Богослуженията за 24 май в Рим ще бъдат в знакови исторически храмове

22.05.2022 | Източник: Двери / 20.05.2022 |
Снимка


Денят на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май – и паметта на св. братя Кирил и Методий ще бъдат отбелязани с празнични богослужения и събития и в Рим. Те ще бъдат оглавени от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в съслужение със свещеници от епархията. На тях ще присъства и българската държавна делегация, водена от премиера Кирил Петков.

На 23 май от 9:00 ч. митр. Антоний ще оглави св. Литургия в църквата „Сан Клементе“, в чиято крипта е гробът на св. Константин-Кирил Философ. Там по-късно ще бъде извършен традиционният молебен, на който ще присъстват българският премиер Кирил Петков, членовете на делегацията, както и българи, живеещи в Рим и пристигнали от родината. Същия ден българската делегация ще бъде на традиционната аудиенция при папа Франциск.

На празничния 24 май от 9:30 ч. доц. прот. д-р Иван Иванов, свещеник на българската църковна община в Рим, ще отслужи молебен във Ватиканската базилика „Св. Петър“ и по-точно в параклиса на покровителите на Европа св. Кирил и Методий и св. Бенедикт, който е устроен в криптата на папите.

Благодарение на установените добри отношения и доверие през последните години между Ватикана и Българската православна църковна община в Рим празникът на славянските първоучители се отбелязва с богослужения на български език в знакови храмове на вечния град, свързани с делото на св. Кирил и Методий.

Президентът Румен Радев посети българските църковни общини в Берлин и Хамбург

22.05.2022 | Източник: Двери / 19.05.2022 / Велина Вебер |
Снимка


Президентът на Република България Румен Радев по време на тридневното си посещение в Република Германия посети и българските православни църковни общини в градовете Берлин и Хамбург. Визитата, осъществена по покана на германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер, беше с натоварена програма. Тя започна на 15 май със среща на президента с представители на българската общност в посолството на страната ни в Берлин. Там освен от домакините начело с Нейно Превъзходителство посланик г-жа Елена Шекерлетова президентът беше посрещнат и от членовете на Св. Синод на БПЦ, митрополитите Пловдивски Николай и Западно- и Средноевропейски Антоний, както и от епископите Велички Сионий, игумен на Троянския и на Бачковски манастир, и Смоленски Висарион, викарий на Пловдивския митрополит.

Визитата на президента на Република България в Германия приключи на 17 май със среща с българската общност в енорийския храм „Св. Кирил и Методий“ в Хамбург. Денят, в който се почита паметта на св. Баташки мъченици, чиито св. мощи бяха положени в храмовия олтар преди броени седмици при освещаването на църквата, ще се запомни от енориашите като историческа дата, смятат от църковната ни община там. В Хамбург Румен Радев беше посрещнат от двамата енорийски свещеници – Кръстин Апостолов и Яков (Явор) Щурм, както повелява българската традиция – с хляб и сол, поднесени от български деца от един от българските танцови състави в града „Здравец“.

Посещението на високо равнище в православния храм беше открито с пасхалното песнопение „Христос Воскресе“ в изпълнение на църковния хор, след което президентът Радев се обърна към българите, дошли и от други северногермански провинции специално за срещата с държавния глава. Президентът благодари на българските граждани за успехите им, които постигат във всички обществени сфери, и подчерта, че техният успех на чужда земя е успех и на България.

Един от най-емоционалните моменти несъмнено беше този, когато държавният глава връчи на 88-годишния почетен консул на Република България проф. д-р Герд-Винанд Имайер почетния знак на президента в знак на признание за цялостния му принос към развитието на българската общност в Северна Германия през последните тридесет години, през които той с подкрепата на съпругата си Петра Имайер допринася за укрепването на българската диаспора в Северна Германия, както и за създаването на най-важните институции за сънародниците ни извън граница – училище и църква. „Скъпи Герд, ти си един от нас“ – развълнувано се обърна към него водещата на събитието д-р Виолета Караиванова, дългогодишен сътрудник в консулството, както и в посолството в Берлин. Румен Радев подчерта важната роля на проф. Имайер за стимулирането на икономическия, политическия, културния и обществения диалог между България и Германия.

Почетен гост на събитието беше и дъщерята на първия български консул в Хамбург – г-жа Райна Герова де Перейра. Събитието успя да събере представители на всички български организации в Хамбург: църковната община като домакин на срещата, българското училище, организатори на изборните секции в града, служители от консултативните центрове по трудова и социална адаптация за български граждани, както и на организации, които развиват културна и социална дейност, свързана с България, като например сдружението „Арс и Хуманитас“ с председател д-р Христо Алексиев и др. Всички те в кратки обръщения запознаха държавния глава и членовете на делегацията му с дейността и целите си.

