Ученици от Семинарията на поклонение в Рилската света обител

25.09.2022_13:13 | Източник: Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” 24.09.2022 13:33 |
Снимка
Автор: Слави Спасов


В деня на Независимостта на България по установилата се в последните години традиция ученици на Софийската духовна семинария се поклониха в Рилския манастир. Водени от зам.ректора архимандрит Мелетий, преподаватели и възпитатели, семинаристите първо се изкачиха до пещерата на Преподобния Йоан Рилски, където бе прочетен част от акатиста му. След това цялата група беше посрещната в манастирския храм от игумена, Адрианополския епископ Евлогий. Всички се поклониха на мощите на светеца и на чудотворната икона на св. Богородица „Осеновица“, след което учениците изпяха и няколко песнопения в прослава на покровителя св. Йоан. Игуменът предложи обяд, а по-късно групата ни имаше възможност да посети манастирския музей, Хрельовата кула и манастирското стопанство. С благодарност към дядо Евлогий и братството на обителта за гостоприемството поклоническата група се завърна в Семинарията. Всички бяхме щастливи, че почетохме националния си празник така приятно и че взехме благословението на св. Йоан Рилски за предстоящата учебна година.

Честваме паметта на света Евфросиния Александрийска и на свети Сергий Радонежки

25.09.2022_12:33 | Източник: БТА 25.09.2022 07:00 |
Снимка
Автор: Проф. Иван Желев


Евфросиния, чието име в превод от гръцки означава благоразумна, е родена в началото на V век в Александрия, Египет. Израснала в християнско семейство и била възпитана в добрите традиции на вярата. По това време бил разцветът на монашеството в Египет и затова Евфросиния, щом навършила пълнолетие, също отишла в манастир и се подвизавала в святост до последния си час.

Свети Сергий е роден през 1314 г. в село край град Ростов Велики, но в юношеските му години семейството се преселило в Радонеж, откъдето идва и прозвището на светеца. Той млад се отдал с голямо усърдие на отшелнически живот недалече от Радонеж, а постепенно към него се присъединили други монаси. Така бил основан манастирът „Света Троица“, после и досега известен като Троицко-Сергиева лавра. С духовните си наставления и умелото ръководство на монашеската общност свети Сергий се утвърдил като образец на чист и строг монашески живот във времето, когато на Атон и в българските земи се разпространявал исихазмът – форма на нова, висока духовност. Той забранил да се приемат подаяния и установил правилото всички монаси да се издържат от собствения си труд, като сам давал пример за това. Славата му на свят човек се разнесла, много хора се заселили в манастира и около него. Заради благочестивия си живот св. Сергий бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Той лекувал болните, утешавал скърбящите, дарявал надежда и усилвал вярата на всички, които общували с него. С живота и делата си светецът оказал огромно влияние върху духовния живот в цяла Русия. Московските князе търсели неговия съвет и благословението му за своите действия не само при защитата на земите си, но и за обединението на отделните руски княжества.

Упокоил се през 1392 г. и скоро започнали да го почитат като светец.

Честваме паметта на света първомъченица и равноапостолна Текла и на свети Силуан Атонски

24.09.2022_07:14 | Източник: БТА 24.09.2022 07:00 |
Снимка
Автор: Проф. Иван Желев


Текла била девойка от град Икония (сега Коня в Турция) Мала Азия. Тя слушала проповедта на свети апостол Павел в града по време на първото му проповедническо пътуване (в средата на I век) и приела християнството. После сама проповядвала Христовото учение до своята мъченическа смърт, като станала първата жена християнска мъченица. Затова е наречена равноапостолна и първомъченица. Почита се на изток и на запад.

Свети Силуан е атонски подвижник, просиял в святост през първата половина на ХХ век. Роден е през 1866 г. в Русия. От младежките си години желаел да стане монах и през 1892 г. отишъл в руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора. След четири години послушничество приел монашество през 1896 г. Животът му преминал в молитва и пост, като с голямо смирение и търпение изпълнявал задълженията си, по монашески наричани послушания, защото се възлагат от духовен старец или от игумена на обителта. В мигове на молитвена вглъбеност в храма „Свети пророк Илия“ при мелницата на манастира Силуан се удостоил да получи откровение от Самия Христос. Оттогава духовният му усет се изострил. Изпитвал непоносима болка за греха. Скърбял и плачел за душите, които са далече от истината. Той се молел непрестанно за целия свят. Безгранично обичал хората и Бог. Нямал високо образование, но с изучаване на Свещеното Писание и на творенията на светите отци придобил рядка мъдрост и впечатляващ духовен опит. Общуването с него било за околните източник на радост. Самото му присъствие давало мир и утеха. Молел се за спасението на всички хора по света – „от Адам до самия себе си“. Обичал да казва: „У когото няма любов към врага му, у него не обитава Божият Дух“.

