17.03.2023_21:01 | Източник: Двери на Православието 17.03.2023 |
Снимка
Автор: Двери на Православието


От 24 март до 23 юли колекция от 43 икони на Банската иконописна школа ще бъде експонирана в Двореца на епископ Еразъм Циолек в Националния музей на Краков, специализиран в експозиции за средновековно и православно изкуство. Националният музей на Краков, разположен в десет сгради, е признат като една от най-богатите музейни институции на изкуствата не само в Полша, но и в света.

В продължение на четири месеца жителите и гостите на най-посещавания полски град ще имат възможност да се запознаят с шедьоври на четири поколения иконописци от Банската школа, създадена от Тома Вишанов – Молера. От октомври 2022 г. досега иконната изложба беше показана с голям успех във Варшава и Бялисток. Гостуването в Полша се осъществява в партньорство между Музеен комплекс – Банско и Българския културен институт във Варшава.

Иконната сбирка с образци от Банската художествена школа е създадена през 1986 г. от Музеен комплекс – Банско. Иконите в изложбата са от края на 18 в., от 19 в. и дори от началото на 20 в. – периода, през който съществува Банската иконописна школа, разказва за БТА директорът на Музеен комплекс – Банско Светла Барякова. Основател на школата е Тома Вишанов, за когото историята разказва, че е учил във Виена, където е пристигнал с керван на бански търговци. Иконописецът оформя свой собствен стил, близък до господстващите по това време в Европа стилове барок и рококо.

Майсторите от Банската иконописна школа оставят след себе си някои нововъведения като перспективата, а цветовете, с които работят, са по-тъмни.

Синът на Тома Вишанов, Димитър Молеров, наследява от баща си таланта, а и занаята, но се връща към традиционния византийски канон, без да изоставя постигнатото от неговия баща. Димитър Молеров е най-известният и най-търсеният от всички Молерови, тъй като новаторството на Тома Вишанов не е било прието еднозначно от всички в родината му.

Симеон Молеров, син на Димитър и внук на Тома Вишанов, продължава традицията и прави много за установяването на банските художници на Атон, в манастирите на полуострова. Последен от тях е Георги Молеров, който за съжаление оставя малко творби, тъй като умира млад.

В рамките на Банската художествена школа са творили и зографи, сред които Михалко Голев, Димитър Сирлещов и др.

Икони и стенописи на представители на Банската художествена школа могат да се видят в много църкви и манастири в региона, както и в Рилската св. обител, в атонските манастири и на много други места.