29.04.2023_07:43 | Източник: БТА 29.04.2023 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
В град Кизик на южния бряг на Мраморно море в края на III век живеели християните – Теогнис, Руф, Антипатър, Теостих, Артема, Магнус, Теодул, Тавмасий и Филимон. Те произхождали от различни места, но като членове на християнската общност в Кизик се сдружили и със своя праведен живот свидетелствали за вярата си в Иисус Христос. Затова щом започнали гонения на християните от римската власт, те били сред първите, изправени на съд пред местния римски управител. Обвинението било, че те не почитат държавния култ към езическите божества и към личността на обожествявания император и поради това не са добри граждани на империята.
Деветимата мъже проявили голяма храброст и смело защитили вярата си. Били затворени в тъмница и властниците се опитали с различни изтезания да сломят твърдостта им, но доблестните мъже не се пречупили от мъченията. За тях верността към Бог била по-голяма ценност от собствения им живот. Разярен от тяхната несломимост, управителят заповядал да ги обезглавят.
Свети Мемнон живял в Египет през II век. Произхождал от християнско семейство и от младини пожелал да се посвети на Бог. Тогава още не било развито монашеството, което от IV век станало много разпространен вид на християнски живот – в уединение или в малко общности. Но отшелничеството винаги било упражнявано в християнството от онези, които желаят да са близо до Бог. Така и Мемнон, когато навършил пълнолетие, се отдалечил в пустинята и се отдал на подвижнически живот в молитва и пост. Бог със Своята благодат възнаградил добродетелта на подвижника Мемнон и му дал силата да върши чудеса. Той, със силната си молитва към Бог, лекувал хората, докато бил жив, а и след смъртта му над неговия гроб мнозина намирали изцеление от болестите си. Починал в мир през второто столетие.
