На 10 май се изпълват седемдесет и една години от възстановяването на Българската патриаршия, случило се през 1953 г. с избирането на Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх. По този повод в ПКСХП „Св. Александър Невски“ бе отслужена архиерейска света Литургия и молебен.

Бoгослужението бе предстоявано от Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, който бе в съслужение с Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставр. ик. Костадин Гаврилов, столични свещеници и протодякон Иван Петков.

След светата Литургия бе отслужен и молебен по повод годишнината. Епископ Герасим прочете и слово, в което каза: „Днес ние молитвено си спомняме и от дълбочината в сърцата си отново благодарим на всички онези колоси на православния български дух – йерарси и свещеници, монаси и просветители, които през дългите и мрачни столетия, последвали закриването първом на славната Търновска патриаршия, а сетне и на Охридската българска архиепископия, извървяха целия дълъг и трънлив път до събитието, което честваме днес. Които с чиста вяра, достойна за похвала непримиримост и пословична последователност изковаваха и утвърждаваха духовното и културното израстване на православния ни народ, с упование в Бога и Неговата вечна правда. Тази година светата ни Православна църква отбелязва Деня на възстановяването на своя патриаршески статут осиротяла, с овакантен патриаршески престол. За всички нас земната ни раздяла с нашия обичен отец и патриарх Неофит беше тежка загуба – загуба, която ние продължаваме да преживяваме с много мъка и болка. Достоен приемник на достойни предци – о Бозе почившите и приснопаметни наши екзарси  Антим, Йосиф и Стефан, и Светейшите ни патриарси Кирил и Максим – Негово Светейшество Българският патриарх Неофит утвърди и ни завеща най-важното, което беше възприел и научил от тях: да пазим единството на Църквата и да следваме Христовия закон и Завет на любовта, милостта и дълготърпението. Божието благоволение и велика милост да бъдат всякога над нашата обща майка и духовна кърмилница, светата и богохранима Българска Патриаршия! Христовият мир и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!“

Свиканият съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) от 1953 г. възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски. Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

11.05.2024_08:06 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2024 12:14 |
Автор: Българска патриаршия

Христос воскресе!

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Обични в Господа братя и сестри,

И тази година в десетия ден на май тържествено отбелязваме и празнуваме едно от най-паметните събития в най-новия период от историята на Православната ни църква – възстановяването на нейния древен и славен патриаршески статут. По своята значимост, по своите измерения и последствия това събитие се равнява единствено на учредяването на Българската екзархия и на вдигането на схизмата през 1945 г. Освен повод за заслужена радост, днешният ден е, разбира се, и повод за равносметка – за внимателно вглеждане в изминатия от Патриаршията ни и от православния ни народ нелек път. Път на съзидателен труд, укрепване и утвърждаване на постигнатото в далечната 1953 година от нашите достойни предци.

Днес ние молитвено си спомняме и от дълбочината в сърцата си отново благодарим на всички онези колоси на православния български дух – йерарси и свещеници, монаси и просветители, които през дългите и мрачни столетия, последвали закриването първом на славната Търновска патриаршия, а сетне и на Охридската българска архиепископия, извървяха целия дълъг и трънлив път до събитието, което честваме днес. Които с чиста вяра, достойна за похвала непримиримост и пословична последователност изковаваха и утвърждаваха духовното и културното израстване на православния ни народ, с упование в Бога и Неговата вечна правда.

Тази година светата ни Православна църква отбелязва Деня на възстановяването на своя патриаршески статут осиротяла, с овакантен патриаршески престол. За всички нас земната ни раздяла с нашия обичен отец и патриарх Неофит беше тежка загуба – загуба, която ние продължаваме да преживяваме с много мъка и болка. Достоен приемник на достойни предци – о Бозе почившите и приснопаметни наши екзарси  Антим, Йосиф и Стефан, и Светейшите ни патриарси Кирил и Максим – Негово Светейшество Българският патриарх Неофит утвърди и ни завеща най-важното, което беше възприел и научил от тях: да пазим единството на Църквата и да следваме Христовия закон и Завет на любовта, милостта и дълготърпението.

Божието благоволение и велика милост да бъдат всякога над нашата обща майка и духовна кърмилница, светата и богохранима Българска Патриаршия! Христовият мир и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Христос воскресе!

† Мелнишки епископ ГЕРАСИМ

11.05.2024_07:57 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2024 11:40 |
Автор: Българска патриаршия

На 9 май, Светли четвъртък, Църквата празнува Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец и Събор на св. Новоселските мъченици. В този ден столичният храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в кв. „Връбница“ чества своя храмов празник. Тази година се навършват 100 години от полагане основите на храма.

Летният празник на св. Николай Мирликийски бе отбелязан с тържествена архиерейска света Литургия. Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, и в съслужение с: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Методи Корчев, предстоятел на храма, иконом Валентин Тупаров, иконом Николай Пешов, протойерей Венцислав Тонев, протойерей Желязко Симеонов, свещеник Атанас Забаданов, протодякон Иван Петков и дякон Юлиан Периклиев.

Църковните песнопения на пасхалната утреня бяха изпълнени от храмовите певци, а литургийните – от камерен смесен хор, с диригент Мария Димитрова.