Президентът не скри възторга си от възрожденския дух на българската общност, който заварва в Хамбург, и сподели, че това му дава вярата, че независимо от хилядите километри от родината си българите няма да престанат да мислят и работят за доброто и бъдещето ѝ.

Силно емоционалната среща приключи с изпълнение на тропара на св. братя Кирил и Методий, покровители на църквата в Хамбург, както и с обща молитва за мир. След официалната част вечерта продължи с лични разговори на чаша вино.

Снимки: Милена Апостолова

Освещаване на нова приемна на Митрополията на Западна и Средна Европа в Берлин

17.05.2022 | Източник: Българска патриаршия,15.05.2022_22:28.
/ Автор: Пловдивска митрополия. |
Снимка


На 14 и 15 май по братска покана на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай присъства на тържества в Берлин, Германия.

На 14 май в престолния град на задграничната ни епархия бе осветен нов приемен офис на митрополията. Освещаването извърши Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай в съслужение със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Величкия епископ Сионий, Смоленския епископ Висарион, архимандрит Максим и страврофорен свещеноиконом Александър Георгиев.

Молитвено участие в освещаването взеха г-жа Росица Кирова, зам.-председател на 47-то Народно Събрание, както и щедри дарители от България, спомоществователи и гости на митрополията. Архипастирят на Пловдивската епархия поздрави митрополит Антоний от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, а също така и от свое име, с освещаването на новия офис на Западно- и Средноевропейската митрополия като благодари за братската покана и изказа най-искрени и сърдечни благопожелания на Владика Антоний.

На 15 май, 4 Неделя след Пасха – на Разслабения, съборна Архиерейска света Литургия бе отслужена в българския храм „Св. цар Борис-Михаил“ в Берлин, Германия.

Светата Литургия възглави Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. В съслужение с архиерея бяха: Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, Преосвещеният Велички епископ Сионий – игумен на Бачковския и Троянския манастир, Преосвещеният Смоленски епископ Висарион – викарий на Пловдивския митрополит, Негово Високопреподобие архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Александър Георгиев и духовници от задграничната ни епархия.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор “Св. Ап. Ерм”

Официални гости на празничното богослужение бяха: г-жа Росица Кирова – зам.-председател на 47-то Народно Събрание, Нейно Превъзходителство г-жа Елена Шекерлетова – посланик на Република България във Федерална Република Германия, г-жа Татяна Попова – щедър дарител и спомоществовател на БПЦ, както и много гости, дошли от България, за да споделят духовната радост заедно със сънародниците си в Берлин.

Верните християни дойдоха отрано в храма и молитстваха с духовниците в тайнството на светата Литургия, благодарейки и възхвалявайки Бога за срещата си с Него.

Божият народ, изпълнил храма, с едно сърце и една уста изповяда Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш…”.

Преди “Буди имя Господне…” митрополит Николай освети нова, богато украсена, обкована със сребро, перли и камъни икона на небесния покровител на църковната ни община в Берлин – Св. цар Борис-Михаил Покръстител Български. Иконата е дар за храма от г-жа Татяна Попова – ктитор на БПЦ.

В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Антоний се обърна към боголюбивите миряни с вдъхновено слово, с думи на благодарност към скъпите гости и към г-жа Попова. От своя страна, митрополит Николай също благодари за любезната братска покана и оказаното топло гостоприемство от Владика Антоний към всички. Архипастирят на Пловдивската епархия преподаде първосветителското благословение и поздрав на Светейшия Български Патриарх Неофит към митрополит Антоний и всички епархиоти на задграничната ни митрополия.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

От Храма на въоръжените сили Московският патр. Кирил говори за България

10.05.2022/22:00/ | Източник: Двери / 09 Май 2022.
Снимка


В неделя, в навечерието на Деня на победата – 9 май, Московският патриарх Кирил отново избра да служи в храма на Въоръжените сили, където от началото на военните действия в Украйна служи по-често, отколкото в храма на Христос-Спасителя. В проповедта си патриархът отново говори за идеала за „военния човек“, чието особено достойнство е, че се е заклел да служи на родината си до смърт. „Всеки военен знае, че във всеки един момент може да бъде издадена заповед, която да изисква той с готовност да посрещне смъртта“.

Патр. Кирил за първи път използва думата „война“ за случващото се в момента, но я нарече „хибридна, пълзяща, потайна, която отнема живота както на войници, така и на цивилни“. Патриархът не можа да обясни кое е потайното на военните събития в Украйна, които се развиват пред очите на целия свят.

