07.05.2023_08:20 | Източник: БТА | Самоков, 06.05.2023 10:36 |
Снимка
Снимка: Иван Ласкин/БТА
Автор: Иван Ласкин
Ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на самоковска духовна околия, за БТА


Храмът е дом Божи и не е редно човек да влиза в него само за да запали свещ и да избяга. Това заяви в интервю пред БТА ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на самоковската духовна околия в навечерието на християнския празник Георгьовден.

Той посочи, че влизането в храма предполага спокойствие и мир. „Нашата вяра ни подканва към нещо по-съвършено. Това е следването на дълбоката вяра към Бога. На нашите близки именици не е достатъчно просто да им честитим празника, а да им благопожелаем и да им съдействаме в тях да ги има хубавите качества и добродетели на светеца, когото празнуваме“. Заяви още ставрофорен иконом Михаил Колев.

Той посочи, че вярата сама по себе си носи чистота, но тя има за цел самите нас да направи „чисти“.

Наместникът заяви, че св. Георги помага на всички онези, които обгръщат своето сърце с молитва към него, било в храм, посветен на неговото име или икона. „Вярвам, че всеки един човек направил това нещо с чиста вяра и обич към светеца, е получил отговор на своята молитва“, поясни архиерейският наместник.

По думите му всеки един християнски празник, независимо дали е посветен на събития или на личност, съдържа в себе си три основни елемента, които са много важни, за да бъде празникът изпълнен с истински духовен смисъл, а не да е просто един профанен ден, отдаден на трапеза и веселие.
 
Следва пълният текст на интервюто:
 
Какво трябва да знаят миряните за празника Георгьовден, какво точно представлява той?

– Първо трябва кажем какво е общото в християнските празници.

Всеки един християнки празник, независимо дали е посветен на събития или на личност, съдържа в себе си три основни елемента, които са много важни, за да бъде празникът изпълнен с истински духовен смисъл, а не да е просто един профанен ден, отдаден на трапеза и веселие. Християнският празник полага своята основа върху три неща. Първото е святост, второто е събрание и третото е послание. Щом е християнски празник, разбира се, че той се обединява около нещо свещено и идеалистично.

Свети Великомъчник (вмчк.) Георги Победоносец, който не е просто историческа личност, а човек с дълбоко проникната в себе си християнска вяра, която ако днес звучи като нещо нормално, в онези времена, в които той е живял, да бъдеш християнин, е нещо, което е можело да коства собствения ти живот.

Второто нещо, върху, което християнският празник полага своята основа е събранието. То е необходимо за празника, защото всеки един празник се отбелязва първо в Божия дом – храма или църквата. Християнството не е религия на индивидуализма, религия на противопоставянето или на конкуренцията, а точно обратното. Ако това са неща, които светът размахва като едно мото, което все повече се опитва да се утвърди като нещо положително и градивно, християнството намира своя израз в отношението към ближния. То е единство, общуване между хората, а не противопоставяне на човек, спрямо човек. В храма трябва да намериш топлата дума, отношението, както и отношението, което да предразположи човека и човека срещу теб, за да се почувствате ближни.

След като човек премине през светостта и събранието, най-накрая трябва да има някакво послание, защото празникът е празник, когато извършва послание, а не когато в него се опразним от доброта и запълним тази празнина с лежерните неща в живота. Посланието на всеки празник е вътрешното извисяване на човешката душевност.

Това е смисълът на всеки един празник независимо дали е посветен на личност или на събитие. Вече можем да преминем към личност или събитие.

Св. Вмчк. Георги е малайзиец. Онова, което оригиналните житиета оставят за неговия живот е твърде кратко, но напълно достатъчно, за да разберем, че става въпрос за един млад човек, възпитан дълбоко в добродетелите на християнския живот, които по онова време (III век) се разпространяват бързо в пределите на Римската империя. По това време на християните се гледало като на държавни врагове, които застрашават определения ред и статуквото в империята.

За Св. Георги знаем, че той е известен със своята храброст и мъжество, но всъщност от християнска гледна точка, не това го отличава. Неговите вътрешни качества се проявяват в своята пълнота, не когато застава на бойното поле, неговата мъжественост най-силно се проявява в онзи момент, когато идва време той да изповяда своето отношение към християнския Бог.

Както е била практиката по това време жителите да бъдат призовани към езическо приношение, християните не са можели да съвместят своята убеденост с онова, което държавната власт изисква и твърдо са изповядвали, че служат на единия истински Бог, че не могат да признаят бездушни идоли за свое божество. Свети Георги твърдо заявява пред своите началници, че той не може да принесе идело-жертвена жертва и служение, след което, преминавайки през примамливите обещания, ако се отрече от същността на своята вяра, че може да приеме една успешна кариера, всичко това той го пренебрегва. Така той е подложен на мъчения и изтезания, които имат за цел да прекършат неговата воля и да променят убежденията му.

Всъщност случва се точно обратното. Всяко едно мъчение и наказание, които той понася, свети Георги сам си казва: „понасяй, търпи, бъди мъжествен страдалец, за да може да те приеме Христос в своето царство, това можем да видим и в житие описанието на светеца. Свети Георги от войник на земния цар, се преобръща във визията „аз съм духовен воин на небесния цар“. Именно по този славен начин завършва и той като мъченик за Христа в своя живот, без по никакъв начин да се отрече от изповядването си към вярата и любовта си към Бога.