Завършил земния си път на 11 септември (24 по стар стил) 1938 г.

Честваме паметта на свети Йоан Предтеча и на света Раиса

23.09.2022_10:08 | Източник: БТА 23.09.2022 07:00 |
Снимка
Автор: Проф. Иван Желев


Паметта на Христовия предтеча Йоан Кръстител се чества няколко пъти през годината. Днес се отбелязва зачеването му, тоест изпълнението на пророчеството, което Божи ангел съобщил на свещеник Захария. За това разказва Евангелието според Лука.

Юдейският свещеник Захария и жена му Елисавета били праведни хора, но нямали деца и десетилетия наред живеели с надеждата за рожба. Те искали да се избавят и от укора на обществото, че бездетството им е наказание за техни скрити грехове. Вече били в напреднала възраст, но Бог се смилил над тях и им дал син, който според пророчеството ще бъде велик пред Господа и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си. Мнозина ще обърне към Бога и ще върви пред Него, та да приготви за Господ народ съвършен. Тъй като евангелист Лука посочва шестмесечна разлика между предсказанията за раждането на Йоан Предтеча и на Иисус Христос, в църковния календар тези събития са разположени в същата последователност: първо днес се чества зачеването на Йоан Предтеча, а на 25 март – зачеването на Иисус Христос; така се чества и раждането им през шест месеца.

Света Раиса била родена в Египет, баща й се казвал Петър. Млада се обрекла на девство и живяла според Христовия закон в нравствена чистота, вяра в Бога, надежда за вечния живот и любов към Бога и хората. Когато веднъж отишла при извора, за да донесе вода, тя видяла множество християни, които по заповед на владетеля Лукиан били оковани и водени на мъчения, защото не желаели да се покланят на идолите. Тогава Раиса също се присъединила и се смесила с тълпата. Тъмничарят я посъветвал да се отдалечи, за да не изгуби живота си заедно с другите. Раиса не само не си тръгнала, но смело изповядала вярата си. Веднага започнали да я изтезават ужасно и накрая я обезглавили. Това станало през 308 г.

Честваме паметта на свети пророк Йона и на преподобния Козма Зографски

22.09.2022_07:12 | Източник: БТА 22.09.2022 07:00 |
Снимка
Автор: Проф. Иван Желев


Пророк Йона живял през 8-и век преди Христос. В библейската книга с неговото име се разказва за живота му. Бог му заповядал да отиде в град Ниневия и да убеди жителите да се покаят. Но Йона не се подчинил и се качил на кораб да избяга. Тогава се разразила силна буря и имало опасност корабът да потъне. Отчаяните моряци и пътници се питали заради кого ги е сполетяло това зло. Йона си признал вината пред Бога и предложил да го хвърлят в морето, за да се спасят останалите хора. Морето се успокоило, а Йона бил глътнат от кит, в чийто корем той прекарал три дни, а после китът го избълвал на брега. Йона отишъл в Ниневия и пророкувал това, което Бог му казал. Ниневийците се покаяли и градът им бил спасен от унищожение. Случката с кита се приема като предобраз на Христовото тридневно пребиваване в гроба и възкресението Му.

Преподобният Козма се родил в средата на 13-и век. По народност бил българин от Tърново. Получил добро образование и родителите му искали да го оженят, но той имал силно желание да стане монах. Затова избягал в Атон и бил приет в българския Зографски манастир „Св. Георги“. Показал голямо усърдие, като послушник, и скоро приел монашество. Отличавал се със сърдечна простота, благодарение на която можел да вижда скритите за физическите очи духовни явления.

Заради образованието и благодатната си духовност, Козма бил ръкоположен за йеродякон и за йеромонах. Но игуменът зачел неговия стремеж към отшелничество и му разрешил да се оттегли в пусто място близо до обителта. Там в една скала Козма си изсякъл пещера, преселил се в нея и се подвизавал в усамотение и безмълвие. Той получил и дар на прозорливост. След поредно изкушение от сатаната свети Козма се причастил и в молитва тихо предал душата си на Бога, на 22 септември 1323 г.