Тези думи на патриарха идват в момент, когато руската армия е загубила между петнадесет и двадесет и пет хиляди войници по различни оценки, а поне деветдесет хиляди са ранените. Неотдавна Верейският еп. Пантелеймон в призива си за набиране на доброволци-медици заяви, че руските болници изнемогват в грижите си за тежко ранените (тук). В патриаршеското слово в храма на Въоръжените сили обаче не прозвуча съчувствие към трагедията на тези хора и семействата им.

Патр. Кирил постави силен акцент върху „освободителния характер“ на войните, които Русия е водила. Този „освободителен характер“ легитимира всички военни действия и показва безкористието на руската държава, която „никога не е водила агресивни войни“. Има само два случая, според патриарха, когато руските войски са воювали не в защита на своите територии, а заради освобождението на други и които някои смятат за агресия. Първият пример, на който патр. Кирил се спря с особен патос, е така наречената от него Балканска война и освобождаването на българите от османска власт. „Няма друга страна, която да е пожертвала хиляди свои синове заради освобождаването на друг народ“, категоричен беше патриархът. „Нашите войски отидоха там не за да подчинят други народи, а за да освободят българите от петстотингодишно иго“. Защитата на сърбите пък е била причината Русия да влезе в Първата световна война, заяви той, защото целта на западните държави била да унищожат Сърбия, понеже тя обичала Русия. Това е причината за избухването на Първата световна война, според патриарха.

Според него и в двата случая Руската империя не е целяла присъединяване на чужди територии, нито свои политически и икономически изгоди.

Всъщност в историческата наука съществува консенсус, че за Руско-турската война от 1877-1878 г. Руската империя се готви след неуспешната за нея Кримска война (1853-1856 г.), като основната цел през тези години е да възстанови правото си на черноморски флот, от което е лишена. В предварителните съглашения за началото на войната Русия се договаря и за териториални придобивки в случай на победа срещу Османската империя като южната част на Бесарабия, пристанищния град Батуми и др.

Прави впечатление особеното напрежение, с което Московският патриарх говори за освобождаването на българите и защитата на сърбите. Дякон Андрей Кураев обръща внимание, че от видео-записа на проповедта се вижда как юмрукът на патриарха е гневно стиснат и той удря с него във въздуха, когато говори по военните теми. По подобен начин той говореше и за освобождението на българите по време на посещението си у нас през 2018 г., когато на срещата му с президента Радев предизвика скандал. Когато проповедта преминава към темата за евангелското четиво, той се успокоява, отбелязва дякон Кураев.

Архиерейска св. Литургия за празника на Зографски манастир „ Св. великомъченик Георги“ на Света Гора

09.05.2022/17:01/ | Източник: Българска патриаршия.
Снимка


По покана на манастирското братство на Зографската света обител на Атон и с благословението на Св. Синод на БПЦ, Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил възглави св. Божествения Литургия за празника на св. великомъченик Георги на 6 май 2022 г. На архиерея съслужи Викарният епископ на Ловчанска епархия Константийски епископ Михаил, както и много духовници от братята на манастира и гости.

След празничното богослужение по традиция бе извършено литийно шествие с иконата на свети великомъченик Георги Победоносец.

Българският патриарх Неофит прие представители на църковното настоятелство в българо-македонската църква “Св. Троица” в Торонто, Канада

03.05.2022/13:22/ | Автор: Българска патриаршия.
Снимка


Българският патриарх Неофит прие представители на църковното настоятелство в българо-македонската църква “Св. Троица” в Торонто, Канада

Днес Негово Светейшество Българският патриарх Неофит се срещна с Ник и Маргарет Стефанов, представители на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада (МПО). Ник Стефанов е председател на църковното настоятелство в българо-македонската църква “Св. Троица” в Торонто и е част от Централния комитет на МПО.

В срещата взеха участие Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Ангел Младенов, секретар на Софийска св. Митрополия и генералният консул на Република България в Чикаго -Светослав Станков, който води делегация от САЩ и Канада за участие в Националната конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“.

Форумът ще се състои на 4 май в зала 6 на НДК и е под патронажа на държавния глава Румен Радев. На конференцията ще бъдат отбелязани 119 години от гибелта на големия български революционер Гоце Делчев.

Конференцията е организирана от Института за исторически изследвания при БАН и Македонския научен институт. В нея ще участват вицепрезидентът Илияна Йотова, изтъкнати историци, дипломати, журналисти, представители на организации на македонските българи, както и представители на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада.