В този ден светата Църква чества Всички светии, т. е. – всички християни от всички краища на света, от всички народности, от всички времена – мъже и жени от всички възрасти и положения, които са обичали Бога с всичкото си сърце, старали са се да изпълняват Неговата света воля, горели са с огъня на вярата и със своя добродетелен живот са Му угодили, прославили са името Му и Той ги прославил. По този начин те в една и друга степен са успели да достигнат святост, или с други думи – в една или друга степен са могли да осъществят християнския идеал за нравствено съвършенство (Мат. 5:48). Техните имена са записани в книгата на живота (Откр. 13:8; Ис. 30:8; Лука. 10:20) и красят църковния календар. Църквата Христова заслужено ги почита и празнува тяхната светла памет, посочва ги за пример на подражание и измолва тяхното молитвено за нас пред Бога ходатайство и небесна помощ.
Но понеже има мнозина, които са постигнали святост, а имената им са останали неизвестни за света, то за да не останат непочетени, св. Църква е наредила веднъж в годината, а именно на днешния ден, да се празнува общо тяхната памет. Начало на празнуването на Всички светии се поставя в Цариград от византийския император Лъв Мъдри, който им построил голям и великолепен храм.
Празникът на Всички светии ни дава днес повод да говорим за светостта, за светците и за дължимата към тях почит.
Има различни степени и категории на святост. Степента на светостта зависи от степента на усърдието и усилието в стремежа към постигане на светостта, както и в зависимост от степента на Божията благодат, която ни се дава. Категориите пък зависят от начина и пътя на постигане на духовно съвършенство, както и от личните качества и склонности на ревнителите към богоугоден живот. Имаме следните по-важни категории светци: праотци, сиреч старозаветните праотци и патриарси – Адам, Ной, Авраам, Исаак, Яков и др., които са угодили Богу със своята вяра и упование в изпълнение на Божиите обещания; праведници – ония, които са водили праведен и благочестив живот; пророци – избрани мъже, които с божествено озарение са предсказвали бъдещи събития и са разкривали Божията воля; апостоли – учениците и пратениците на Господ Иисус, които са проповядвали Неговото учение; равноапостолни – които подобно на апостолите са просветявали със светлината на Евангелието отделни страни и народи; мъченици – които са загинали мъченически за Христа и с кръвта си са засвидетелствали и запечатали вярата си в Него; изповедници – които смело и безстрашно са изповядвали вярата си и са понесли за нея най-различни телесни и душевни мъчения; светители – архиереи, които са били духовни светила на вяра и добродетелност, разкривали са божествените истини и учението на св. Църква; преподобни (мъже и жени) – които чрез постнически и молитвени подвизи, чрез непрестанна борба срещу изкушенията са се показали победители в невидимата духовна бран и са станали като ангели в плът; безсребреници – богонадарени лекари, които в име Божие са лекували човешките болести безплатно, съгласно повелята на Господ Иисус: „Даром получихте, даром идвайте“ (Мат. 10:8); юродиви Христа ради – люде, които драговолно са поемали странния наглед подвиг да бъдат като безумни заради Христа и като такива – незаслужено хулени и безчестени, гонени и бити, и др.
Нашата почит към светците главно се изразява в благоговейна почит към тях заради добродетелния им и свят живот, в молитвено призоваване на тяхната небесна закрила, в почитане на техните изображения, посвещаване на храмове в тяхна чест и в подражание на техния пример. Почитта към светците намира оправдание в словото Божие. Ако ние почитаме Бога, естествено е да почитаме и ония, които са били „приятели“ Божии (Изх. 33:11; Пс. 138:17). Към това ни поучава и св. ап. Павел – да имаме почит и грижа към светците (1 Кор. 16:18; 1 Сол. 5:12-13; 1 Тим. 5:16; Фил. 1:5; Евр. 6:10; 1 Кор. 16:15; Ефес. 61:18; Рим. 12:13).
Молитвеното призоваване на светците също има основание. Още през време на земния си живот те са били наши молитвени ходатаи и Бог е чувал техните молитви, давал им е сила да вършат и чудеса – да възкресяват мъртви и изцеряват болни. Св. ап. Яков ни уверява, че голяма сила има усърдната молитва на праведника (5:16), а Псалмопевеца казва, че ушите на Господ са обърнати към молитвите на праведниците (Пс. 33:16). И ако светците са били молитвени ходатаи, когато са били още живи, то колко повече те ходатайстват за нас след смъртта си, когато са вече по-близко до Бога – пред небесния Му престол (Откр. 5:8; 8:3-4; 6:9-10).
