Преподобният Йоан живял през VIII век. Не е известно родното му място. Знае се само, че като поклонник отишъл в Йерусалим и след като се поклонил на местата, свързани с живота и дейността на Господ Иисус Христос, посетил и някои места, където през миналите векове се подвизавали известни подвижници.

Когато отишъл в обителта на преподобния Харитон Изповедник (живял през III-IV век, почита се на 28 септември) и посетил пещерата, в която онзи древен светец живял години наред, Йоан пожелал да остане да се подвизава там. Тази стара пещера се намирала недалече от Йерусалим и над нея бил построен голям манастир-лавра от учениците на свети Харитон. От старата пещера и лавра дошло по-късно и името на предобния Йоан, който се нарича Вехтопещерник (или още Вехтолавърски). Защото Йоан живял в тази пещера и служил като свещеник в пещерната църква.

Воден от желание за чист духовен живот, преподобният обуздавал плътските страсти с голямо въздържание. В това отношение православното монашество вече имало натрупан богат опит и Йоан станал подражател на великите древни пустинници. Отдаден на непрестанна молитва и изучаване на Свещеното Писание, преподобният достигнал духовни висоти и бил сякаш ангел в плът. Така той преживял много десетилетия и се упокоил в мир.

Неговия пример последвали десетки други монаси от лаврата в трудните времена на арабските нашествия в Светите земи. Паметта му е особено почитана сред славянските православни християни, защото още докато Палестина била под османска власт (до 1917 г.), в древната лавра се заселили руски монаси, които през ХХ век били под юрисдикцията на руската задгранична (белоемигрантска) църква. Така лаврата станала едно от любимите места на поклонници от руските земи, както и от различните славянски православни църкви. Тази традиция се поддържа и днес.

19.04.2024_10:01 | Източник: БТА 19.04.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 
На 21 април, неделя, се изпълват шест месеца от кончината на ставрофорен иконом Иван Касабов, дългогодишен председател на столичния храм „Св. апостол Андрей Първозвани“. По този повод на 20 април 2024 г., събота, в същия храм на ул. „Опълченска“ № 112 от 12 ч. ще бъде отслужена панихида за о. Иван Касабов.

Упокой, Боже, Твоя раб Иван ставрофорен иконом и го засели в рая, където е мястото на светиите, Господи, и където праведниците светят като светила!

18.04.2024_22:38 | Източник: Двери на Православието 18.04.2024 |
Автор: Двери на Православието

 
На 18 април в столичния храм „Св. Николай Софийски“ бе отслужена архиерейска св. Литургия. Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Иван Йонов от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и дякон Филип Стойчев.

Великопостните песнопения бяха изпълнени от църковни певци, ръководени от д-р Андрей Касабов. Молитвено участие в богослужбата взеха ставрофорен иконом Спас Спасов, предстоятел на храма, свещеник Христо Пешов и енориаши.

Със слово в края на службата епископ Поликарп благослови духовенството, певците и храмовото изпълнение. „Да бъдем онова, което Спасителят очаква от нас, да бъдем Негови подражатели. Да имаме любов към Бога, към нашия ближен и снизхождение към онези, които са около нас. Да бъдем такива, които виждат, намират и се ползват от доброто в човека, който е до нас. Защото както от светиите, така и от онези, които са тук на земята, имаме какво да научим и то да бъде добро и полезно за нас, за нашето спасение, и за нашето духовно израстване пред Бога. Призовани сме днес да имаме истинско покаяние и да вземем благодатния пример от онези, които са си отишли от този свят, и от тези, които са сред нас като учители на покаянието и духовния живот. Нека духовно израстваме и се превърнем в светъл пример за идните поколения“ – каза в словото си владиката.

Приветствени думи към викария произнесе ставрофорен иконом Спас Спасов, който отправи благодарност за архиерейската богослужба и благопожелания.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.04.2024_22:29 | Източник: Българска патриаршия 18.04.2024 17:13 |
Автор: Софийска митрополия

 
В сряда, 17 април, в петата седмица на Великия пост, според богослужебния типик в храмовете бе отслужено Малко повечерие и бе прочетен целият Покаен канон на св. Андрей Критски. По традиция това умилително богослужение съборно бе изпълнено в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“.

Молитвеното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха протойерей Димитър Шумов от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Трогателните църковни песнопения за пореден път бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, под диригентството на ставрофорен иконом Кирил Попов. Молитвено участие в покайното богослужение взеха протосингелът на Софийска света митрополия архимандрит Василий, както и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия.

Проливният дъжд, излял се над столицата, не попречи на десетки софиянци да се съберат на съборна покайна молитва в храма, а спирането на електричеството по време на богослужбата само допринесе за още по-молитвеното настроение на вярващите и искреното им обръщане към Бога, Света Богородица и светиите.

„Бог допуска всяко нещо в живота ни, за да ни накара да усетим, да разберем, че Той е винаги с нас и до нас, и се стреми да ни подтикне към това познание и така да ни направи достойни за този тайнствен живот в Христа. Днес ние участваме в покайния канон, за да се влеем в покаянието на светата Църква. Покаяние, което е нужно за всеки един от нас, което ни подтиква да променим нашия живот от лош към добър, което ни кара от грешници, да станем светци, от непознаващи Бога – Негови приятели. Призвани сме всички единомислено да се молим с покайните думи, които са ни завещани от свети Андрей Критски. Покайни слова, които от една страна насърчават нашето покаяние, от друга страна ни учат как да се молим, а от трета ни разкриват цялото покайно съдържание на Ветхия завет и Новия завет.

