Знеполски епископ Арсений и Мелнишки епископ Герасим са избраните от епархийските избиратели на Сливенска епархия претенденти за нов Сливенски митрополит.

На състоялия се днес, 19 май, епархийски избирателен събор в Сливен избирателите, излъчени от епархията, дадоха своите гласове на първи тур за: Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений – 26 гласа, а на втори тур за Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим – 25 гласа, които събраха изискваните от Устава повече от половината гласове на епархийските избиратели. Гласуваха 42 избиратели от седемте духовни околии.

Преброяването при първия тур показа, че изискваните от Устава на БПЦ повече от половината гласове е събрал Знеполският епископ Арсений, който получи 26 гласа, Велички епископ Сионий получи 6 гласа, Мелнишки епископ Герасим – 21 гласа, Браницки епископ Пахомий – 18 гласа, Главиницки епископ Макарий – 5 гласа, Велбъждски епископ Исаак – 5 гласа.

При втория тур листата не включваше вече избрания на първи тур епископ Арсений и избирателите гласуваха само за един от останалите в листата епископи. Повече от половината гласове на избирателите, изисквани от Устава, получи Мелнишки епископ Герасим. Гласове получиха и Велички епископ Сионий – 5 гласа, Браницки епископ Пахомий – 5 гласа, Главиницки епископ Макарий – 2 гласа, Велбъждски епископ Исаак – 5 гласа.

Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обяви официално резултатите, като поздрави избирателите за избора и се пристъпи към оформянето и подписването на протокола.

На 25 май е насрочено заседание на Св. Синод на БПЦ, на което ще се разгледа документацията от проведения избор и ще се изслуша доклада на наместника на Сливенска епархия Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, на когото Св. Синод възложи организацията и провеждането на избора и управлението на епархията до встъпването в длъжност на новия Сливенски митрополит.

И двата тура на изборите бяха излъчени на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook.

19.05.2024_22:53 | Източник: Българска патриаршия 19.05.2024 18:32 |
Автор: Българска патриаршия

На 18 май с благословението на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим – г-н, г-н Вартоломей и по покана на Фондацията на българските църкви в Истанбул с председател г-н Димитър Йотеф, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Светата Божествена Литургия в Българския православен храм край Златния рог в Истанбул „Св. Стефан“, по-известен като Желязната църква.

За първи път Български митрополит възглави Светата Литургия в пълно архиерейско облачение без представител от страна на Цариградската патриаршия, в чиято юрисдикция са българските църкви в Република Турция.

В съслужение с Владиката бяха: Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан и Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Яков, Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Смолянският епископ Висарион – втори викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Харалампий Ничев – клирик на Вселенската патриаршия, архимандрит Максим, свещеноиконом Тодор от Старозагорска митрополия, свещеноиконом Василий Кашоров, митрополитският протодякон Илиян Александров и протодякон Димитър Куманов.

Повод за църковния празник е инициативата на Църковното настоятелство да отбележи по този начин 1160-тата годишнина от покръстването на българите.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Десетки миряни от българската православна общност се събраха в Божия дом, за да съучастват в благодатта на светата Литургия. Всички с едно сърце и уста казаха Господнята молитва „Отче наш“ и Символа на вярата.

На историческото богослужение присъстваха инж. Ангел Чолаков – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Турция, г-н Васил Вълчев – генерален консул на Република България в Истанбул, г-н Димитър Йотеф – председател на църковното настоятелство, г-н Радомир Чолаков – народен представител, г-н Здравко Димитров и г-н Борис Калибацев.

В края на богослужбата Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна с вдъхновено слово като поздрави църковното настоятелство и всички боголюбиви и родолюбиви българи, изпълнили в този ден тази историческа светиня за българския народ, подчертавайки ролята на българската общност в Истанбул, започнала преди век и половина, за утвърждаването на Българската църква в голямата общност на световното православие и изказа искрена благодарност на Всесветейшия Вселенски патриарх Вартоломей за оказаната чест и доверие чрез специалното му упълномощаване да възглави светата Литургия.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

19.05.2024_09:15 | Източник: Българска патриаршия 19.05.2024 07:58 |
Автор: Пловдивска митрополия

Днес е третата нeделя след Великден – на мироносиците. Така се наричат жените последователки на Иисус Христос, от които в евангелията са запазени само имената на две Марии, на Йоана и на Саломия. Те били със света Дева Мария по време на страданията, смъртта и погребението на Христос, извършено от други двама видни ученици (но не апостоли) – Йосиф от Ариматея и Никодим.

