Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Възнесение Христово

Днес, на четиридесетия ден след славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, Църквата почита и празнува Неговото Възнесение в небесата, откъдето Той бе дошъл, за да приведе и нас там, освобождавайки ни от греха, тлението и смъртта. Ето защо, на този ден ние още веднъж възпяваме дивното Божие домостроителство за нас и нашето изкупление и спасение. В събитието на Възнесението виждаме пълнотата на Божията любов и венеца на Христовото богочовешко дело – въздигането на някога падналата в греха, а сега вече обожена човешка природа, към Царството на Светлината, отдясно на Отца – там, където, в съгласие с Божия творчески план, е нейното изначално предназначение.

Днес Господ се възнася в небесата, за да отвори за всички нас затворените някога порти на Царството небесно и да позволи на всекиго, който изповядва Неговото име и пази спасителните Му заповеди, да се въздигне там, където отвека ни очаква любящият и всеопрощаващ Небесен Отец. Там, където ни очаква Онзи, Който от Своята любов сътвори света и човека и – отново от любовта Си – проводи в падналия в греха и тлението свят Своя Единороден Син, „… та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:15).

В този ден вътрешният ни взор и сърцата ни са отправени нагоре, към висините, където, заедно със светия първомъченик и архидякон Стефан, и ние виждаме „небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога“ (Деян. 7:56). Както Сам Той беше предрекъл това в дните на земното Си служение, когато каза на учениците: „отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила“ (Лука 22:69). Както беше писал за Него в древните дни и боговидецът, когато пророкува: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1).

С Възнесението Си Господ Иисус Христос изпълни и последното, предречено за Него слово, и подпечата цялото Свое, изкупително и спасително за нас и за целия свят, дело, за което беше и пратен от Своя Небесен Отец. Възнесе се на небесата: там, където е нашето истинско небесно Отечество, за да приготви място за всички нас – вярващите в Него и участниците в Неговия Нов Завет с човечеството, и още веднъж да ни утвърди в истината, че след Неговото всепобедно Възкресение вече и за нас няма смърт, а живот вечен.

Затова и днес Църквата и цялото творение ликуват, виждайки Твореца на света и всичко съществуващо да се възнася като Богочовек в дома на Отца, но не за да ни остави сиротни, а за да изпълни и последното Си обещание, като ни изпрати Утешителя, Духа на Истината, чрез Когото и съгради Своята Църква. В нея живеем и се спасяваме и до днес, знаейки че след Спасовото Възкресение и Възнесение на небесата за нас там също е приготвено място, защото такава е Неговата свята воля: „да бъдете и вие, дето съм Аз“ (Иоан 14:3).

Нека живеем достойни за това велико Божие благоволение към нас, като в дните на земния си живот се уподобяваме все повече на Господа, за да можем да бъдем и ние участници в Неговото Възкресение и слава. Да носим кръста си и, следвайки заръката Му (Мат. 6:20), всеки от нас постоянно да прибавя за себе си нови и нови съкровища на небесата. Там, където с любов ни очакват нашият Господ, Неговата Пречиста майка и всички просияли в светост Божии угодници.

„Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното, възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас“ (Кондак, гл. 6).

Благодатта и мирът на Възнасящия се на небесата Господ и Спасител наш Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