18.06.2022_09:51 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2022 21:37 |
Снимка


С международна научна конференция започна кулминацията на тържествата по повод големите годишнини, свързани с живота и делото на преподобния Паисий Хилендарски – 300 години от рождението му, 60 от канонизацията му и 260 години написването на „История славянобългарска“.

Началото на конференцията поставиха кметът на Банско Иван Кадев и Неврокопския митрополит Серафим. Кметът на града каза в своето обръщение, че

„събитията за годишнини като тези, които честваме сега, са повод да споделим не само гордостта си, че сме негови потомци, но и основанията си за това самочувствие, защото съзнаваме, че личността на Паисий Хилендарски е извън манастирските, дори извън българските мащаби“.

По думите му тласъкът, който светецът дава за възраждането на един древен и велик народ за нов духовен, културен, обществен, икономически и политически живот, св. Паисий се нарежда до великите европейски просвещенци, които проправят пътя на новото време.

Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим пък каза, че „подражанието в служение на ближния, по примера на нашия спасител Господ Иисус Христос от добродетелния монах, се предава към онези хора, които търсят своята история. Светогорският монах е възпитан в духа на вярата и родолюбието, носи тежестта на своя монашески кръст, следва монашеските добродетели и запалва огън, който и днес не угасва…

Твърде тревожно е онова, което става в света, а и в нашата държава днес и ние не може да го отминаваме с безразличие. Чудно обаче е, и утешително също така това, което виждаме тази година във връзка с честванията на Св. Паисий – колко много инициативи, събития, много хора и институции подеха със радост подобаващо отбелязване на тези годишнини“, каза още митрополит Серафим.

В поздравителен адрес ректорът на Пловдивския университет проф. Румен Младенов казва, че висшето училище цени усилията на община Банско за съхраняване на „вселената Паисий“, за която времето и пространството не са физични величини. Поздравителният адрес бе прочетен от д-р Петър Граматиков. Той отбеляза, че с канонизацията на св. Паисий, той бива поставен заслужено „сред числото на просиялите със святост мъже и жени от българските земи“. Той посочи и включването на 300 годишнината от рождението на Паисий Хилендарски в списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за периода 2022-2023 г. „Ако през 2021 г. ЮНЕСКО се присъедини към отбелязването на 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов и 650-годишнината от създаването на Търновската книжовна школа, то за 2022 г. можем да се поздравим, че имаме православен светец от България в списъка на бележитите годишнини на ЮНЕСКО.“, каза още Петър Граматиков.

Конференцията продължи с доклад на проф. д.ф.н. Константинос Нихоритис, който бе на тема: „Св. Паисий Хилендарски и българското Новомъченичество (като фар на нашето съвремие)“, а след него говори проф. д.ф.н. Диана Иванова от Пловдивския университет, чийто доклад бе на тема: „“История славянобългарска“ и Паисиевите завети“. След това последва дискусия.

Международната научна конференция „Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска“ се провежда в Банско във връзка с 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 60 години от канонизирането му от Българската православна църква и 260 години от написването на „История славянобългарска“.  

Днес и утре в панелите ще вземат участие учени и изследователи на живота и делото на св. Паисий от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките и от Университета в Солун.

Конференцията бе излъчена на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook.

Текст и снимки: Ангел Карадаков