Сутринта на третия ден след погребението на Спасителя някои от тези жени, сред тях и Мария Магдалина, отишли рано на гроба да помажат според обичая тялото Му с благовонни масла (миро). Но установили, че Той е възкръснал от гроба, дори Христос им се явил и разговарял с тях. Те веднага изтичали да съобщят радостната вест на апостолите и така станали първите вестителки на Христовото възкресение. Затова днешната нeделя е посветена на тяхната съвместна памет.

Честваме и паметта на свещеномъчениците Патрикий, епископ на Пруса, и на свещениците Акакий, Менандър и Полиен. Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в град Пруса, в малоазийската област Витиния. Този император се опитал да възстанови старата езическа вяра в империята и започнал преследване на християните, особено на техните клирици, за да спре широкото разпространение на християнството. Сред жертвите на това гонение в град Пруса били и днес почитаните свещеномъченици.

Заради отличните си богословски познания, но и поради пламенната си вяра и самоотверженост Патрикий бил избран скоро преди това за епископ на града. В своето апостолско дело той не бил сам. Както апостолите имали свои верни помощници, така и епископ Патрикий имал край себе си трима усърдни сътрудници: Акакий, Менандър и Полиен. С тяхна помощ, благодарение на голямата си любов към хората и впечатляващо самоотречение, те заедно успели да спечелят за християнската вяра много езичници от града и околностите му. Това обаче било съобщено на местния управител и когато започнало гонението при вероотстъпника император, Патрикий и неговите помощници веднага били арестувани.

Управителят се опитал във философски разговори да убеди Патрикий, че Христос не е Бог. Но епископът със своите риторични умения и отлично богословско образование отхвърлил един след друг доводите на противника. Той посочил думите на апостола: „Мъдростта на тоя свят е безумството пред Бог, както е писано: Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“. В безсилието си да го обори управителят заповядал да обезглавят епископ Патрикий с тримата свещеници. Христовите последователи се помолили на Бог и навели главите си под секирата на палача. Така един след друг преминали в блаженото безсмъртие на Христовите мъченици, на 19 май.

19.05.2024_08:58 | Източник: БТА 19.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 16 и 17 май Българската православна църква отбелязва паметта на светите Баташки мъченици.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, отслужи в навечерието на празника Празнична вечерня с петохлебие в старинния храм „Св. вмчца Неделя“.

В съслужение с архиерея бяха: свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Любомир Траянов – архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеноиконом Виктор Христев, свещеноиконом Димитър Семерджиев – председател на храма, свещеници от Пещерска духовна околия и епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици пристигнаха в Батак, за да се поклонят на светите мощи на Христовите страдалци в историческия храм. Сред присъстващите бяха кметът на Община Батак г-н Георги Харизанов, командирът на СКСО ген.-майор Явор Матеев, председателят на Общинския съвет г-н Димитър Балабанов, държавни и общински служители, общественици и гости на града.

На следващия ден Преосвещеният епископ Арсений възглави Архиерейската света Литургия в старинния храм в съслужение със свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев, свещеноиконом Георги Глухчев, свещеноиконом Димитър Семерджиев – председател на храма, свещеници от Пещерска духовна околия и епархията.

Преди началото на богослужбата викарният епископ пострига Христо Цеков от Батак и Крис Благоев от Ракитово за четци на Българската православна църква.

Десетки православни християни участваха в това велико тържество на вярата в чест и прослава на нашите родни български свети мъченици от многострадалния Батак.

По време на причастния епископ Арсений се обърна към всички с прочувствено и трогателно слово за мъченическия подвиг на светите страдалци, и преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Празнична вечерня с петохлебие

Архиерейска света Литургия

18.05.2024_12:37 | Източник: Българска патриаршия 18.05.2024 09:57 |
Автор: Пловдивска митрополия

В навечерието на Националния празник в чест на светите братя Методий и Кирил, славянобългарската азбука, просвета и култура – на 22 май 2024 г. в Енорийския център при столичния храм “Св. св. Кирил и Методий” ще се проведе поредната открита беседа, част от просветния цикъл, който се реализира в Енорийския му център. Темата на предстоящата лекция е “СВ. БРАТЯ, СВЕЩЕНИТЕ БУКВИ И АНТИПРАВОСЛАВНАТА ПОДМЯНА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ФИЛМА “ВОЙНАТА НА БУКВИТЕ””.

