Днес е празникът Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на IV век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари, а днес се припомня една чудна случка.
Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан – високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.
Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ на сън и му казал: „Предупреди християните да не купуват храна от пазара – храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)“. Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: „Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните“. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.
От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.
Чества се също паметта на свещеномъченик Никон и на мъченик Лука Одрински.
Свети Никон се родил в Неапол, Италия, в началото на III век от баща езичник и майка християнка. Майката се постарала да го възпитава в Христовата вяра. Младият Никон обаче не слушал нейните наставления. Станал войник и се отличил с храброст. В една битка обаче бил в смъртна опасност и се обърнал с молитва към Христос, за Когото майка му много пъти разказвала. По чудо се спасил и тогава решил коренно да промени живота си. Напуснал войската, отишъл и се качил на кораб, който тръгвал на изток. Първата спирка била на остров Хиос. Там Никон слязъл и пожелал да се запознае с вярата в Христос. После приел кръщение и се отдал на изучаване на Евангелието. Местният епископ видял дарбите и усърдието му, и го ръкоположил за свещеник, а по-късно му поверил да ръководи много християни и да ги наставлява.
Свети Лука се родил в Одрин. На шест години останал без баща и майка му го дала на един търговец в Цариград да го отгледа. Но когато бил на 13 години, Лука се сбил с едно мюсюлманче и го надвил. Присъствалите възрастни турци видели това и се нахвърлили срещу Лука. За да избегне наказание, той обещал да приеме исляма. Веднага го отвели в дома на знатен турчин и го обрязали. Съвсем скоро обаче Лука започнал да съжалява за постъпката си. Избягал в Света гора и там живял няколко години, но съвестта го мъчела. Накрая отишъл на остров Лесбос, където открито заявил, че се отказва от исляма. Незабавно бил заловен и осъден на смърт. Обесили го на 23 март 1802 г.
23.03.2024_07:59 | Източник: БТА 23.03.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
Преди време Бог, Който е без форма или тяло, не би могъл да бъде изобразяван. Но сега, когато Бог е виждан в плът да общува с човеци (Варух 3:38), аз правя образ на Бога, Когото виждам. Не почитам материята; почитам Създателя на материята, Който стана материя заради мен, Който пожела да направи материята свое обиталище; Който изработи спасението ми чрез материята. Никога няма да спра да почитам материята, която донесе спасението ми! Почитам я, но не като Бога. Как може Бог да бъде роден от неща, които нямат съществуване в себе си? Тялото на Бога е Бог, защото е единено с Неговата ипостас в единство, което никога няма да отмине. Божествената природа остава същата; плътта създадена във времето е оживена от разумна душа. Поради това почитам цялата оставаща материя, защото Бог я е изпълнил със Своята благодат и сила.
Чрез нея моето спасение достига до мен. Не беше ли триблаженото и триблагословеното дърво на Кръста материя? Не беше ли свещената и възвишена планина на лобното място материя? Ами животворящия камък, светия и животворящ гроб, изворът на нашето възкресение, не са ли и те материя? Мастилото в книгата на светото Евангелие – не е ли материя? Не е ли животодаряващия олтар направен от материя? От него получаваме Хлябът на живота! Не са ли златото и среброто материя? От тях ние правим кръстове, потири и дискоси! И над всички тези неща, не са ли Тялото и Кръвта на нашия Господ материя?
Или премахни почитта и поклонението, които тези неща заслужават, или приеми преданието на Църквата и почитането на образите. Почитай Бога и Неговите приятели; следвай вдъхновението на Светия Дух. Не мрази материята, защото тя не е омразна. Бог не е направил нищо омразно. Да се мислят такива неща е манихейство. Само онова, което не идва от Бога е омразно, онова, което е наше собствено изобретение, нашия собствен избор да пренебрегваме волята Божия – грехът.
Св. Йоан Дамаскин, Апология за Иконите 1:16; PG42, 1242.
Радвам се сега когато виждам неподобаващо изхвърлените някога икони, да се почитат както подобава.
