Глава:  1  2  3  4  5

 

ГЛАВА 1.
1. Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2. Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3. като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4. търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5. Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде.
6. Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7. такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8. Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9. Униженият брат да се хвали със своята висота,
10. а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11. изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта нанейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12. Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
13. Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14. но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15. след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17. Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18. Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като нача-тък на създанията Му.
19. И тъй, възлюбени мои братя, чека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20. защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемайте насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22. Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23. Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24. погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25. Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26. Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

 

ГЛАВА 2.
1. Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2. Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3. и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4. то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5. Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6. А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7. Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8. Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите.
9. Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10. Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11. Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12. Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13. Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15. Ако един брат или сестра са голи й нямат дневната храна,
16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?
17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
22. Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
23. И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.
24. Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
25. Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26. Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

 

ГЛАВА 3.
1. Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2. защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5. тъй и езикът с мъничък член, но големя работи говори. Ето, малък огън, а кол-кава гора запаля;
6. и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7. защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8. а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по добие Божие.
10. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12. Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
13. Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15. това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16. защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

 

ГЛАВА 4.
1. Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
2. Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
3. Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия.
4. Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
5. Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?
6. Но по-голяма благодат дава; затова е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.
7. И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
8. Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
9. Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта – на тъга.
10. Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
11. Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
12. Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
13. Чуйте сега вие. които казвате: „днес-утрс ще тръгнем за еди-кой си град и ще преживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“,
14. вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва.
15. Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“,
16. сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
17. И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

 

ГЛАВА 5.
1. Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.
2. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха.
3. Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни.
4. Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота.
5. Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.
6. Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи.
7. И тъй, братя, бъдете дълготьрпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.
8. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.
9. Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето. Съдията стои пред вратата.
10. За пример на злострадание и дълго-търпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.
11. Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.
12. А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.
13. Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.
14. Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
15. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.
16. Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника,
17. Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.
18. И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.
19. Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
20. нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.