Подробен фоторепортаж от Заупокойна света Литургия, опело и погребение на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

Снимка

 
Заупокойната света Литургия, опелото и погребението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бяха отслужени на 16 март в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Предлагаме ви подробен фоторепортаж.

18.03.2024_09:37 | Източник: Българска патриаршия 18.03.2024 10:01 |
Автор: Българска патриаршия

Нов брой на „Стълба към Небето“ с гости иконом Валентин Тупаров и фотографът Денислав Стойчев (ВИДЕО) /15.03’24/

Снимка

Софийската света митрополия представя на зрителите поредния епизод на предаването „Стълба към Небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на програмата предлагаме проповед за Неделя Сиропустна, на прага на Великия пост, от архимандрит Варнава Янку.След това ще поговорим за прошката като неизменна част от християнския живот с иконом Валентин Тупаров, предстоятел на столичния храм „Възнесение Господне“.А накрая ще посрещнем в студиото на „Стълба към Небето“ фотографа и православен християнин Денислав Стойчев.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeделя след 10:30 ч. и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.



18.03.2024_09:17 | Източник: Българска патриаршия 18.03.2024 09:54 |
Автор: Софийска митрополия

Архиерейска вечерня в Неделята на взаимното опрощение

Снимка

 
На 17 март, Неделя Сиропустна, в навечерието на Великия пост по традиция в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе отслужена архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощение на духовенство и народ.

Вечерната богослужба бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

В деня, когато Църквата приканя християните да поискат и дадат опрощение, и така да започнат дните на Великия пост, в митрополитския храм бяха дошли множество християни. Мнозина от тях преди да пристъпят в храма, отидоха с цвете в ръка при гроба на новопреставилия се Български патриарх Неофит, устроен в южната колонада на църквата. Дълбоко опечалени от загубата, вярващите поставяха цветята, покланяха се и целуваха погребалния кръст като последно патриаршеско благословение.

Софийското църковно събрание мълчаливо страдаше за своя упокоил се архипастир, който в този ден винаги идваше в храма и пръв искаше прошка от всички.

Особено молитвено звучаха в тази вечер църковните песнопения, който бяха изпълнени от множество столични свещеници, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Попов. Част от тях звучаха антифонно: от духовници, застанали на дясната певница, и свещеници, събрали се в светия олтар.

Според църковното установление по време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира, цветното облачение в храма и на служащите се подменя с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия Велик пост – най-благодатното време за покаяние.

Насред храма епископ Поликарп, след като замени цветната мантия с черна и пищното епископско енголпие с дървено, произнесе великопостната молитва на св. Ефрем Сирин:

„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи, Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.“

В края на богослужбата владиката произнесе особено вдъхновяваща проповед за духовното време, в което навлизаме, и за това как вярващите да го преживеем, та да имаме духовна полза. Всички с особено внимание изслушаха думите на викария, който ни настави да се вгледаме самокритично в собствения си живот, да намерим сили да простим греховете на ближния и да не забравяме истинските, духовните съкровища, към които трябва да се стремим и да събираме. Владиката говори и за благоприятното време на Светата Читиридесетница, към което призова всички да бъдат съпричастни, за да произрасте в душите ни плодът на покаянието, кротостта, дълготърпението и мира.

В края на богослужбата започна взаимното опрощение. Първи духовниците си поискаха прошка, а после и боголюбивия народ. Поради голямото множество дълго време свещениците и миряните пристъпваха един към друг и искаха прошка. Излизайки от храма, епископ Поликарп, заедно със свещеници и вярващи, отидоха на гроба на блаженопочиналия патриарх Неофит и отправиха към Бога отново заупокойна молитва.

Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.03.2024_09:10 | Източник: Българска патриаршия 18.03.2024 09:34 |
Автор: Софийска митрополия

Честваме паметта на светите мъченици Хрисант и Дария

Снимка

 
Хрисант живял във втората половина на ІІІ век. Той бил син на римския сенатор Полемон, родом от Александрия, преселил се в столицата. По време на обучението си в Рим Хрисант, наред с другите книги попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Тази книга силно подействала върху душата на младежа. Той се заинтересувал, запознал се с християни и проявил жив интерес към вярата им.

Скоро се кръстил и заживял като християнин, но се криел, защото християните били преследвани от властта. Когато баща му научил за това, се опитал да го отвърне от християнската вяра първо с убеждаване, сетне със заплахи, но Хрисант не желаел да се отрече от Христос. Тогава Полемон решил да го ожени за красивата Дария, която била езичница. Но вместо Дария да привлече съпруга си Хрисант към идолопоклонство, се случи обратното: тя също повярвала в Христос и се кръстила.