Покаянието ни помага да променим благодатно себе си. Всяка една човешка душа, която се стреми да бъде Христова, има за цел да върви напред, и когато падне, да стане и продължи, и да послужи за благоприятен пример на по-слабите и немощни. Нека да се каем, да искаме прошка от Бога и от ближния, да се стремим да не повтаряме прегрешенията, които сме извършили. Нека по молитвите на свети Андрей Критски, нашият учител в благочестието, покаянието и изповедта, Бог да снизходи над всеки един от нас и да изпълни живота ни с търпение, смирение, кротост и постоянство. Нека заедно да устояваме изпитанията на времето и да знаем, че само с постоянство, труд и борба се постига онова, за което сме хванали Христовия кръст – да достигнем Царството Небесно“ – каза в края на Покайния канон владиката, който говори за покаянието и духовното извисяване.

В края на вечерната богослужба епископ Поликарп специално благодари на свещениците, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Попов, които вземаха участие в съборните богослужения и с вдъхновените си изпълнения стимулираха молитвеното събрание сърдечно да проси прошка от Бога. Владиката благодари и на цялото църковно изпълнение, което през петте седмици на Великия пост с духовна ревност следваше архиерейските богослужения, за да вземе молитвено участие в тях, и така да почерпи вдъхновение от силата на съборната молитва.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.04.2024_22:22 | Източник: Българска патриаршия 18.04.2024 17:07 |
Автор: Софийска митрополия

 
Днес отдаваме почит на един виден подвижник от VIII-IX век – на преподобния Йоан. Той бил ученик на богослова свети Григорий Декаполит (от малоазийската област Декаполис или Десегоградие; почита се на 20 ноември).

Йоан приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под непосредственото духовно ръководство на своя учител Григорий. Отличавал се с голямо смирение и послушание. При това бил убеден защитник на православното учение срещу действията на така наречените иконоборци.

Заедно с Григорий Декаполит преподобният Йоан отишъл в Цариград. Там станал игумен на основания от него манастир. В това свое служение той удвоил монашеските си подвизи и се грижел не само за своето спасение, но и за спасението на всички братя. А когато император Лъв Арменец предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобният Йоан бил подложен на жестоки мъчения заедно с учителя си Григорий и със свети Йосиф Песнописец. Поминал се в около 820 г. Свети Йосиф го погребал близо до гроба на свети Григорий.

Свети Козма, Никомидийски епископ, бил родом от Цариград и живял през IX век. Той се посветил на подвижнически живот и се отличил с усърдието си и с многото добродетели. След време бил избран за епископ на историческия град Халкидон (днес квартал Кадъкьой в Истанбул, Турция). По онова време иконоборската ерес все още се разпространявала и с помощта на императорите силно смущавала живота на Църквата.

Преподобният Козма многократно бил притискан от властта да се откаже от почитането на светите икони, но той останал непреклонен и затова няколко пъти бил изпращан на заточение. Това не го сломило и той останал в историята на християнството като изповедник на вярата. Епископ Козма се упокоил в мир след тържеството на православието през 843 г.

18.04.2024_07:31 | Източник: БТА 18.04.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

 
На 4 април 2024 г. на 89-годишна възраст е починал Александър Петров Господинов. Той е познат на много випуски семинаристи и студенти по богословие, чиито преподавател по английски език беше в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и в Духовната академия (сетне Богословски факултет на Софийския университет) „Св. Климент Охридски“ от 1 януари 1981 г. до 1997 г.

Александър Господинов е роден на 9 септември 1935 г. в гр. София. Син на български дипломат, той е имал възможността да живее преди 1944 г. в Лондон, а след това в България завършва английска филология. Работи като преводач в Българска телеграфна агенция, а по-късно е привлечен от Св. Синод на Българската православна църква като преводач по английски език. Назначен е и за старши преподавател по английски език в духовните учебни заведения на Църквата ни. Включван е като преводач в делегациите на БПЦ при участие в международни богословски конференции в чужбина.

Александър Господинов беше високо интелигентен човек, но и дълбоко вярващ православен християнин. С голямо усърдие се самообразова в богословието. Често пъти се включваше и в богословски дискусии, дори като преводач, излизайки от тясната си роля на езиков посредник. Стремеше се да е полезен с каквото може без да търси облага. Не беше семеен и живееше с грижите и тревогите на хората около себе си, както и на цялата Църква. Искрено страдаше, когато не виждаше сред студентите интерес към науките, които изучаваха. Покойният Български патриарх Максим много го ценеше като отличен филолог и предан на Църквата християнин.

Покойният от дете беше енориаш на столичния храм „Св. Седмочисленици“, но винаги посещаваше и други храмове на празниците им.

Опелото на тленните му останки ще бъде извършено на 17 април, сряда, от 11:00 ч. в храм „Св. Седмочисленици“.

Бог да прости Своя предан син Александър! Вечна и блажена да бъде неговата памет!

17.04.2024_23:49 | Източник: Двери на Православието 16.04.2024 |
Автор: Иван Димитров