Клаус, цитиращ записки на самия светец, пазени в архивите на Александрийската патриаршия, че четирите години от 344 до 348 г. той се намира на територията на днешна България и пише знаменития си труд за Светия Дух. Това дава основание на някои да твърдят, че този манастир е най-старият в Европа. След него идват „Кандида каса“ в Шотландия, основан през 360 г., и двата манастира на св. Мартин в днешна Франция – през 373 и 375 г.

В двора на манастира има аязмо с лечебна вода, а отсреща се намира постницата – малка пещера, в която според преданието светецът е прекарвал в пост и молитва. Манастирът е свидетел на не едно и две чудотворни изцерения на хора, идващи с вяра и молитва при светеца. Местността, в която е построен манастирът, е уникална. Тя е истински оазис, райско кътче сред иначе монотонното Чирпанско поле – със спокойно течащата река покрай него сред „златните ливади“, от които носи името си близкото село; с хълмовете и горите, които го ограждат. Баща ми е разказвал, че през първата половина на 20 в. манастирът е бил любимо място за чирпанлии и жителите на околните села. Те са пристигали лятно време в събота и неделя с файтони и каруци и след службата са се разполагали сред прекрасните поляни и са прекарвали деня си там.

Ценна реликва на манастира е изданието на Реймското евангелие, смятано за старобългарски паметник. Оригиналът е в Реймс и пред него векове наред са се заклевали при коронацията си френските крале.

Манастирът е наша гордост и привлекателен център не само за местни поклонници, но и от цяла България и от чужбина. През 2003 г. манастирът се удостои с височайше посещение – тук идва на поклонение сто и петнадесетият александрийски патриарх Петър VII, който подарява икона на св. Атанасий.

Празникът на манастира е на 2 май, успението на св. Атанасий, починал на този ден през 373 г.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,69613/view,article/