Беседата ще проведе д-р Десислава Панайотова, директор на Енорийския център и ЦРИК “Св. св. Кирил и Методий” при едноименния храм и катехизатор на курсистите по Православие в духовно-просветната програма на храма, която без прекъсване се осъществява от 2005 г. насам.

Д-р Панайотова ще обърне внимание върху същината на светото Кирило-Методиево дело, върху ролята на Православието, глаголицата и кирилицата в духовното изграждане на християнска България и редица други европейски държави. Лекторката ще набележи основните завоевания, които дължим на св. Братя и техните ученици, положили основите на нашата православна култура, образование и идентичност. Ще бъде подложен на критичен анализ филмът “Войната на буквите”, който влиза в пълно противоречие с държавната ни и църковна история като драстично засяга религиозните чувства на православните християни у нас. Водещата ще разясни защо са абсурдни филмовите внушения за възникване на българските букви преди IX век, за “безличност” и “слабост” в управлението на свети цар Петър Български, за магичност вместо свещеност на нашата азбука. Ще бъде разгледана и проблематиката, свързана с богомилството, представено във филма като идеал за духовност, противопоставян на “институционалната църква”. Опитите за поддържане на езичеството, магията и окултизма и за пропагандиране на различни ереси за сметка на чистата православна вяра съпътстват Църквата още от I век, така ще бъде и до свършека на света. Важно е къде заставаме ние в своя избор на вероизповедание, морал, ценности и принадлежност. Въпросите са много сериозни и предполагат задълбочена дискусия, в която присъстващите ще могат да изразят своите позиции и мнения, както и да отправят към водещата различни питания по темата.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!
22 май (сряда) 2024 г.
Начало: 18,30 ч.
Енорийска лекционна зала, ет. 1
ВХОД СВОБОДЕН
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За повече информация:
Адрес: ул. „Г. Вашингтон” 47, гр. София
Моб. 0878 44 54 57
Е-мейл: crsc_st_cyril_st_methodious@abv.bg
Уеб сайт: www.symvol.org

18.05.2024_12:10 | Източник: Българска патриаршия 17.05.2024 18:09 |
Автор: Софийска митрополия

На 17 май Православната църква почита българския великомъченик св. Николай от Янина, убит с камъни от мюсюлмани на този ден през 1555 година. В София се намира храм, посветен на софийския светец, построен в негова чест, в близост до лобното му място в столицата – на ул. „Пиротска“.

Празничната литургия в тържествуващия храм бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, свещеник Христо Пашов от храмовото духовенство, свещеник Арсений Каньов, свещеник Спиридон Николов от Ловчанска епархия, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей и иеродякон Поликарп.

Песнопенията на утренята бяха изпълнени от доц. д-р Иво Янев и Никола Антонов, а литургийните – от храмовия смесен хор. Празничната богослужба бе уважена от кмета на район „Въздраждане“ г-н Станислав Илиев и общински служители.

В края на богослужението пастирско слово за вярата, за съвременното изповядване на Православието и за примера на св. Николай Софийски произнесе епископ Поликарп. Той припомни важни моменти от живота и мъченическата кончина на св. Николай Софийски. Владиката призова християните да бъдат ревностни Христови подражатели и духовни чеда на св. Николай Софийски, като подчерта, че св. Николай Софийски е един от небесните покровители на столицата ни.

Изпълнили храма, богомолците слушаха с внимание духовните слова и духом се ободряваха и вдъхновяваха за ревностен християнски живот. В края на словото си епископът поздрави предстоятеля на храма ставрофорен иконом Спас Михайлов, храмовото духовенство, църковното настоятелство и всички, които се трудят в храма, и им благопожела здраве, благодатен успех и преуспяване в делата.

В София това е единственият храм, посветен на софийския светец. Величествен, с прекрасната архитектура на видния наш архитект Торньов (според някои сведения той е първият храм построен по негов проект в България), с изящни образци на църковна иконопис, той е вторият по големина (след храм „Св. Александър Невски“) в столицата. Осветен е на 3 декември 1900 г. от тогавашния софийски митрополит Партений. Украсен с прекрасния си иконостас, дърборезбован от представители на Дебърската школа и с фината иконопис, дело на видния иконограф Николай Ростовцев (1898-1988).

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.05.2024_12:04 | Източник: Българска патриаршия 17.05.2024 18:08 |
Автор: Софийска митрополия