10.05.2023_22:40 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2023 15:03 |
Автор: Българска патриаршия
Надживяла историческите премеждия на Средновековието, преминала горнилото на църковно-освободителните борби през ХVIII и ХIХ век и изпитала болката на църковната схизма, в средата на отминалото столетие, в благоприятното за това време родната ни Българска православна църква отново зае полагащото й се място в голямото семейство на вселенското Православие. На Третия църковно-народен събор, който бил проведен в София от 8 до 10 май 1953 г., в присъствието и с единодушното съгласие на представителите на почти всички поместни православни църкви, Българската църква била отново провъзгласена за Патриаршия.
Седемдесетата годишнина от това знаменито събитие бе отпразнувана с Архиерейска св. Литургия, която бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, който бе в съслужение с Техни Високопреосвещенства Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокоски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий, Видински митрополит Даниил, Доростолски митрополит Яков, Преосвещените епископи Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, Главиницки Макарий, викарий на Русенския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Васиан, представител на Руския патриарх у нас, архим. Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас, храмовото свещенство и духовници от столицата, както и протодяконите Александър Нешев и Деян Коруноски, както и дякон Слави Спасов.
По време на причастния канон Мелнишкият епископ Герасим прочете Патриаршеското и Синодално послание, в което се казва: „В този сугубо празничен ден, пребъдвайки в светлината и в пълнотата на радостта, извираща от вестта за Христовото Възкресение, ние благодарим на Бога за обновлението на Православната ни църква и със синовна признателност свеждаме глави пред подвига на безбройните знайни и незнайни радетели за нейната чистота и святост през вековете…
Подвигът и примерът, оставени ни от тях, от достойните наши екзарси Антим, Йосиф и Стефан, и въобще от всички строители на светата ни Православна църква през столетията, ни задължават към още повече усърдие в полза на обичния ни православен народ, за слава на Бога и в утвърждаване мисията на светата Христова Църква в съвременния свят.
По молитвите на Пресвета Богородица, на всички светии и на всички Свои угодници от българския християнски род Всеблагият Бог всякога да дарува Своя мир на Православната ни църква и да ни укрепва със Своята благодат!“
Тържественият благодарствен молебен по повод годишнината бе възглавен от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който съслужи с архиереите и духовниците в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Църковната история на родната ни църква казва, че свиканият съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски. Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ. Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви. Нейният предстоятел установява жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той добива широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израства престижът на Българската църква както сред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.
Текст и снимки: Ангел Карадаков
