Двери /

На последното си заседание за тази година Св. Синод на РПЦ прие документа „За възможността за приемане на Кръщение със запазване на националното име“. Той е разработен от Комисията за църковна мисия към т. нар. Междусъборно присъствие, като е внесен за обсъждане през 2015 г. Комисията стига до извода, че наложилата се в РПЦ традиция да се избират имена от църковния календар не винаги отчита разнообразието на практики и традиции в другите поместни православни църкви, още повече че месецословът на Московска патриаршия не съдържа имената на всички светци, прославени от поместните църкви. Освен това се отбелязва, че според библейската традиция избирането на име на новороденото дете е право на родителите, за което свидетелства, например, изборът на име на св. Йоан Кръстител от неговия баща, свещеника Захария (Лука 1:63), както и св. Симеон Солунски в съчинението За свещенодействието и църковните тайнства, където се казва: „йереят го запечатва с кръстно знамение на челото, устата и гърдите и със свещена молитва му дава името, избрано от родителите, които участват в обряда на кръщението“.

kreshhenie vzroslogo1

Също така Комисията отбелязва, че няма пречки за участие в тайнството Кръщение с име, което е с привично национално звучене (например Йоан-Джон, Йоанна-Жана), както и да се участва в тайнствата с тези имена, ако човекът е получил това име преди кръщението си или е кръстен с него. Тези други национални имена следва обаче да се различават от новоизмислени имена, които нямат в основата си никаква връзка с културата на православните народи – се казва още в официалното съобщение на Московска патриаршия.

Св. Синод също така подчертава, че е абсолютно недопустимо да се възпрепятстват вярващите да участват в църковните тайнства въз основа на това, че носят национални имена, традиционни за другите поместни православни църкви (или имена с друго национално звучене).

Ако възрастен човек приема Кръщение и името му няма никакъв аналог в месецослова на някоя поместна православна църква, то той има правото самостоятелно да избере кръщелното си име, като е желателно то да бъде близко по звучене с неговото гражданско име.

Решението на руския Св. Синод е широко коментирано в църковните среди поради разпространената руска практика принудително да се променят имената на хората, които се кръщават в зряла възраст или са с неруски произход. Някои свещеници даже отказват причастие на хора, чиито имена им звучат „неправославно“, т. е. не са славянски или гръцки. Въпреки аргументите, че хората се кръщават в името Христово, а покровителят светец може да бъде избиран от хората и без връзка с името на човека, тази практика има немалко последователи. По този начин християнската вяра се оказва обвързана с националния произход, което противоречи на евангелското учение и възпрепятства църковната мисия.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69126/view,article/