Георгьовден, както общоприето го наричаме, е ден на храбростта, достойнството и мъжеството, то трябва да знаем, че тези понятия носят своята истинност.

Помага ли Св. Вмчк Георги?

– Нашата вяра е, че, когато говорим за светци, един път разкриваме тяхната историческа личност, а втори път всеки един светец предстои пред Бога, тоест животът на човека не свършва с неговото земно съществуване, той предстои пред небесното царство и там се превръща в един помощник за вярващите. Въпросът е ретроспективен, дали вярваме в духовното и в Иисус Христос. Разбира се, че помага св. Георги за всички онези, които обгръщат своето сърце с молитва, било в храм, посветен на неговото име, вярвам, че всеки един човек направил това нещо с чиста вяра и обич към светеца, е получил отговор на своята молитва. Свети Георги е много почитан и белег за това са множеството именници, които носят неговото име, на които винаги пожелаваме да се окичват с християнските добродетели.

Знаем, че традицията повелява на този празник на трапезата да присъства агнешко. Защо точно този вид месо?

– Няма как да не присъединим и народопсихологията на християнина, когото по един или друг начин, се опитва да съчетава духовното и телесното, всяко едно от тях да има своя образ. Празникът на св. Георги се пада през късната пролет. Първоначалната дата на празника е била 23 април, но тъй като този празник често пъти съвпада с битността на хората, които са се занимавали със земеделие и най-вече с животновъдство, съответно отглеждането на домашните животни. Паметта на светеца основно се празнува в дните след като преминат великите пости, за да може християните, духовно насищайки празника да не бъдат лишени и от материалната благост. Няма такова нещо като задължително агнешко, така го е възприел народът. Агнетата в християнската религия са свързани със символа на жертвеността.

Как можем да почетем истински празника освен само да отидем на църква или това е достатъчно?

– Храмът е дом Божи и не е редно човек да влиза в него, само за да запали свещ, и да избяга. Влизането в храма предполага спокойствие и мир. Нашата вяра ни подканва към нещо по-съвършено. Това е следването на дълбоката вяра към Бога. На нашите близки именици не е достатъчно просто да им честитим празника, а да им благопожелаем и да им съдействаме в тях да ги има хубавите качества и добродетели на светеца, когото празнуваме.

В миналото църквата и училището са имали ключова роля в съхранението на българските език, култура и традиции, на корените ни, на произхода ни. Валидно ли е днес?

– Когато говорим за едно общество трябва да знаем , че то трябва да има основа, стожери, върху, които „да стъпва“. Като се загледаме по отношение на българската историчност, ще забележим, колкото е стара българската националност, тя от почти самото си начало е съпровождана от православната духовност. Като че ли няма нищо по-рано от това род и вяра още от самото начало през хилядолетията да са заедно. Знаем, че в основата на българското образование стои точно духовното образование – българската църква, първите килийни училища и духовни школо. Имаше един период от време, когато църквата беше поставена отстрани от обществения живот. Това време отмина и единствено от нас зависи това да се възвърне и то се възвръща. Ние виждаме на много места как предметът „Религия“ гради своя успех. Църквата, чрез своите инициативи, все по-често навлиза в обществения живот, давайки добрия пример, учейки на ценности, които могат да създадат основите на морално и ценностно общество.

Как днес обикновените християни да запазят вярата чиста?

– Вярата сама по себе си е носител на чистотата. Важно е, обаче, човек, възприемайки вярата в Бога да се стреми тя да го промяна, а не той нея. „Ако Христос е казал, че е дошъл, за да донесе на Земята мир, няма как ние да изопачим вярата и да кажем, че хората трябва да са противопоставени и разделени. Вярата сама по себе си е чиста, но тя има за цел самите нас да направи чисти.

Важно ли е човек да вярва?

– Няма нито един жив човек на Земята, който да не притежава вяра. Да вярваш в Бога е най-съвършеното качество на човешката душа, но вярата сама по себе си като вяра, определя битността на едно живо същество. Всеки човек, започвайки началото на новия ден, е построил своята програма и своя план. Той ги е „построил“ с вяра, не е убеден дали ще се случат, но той вярва, че те ще станат. Вярата е фундамент на човешкия живот, но може да бъде спасител единствено, когато се превърне в общуване между небесния Бог и самия християнин.

Какви хора идват най-често в храма?

– Не можем да разделим хората на пол или по обществено положение в обществото. В храма влизат хора, които дълбоко в себе си изпитват духовната нужда да отворят сърцето си. Благодарение на Община Самоков, на културните институции като читалищата и музеите, както и училищата имат възможността заедно да организират духовни и полезни инициативи за ограмотяването на учениците от различните класове чрез беседи и тържества.

Какъв ще е вашият призив към християните и вярващите?

– Искам да ги поздравя със светлината на тези празници. Отправям най-дълбоките си пожелания и към читателите. Пожелавам да бъдат хора с широки и вярващи сърца, винаги да се опитват да създават стандарт на поведението си не към това, което виждат, а спрямо най-доброто, което чувстват.

Михаил Колев е родом от град Русе. Той коментира, че още от родния му град започва любовта му към богослужението. Завършва Богословския факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1999 година заедно със своята съпруга. Местят се в Самоков, като той поема към духовенството и свещенослужението, а съпругата му започва да преподава само няколко години православна религия в самоковските училища. Отец Михаил бива назначен за архиерейски наместник преди няколко години, така и до днес, коментира за своя живот пред БТА.

Снимка