„Това са устни беседи, насочени към младите хора в моето паство“ – говори Лимасолският владика по повод на една от книгите с негови беседи. „Някои от тези младежи бяха вдъхновени от тях и решиха да направят аудиозаписи, да поместят тези записи в интернет и по този начин, за радост или за съжаление, те станаха известни. Сега вече не можем нищо да направим освен да поблагодарим на Бога, които ни търпи и да пожелаем Господ да благослови нашия път“.

Разбира се, не за съжаление, но за радост и полза на мнозина младите сътрудници на Лимасолската митрополия са записали духовните слова на своя архиерей. И вече 8 години Ловчанска Света Митрополия издава неговите просветителски беседи в сборници, които се превърнаха в едни от най-търсените православни книги в България. Затова сега и на нас също ни остава да поблагодарим на Бога, да Го помолим да благослови нашия път и да се насладим на живото слово на един от най-обичаните проповедници на Православието в днешния свят.

Свети Никита бил добре образован духовник, известен с добродетелите си. По-късно станал епископ на град Халкидон (днес Кадъкьой в азиатската част на Истанбул) и ръководел паството си с личен пример на съвършен живот и неуморно добротворство сред отрудените хора, които се нуждаели от утеха, закрила и помощ. Заради защитата на иконопочитанието и изобличаването на императора иконоборец Лъв Арменец, епископ Никита бил пратен на заточение, където и починал.

Свещеник Стефан от село Пенкьовци, Трънско, живял в XV-XVI век. Поради турско насилие избягал първо в София, а сетне във Влашко. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Завърнал се отсам Дунава и живял в манастир край Русе (вероятно пещерния Басарбовски манастир), където се подвизавал с пост, молитва и милостиня. Няколко години след смъртта му монасите намерили тялото му нетленно и го поставили в ракла за поклонение. Житието му написал българският книжовник поп Пею, автор на житието на свети Георги Софийски Нови (пострадал през 1515 г.).

Заедно с него съслужиха софийският протосингел архимандрит Василий, предстоятелят на храма ставрофорен иконом Николай Николов, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на катедралния храм „Св. вмчца Неделя“, иконом Стоян Алипиев, протойерей Владимир Коральов, свещеник Станислав Иванов, свещеник Анастасий Николов, свещеник Николай Пенев, както и митрополитският протодякон Иван Петков и йеродякон Поликарп.

За празничната атмосферата допринесоха изпълненията на клиросните певци д-р Калин Кирилов и протопсалт Георги Миков и на мъжкия храмов хор, които изпълниха утринните и литургийните песнопения.

В края на св. Литургия, епископ Поликарп се обърна към изпълнилите храма богомолци с кратко пастирско слово:

„На 27 май по традиция идваме в този храм за молитва и съзерцание, за духовно преклонение. Влизаме, за да почетем паметта на свещеномъченик Терапонтий, който е просиял в святост, отдавайки целия си живот на Христа. В трудни за християнските нрави, традиции и благочестие времена, той се яви като един непоколебим стълб на вярата, който укрепи както себе си, така и други човеци, укрепи ги във вярата и показа какво е да бъдем искрени и истински Божии чеда… Да бъдем Христови означава да премахнем от себе си омразата, егоизма, завистта и всичко онова, което ни пречи да бъдем достойни един към друг… Нека вдъхновени от живота на днес честваните благодатни люде, един от които е от нашия род, Бог да ни благославя, да ни утвърждава в доброто и в полезното, и да очиства на всеки мислите, желанията и настроенията, за да бъдем достойни за Негови чеда, ученици и последователи.“

Епископ Поликарп преподаде на всички благослов от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, и пожела здраве, духовно преуспяване през всички дни на живота ни.

От името на храмовото духовенство и на църковното настоятелство предстоятелят ставрофорен иконом Николай Николов поздрави всички и благодари на епископ Поликарп с красив букет цветя.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК.

Темата тази седмица ще бъде свързана с предстоящия идната нeделя празник, рожденият ден на Църквата, а именно: „Съборност – от Вавилон до Петдесетница“.

Гост-лектор ще бъде доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, а водещ ще е протойерей Сава Кокудев, преподавател в Богословския факултет.

Входът е на ул. „Съборна“ №11, по стълбите на последния етаж (позвънете на домофона на „Радио Епархийски глас“).

Заповядайте!

На празника в ротондата, която се намира в двора на Президентството, бе отслужена архиерейска света Литургия в чест на светия мъченик Георги. Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. В съслужение с епископа в богослужбата взеха участие архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Йоан Куков, предстоятел на храма, протойерей Владимир Карольов, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Църковните песнопения бяха изпълнени от храмовите певци, които този път бяха ръководени от Георги Иванов.

В празничното богослужение в древния храм взеха молитвено участие десетки софиянци, които с особена духовна ревност почитат св. Георги Софийски Най-нови. С боговдъхновена проповед епископът докосна сърцата на вярващите, като припомни подвизите на светия софийски мъченик.

След светата Литургия, по традиция бе извършено литийно шествие от духовенството и народа, което тръгна от храма и достигна до гробното място на светеца.Там викарният епископ прочете специална молитва към чествания български мъченик. С цветя и запалени свещи софиянци почетоха гробното място на софийския мъченик и му се поклониха с молитва. Влезли отново в храма, владиката още веднъж поздрави с празника благочестивото събрание и раздаде нафора.

За всички дошли да почетат духовното тържество, църковното настоятелство бе подготвило благословено ястие, което раздаде на присъстващите.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК.

Император Валериан организирал нови гонения, много християни били подложени на мъчения и убити. Жертва на императорския указ, който предвиждал смъртно наказание за християните, ако откажат да признаят римската държавна религия, станал и свети Терапонт. Той бил заловен и жестоко изтезаван. Понесъл твърдо изтезанията и на 27 май 259 г. бил посечен с меч.

Свети Йоан бил руски войник християнин, който по време на поредната руско-турска война в 1711 г. бил взет в плен при град Азов от татарите. Те пък го продали на турски кавалерийски офицер от село Прокопи в малоазийската област Кападокия. Той взел Йоан за ратай, да се грижи за конете му. Селото било в район, където имало много хълмове от пясъчник, в който хората си издълбавали домове, храмове и стопански помещения. Така и в Прокопи Йоан живеел в издълбания обор при конете, но се грижел много добре за тях и господарят му оценил добротата и предаността на ратая християнин. Давал му възможност да се моли и да ходи на църква в пещерния храм „Св. Георги“.

Йоан живеел в молитва, смирение и вярност към Христовото звание, бил за пример на християни и мюсюлмани. Упокоил се в 1730 г. и бил погребан с почит от християните в селото. След време се установило, че тялото му е нетленно и го положили в ракла. При размяната на населението през 1924 г. християните от Прокопи се изселили на остров Евбея в Гърция, като взели и мощите на светеца русин. Днес те са една от най-големите християнски светини в южната ни съседка.