23.05.2023_03:39 | Източник: Българска патриаршия 22.05.2023 16:19 |
Снимка
Автор: Българска патриаршия


На 20 май в библиотеката на манастира Комана (основан 1461 г.) от Гюргевска епископия се проведе Национална конференция „Стара румънска и чуждестранна книга“, издание II-ро, на тема „Служебникът на Макарий (1508) – 515 г. румънско печатане“. Конференцията продължава традиция от над едно десетилетие на годишните пролетни заседания, които са организирани от Отдела „Стара книга. Консервация, Реставрация“ в рамките на Асоциацията на библиотекарите в Румъния (ABR). В нея участваха библиотекари, реставратори, консерватори на книга, специалисти в областта на науките за информиране и документиране, музеографи, преподаватели, изследователи, студенти, магистри и докторанти от Румъния и Република Молодва.

По покана на д-р Силвиу–Константин Неделку, председател на Отдел „Стара книга. Консервация, Реставрация“, при откриването на конференцията Представителят на Българска Патриаршия в гр. Букурещ – прот. Кирил Синев прочете поздравителен адрес от страна на Русенския митрополит Наум. В него се казва: „В музейната експозиция на св. Русенска митрополия (открита на 28 юли 1983 г.), помещаваща се в северния параклис на катедралния ни храм „Света Троица“, гр. Русе, се намират ценни старопечатни книги. Една от тях е именно Служебникът на йером. Макарий, отпечатан в Търговище през 1508 г. Русенският екземпляр на тази книга е осми в света. Други четири се пазят в Букурещ, а по един – в Сибиу, в Будапеща и в Москва. Според проф. архим. Павел (Стефанов) йером. Макарий от Цетина и йером. Макарий от Търговище са една и съща личност. Отново според него тази книга „… е запазила всички особености на българския книжовен език от XIV-XV в. и реформирания търновски правопис“. Според Дора Иванова-Мирчева пък езикът и правописът на търговищкия Служебник са чисто български.

Още известният акад. Марин Дринов е бил категоричен, че отец Макарий си е послужил с препис от Служебника на Търновския патриарх св. Евтимий, отнесен от негови ученици във Влашко след османското нашествие. В своето описание на Служебника проф. архим. Павел (Стефанов) продължава: „В средата на русенския Служебник е добавена ръкописна вложка с някои богослужебни последования, които липсват в книгата. Вложката съдържа ръкоположения на четец и певец, иподякон, дякон, свещеник, епископ, митрополит и патриарх“. Благодарение на ръкописна летописна бележка с калиграфски курсив става ясно, че Служебникът е бил собственост на владика Герасим Хилендарски, който го е закупил за 300 аспри през 1654 г. Собственикът е поставил и личния си печат с диаметър 17 мм, на който е изобразен св. Георги на кон, което указва, че преди замонашването си той е носил неговото име. От друга курсивна бележка може да се заключи, че книгата попада в Русе от Хилендарския манастир чрез Доростолски и Червенски митрополит Григорий (1828-1898), който приема монашество в този манастир през 1846 г.“.

В края на поздравлението българският архиерей казва: „В тази връзка нека отбележим още и това, че само преди седмица (на 12 май т. г.) представители на Русенското читалище „Христо Ботев“, заедно с посланика на България в Румъния, г-н Радко Влайков, дариха на Първото румънско училище в Брашов седем издания от „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, отпечатан в тамошната печатница“.

След откриването научният форум се проведе в три отдела. Във втория отдел бяха изнесени богословските доклади. Отец проф. Жан Николае от Алба Юлия се спря върху термина „умоляваме“ от евхаристийната епиклеза. Протосингел асистент д-р Максим (Влад) от Констанца говори за евхаристийното съзнание отразено в дисциплината на древната Църква. Асист. д-р Михаил Карамах от Алба Юлия се спря върху Букурещкия служебник (1680), а семинариста Роберт Секриеру представи „Тълкуванието на Божествената Литургия“ на св. Николай Кавасила.

Програмата продължи с изпълнение на пасхални песнопения от трима протодякони в манастирския храм. Участниците в конференцията посетиха Мавзолея-костница на героите от Първата световна война, от които 151 български воини.

Текст: прот. Кирил Синев