04.05.2023_08:08 | Източник: Двери на Православието 03.05.2023 |
Снимка
Автор: Двери на Православието


На 4 май от 11:30 ч. в Зала 8 на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе научна конференция, посветена на 120-годишнината от рождението на проф. Илия Цоневски (1903-1992 г.), дългогодишен преподавател по патрология и догматика.

Научният форум се организира от катедра „Систематическо богословие“ в рамките на честването на 100-годишнината на Богословския факултет към Софийския университет. В конференцията ще вземат участие съвременни учени, занимаващи се с изследвания в областта на систематическото богословие.

Проф. Илия К. Цоневски е роден на 6 октомври 1903 г. в Ново село, Троянско (днес централна част на гр. Априлци). От 1919 до 1929 г. учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и в Богословския факултет на СУ. Специализира богословие в протестантския факултет в Берлин (1937 г.) като Хумболтов стипендиант и защитава докторска работа на тема: „Еклезиологията на Алексей Хомяков“ в Марбургския университет през 1939 г.

Преподава в Софийската духовна семинария (1929-1937; 1939-1942). През 1940 г. постъпва като хоноруван доцент при катедрата по догматическо богословие (с инославни изповедания) и патрология, а през 1942 г. е назначен за редовен доцент; извънреден професор от 1945 г. и редовен професор при същата катедра от 1952 г.

Богословският му принос е най-вече в областта на патрологията, като изгражда устойчива методология за преподаването ѝ на български език по образеца на методологията в немските университети. Участва като съавтор на Димитър Дюлгеров в преработеното му издание на учебника по догматическо богословие за духовните училища. След 1964 г. активно се включва в процесите на диалога, като участва в почти всички делегации на БПЦ в икуменическото движение, присъства като експерт и в двустранните диалози.

В административната си работа се проявява като смел и целенасочен декан, поемайки и изпълнявайки тази длъжност по време на най-тежките гонения против християнството в България в края на 40-те до средата на 50-те години на 20 в. Автор е на единственото до днес справочно помагало по патрология на български език, което излиза с огромно закъснение през 1986 г. поради ограниченията за издаване на църковна литература в България. И до днес то е основно помагало в областта на изучаването на св. отци у нас.

Програма на конференцията:

11:30 ч. – Откриване: Официални приветствия

Дискусия: „Значението на трудовете на проф. д-р Илия Цоневски за развитието на патрологията в България“
Модератор: доц. д-р Светослав Риболов

12:00 ч. – Първа сесия: Св. Григорий Богослов
Модератор: доц. д-р Юлиан Великов

Белоградчишки епископ Поликарп – „Литургията на св. Григорий Богослов“

Свещ. Георги Гугов – „Учението за човека в творчеството на св. Григорий Богослов“

12:30 ч. – Дискусия

12:45 ч. – Кафе-пауза

13:00 ч. Втора сесия: Раннохристиянската полемика
Модератор: доц. свещ. д-р Стоян Чиликов

Доц. д-р Юлиан Великов – „Езическата интелектуална асамблея и християнството през II в.“

Доц. д-р Светослав Риболов – „Богословското наследство на св. мчк Лукиан“

13:30 ч. – Дискусия

13:45 ч. – Кафе-пауза

14:00 ч. – Трета сесия: Отци-пустинници и аскети
Модератор: гл. ас. д-р Иван Илиев

Доц. свещ. д-р Стоян Чиликов – „Радостотворната печал в трудовете на отците аскети“

Ас. д-р Йоаннис Каминис – „Пътят на духовен възход според Евагрий Понтийски“

Докторант Калин Ангелов – „Съчинението За вярата на св. Василий Велики – място, структура и адресат“

14:45 ч. – Дискусия

15:00 ч. – Кафе-пауза

15:15 ч. – Четвърта сесия: Към епохата на Халкидон
Модератор: гл. ас. д-р Иван Илиев

Докторант Ребека Фабер – „Did St. Jerome teach women the ascetic way?“

Докторант Димитрина Чернева – „Специфики в триадологията на латинските отци през IV-V в.“

Д-р Диана Николова – „Съединяването на душата и тялото в човека според Немезий, епископ Емески“ (Zoom презентация от Велико Търново)

16:00 ч. – Дискусия

16:30 ч. – Дискусия за новите издания в областта на патрологията в България – постижения и перспективи