Из Пасхалните послания на митрополитите
По установена от последните години традиция някои от епархийските митрополити, наред с общото синодално послание, се обръщат за празника Възкресение Христово и с лични послания към своите пасоми.
Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в своето обръщение акцентира върху спасителното дело на Господ Иисус Христос и отражението му в живота на всеки човек. „Смирен като жертвен агнец, нашият Спасител посрещна страданията и като Бог ги понесе и победи смъртта. Неговото Възкресение е реалност и същевременно пророчество за нашето бъдещо възкресение, „защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкъснат първом”. (1 Сол. 4:16).
Някой ще запита: „Как може да се твърди, че Възкръсналият Господ е унищожил смъртта, когато хората продължават да умират?” Онези, които са дошли на този свят от майчината си утроба, ще го напуснат, като минат през смъртта и гроба. Това е така, само с тази разлика, че за нас, които умираме в Христа, смъртта не е вече тази тъмна бездна, а началото на новия живот и завръщането у дома. Гробът не ни обрича на вечен мрак, а е порта, където ни очакват Божиите пратеници, ангелите.
Други желаят да знаят, защо казваме, че Възкръсналият Христос е победил греха, когато хората все още грешат? А Той наистина победи греха, благодарение на Своето непорочно зачатие, на Своя чист и безгрешен живот на Земята, на Своето страдание на Кръста за изкупление на нашите грехове, и на Своята окончателна победа над греха чрез славното Си Възкресение. За нас Той се превърна в най-доброто и незаменимо средство срещу греха. Всеки, който е завладян от грях, може да бъде излекуван само от Христос; и всеки, който иска да не греши, може да постигне това само с помощта на Спасителя“.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбелязва в посланието си мястото на Богочовека Христос в човешката история и ролята на Неговото славно Възкресение. „Без Възкресението Христово не би възникнала Църквата – обществото от хора, които живеят с вярата в Господа, които чрез тази вяра реално се съединяват с Него и получават сила за своето вътрешно духовно усъвършенстване.
Възкресението на Господа свидетелства за това, че Той не само е Син Човечески, но Син Божи, Той е победител на смъртта и греха, и съединявайки се с Него, ние се съединяваме с Бога, а това значи, че получаваме Божията благодат, която ни помага да преодоляваме всякакви трудности, изпитания и скърби, да излезем победители от различни жизнени колизии, защото силата Божия лекува нашите немощи и възпълва човешките недостатъци. Когато човек сам се бори със злото, надявайки се само на себе си, то победата над злото се оказва непосилна. Но ако той призове Божията помощ, то заедно с Бога, с Възкръсналия Спасител ще излезе от тази битка победител.
В този ден човекът не само чувства пасхалната радост на емоционално равнище, но я постига и чрез разума и ние разбираме колко е убедително, логично и всеобхватно християнското учение. То е вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо.
Но най-главното – това е радостта от светлия празник на Христовата Пасха, която ние преживяваме в сърцето си. Защото вече не само с ума познаваме силата на християнското учение, не чрез разума постигаме значението на Възкресението Христово, но със сърцето чувстваме, че Възкръсналият Господ реално живее в Църквата и преподава Своята благодат. Той се докосва до нашето естество. Това съприкосновение в пасхалната нощ усещат милиони и милиони хора по целия свят. Ние всички празнуваме това вселенско тържество, прославяйки Христос Възкръсналия, и радостта, която по време на Пасхалното богослужение влиза в сърцето на човека, остава с него задълго“.
Митрополит Йоан представя човешките измерения на Възкресение Христово, като посочва, че „Всеки път, когато вършим добри дела, когато помагаме на болните, слабите, немощните, когато протягаме дружеска ръка към нашите ближни, ние изпитваме вътрешно удовлетворение, а това е и отблясък на пасхалната радост. Ако нашите постъпки и действия отговарят на заповедите Господни, ако ние следваме това, към което ни призовава Бог, животът ни ще се изпълни с радост и щастие. Защото да живееш в съответствие с Божиите заповеди – това значи да бъдеш щастлив.“
Неврокопският митрополит Серафим в своето послание насочва вниманието към радостта от Христовото Възкресение, като заявява: „Велико е чудото на Христовото възкресение! То преобръща логиката на този свят и временния живот тук, защото от гроба възсиява животът. Господ Иисус Христос победи смъртта и ни подари тази победа, за да живеем и се спасяваме чрез нея. Затова небесата достойно се веселят, земята се радва, видимият и невидимият свят празнуват възкресението Христово, в което ние се утвърждаваме.
Велико щастие ни е дарувал нашият Господ Иисус Христос чрез Своето възкресение. Всяка година този дивен Празник ни преобразява със своята обновяваща сила. В това прекрасно духовно тържество можем да отложим скърбите и несгодите на сегашния измамен, временен живот и да устремим сърцата и умовете си към истинския, вечен и небесен живот във възкръсналия от мъртвите Христос Господ“.
Митрополит Серафим насочва вниманието на слушателите си към проблемите в съвременния свят. „За да видим непристъпната светлина на Възкресението, трябва да очистим чувствата си, както ни призовава и църковният химнописец. За нас християните това означава да живеем в подвига на борбата с греховете и страстите, но също така и със стремежа към обогатяване с добродетели и към духовно усъвършенстване. Да носим отговорностите си пред Бога, пред Родината си, пред обществото и към всеки отделен човек, с когото сме поставени заедно в този свят. Да помним винаги, че всяка човешка душа, всеки един човешки живот, е по-ценен от целия свят с всичките му богатства, както ни уверява Господ Иисус Христос.
За съжаление днес живеем в свят, в който като че ли всичко това се обезцени. Днес чуваме повече пъти думата война от думата мир. В живота ни нахлуха враждебност, недоверие, жестокост, разделение, зависимости…Господстващо място се опитват да заемат лицемерието, лъжата, безотговорността. Затова нека в Празника на празниците, възкресение Христово, се обновява надеждата и радостта ни, нека да се изпълваме с Христовия мир“.
Русенският митрополит Наум в своето Пасхално послание посочва, че поздравът Христос Воскресе „предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме. Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Иоан 10:10).
Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща, има Един, Който е Самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.
Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус беше приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани, независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда като че ли стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното“.
Старозагорският митрополит Киприян в посланието си посочва: „Пасха е венецът на вярата, надеждата и любовта, ликуване от истинната победа над тъмнината, злобата и безнадеждността, тържество на свободата ни от властта на отчаянието. Величествен ден на изстрадана обич сияе пред нас. Спасителят, Богочовекът Иисус Христос, понесъл кръста от греховете на човешкия род, с разпятието Си завършва светлото Божие домостроителство, дарувайки сили за духовна борба против „поднебесните духове на злобата“ /Еф.6:12/. Изкупителният подвиг на Спасителя ражда Новия Завет на Бога с човека, ново учение за братство и мир, за истинност и доброта.
„Мир вам!“, казва Възкръсналият Господ на учениците си и колко нужда има сега светът да чуе и се вслуша в думите Му. Себичността и себелюбието в суетата на съвремието затулва духовността, отдалечава ни едни от други. Очите на сърцата ни понасят омраза и тя пуща корени в душата. С нея преставаме да виждаме себе си и човека до нас, и болката му. Огънят на войните и в момента, в тези светли дни, не само отнема човешки животи и помита плодове на съзидателен труд, но променя и нравствените упори на милиони човеци по света“.
Врачанският митрополит Григорий в посланието си отбелязва, че „Великден е самата сърцевина и същност на християнството. Това е победата, дарувана ни от Бога!“ Архиереят припомня, че от създаването си „Църква проповядва Възкресението Христово като най-голямото чудо в историята на човечеството. Тя благовести за него не само като за евангелска действителност, а като за особено съдбоносно събитие за всички, приели пасхалното благовестие. Синът Божий „бе разпнат, слънцето потъмня и отново засвети, понеже подобаваше и творението да страда заедно с Твореца“ (Из слово на св. Григорий Богослов „За светата Пасха“). Ето защо Христовите страдания, кръстна смърт и Възкресение имат най-пряко отношение към цялото творение и към всеки един от нас.
В светлия ден на Христовото Възкресение душите на вярващите се изпълват с благодарност към Твореца и нашето земно битие придобива истински смисъл. Възкресението е празник на живота, носещ любов, мир и духовна промяна за всеки, който го приема с чисто сърце и увереност в невидимото като видимо (Евр. 11:1). Празнувайки Великден, Възкръсналият Господ обновява човешката природа, укрепва ни в изпитанията и ни дава сили да вършим добри дела.
Великденското послание, промени целия последващ ход на световната история, и ни насърчава към морална промяна и духовно обновление, което е жизнено необходимо в съвременното общество. То напомня на всички хора за произхода на християнството, както и за идващото Божие царство.
В светлите дни на Пасхалното тържество сме призвани да споделим радостта със семейство, приятели и най-вече с онези братя и сестри, които се намират в нужда, като проявим действена любов и милосърдие.
Днес молитвата ни към Възкръсналия Господ и Спасител е да се възстановят изгубените връзки между отделните народи и отново да се възцари братолюбие, мир по света и благоволение между човеците!“
Видинският митрополит Даниил в своето Пасхално послание посочва „Чудото на Христовото възкресение е толкова изумително и необикновено, но в същото време е толкова и присъщо и неотнимаемо от Неговата Богочовешка личност. „В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците.“ (Ин. 1: 4), свидетелства божественият апостол и евангелист Йоан. И действително, не се ли докосва до нас жизнената сила на Господните слова, колчем четем или слушаме Светото Евангелие? Или когато извършим, дори малко, но безкористно благодеяние, както ни е заповядал Христос?
За жалост, светът, който не разпозна и разпна Царят на славата (1 Кор. 2:8), днес също както в дните на земния живот на Господа не търси вечния живот, а живее по законите на този свят, за който удовлетворяването на всяко желание „тук и сега“, се е превърнало в химера и идол. Затова и сме свидетели на ужасни страдания и престъпления включително в земята осветена от стъпките на Спасителя, но и на гонения заради Божията правда на Христови ученици и служители на много места по света. Но Господ дойде, за да имаме живот и да имаме Неговия живот в изобилие (Ин. 10:10). Като съкруши царството на мрака, Той ни е призвал „от тъмнина към чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2: 9). Затова и благодатния Христов живот се усвоява от верните, чрез вяра в Спасителя и живот по Неговите заповеди. „Нова заповед ви давам“, ни казва Той, „да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Ин. 13: 34), и „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели.“ (Ин 15:3).
07.05.2024_08:51 | Източник: Двери на Православието 30.04.2024 |
Автор: Двери на Православието
Светли понеделник е днес, чества се и паметта на свети великомъченик Георги Победоносец
Светли понеделник е днес. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните й дни.
Самият Великден, като най-голям християнски празник, се празнува три дни: нeделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едни и същи песнопения. Така тройно се подчертава величието на Възкресението.
Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат „празни“ от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.
Християнските празници имат така нареченото попразненство – от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! и Воистину воскресе!
Чества се и паметта на свети великомъченик Георги Победоносец. Той бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион – военен трибун.
Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра.
Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: “По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз – да понасям мъченията”.
Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.
От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи, като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.
06.05.2024_07:27 | Източник: БТА 06.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
Днес е Великден – Възкресение Христово, наричан празник на празниците
Днес е Великден – Възкресение Христово. Този ден Господ е сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово. Поради величието на този празник той е наричан още Великден. А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха.
За християните това е най-големият празник, за който подготовката продължава седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.
Основният поздрав за Възкресение Христово е Христос воскресе! (Христос възкръсна!) и отговорът е Воистину воскресе! (Наистина възкръсна!). А основната празнична песен на Великден е „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав“ („Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот“).
Бoгослужението за Възкресение Христово започва в полунощ. Това отговаря на сведението от евангелията, че през нощта на Възкресението Божи ангел дошъл и отстранил камъка от входа на изсечения в скалата гроб. Войниците, поставени да пазят гроба, били заслепени от сиянието на ангела и поразени паднали на земята. Призори в този трети ден от смъртта на Христос дошли някои от жените, Негови последователки, за да помажат според обичая тялото Му с миро (затова наричани и мироносици), но намерили гроба празен. Христос възкръснал с тялото Си, което било преобразено и материални прегради не можели да го задържат.
После дошли двама от апостолите, Йоан и Петър, и също установили, че гробът е празен. Тези първи свидетели на Възкресението по-късно стават най-достоверните проповедници на Христовото учение.
Христос воскресе!
05.05.2024_11:37 | Източник: БТА 05.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев
Слово на Врачанския митрополит Григорий по повод Възкресение Христово
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Тържествено звучи благата вест за Възкресението Христово, с която въздаваме хвала на възкръсналия от мъртвите Христос Господ, Който потъпка смъртта със смърт и ни направи съпричастни на бъдещия вечен живот.
Празнувайки това тържество на тържествата, с особено духовно чувство си спомняме за изкупителния подвиг на Спасителя на света, Неговото кръстно страдание и светлото Възкресение. Великден е самата сърцевина и същност на християнството. Това е победата, дарувана ни от Бога!
От апостолско време до наши дни светата Църква проповядва Възкресението Христово като най-голямото чудо в историята на човечеството. Тя благовести за него не само като за евангелска действителност, а като за особено съдбоносно събитие за всички, приели пасхалното благовестие. Синът Божий „бе разпнат, слънцето потъмня и отново засвети, понеже подобаваше и творението да страда заедно с Твореца“ (Из слово на св. Григорий Богослов „За светата Пасха“). Ето защо Христовите страдания, кръстна смърт и Възкресение имат най-пряко отношение към цялото творение и към всеки един от нас.
В светлия ден на Христовото Възкресение душите на вярващите се изпълват с благодарност към Твореца и нашето земно битие придобива истински смисъл. Възкресението е празник на живота, носещ любов, мир и духовна промяна за всеки, който го приема с чисто сърце и увереност в невидимото като видимо (Евр. 11:1). Празнувайки Великден, Възкръсналият Господ обновява човешката природа, укрепва ни в изпитанията и ни дава сили да вършим добри дела.
Великденското послание, промени целия последващ ход на световната история, и ни насърчава към морална промяна и духовно обновление, което е жизнено необходимо в съвременното общество. То напомня на всички хора за произхода на християнството, както и за идващото Божие царство.
В светлите дни на Пасхалното тържество сме призвани да споделим радостта със семейство, приятели и най-вече с онези братя и сестри, които се намират в нужда, като проявим действена любов и милосърдие.
Днес молитвата ни към Възкръсналия Господ и Спасител е да се възстановят изгубените връзки между отделните народи и отново да се възцари братолюбие, мир по света и благоволение между човеците!
Нека Възкръсналият Господ дари всички нас да продължим земния си път душеспасително, като помним високата християнска отговорност и призив да укрепваме себе си и околните в твърда вяра, искрена любов и непоклатима надежда. Радостта от този празник ни вдъхновява за добри дела и сила, сред буйните вълни на житейското море, да запазим мир и спокойствие, да устоим на изкушенията, та с Божия помощ да преодолеем раздорите на този свят. Сега повече от всякога е нужно да сме миротвроци и да проявим своята любов на дело към ближния.
Тази година, в дните на пред благодатния период на Великия пост, Родната ни Църква загуби своя първосветител – Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, който в изява бе човек на мира, духовността и пазител на евангелските заповеди и Христови повели. Бог да упокои душата му и го въдвори сред светиите! Да подражаваме на добродетелите и смирението му!
Всесърдечно молитстваме Христовата светлина, грейнала от Животворящия гроб, бъде с всички нас и озарява сърцата ни!
Поздравяваме всички вас, братя и сестри, с великия празник на Славното Христово Възкресение, благопожелаваме щедри духовни дарове, крепки телесни и духовни сили, и благодатна помощ свише в следване на Христа Спасителя!
Благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител Иисус Христос и Неговата велика милост да бъдат с всички верни в Родината и извън нейните предели!
За много и благословени години!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Врачански митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод
05.05.2024_03:48 | Източник: Българска патриаршия 05.05.2024 00:15 |
Автор: Софийска митрополия
Василиева литургия на Велика събота в столичната катедрала „Св. Неделя“
Днес e Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Възкресението Христово. Православната църква отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото Му било положено в гроба, а душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. Велика събота е ден, свързан още с оплакването на Иисус Христос от майка Му св. Богородица и от жените-мироносици. Гробът Му е запечатан и пред него е поставена стража.
На Велика събота сутринта в храма се отслужва вечерня със св. Василиева литургия. Бoгослужението е възкресно и с тържествен характер и ни въвежда във великия празник – Пасха. Затова и по време на богослужбата траурното богослужебно облачение на духовниците се заменя с възкресно, а от олтара се разпръскват цветя – символ на приближаващата пасхална радост.
В митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, свещеник Кирил Попов и седем дякона, ръководени от йеродякон Вартоломей.
Още от сутринта десетки столичани дойдоха в църквата и се присъединиха към съботната литургия. По време на вечернята епископ Поликарп разпръсна от олтара цветя към богомолния народ и така всеки успя да отнесе благословение у дома си. Повечето от присъстващите християни днес приеха св. Тайни, за да могат обновени и обдарени с Божията благодат да посрещнат радостния ден на Възкресението Христово.
В края на св. Литургия, владиката като разказа за този ден, в който „мълчи всяка твар“, обясни смисъла на днешните евангелски събития. „Нека да мислим за вечното и съкровеното и очистили себе си по този начин да бъдем наистина достойно встъпили в радостта на Христовото възкресение“ – благопожела владиката.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Димитър Цонков
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
05.05.2024_03:41 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 21:39 |
Автор: Софийска митрополия
Опело Христово в катедралния храм „Св. вмчца Неделя“
Разпети петък e най-траурният ден в годината. Това е денят, в който нашият Спасител в човешкото Си естество издъхва на Кръста и слиза в ада, за да благовести спасението на праведниците. Според църковния устав вечерта на Велики петък, след залез слънце, се отслужва специално последование, което включва утреня и Опело Христово.
По традиция на този ден вечерта, в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ съборно бе отслужено траурното последование. То бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него в богослужението взеха участие: архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп и дякон Юлиан Периклиев.
Църковните песнопения бяха изпълнени от клиросни певци и мъжкия хор при катедралния храм, с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов.
На траурното богослужение присъстваха Негово Величество Цар Симеон II и неговата сестра княгина Мария Луиза.
В средата на храма, на специално подготвена кувуклия бе поставена св. Плащаница. Тя бе тържествено изнесена от св. олтар и край нея бе изпълнено Христовото Опело. Духовниците със свещи в ръка и мъжкият хор при храма, разделени на две, изпълняваха антифонно стиховете на погребалните три статии. След последната песен пастирско слово произнесе епископ Поликарп, който призова вярващите да придобиват духовно богатство.
„Нека застанали пред Христовата плащаница да подходим със смирение, с търпение да се оградим и с доверие към Бога да се извисим. Да имаме Христовата любов, която е безгранична, и да пламти и у нас Христовата любов към Бога, към Църквата и към нашия ближен. Днес, когато опяваме Иисус Спасителя, заедно с жените мироносици и с онези, които бяха при Кръста, се молим Бог да ни дарува онова, което ни е потребно за спасение и вечен живот“ – каза в словото си владиката.
По традиция в края на богослужебното последование бе извършена траурна процесия с Христовата плащаница. С тържествена лития тя бе изнесена и целият богомолен народ, следвайки духовниците, които я носеха, обиколи храма. Така символично бе изпълнено траурното шествие с Тялото Господне. Свещенство и миряни с приведени глави, съпроводени от траурен камбанен звън, вървяха в мълчание, размишлявайки за Божията саможертва.
Съпогребвайки се с Христа, минавайки под светата Плащаница, християните отново влязоха в храма и като получиха архиерейско благословение се разотидоха по домовете си, за да изживеят най-великата и дълга събота през годината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Димитър Цонков
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
05.05.2024_03:31 | Източник: Българска патриаршия 04.05.2024 04.05.2024 21:38 |
Автор: Софийска митрополия