Симпозиум на учените от областта на Новия Завет се проведе във Варна

21.09.2022_23:36 | Източник: Двери на Православието 20.09.2022 |
Снимка
Автор: Проф. Иван Желев


Деветият международен симпозиум „Изток – Запад“ на учените от областта на Новия Завет се проведе в курорта „Свети Константин и Елена” край Варна от 12 до 17 септември т. г. Негов организатор бяха Богословският факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” начело с декана доцент д-р Ивайло Найденов и Комитетът за връзка с Източна Европа на световното Дружество за новозаветни изследвания (Studiorum Novi Testamenti societas), от който участваха председателят му проф. Тобиас Никлас (Регенсбург, ФРГ), заместник-председателите проф. д-р Карл-Вилхелм Нибур (Йена, ФРГ) и Христо Караколис (Атина, Гърция) и няколко от членовете му.

Трябва да се отбележи и домакинството на Варненска и Великопреславска митрополия, чиито клирици участваха в прояви на симпозиума. Поради заболяване митрополит Йоан не успя да дойде на откриването на симпозиума, но изпрати своето послание, в което между другото каза: „Темата, на която сте избрали да посветите настоящия симпозиум, е вечно актуална и важна за светата Църква. Църквата, която е „апостолска“, както изповядваме в Символа на нашата вяра, е такава не само защото е основана върху фундамента на светите апостоли, но още и защото също като тях е призвана във всяко време и на всяко място да благовести Евангелието на царството Божие и да събира в себе си такива, които да се спасяват (Деян. 2:47). Тази нейна първа и най-важна задача е особено актуална днес, в началото на третото християнско хилядолетие, когато духът на отстъплението е вероятно по-силен от всякога. Затова бъдете верни на призванието си и всеотдайни във вашите трудове, защото светата Църква има нужда от вас и от плодовете на вашите богоблагословени усилия.“

Поредицата такива симпозиуми започна през 1998 г. в манастира Нямц, Източна Румъния, а вторият симпозиум се проведе в Рилския манастир в началото на септември 2001 г. Последваха научни срещи в Минск, Санкт- Петербург, Белград и пр. Сега за втори път България беше домакин благодарение на декана на БФ/СУ доцент д-р Ивайло Найденов, който по специалност е библеист и като директор на Библейска билиотека е присъствал на повечето от тези срещи на Запада и Изтока.

В симпозиума участваха около 30 учени, някои от тях с голяма международна известност, от страните (по азбучен ред): България, Германия, Гърция, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия. Сред участниците бяха и докторанти по библеистика в Богословския факултет на СУ, които са бъдещите преподаватели по Стар и Нов Завет.

Водеща тема на симпозиума беше „Апостолство и мисия на Църквата според Новия Завет и раннохристиянската писменост”. Бяха изнесени общо десет основни доклада и още толкова – в семинарните групи. След всеки доклад се провеждаше и обсъждане.

От българска страна бяха изнесени докладите: „Библейската наука в България – минало и настояще” (доц. Ивайло Найденов, СУ), „История, мисия и богословие в посланията на свети апостол Павел” (доц. ик. Теодор Стойчев, ШУ), „Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили (2 Кор. 12:12) – чудеса и апостолство в Новия Завет” (гл. ас. Росен Русев, СУ).

Заслужава да се отбележи, че със създаването с помощта на SNTS на Библейската библиотека при Богословския факултет на СУ преди 24 г. (по инициатива на незабравимия швейцарски професор Улрих Луц и проф. Иван Желев Димитров) значително се подпомогна и се насърчи развитието на библеистиката в България. С нейните над 12 хиляди тома съвременна научна книжнина по Нов и Стар Завет тя е не просто най-голямата на Балканския полуостров, но стана и истинска съкровищница на научни знания, към която прибягват в своите научни дирения богослови и други учени от страната и дори от съседните страни.

А тези форуми се явяват и важен момент на дарителство на книги. И сега във Варна наред с подарените дузина най-нови книги бяха подканени участниците да изпращат новите си книги за Библейска библиотека в София.

Докладите и дикусиите на симпозиума бяха на английски език. Те ще се издадат в отделен том от поредицата, посветена на тези плодотворни научни срещи.