В тоя ден, в първата Неделя от светия пост, Църквата е приела да се чества възстановяването почитанието на светите и честни икони, извършено от император Михаил и майка му, блажената царица Теодора, а също и от светия Константинополски патриарх Методий. А това стана тъй:
При император Лъв Исавър (717-741 гг.), бивш свинар и мулетар, но по допущение Божие заграбил царската власт, бе извикан светител Герман, тогава водач на Църквата, който чу думите на царя: „Струва ми се, владико, че иконите по нищо не се отличават от идолите, затова заповядай колкото се може по-скоро да ги приберат и да ги махнат от църквите. Ако са истински свети изображения, то нека да ги окачат по-нависоко, та да не би ние, които се валяме в грехове, да ги оскверним, като ги целуваме.”. Но патриархът отхвърли тия нечестиви слова на царя, казвайки: „Не си ли ти, царю, този, който според пророчеството ще въздигне гонение срещу светите икони и чието име е Конон?”. Той отвърна: „Така бях наречен като дете!”. И понеже патриархът отказа да се подчини на волята му, той го прогони и на негово място постави своя единомишленик Анастасий и тогава вече открито започна борба против светите икони. Казват, че тази ненавист към иконите му била внушена от някакви иудеи, които с врачуване му предсказали въздигането до престола по времето, когато той бил още беден и заедно с тях си изкарвал прехраната като пастир на осли.
След края на злощастния му живот, негов приемник стана най-жестокият от синовете му Константин Копроним (741-775 гг.), който продължи яростното гонение против светите икони. И трябва да се каже, че според беззаконията, които извърши даде му се и да умре в позорна смърт. [Той умря по време на поход срещу българите, поразен от много силна огница, като според собствените му думи, приживе бе предаден на неугасимия огън!]. На престола се възкачи неговият син Лъв ІV Хазар (775-780), но и той умря от мъчителна смърт.
Наследници на престола станаха Ирина и Константин. Макар съпруга на Лъв ІV, тя бе тайна почитателка на иконите и след смъртта му стана регентка на своя син младия Константин VІ. Наставлявани от светейшия патриарх Тарасий, те свикаха Седмия вселенски събор, на който Църквата Христова възстанови почитанието на светите икони. След свалянето им от престола, императори станаха Никифор Геник (802-811 г.), после Ставрикий [но той бе ранен от българите и съвсем за кратко управляваше, след което почина в манастир], а след него – Михаил Рангаве (811-813), като всички те почитаха светите икони.
Приемник на Михаил стана звероподобният Лъв Арменец (813-820 гг.), който бе коварно въведен в заблуждение от един нечестив монах-затворник и започна второто иконоборческо гонение, — и отново Божията Църква се оказа лишена от красота. Лъв Арменец бе сменен от Михаил ІІ Аморей (820-829 гг.) , а той — от сина му Теофил (829-842 гг.), който отново въздигна гонение против иконите, надминавайки всички останали. Този Теофил подхвърли на различни наказания и мъчения светите отци заради светите икони. Но казват за него, че много ратуваше за справедливост и стана известен със своя справедлив съд. Теофил управлява самостоятелно дванайсет години, но се разболя от стомах дори до смърт, а устата му така се разтвори, че му се виждаха вътрешностите. Царица Теодора [жена му] бе в силна скръб от случващото се. Веднъж тя за кратко заспа и в сън видя Пречистата Богородица, държаща в ръцете си Предвечния Младенец, обкръжена от светли ангели, които бичуваха и хокаха мъжа й Теофил. Когато тя се събуди, Теофил дойде малко на себе си и завика: „Горко на мен – окаяния! Заради светите икони ме бичуват!”. Царицата веднага положи на главата му иконата на Богородица и й се молеше през сълзи. А Теофил, като видя, че наблизо един човек имаше икона на гърдите си, грабна я и я целуна. И веднага устните, които хулеха иконите и безобразно разтвореното гърло се върнаха в предишното си състояние и той, избавен от постигналата го беда и мъка, заспа, разбрал колко добре е да се почитат светите икони. Царицата изнесе от ковчежетата си светите и честни образи и убеждаваше мъжа си да ги целува и почита от цялата си душа. Така Теофил лека полека напусна този живот.
Теодора повика всички, които бяха в изгнание и по тъмниците и ги освободи. Беше свален от патриаршеския престол Йоан Граматик, по прозвище Аннис, тоест магьосник, по-скоро началник на гадателите и бесовете, отколкото патриарх, а на негово място бе възведен Христовият изповедник Методий, който преди много пострада за иконите и жив бе затворен в гроб.
По това време, по божествено озарение, при преподобния Йоаникий Велики, подвизаващ се на планината Олимп, отиде светият отшелник Арсакий и му рече: „Бог ме изпрати при тебе, за да отидем заедно в Никомидия при преподобния мъж Исая Затворник, и научени от него да направим онова, което е приятно Богу и подобава на Неговата Църква.”. И отидоха при преподобния Исая и чуха от него: „Тъй казва Господ: ето приближи се краят на враговете на Моя образ. Затова идете при царица Теодора, но и при патриарх Методий и кажете: отлъчи всички нечестиви и тогава с ангелите Ми принеси хвалебна жертва, почитайки изображението на Моя лик и на Кръста!”. Като чуха това, те отидоха в Константинопол и предадоха тези думи на патриарх Методий и на всички Божии избраници. А те, като се събраха, отидоха при царицата и я намериха покорна във всичко, защото тя бе благочестиво и боголюбиво научена да почита иконите от предците си.
Царицата веднага извади образа на Богородица, който висеше на шията й, така че всички да го видят, целуна го и рече: „Да бъде проклет оня, който не се покланя на иконите и не ги целува с любов, не като богове и без идолопоклонство, но като образи заради любовта си към Първообраза!”. Отците се зарадваха с голяма радост, а Теодора просеше от тях да се помолят за мъжа й Теофил. Те, виждайки вярата й, макар и да казваха, че това е свише техните сили, й се подчиниха.
Светият патриарх Методий, отивайки във Великата Божия църква, събра целия православен народ, причта и архиереите, монасите и пустинниците, сред които бяха и гореспоменатите Йоаникий Велики от Олимп и Арсакий, Навкратий, учениците на Теодор Студит, Теофан игуменът на „Голямо поле”, изповедник Сигриански, Теодор и Теофан Начертани, Михаил синкел и изповедник от Светия Град и много други. Те отправиха всенощна молитва към Бога за Теофил, умолявайки постоянно със сълзи Господа. И така правеха през цялата първа седмица от Великия пост. Същото правеше и царица Теодора, заедно с членовете на императорския двор.
Тогава, когато настъпи разсъмването на петъка, царица Теодора се унесе в сън и видя себе си застанала до колоната на Константин Велики, а наоколо някакви хора шумно вървяха по улицата и носеха различни оръдия за мъчения, а посред тях вързан с ръце на гърба се влачеше Теофил. Като разпозна мъжа си, тя тръгна подир тия, които го водеха. Когато стигнаха до Медните врати, където имаше икона на Спасителя, те оставиха Теофил пред един дивен Мъж, който бе застанал там в свръхестествено явяване. Падайки в нозете Му, царицата започна да се моли за царя. Накрая Мъжът отвори устата Си и рече: „Голяма е вярата ти, жено! И тъй, знай, че заради твоите сълзи и твоята вяра и заради молитвите и прошенията на Моите раби и Моите свещеници Аз давам опрощение на твоя мъж Теофил.” И заповяда на тия, които водеха царя: „Развържете го и го предайте на жена му!”. А тя, като го взе, отиде си с радост и веселие. И в този миг се събуди.
А патриарх Методий, кога свършиха молитвите и моленията, взе чист свитък, написа на него имената на всички царе – еретици, включително и на цар Теофил, и го постави под светия престол в храма. В петък и той видя един страшен и велик Ангел, Който влезе в храма и идвайки към него, рече: „Молитвата ти бе чута, епископе – цар Теофил получи опрощение; недей, прочее повече да досаждаш за това на Бога!”. А патриархът, за да изпита истинско ли е видението, слезе от своето място, взе свитъка, разгърна го и видя – о, Божии съдби! – че името на Теофил е напълно изличено от свитъка.
Като научи за това, царицата много се зарадва, изпрати пратеници при патриарха и заповяда да се събере целият народ с кръстове и икони във Великата църква, за да върнат там честните образи и да възвестят на всички за новото Божие чудо. Скоро, когато всички се събраха в храма със свещи, дойде и царицата със своя син. По време на литията те излязоха и стигнаха до гореспоменатото място и носейки честните икони, Кръста и светото и Божествено Евангелие, пееха „Господи, помилуй!”. И като се върнаха отново в църквата отслужиха божествена Литургия. Тогава бяха възстановени честните икони от споменатите свети мъже, които бяха прославени като благочестиви и православни, а противящите се и нечестивите, не приемащи почитанието на светите икони бяха отлъчени и предадени на проклятие. И оттогава светите изповедници определиха ежегодно по този начин да се извършва това свещено тържество, та да не би отново някога да изпаднем в това нечестие.
Господи, Който си неизменен Образ на Отца, по молитвите на светите Твои изповедници помилуй ни. Амин.
В тоя ден по установление на светите отци си спомняме за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомията, невъздържанието и непослушанието.
Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“! (Бит. 2:16-17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станаха смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус –Втория Адам (1 Кор. 15:45-47). Той, макар и свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкушени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чеда Божии (Йоан 1:12). Така че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христос отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите ни се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържанието ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господ.
Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенстване. Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. И и св. прор. Илия пости 40 дни и 40 нощи и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тук, на земята, ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и така отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и вовеки. Амин!
¨Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола“ (Мат. 4:1)
Какво означава „тогава“? След като Духът се спуснал, след като гласа от небето казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ Удивителното нещо е, че Писанието казва, че Светият Дух Го е отвел там!
Всичко, което Христос направил и претърпял е било за наше поучение.
Той Се съгласил да бъде отведен в пустинята и да се бори с дявола, за да може когато кръстените са нападани от още по-големи изкушения след кръщението си, отколкото преди, да не се притесняват, сякаш е нещо неочаквано, а да могат да останат твърди, понасяйки всичко благородно.
Не сте получили оръжия, за седите спокойно, а за да можете да се биете!
Причините Бог да не възпира яростната атака на изкушенията са тези:
Първо, за да можете да се научите колко по-силни сте станали сега.
След това, за да останете скромни, защото няма да се възгордеете от величието на своите дарове, ако изкушенията могат да ви смирят.
После, защото лукавият демон може да се съмнява първоначално дали настина сте се отрекли от него и изпитанието на изкушението ще го убеди във вашето цялостно изоставяне.
Четвърто, за да подсили вас, които вече сте по-силни и по-устойчиви от желязо.
Пето, за да даде ясно свидетелство за съкровищата, които са ви поверени.
Дяволът не би ви нападнал, ако не беше видял, че сте издигнати до позиция на огромна чест.
Забележете къде Духът отведе Христос – не в града или на пазара, а в пустинята. Тъй като Христос искал да примами дявола Той му дал възможност не само с глада Си, но и чрез избора на място.
Дяволът обикновено напада хората, когато ги вижда сами. Той не се осмелява да прави същото, когато те са заедно с други.
Затова особено трябва често да се срещаме взаимно. Ако не го правим можем да станем лесна плячка за дявола.
Така дявола намира Христос в пустинята, в непроходима пустош.
Вземете предвид колко долно и подло подхожда дявола, и какви възможности дебне. Той не се приближава, когато Христос пости, а само когато вече е гладен.
От това трябва да научите огромната стойност на постенето, както и че няма по-силно оръжие срещу дявола. След кръщението си не трябва да се изпълвате с храна и питие от добре-отрупана маса, а по-скоро да се отдадете на пост.
– Св. Йоан Златоуст, Проповеди върху Евангелието по Матей, 13, 1. PG 57,207-209.
Когато седнеш Ти, о Съдия, да съдиш целия свят, то удостой ме да чуя Твоя глас: „Елате и наследете Царството приготвено вам от създание мира”.
В тоя ден спомняме Второто и страшно Пришествие Христово, което светите отци поставиха след двете притчи, та да не би човек, като узнае от тях за Божието човеколюбие, да заживее в леност, разсъждавайки така: човеколюбив е Бог и когато оставя греха, то за мен ще бъде лесно всичко да поправя. Отците определиха днес да си спомним за този страшен Ден, за да насочат към добродетели живеещите в леност, които да се стреснат от смъртта и очакването на бъдещите мъки, научавайки се да се надяват не само на човеколюбието на Бога, но и да имат предвид, че Той е Праведен Съдия и въздава на всеки според делата му. Освен това, след възпоменанието на починалите на вчерашната задушница, подобава да дойде и Съдията и в известна степен за това служи и настоящият празник. И понеже сега наистина се полага край на всички празници, тъй като този ден ще стане последен от всички, то забележи, че в следващата неделя ще се спомене началото на света и Адамовото изгонване от рая, а в днешната – краят на всички дни и на самия свят. Отците установиха от тази неделя да започне постът от месо, ограничавайки храната и изключвайки преяждането поради страха от съдния Ден, а също и подтиквайки ни към раздаване милостиня на ближните. От друга страна, те са установили този пост, защото хората бяха изгонени от Едем заради невъздържание и попаднаха под осъждане и проклятие, и още поради това, че в следващата неделя и ние под образа на Адам, ще бъдем изгонени, докато не дойде Христос и не ни въведе отново в рая.
Христовото пришествие е наречено Второ, защото Той вече дойде при нас в плът, но в смирен и безславен вид, а сега ще дойде телесно със свръхестествени знамения и във видимо сияние от небето, та всички да познаят в Него Онзи, Който вече веднъж бе дошъл, за да спаси човешкия род и Който сега отново идва, за да отсъди вярно ли е съхранил този род, това, което му е било поверено.
Кога ще бъде това Пришествие никой не знае, като Господ дори и от апостолите Си го скри, откривайки им тогава само някои знамения, по които може да се предвиди и които подробно са изтълкувани от някои светии. Така, казва се, че Неговото пришествие ще стане след седмото хилядолетие от сътворението на света. Но преди това ще дойде антихристът, раждайки се, както пише св. Иполит Римски, от блудница — мнима дева, която произхожда от евреите, от коляното на Дан, сина на Йаков. Антихристът ще премине жизнения си път, сякаш следвайки по стъпките на Христа, ще върши чудеса, които и Христос е правил и даже мъртви ще възкресява. Обаче всичко това той ще повтори не наистина, а само привидно – и раждането, и въплъщението и всичко останало. Апостолът казва за него: И тогава ще се открие беззаконникът, чието пришествие ще бъде с всяка сила и знамения и лъжливи чудеса (2 Сол. 2:8,9). Обаче според думите на свети Йоан Дамаскин, не самият дявол ще се въплъти в него, но ще бъде човек, роден от блудство, който ще възприеме цялата сатанинска сила и внезапно ще се разкрие, показвайки се пред всички благ и кротък. На земята тогава ще настъпи голям глад и антихристът ще угоди на хората, ще изучи Божествените Писания, ще започне да пости и подтикван от народа ще бъде провъзгласен за цар, възлюбвайки повече от всички юдеите, като ще отиде в Йерусалим и ще възстанови техния храм. Няма да изминат и седем години, казва пророк Даниил, и ще дойдат Енох и Илия, призовавайки хората да не го приемат. А той, като ги хване, ще ги подложи на мъки и ще отсече главите им. Онези, които изберат правата вяра ще бягат далеко, но той, откривайки ги по планините ще ги изкушава с помощта на множество бесове. Но заради избраните ще се съкратят тези седем години; ще бъде голям глад и тъй като самите стихии ще се поклатят, то почти всички ще бъдат изтребени.
След това ще бъде Пришествието Господне, предшествано от знамението на Честния Кръст — внезапно, като мълния от небесата; и клокочещата огнена река ще очисти цялата земя от сквернотите. Тогава ще бъде взет антихристът с неговите служители и ще бъдат предадени на вечен огън. Когато ангелите затръбят ще се събере мигновено от всички краища на земята и от всички стихии целия човешки род в Йерусалим, защото там е средоточието на света; там ще бъдат поставени престолите на Съда. Хората ще бъдат в един образ, заставайки със своите души и тела, изменени чрез стихиите за безсмъртие, защото и стихиите ще се преобразят. И ще отдели Господ с една дума праведните от грешните и ще отидат добротворците във вечния живот, а грешниците – във вечни мъки, които никога не ще престанат. Знае се, че тогава Христос няма да търси от нас ни пост, ни бедност, ни чудотворство, макар че и това е добро, но ще потърси много по-доброто – милостиня и състрадание. Той ще изрече на праведните и грешните тези шест заповеди: гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме приехте; гол бях и Ме облякохте; болен и в тъмница бях и Ме посетихте – всичко що сте сторили на един от тези по-малки Мои братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:35—36, 40). Тези заповеди всеки може да изпълни според силите си. Тогава, при Второто пришествие всички ще признаят, че Иисус Христос е Господ за слава на Бога Отца (Фил. 2, 11).
А мъките, за които говори Светото Евангелие са такива: там ще бъде плач и скърцане със зъби (Мат. 25, 30); червеят им не умира и огънят им не угасва (Мк. 9, 44) във външната тъмнина (Мат. 25, 30).
Църквата Божия, признавайки всичко това, съвсем ясно учи, че съществува раят на сладостите и Царството Небесно, пребиваването на светиите с Бога, тяхното бъдещо вечно сияние и усъвършенстване; а също съществуват мъките и тъмата, отделянето от Бога и терзанието на съвестта на ония, които поради леност и временни наслади са се лишили от Божественото сияние.
Христе Боже, по неизказаното Си човеколюбие удостой и нас да чуем сладкия Ти глас и ни причисли към стоящите от дясната ти страна. Амин.
