На 21 април – 5 Неделя на Великия пост – преп. Мария Египетска, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, възглави архиерейската Василиева света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“.
В съслужение с епископа бяха: архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Йордан Митков, свещеник Евгений Михайлов, свещеник Павлин Ангелов и митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Николай Ненов и дякон Петър Зарев.
Литургичните песнопения изпълни смесеният хор при храма с диригент г-жа Росица Димова.
По време на светата Литургия, след Великия вход епископ Арсений ръкоположи за свещеник дякон Николай Ненов, син на отец Кръстьо Ненов. „Достоин!” – отекна силно и радостно в храма.
По време на причастния епископ Арсений се обърна към верния Божий народ с пастирско слово за покайния подвиг и равноангелската святост на преп. Мария Египетска, извървяла пътя на покаянието, извело я от най-дълбоките дебри на греха до най-високите Небесни селения.
След края на богослужбата Знеполският епископ Арсений отслужи панихида по повод 40 дни от блажената кончина на приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Александра била съпруга на император Диоклетиан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.
Когато Диоклетиан научил за това неочаквано обръщане на съпругата му към християнството, което той години наред се стремял да унищожи, бил обзет от голяма ярост. Като не могъл да сдържи гнева си, императорът веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена да бъде отсечена с меч. Докато отивала към мястото на наказанието, императрица Александра усърдно се молела. По пътя тя коленичила и тихо предала Богу душата си.
Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).
Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си. Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.
23.04.2024_09:27 | Източник: БТА 23.04.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
Преподобният Теодор се родил в първата половина на VI век в село Сикеа, област Галатия в Мала Азия, откъдето минавал главният път от Цариград през Никея към Анкира (днешна Анкара). Майка му Мария била проститутка, съдържателка на крайпътен хан, а баща му Козма служел при императорския двор. След като майка му се събрала с Козма и заченала, тя изоставила предишния си живот и заживяла богоугодно. Свети великомъченик Георги се явил насън на съпрузите и предрекъл, че синът им ще получи Божията благодат и ще живее по Неговия закон.
Наистина Теодор отрано проявил стремеж към молитвен и свят живот в уединение. На 12-годишна възраст си изкопал малка пещера под олтара на църквата „Св. Георги“ и започнал там да се отдава на молитви и четене на свещени текстове. По-късно прекарал две години в една пещера в планината. Отшелническата му самота била прекъсната от настойчивите молби на близките му и той се върнал при тях. А когато епископът на близкия град Анастасиопол Теодосий чул за подвижничеството на Теодор, потърсил го и го посветил в свещенически сан.
Теодор продължил да живее при църквата „Св. Георги“, в която вече служел, с Божията помощ изцелявал болни, прогонвал бесове. Заедно със събралите се при него последователи в монашеството Теодор построил църква „Св. архангел Михаил“ и основал манастир. Въпреки желанието си да живее далече от хората в безмълвие, по настояване на вярващите бил ръкоположен за епископ на Анастасиопол (на 100 километра западно от Анкара, сега Бейпазаръ).
По-късно обаче се отказал от високия сан и се върнал в манастира, за да живее в постоянна молитва. От житието му става ясно, че се е срещал с видни представители на светската и църковната власт, дори с императори и патриарси по време на пътуванията им през Сикеа или в Цариград. Упокоил се на 22 април 613 г.
22.04.2024_10:04 | Източник: БТА 22.04.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
На 20 април, Акатистна събота, възпитаници на Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” организираха пролетно почистване на централни варненски храмове. Точно в 8:00 ч. екипи от доброволци курсанти започнаха работа около шест предварително определени храма.
Курсантите почистиха градинките около Митрополитския катедрален храм “Успение Богородично”, както и около храмовете “Св. Николай Чудотворец”, “Св. Петка”, “Св. прпмчк Прокопий Варненски”, “Св. Атанасий” и “Св. Архангел Михаил”.
Целта на инициативата е те да бъдат превърнати в още по-привлекателно, по-чисто, по-зелено и по-уютно място. Пролетното почистване около храмовете се извършва ежегодно, като курсантите от Морско училище участват в инициативата за осма поредна година.[1]
В 9:00 ч. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан беше сред официалните лица, които присъстваха на откриването на благотворителната кампания на сдружение “Аз вярвам и помагам” за събиране на капачки, с цел финансиране на купуването на медицинска апаратура и втора детска линейка за малки деца и новородени.
Сред присъстващите на благотворителната кампания, организирана за десета поредна година, бяха още кметът на морската столица г-н Благомир Коцев и флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, Началник на Висшето военноморско училище.
Изпълниха се четиридесет дни от блажената кончина на предстоятеля на Българската православна църква – Българския патриарх Неофит. В неделния ден, 21 април, проливният дъжд не спря десетките православни християни да отдадат почит и да се помолят за душата на приснопаметния патриарх, и да съучастват молитвено в заупокойните богослужения, отслужени в митрополитската катедрала „Св. Неделя“ в София.
Заупокойната света Литургия бе предстоявана от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. Той съслужи с Техни Високопреосвещенства митрополитите Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Варненски и Великопреславски Йоан, наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Видински Даниил и Преосвещените епископи Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Велички Сионий, игумен на Троянския и на Бачковския манастир, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит, Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, Велбъждски Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска митрополия, архим. Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, архим. Мелетий, зам.-ректор на Софийската духовна семинария, архим. Стефан, брат на Троянската св. Обител, протойерей Владимир Тишчук, представител на Руския патриарх у нас, ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас, столични духовници и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.
След Божествената света Литургия бе отслужена и панихида по повод четиридесетия ден от блажената кончина на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. В нея освен служещите духовници се включиха и Техни Високопреосвещенства митрополитите Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний и Доростолски Яков. В края на заупокойното богослужение митрополит Григорий се обърна към събралото се множество със слово, в което каза:
„За всички нас Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит беше истински образец за човек, монах и християнин, за архиерей и за първосветител на Православната ни църква. Паметта за него ще бъде памет за един любящ баща, готов винаги и всекиго да прости и да приласкае към Христа и Църквата – с благо слово и мъдро наставление. Пословичната му чистота и скромност, добросърдечие и милосърдие ще се помнят поколения наред в светата ни Църква. И макар временно разделени от него, всички ние винаги ще усещаме отеческата му любов и подкрепа, като знаем, че сега, когато той вече не е сред нас, имаме в негово лице още един любящ молитвеник и ходатай пред Божия престол… Нека имаме и ние вярата и упованието на Светейшия наш патриарх Неофит. Нека всякога да ни води оставеният ни от него пример за смирение и кротост, състрадателност и снизходителност, чиста и безкористна любов към Бога и човека. Да помним и да пазим неговите завети към нас, пребъдвайки в единство на вярата, странейки от разногласия и препирни, от всяка корист и злосърдечие, следвайки пътя, по който вярно и неотклонно в дните на земния си живот вървеше сам той и по който водеше и нас, своите възлюбени чеда, защото само този е пътят, който води към спасение и живот вечен“ (Цялото слово може да прочетете тук).
Молитвено участие взеха и председателят на Народното събрание Росен Желязков, служебният министър-председател Димитър Главчев, политици, общественици и множество православни християни. Песнопенията на светата Литургия бяха изпълнени от хора на митрополитската катедрала „Св. Неделя“, а на панихидата и трисагия – от хор „Св. Наум Охридски“ с диригент д-р Андрей Касабов.
На гроба на Светейшия патриарх Неофит, намиращ се под колонадата на столичния митрополитски храм „Св. Неделя“, бе отслужен и трисагий от митрополитите и епископите на БПЦ.
Неспирният поток от хора, които в продължение на последните четиридесет дни не секваше, показва обичта и духовните плодове на потрудилия се за делото на Църквата блаженопочивш и приснопаметен български предстоятел. С насълзени очи вярващите положиха и днес цветя в последния дом на патриарх Неофит и се помолиха за него, та Бог да го всели в Царството Небесно сред светиите. Вечна и блажена да бъде паметта му!
който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25)
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УЧАВАЖЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В Петата нeделя на Великия пост, във време покайно, възпоменавайки паметта на един от най-високите образци на покаяние в светата Църква, преподобна Мария Египетска, отбелязваме и Четиридесетия ден от земната ни раздяла с òбичния наш отец и Светейши патриарх Неофит. Събрани днес пред неговия последен земен дом, за последованието на Панихидата, още веднъж измолваме от Всемилостивия Бог Царство небесно и вечен живот за Негово Светейшество, прошка на греховете му – волни и неволни, вечен покой и небесно блаженство в светлината на Божието присъствие: там, където пребъдват всички праведници.
За всички нас Светейшият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит беше истински образец за човек, монах и християнин, за архиерей и за първосветител на Православната ни църква. Паметта за него ще бъде памет за един любящ баща, готов винаги и всекиго да прости и да приласкае към Христа и Църквата – с благо слово и мъдро наставление. Пословичната му чистота и скромност, добросърдечие и милосърдие ще се помнят поколения наред в светата ни Църква. И макар временно разделени от него, всички ние винаги ще усещаме отеческата му любов и подкрепа, като знаем, че сега, когато той вече не е сред нас, имаме в негово лице още един любящ молитвеник и ходатай пред Божия престол.
В тези великопостни дни на светла тъга, когато все повече се приближаваме към неизказаната радост на Празника на празниците, светлото Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, още по-ясно усещаме и разбираме, че в Него, Богочовека, наистина „смъртта биде погълната с победа“ (1 Кор. 15:54) и вече няма власт и над онези, които са Христови. Защото Своята победа над смъртта Господ извоюва не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. „Ако… сме умрели с Христа, – казва свети апостол Павел – вярваме, че и ще живеем с Него“ (Рим. 6:8), потвърждавайки казаното и от Господа, че „… който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот“ (Иоан 5:24).
Такъв е сладкият плод от Възкресението и този плод вкусват всички, които вярват в Христа Спасителя, Нему се уповават и живеят според Неговия Нов Завет с човеците. А затова и ние днес – при все че по човешки продължаваме да тъгуваме – не скърбим обаче безнадеждно (1 Сол. 4:13), защото нашата светла надежда е в Този, Който е Победителят на смъртта и Който свидетелства: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25).
Нека имаме и ние вярата и упованието на Светейшия наш патриарх Неофит. Нека всякога да ни води оставеният ни от него пример за смирение и кротост, състрадателност и снизходителност, чиста и безкористна любов към Бога и човека. Да помним и да пазим неговите завети към нас, пребъдвайки в единство на вярата, странейки от разногласия и препирни, от всяка корист и злосърдечие, следвайки пътя, по който вярно и неотклонно в дните на земния си живот вървеше сам той и по който водеше и нас, своите възлюбени чеда, защото само този е пътят, който води към спасение и живот вечен.
По молитвите на Пресвета Богородица, на светия мъченик Неофит, на преподобна Мария Египетска и всички Свои дивни угодници, Човеколюбецът Бог да прости и да упокои в селенията на праведните Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски, да му въздаде за всички негови трудове и обич към светата Църква и повереното му паство, като му дарува Своето вечно спасение, а нас да помилва!
В 9:00 ч. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан беше сред официалните лица, които присъстваха на откриването на благотворителната кампания на сдружение “Аз вярвам и помагам” за събиране на капачки, с цел финансиране на купуването на медицинска апаратура и втора детска линейка за малки деца и новородени.