Нашата почит към светците изразяваме и чрез почитане на техните св. образи (икони) и реликви (св. мощи). Това почитание не е идолопоклонство, както някои погрешно мислят. То е естествена проява на почит към образа на ония, които са просияли в святост. То е почитане не на веществото, от което или върху което са направени образите, а почит, която от видимия образ преминава към невидимия техен първообраз, към самите тях. Мощите на светците могат да бъдат извор на изцерения и дори възкресения на мъртви. Това показва и случаят с възкресението на оня мъртвец, който бил хвърлен в гробницата, където са били мощите на свети пророк Елисей (4 Цар. 13:2). Оттук естествено произтича и почитта към тях. Чрез мощите на светците Бог и днес проявява Своята сила. Свидетелство за това са многобройните чудеса, които продължават да стават чрез св. мощи на нашия роден светец преп. Йоан Рилски.
Почитта си към светците, както вече се спомена, ние изразяваме най-сетне и чрез подражание на техния свят и добродетелен живот.
Но оправдана ли е една култова почит към човеци, когато е казано, че само на Бога трябва да се кланяме и Него единствено трябва да прославяме? (вж. Втор. 6:13; Мат. 4:10; Пс. 113:9; Ис. 42:8). Почитането на светците не изключва почитта към Бога. То не е обожествяване, т. е. отдаване божеска почит на човеци. То е почит по заслуга и достойнство. Почитането на светците всъщност е косвено прославяне на Бога. Защото, почитайки Божиите угодници, ние прославяме Бога, Който е прославил тия, които Него са прославили. Чуден и прославян е Бог в Своите светци (Пс. 67:36 – по 70-те; 2 Сол. 1:10). Когато човеци са отдавали на Божии човеци божеска почит, те решително са я отклонявали, но когато чрез тях е трябвало да бъде прославен Бог, те са я приемали (Деян. 10:25; 14:14; Откр. 22:8-9).
Светостта обаче не е достояние и призвание само на избрани люде. Към нея трябва да се стремят всички човеци (1 Сол. 4:7; Евр. 12:14). Бъдете свети, казва Бог, защото и Аз съм свет! (Лев. 11:45; 1 Петр. 1:16).
Светостта се постига с големи усилия в борбата срещу нашите греховни наклонности, в изпълнение на светата Божия воля, и се придобива под действието на Божията освещаваща благодат. Тая благодат ние получаваме във и чрез светите тайнства, особено чрез тайнството св. Евхаристия. Както бяло платно колкото повече се изплаква с чиста вода и по-дълго време се оставя под действието на слънчевите лъчи, толкова по-бяло става, така и Божията благодат – колкото повече прониква в човека, толкова човек повече се освещава от нея.
В лицето на светците имаме прекрасни примери на подражание. Пътят към светостта е отъпкан от хиляди и хиляди, които са минали по него. Днес св. Църква ни представя величествената галерия на старозаветни и новозаветни праведници – „облак свидетели“ (Евр. 12:1), на който, като гледаме, получаваме сили да се борим срещу „греха, който ни лесно омотава“ (Евр. 12:1). Този „облак“ ни осенява благодатно и създава атмосфера за усилен духовен живот. Погледнете тия свещени образи, които украсяват тоя величествен храм, как кротко ни гледат, каква благодат и неземна красота, какво пленяващо духовно обаяние се излъчва от тях! Това не са образи на някакви измислени лица, а образи на действителни исторически човеци, родени като нас и били подобострастни нам, но осветили се чрез подвига на вярата, любовта и добродетелния живот.
Православната църква е Църква на светци. Такава е тя не защото е съставена изключително от светци, но защото в нея са просияли толкова много светци. А просияване в святост, както вече се каза, е невъзможно без освещаващата Божия благодат. Това ще рече, че Божията благодат действа в Православната църква, което е свидетелство, че тя е Божия църква.
Светците са като облаците – те носят и пращат на жадната земя благодатен напоителен и оросителен дъжд. Светците са украшението на Христовата църква. Те са нашите небесни ходатаи пред Бога за честит живот в мир и всяко доволство. Тая мисъл е ясно изразена в днешния празничен тропар, с който и ще завършим днешното си слово:
„Христе Боже, Твоята Църква като с багреница и висон се украси чрез кръвта на мъчениците от цял свят и чрез тях Ти вика: изпрати щедростите Си над Твоите люде, дай мир на Твоето общество и на нашите души – велика милост!“ Амин!