Тогава се намесила властта и заловили Хрисант и Дария с обвинението, че не почитат държавните божества и не им принасят жертви. Започнали да ги изтезават, но мъчениците не отстъпвали от вярата си. Дори началникът на стражата Клавдий бил запленен от чистотата и самоотвержеността на двамата мъченици и също повярвал, а заедно с него и семейството му. Затова управителят разпоредил веднага да убият Хрисант и Дария. Извели ги вън от Рим и край известния път Салария живи ги заровили в земята. Това станало в 284 г.

19.03.2024_07:34 | Източник: БТА 19.03.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Неделя Сиропустна в столичния храм „Света вмчца. Неделя“

Снимка

 
На 17 март в Неделя Сиропустна, Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, отслужи Заупокойна света Литургия в митрополитския храм „Света Неделя“ в София.

В светата Литургия молитвено участие взеха десетки миряни, дошли да се поклонят на гроба на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.

В съслужение с епископ Поликарп бяха: архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, храмовото духовенство ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма, ставрофорен иконом Николай Цурев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов и свещеник Никола Чочев, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Юлиан Периклиев, дякон Кирил Попов, дякон Христо Асенов и дякон Филип Стойчев.

По време на Литургията след Евангелието бе прочетена молитва за упокой душата на Негово Светейшество.

Църковните песнопения бяха изпълнени митрополитския хор с диригент протопсалт Мирослав Попсавов.

След светата Литургия епископ Поликарп произнесе проповед, в която говори върху неделното евангелско четиво. Епископ Поликарп призова вярващите преди началото на Великия пост да утвърдят себе си в прошката, в нелицемерния подвиг и така да съберат богатство на небето. Той припомни, че всичко това изпълни нашия пример и баща Светейшия ни отец Неофит, който със своя пример ни показа, че подвигът е възможен и достижим.

След Литургията бе отслужена панихида на гроба на патриарх Неофит на южната страна на митрополитската катедрала.

Текст: йеродякон Вартоломей
Снимки: Йоан-Стоян Иванов, Матей Папучиев

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.03.2024_07:57 | Източник: Българска патриаршия 17.03.2024 14:06 |
Автор: Софийска митрополия

Днес е първият ден от Великия пост, наричан от народа „чист понеделник“, честваме и паметта на св. Кирил Йерусалимски

Снимка

 
Днес е първият ден от Великия пост, наричан от народа „чист понеделник“. На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът, а всичко това е символ на чистотата, душевна и телесна, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост в очакване на Христовото възкресение.

Вечерта днес, както и в следващите дни – вторник, сряда и четвъртък на първата седмица, се чете по една четвърт от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Това е най-дългата религиозна ода в православното богослужние. Тя се изпълнява цялостно само вечерта в сряда на петата седмица от поста. Съдържанието е покайно и кара читателя или слушателя да се замисли за своята греховност и да се обърне към Иисус Христос за прошка на греховете си.

Честваме и паметта на свети Кирил Йерусалимски. Той произхождал от Палестина. Родил се в около 315 г. в Йерусалим. Бил ръкоположен за свещеник в светия град, който след разрушаването му от римляните в 70 г. носел името Елия Капитолина. А в тогавашния главен град на Палестина Кесария епископ бил Акакий, еретик-арианин. Той успял да прогони и заточи епископа на Елия (Йерусалим) Максим, а след него и свети Кирил, който го заместил. Причината била, че свети Кирил защитавал православната вяра, установена на Първия вселенски събор в 325 г.

С указ на императора-арианин Констанций светителят бил пратен в изгнание в Тарс, който е родният град на апостол Павел, в Киликия. Завърнал се при император Юлиан Отстъпник и започнал да се грижи за паството си, но следващият владетел Валент отново изпратил свети Кирил на заточение за цели 11 г. Подобно на съвременника си свети Атанасий Велики и той прекарал в изгнание повечето от времето си като йерусалимски епископ. Завърнал се в Йерусалим едва при император Теодосий Велики. На Втория вселенски събор в Цариград, в 381 г., свети Кирил успешно защитил православното учение.

Светият епископ бил толкова грижовен пастир, че по време на голям глад събрал и продал църковните скъпоценности, за да бъдат изхранени всички бедстващи хора. През време на неговото епископство на 7 май 351 г. в Йерусалим станало чудесно знамение – в небето се появил Христовият кръст.

Свети Кирил оставил ценна поредица от огласителни, т.е. въвеждащи във вярата слова (общо 23), които произнесъл през Великия пост и Светлата седмица (след Великден) на 348 г., в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. С тях готвещите се за кръщение се въвеждат в основните учения на християнската вяра и нравствеността. Стойността им е неизмерима, защото авторът умело представя цялото богослужебно богатство на Църквата. Светителят се упокоил в 386 г.

18.03.2024_07:38 | Източник: БТА 18.03.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев