Почина българският свещеник Сашо Манасиев в Сидни, Австралия

Двери /

82536263 2562494960635863 5160753194439016448 n

На 17 януари 2020 г. след кратко боледуване е предал Богу духа си българският свещеник в гр. Сидни (Сидней), Австралия, ик. Сашо Петров Манасиев, съобщават от семейството му.

Той е роден през 1939 г. в гр. Горна Джумая, днес Благоевград. Кръстен е с името Сашо и с това име е ръкоположен по-късно за свещеник.

Заедно с брата си близнак Георги през 1960 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско, а след това и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. За кратко време работи като служител в Софийска митрополия. След задомяването си (съпруга Бойка) през 1971 г. е ръкоположен за свещеник в храм „Св. Софѝя“, където служи в следващите години като енорийски свещеник.

През 1981 г. е изпратен от Св. Синод на служение в българската църква „Св. Петка“ в гр. Аделаида. По-късно основава българската църковна община „Св. Йоан Рилски“ в Сидни и служи в нея до края на живота си.

О. Сашо милееше за българското православно самосъзнание на енориашите си и беше безкористен служител на Българската православна църква. Свещенодействаше с достойнство и благоговение.

Покойният о. Сащо имаше и по-малък брат Тома, който беше свещеник в Благоевград, вече покойник.

Съпругата му Бойка беше любезна от името на децата, внуците и правнука да изпрати до Двери вестта за смъртта на съпруга ѝ о. Сашо.

Опелото на новопреставилия се раб Божи о. Сашо ще се извърши на 23 януари, четвъртък, от 10 ч. в гръцката православна църква в гр. Ливърпул, а погребението ще бъде в гробището в гр. Камдън.

Бог да прости и приеме в лоното Си Своя верен служител о. Сашо.

Вечна и блажена да е паметта му!

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69166/view,article/

Румънската църква добави нови молитви в последното си издание на Молитвослова

Свещ. Кирил Синев

noul molitfelnic o carte necesara slujitorilor sfintelor altare 125344

През септември 2019 г. излезе от печат най-новото издание на богослужебната книга Молитвослов (927 стр.) на Румънска патриаршия. В интервю за ежедневника на патриаршията – в. „Светлина“[1], архим. д-р Кирил (Ловин), координатор на Отдела „Богослужебна книга“ на патриаршеските издателства („Православен библейски и мисионерски институт“, „Базилика“, „Тринитас“), дава подробни сведения за новото издание.

Първите преводи на румънски език на Молитвослова (Требника) са от 16 в.  Светител Доситей Молдовски превежда и отпечатва първото пълно издание в Яш през 1681 г. В Трансилвания излиза през 1689 г., а във Влашко светител Антим Иверски го отпечатва в гр. Ръмник през 1706 г.

Тъй като в Румънската църква в богослужението се използва говоримия език литургичните текстове се актуализират на всеки 10 г. Това се прави, за да се избягва употребата както на излезли от употреба архаизми, така и на несъвместими с химнографията модернизми. През комунистическия режим атеистичната власт не е позволявала отпечатването в румънския Молитвослов на последования, предназначени за отслужване в общественото пространство (извън храма). Затова в изданието на Молитвослова през 2013 г. една част от тези богослужби са били възстановени, като се взимат от по-стари издания. Сега се публикува и друга част от тях.
С цел запазване на каноничното, догматично и богослужебно единство с останалите посестрими църкви, в новото издание са добавени нови молитви, преведени от старогръцки и църковнославянски. Текстът на Молтивослова е внимателно прегледан и изправен от Блаженейшия патриарх Даниил Румънски, а също и от Ардялския митрополит Лаврентий (Стреза), професор по литургическо богословие, и от Долнодунавския архиеп. д-р Касиан (Крачун), които са направили многобройни предложения, довели до подобряване на текста и богослужебните предписания (т.нар. рубрики), както от граматична, така и от богословска гледна точка.

При тайнството Кръщение е пояснено, че става въпрос и за Миропомазване, за да се подчертае връзката между тези тайнства на християнското посвещение. Отбелязано е, че новопокръстен младенец задължително се причастява с Тялото и Кръвта Христови. Последованията за пострижение в монашество са публикувани (подобно на гръцкия Молитвослов) преди обредите, отнасящи се до благославяне на природата. Предвид все по-голямата и добре организирана социално-милосърдна дейност на Румънска патриаршия са добавени молитви за благославяне на институции и професии. С цел по-бързото ориентиране на духовниците в съдържанието на изданието службите са групирани на тематични подглави.

За най-често употребяваните тайнства и обреди, като Кръщение, Венчание, Маслосвет (в румънските храмове го отслужват всяка седмица), панихида, през последните години бяха отпечатани отделни луксозни издания с подходящи графични изображения, които са много добре приети от духовенството. В изданията тайнствата Кръщение и Изповед са предшествани от правила на св. отци, отнасящи се до тях, а тайнството Венчание е предшествано от кратко поучение на св. Симеон Солунски (гл. 280 „За кумовете“).

По-долу ще изложим заглавията на всички нови богослужебни последования, добавени в румънския Требник с оглед адекватното посрещане пастирско-мисионерските потребности на вярващите:

Благодарствена служба – т.нар. „сребърна, златна и диамантена сватба“

Служба за помиряване на разведени съпруг и съпруга

Молитва за ранен при катастрофа

Молитва за психично болен

Молитва при осиновяване на деца

Молитви, свързани с училище

Последование на службата в начало на учебната година

Молитва при закриване на учебната година

Водосвет при благославяне на учебна институция

Молитви за армията

Последование при благославяне на военнослужещи по време на защита на Отечеството

Молитва за държавната власт и за армията на страната по време на война и безпокойствие

Чин при благославяне на знаме

Молитви за благославяне на пътищата и транспортните средства

Молитва за благославяне на обществен път

Молитва за благославяне на мост

Чин за благославяне на тунел

Последование на водосвет при благославяне на превозно средство

Последование при благославяне на самолет или хеликоптер

Молитва за благославяне на линейка

Молитва за благославяне на пожарен автомобил

Молитва за благославяне на влак

Водосвет за благославяне на кораб или друг плавателен съд

Молитви за благославяне на пътуващи

Чин за благославяне на пътници и поклонници

Молитва за пътуващи по суша и въздух

Молитва за пътуващи по вода

Молитви за благославяне на институции и професии

Водосвет за благославяне на медицинско или социално-милосърдно заведение

Последование за благославяне на медици и фармацевти

Последование за благославяне на занаятчийски отрасъл

Молитва за благославяне на моряци

Молитва за благославяне на музей

Молитва при откриване на библиотека

Молитва за благославяне на архондарик (гостоприемница)

Молитва за благославяне на християнско радио или телевизия

Молитви при различни събирания

Последование за благославяне на среща или асоциация на християнски младежи

Молитва при откриване на събрание

Молитва при откриване на лагер за християнски младежи

Молитви за борещи се със страсти

Молитви за поробени от страсти (пиянство, тютюнопушене, наркотици)

Молитва за поробен от блудната страст

Молитва за обхванати от тъга и безнадеждност (депресия)

Последование за благославяне на паметник или възпоменателна плоча

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69161/view,article/

В Австрия днес е погребението на богослова и певеца Костадин Губеров

Иван Димитров /

Днес в далечна Австрия е опелото и погребението на богослова и оперен певец Костадин п. Стефанов Губеров, който почина на 10 януари на 87-годишна възраст.

Роден е на 8 август 1932 г. в с. Бачково, Станимашко (до 1934 г. Асеновград носи гръцкото Станимака), като син на свещеник Стефан Губеров. Завършва Последователно Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий” и Духовната академия „Св. Климент Охридски” (1954 г.). Надарен с красив глас, до 1970 г. Костадин Губеров работи като певец в професионалния смесен хор на Съюза на слепите в България (хорът е основан през 1935 г. от композитора Михаил Шекерджиев под името „Балкан“, а от 1986 г. носи името на един от най-големите български композитори и известен църковник академик Петко Стайнов, сляп от 10-годишна възраст, б. р.). Същевременно той пее и в мъжкия хор на софийската катедрала „Света Неделя”.

От 1970 г. Губеров заминава за Германската демократична република, където пее в операта на град Дьобелн до 1992 г., когато се пенсионира.

Женен е за Лидия Атанасова, от която има двама сина – Стефан и Ивайло. Като пенсионер Костадин Губеров живееше със семейството си в Австрия, където и почина преди седмица.

Опелото ще бъде извършено на 17 януари от архимандрит Йоан (Желков), завеждащ българската православна църковна община „Св. Кирил и Методий“ във Виена.

Бог да прости и упокои Своя верен раб Костадин, който цял живот Го славеше с песнопения!

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69160/view,article/

Св. Литургия и Велик водосвет в българската църковна община в Люксембург

Църковното настоятелство на БПЦО „Св. Йоан Рилски“, Люксембург /

82179017 1352580344926638 6026660107876564992 n

По велика Божия милост и тази година православната ни църковна община в Люксембург отпразнува Богоявление с подобаващите богослужебни последования. В Люксембург беше посрещнат като скъп гост, приятел и духовен наставник протойерей д-р Добромир Димитров (който духовно обгрижва българската православна общност „Св. Константин и Елена“ в гр. Рочестър, Англия). На 11 януари сутринта той отслужи св. Литургия и Велик водосвет в българската енория във Великото херцогство.

Храмът, наеман от БПЦО „Св. Йоан Рилски“ в Люксембург за богослужения от Римокатолическата църква, е в религиозния център „Св. Йоан ХXIII“ и беше изпълнен от жадни да чуят Христовото благовестие. В ранната утрин мнозина се изповядаха по време на песнопенията и полагащите се четива от утринната.

82053707 1352578788260127 6545172800645103616 n

Част от възгласите на св. Литургия бяха на английски в знак на уважение към чуждоезичните гости, присъстващи на празника. От тях беше прочетен и Символът на вярата на английски език, а след занятието по вероучение в съботната сутрин присъстващите български деца от Европейското училище в града прочетоха „Отче наш“ на различни езици. Господнята молитва прозвуча освен на български още на гръцки, английски, немски, френски и на местния люксембургски език. Така най-малките от най-малката православна църковна общност във Великото херцогство се опитаха да разкрият пред всички присъстващи вселенския характер на св. Православие.

В проповедта си о. Добромир  образно разясни същността на празника и православното учение за Светата Троица като единство на Лицата, споени в отношенията си чрез божествената любов (перихореза). Макар и троичният Бог да е непознаваем по природа, Той се открива и богоявява на човеците по благодат, и жадува да бъде търсен и намиран. Затова о. Добромир призова всички присъстващи да имат дръзновение да Го търсят, да копнеят за Него и да разпознават Неговите проявления, Неговата теофания (богоявление), чийто и смисъл е честваният празник. Накрая свещеникът предаде благословението и архипастирските поздрави на епархийския митрополит Антоний.

След отслужения Велик водосвет всички енориаши бяха поръсени за благословение с осветената вода и си взеха от нея за собствени нужди през годината, както повелява традицията. Представителите на църковното настоятелство благодариха на прот. Добромир за пастирската грижа и духовните наставления, а на всички присъстващи — за молитвената подкрепа и материалното подпомагане на социалните проекти на общината.

81973086 1352579828260023 885219362733031424 n

Първият от тях е вече успешно приключен. Благодарение на усилието на енорията, съвместно с Европейското училище в града, бяха събрани значително количество детски дрехи в отлично състояние. Малко преди Рождество Христово те бяха изпратени на деца от социалнослаби семейства в родината: в приюта на о. Иван в с. Якимово, в дома за временно настаняване на сираци „Св. Софѝя“ в столичния квартал Захарна фабрика и на ромски семейства в кв. Ботунец.

Идеята за втория социален проект на православните българи в Люксембург се роди в разговори с богослова Велина Андонова от столичния храм „Рождество Христово“. Упражнението по милосърдие този път е в полза на лежащо болните от Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в гр. Бухово. Църковното настоятелство се надява в обозримо бъдеще да съобщи за резултатите от успешното му привършване.

След богослужението духовните разговори продължиха на братска трапеза в ресторанта към комплекса, но с това не приключи духовната радост за сънародниците ни в Люксембург. Целия съботен следобед прот. Добромир посвети всеотдайно на Христовото стадо: посети лежащо болни в централната болница в града, утеши други братя и сестри в Христос със здравословни проблеми, като и нуждаещи се от духовно напътствие, поръси с богоявленската вода и благослови домовете на желаещите.

Късно вечерта дойде време за раздяла на люксембургското летище. Следващата св. Литургия на български език в Люксембург ще бъде отслужена на 1 февруари, Трифоновден.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69155/view,article/

Българският патриарх Неофит се срещна с Арабския дипломатически корпус

Публикувана на 09 Януари 2020, 13:50

Около запазването и развиването на толерантността, любовта и мира се обединиха словата на Светейшият патриарх Неофит и посланиците от Арабския дипломатически корпус. Вече традиционно в началото на новата година представителите на Палестина, Кралство Мароко, Кралство Саудитска арабия, Обединени арабски емирства, Йемен, Алжир и Египет се срещат с предстоятеля на Българската православна църква.

Техни Превъзходителства поздравиха патриарх Неофит с отбелязването на празника Рождество Христово, както и с настъпването на новата 2020 г. Те обърнаха внимание на това, че Българската църква и на Светейшия патриарх играят голяма и важна духовна роля в живота на българите. „Надяваме се гласът на духовните хора да заглуши гласа на военната канонада”, споделиха надеждите си посланиците.

Негово Превъзходителство Ахмед Ал Мадбух, посланик на Палестина и доайен на дипломатическия корпус у нас изрази надежди толерантността, с която се слави България да продължи да се развива и да бъде пример за народите и нациите по света. Той подари на Светейшия патриарх икона, на която е изобразено Рождеството Христово, като израз на приятелство и братски взаимоотношения.

Повече мир, повече доброта и повече спокойствие на обстановката в региона пожела патриарх Неофит на посланиците от Арабския корпус. Той сподели, че именно на това ни учи и Рождеството Христово – „насочва ни към дела на доброта и мир”. „Надяваме се и занапред да полагаме общи усилия за запазване на мира сред хората”, каза още патриарх Неофит.

На срещата присъстваха Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, ик. Николай Георгиев, началник на Отдел „Връзки с обществеността“ при Св. Синод.

В края на приема бяха изразени надежди срещата от такъв характер да продължи, защото самата тя вече се превръща в символ на любовта и братските отношения между Българската православна църква и държавите от Близкия изток.

Източник и материал: bg-patriarshia.bg

 

Руският Св. Синод разреши запазването на националните имена при кръщение

Двери /

На последното си заседание за тази година Св. Синод на РПЦ прие документа „За възможността за приемане на Кръщение със запазване на националното име“. Той е разработен от Комисията за църковна мисия към т. нар. Междусъборно присъствие, като е внесен за обсъждане през 2015 г. Комисията стига до извода, че наложилата се в РПЦ традиция да се избират имена от църковния календар не винаги отчита разнообразието на практики и традиции в другите поместни православни църкви, още повече че месецословът на Московска патриаршия не съдържа имената на всички светци, прославени от поместните църкви. Освен това се отбелязва, че според библейската традиция избирането на име на новороденото дете е право на родителите, за което свидетелства, например, изборът на име на св. Йоан Кръстител от неговия баща, свещеника Захария (Лука 1:63), както и св. Симеон Солунски в съчинението За свещенодействието и църковните тайнства, където се казва: „йереят го запечатва с кръстно знамение на челото, устата и гърдите и със свещена молитва му дава името, избрано от родителите, които участват в обряда на кръщението“.

kreshhenie vzroslogo1

Също така Комисията отбелязва, че няма пречки за участие в тайнството Кръщение с име, което е с привично национално звучене (например Йоан-Джон, Йоанна-Жана), както и да се участва в тайнствата с тези имена, ако човекът е получил това име преди кръщението си или е кръстен с него. Тези други национални имена следва обаче да се различават от новоизмислени имена, които нямат в основата си никаква връзка с културата на православните народи – се казва още в официалното съобщение на Московска патриаршия.

Св. Синод също така подчертава, че е абсолютно недопустимо да се възпрепятстват вярващите да участват в църковните тайнства въз основа на това, че носят национални имена, традиционни за другите поместни православни църкви (или имена с друго национално звучене).

Ако възрастен човек приема Кръщение и името му няма никакъв аналог в месецослова на някоя поместна православна църква, то той има правото самостоятелно да избере кръщелното си име, като е желателно то да бъде близко по звучене с неговото гражданско име.

Решението на руския Св. Синод е широко коментирано в църковните среди поради разпространената руска практика принудително да се променят имената на хората, които се кръщават в зряла възраст или са с неруски произход. Някои свещеници даже отказват причастие на хора, чиито имена им звучат „неправославно“, т. е. не са славянски или гръцки. Въпреки аргументите, че хората се кръщават в името Христово, а покровителят светец може да бъде избиран от хората и без връзка с името на човека, тази практика има немалко последователи. По този начин християнската вяра се оказва обвързана с националния произход, което противоречи на евангелското учение и възпрепятства църковната мисия.

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69126/view,article/