В края на литургията, в чест на св. Николай бе осветено благоукрасено коливо, което бе раздадено за здраве и благословение на всички присъстващи. С празнична проповед към верния народ се обърна епископ Поликарп. В своето слово той припомни житието на св. Николай Мирликийски и каза:

„Днес се прекланяме на Христовото Възкресение и си припомняме за тези, които в свое време и място, със своите трудове, направиха вестта за Възкресението да бъде чута, та Христос да достигне по чуден и благодатен начин до всяко човешко същество. Честваме свети Николай, когото всички обичат и имат за свой закрилник и пътеводител. Днес си припомняме не само за неговите дела, но и неговата силна вяра и неговото отношение към човеците, към Бога, и проявата му на чиста и истинска любов“ – каза владиката и благопожела на вярващите да се изпълнят с примера на светите мъже като свети Николай и да възрастват пред Бога достойно, чисто и свято.

„Днес се отбелязват и 100 години от построяването на този храм, а догодина, 100 години от неговото освещаване. Благодарим молитвено днес и се молим за всички, които построиха този храм, за тяхното упокоение и за прощаване на греховете им. Нека Бог да ги прости и да дава сили и благодат на тези, които го поддържат, служат в него, които се грижат за неговото благоукрасяване и на всички, които прекрачват неговия праг и просят от Бога велики милости за себе си и ближните. Нека застанали в съзерцание пред Бога да Го виждат, да Го чувстват, да тупти в сърцата им Христовата любов, вяра и надежда и да имат живот за пример за тези, които са след тях“ – каза още владиката и поздрави храмовото духовенство за тяхната енорийска работа и за това, че сеят в душите на хората Христовото слово, което преобразява и спасява човека.

Като предстоятел на храма иконом Методий Корчев благодари на владиката за архиерейската богослужба и запозна църковното изпълнение с тридневната програма, която църковното настоятелство е организирало по повод 100-годишния храмов юбилей. Той представи за първи път специално изсечения в Монетния двор на БНБ юбилеен медал с образа на св. Николай Мирликийски, изработен от мед, сребро и злато. Отец Методий подари за молитвен спомен на епископ Поликарп новоизработения медал и чрез него и на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол.

Последва връчване на грамота и медал на всички, които повече от останалите са спомогнали през последните години за реставрационните и строителни дейности, извършени в храма, както и на тези, които със своите финансови дарения са спомогнали за благолепието на църквата.

След празничното богослужение, пред храма бе извършено водоосвещение за здраве и благословение на вярващите, както и освещаване на благословено ястие и различни приношения в чест на св. Николай Чудотворец.

Текст и снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

11.05.2024_07:51 | Източник: Българска патриаршия 10.05.2024 11:26 |
Автор: Софийска митрополия

Светла събота е, чества се и паметта на светите солунски братя Константин-Кирил и Методий, славянски просветители. Двамата живели в IX век. Наричаме ги славянски просветители, защото дали просвета на славянските народи, като създали азбука за славянския език. Тяхното дело било успешно продължено и развито от учениците им сред българските славяни и постепенно се разпространило сред други славянски народи.

Просветата, предложена от тях на славяните, имала ясна цел: да подпомогне усвояването от славяните на християнското учение на техен роден език, а не на употребяваните тогава латински и гръцки. През изминалите дотогава столетия християнството създало богата книжнина, чието усвояване изисквало преводи на език с развита граматика и богат словник. Затова веровата дейност вървяла успоредно с развитието на славянския език, а свети Константин-Кирил и Методий станали славянски просветители както в християнското учение, така и в книжовността.

Родени в Солун, двамата братя получили високо образование в родния си град, а сетне в Цариград. Методий станал монах в манастир на планината Олимп, южно от Мраморно море, а Константин се задълбочил в науките и бил пращан от патриаршията и двореца на църковни и държавни мисии сред други народи.

Когато дошъл ред на мисия сред славяните в Моравия, Константин помолил да изпратят с него и брат му Методий. Те предварително създали азбука на славянския език и направили първи преводи на най-нужните християнски книги. Последвали години на плодотворна работа, но и на много трудности, ходили дори при папата да защитят делото си. Там свети Константин се разболял и приел монашество с името Кирил преди смъртта си на 14 февруари 869 г.

Свети Методий продължил общото дело, срещнал още много изпитания, бил и в църковен затвор в Германия. Починал на 6 април 885 г. в Моравия. Днес е съвместната им памет (честват се и по стар стил на 24 май).

11.05.2024_07:33 | Източник: БТА 11.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

В петъка на Светлата (следвеликденска) седмица се почита празникът Живоприемен източник в чест на света Богородица. Той е установен, за да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син – възкръсналия Спасител на света.

Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград. Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ – „рибно (място)“.

Има две древни легенди за появата на това название. Те отнасят появата на свещеното място към V или VI век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв I Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора. След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал и предсказал на воина, че ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.

Чества се и възстановяването на Българската патриаршия, и паметта на свети апостол Симон Зилот.

10.05.2024_08:13 | Източник: БТА 10.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 11 май в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе работен семинар на тема: „Добри практики в обучението по религия“. Проявата се организира от катедра „Практическо богословие“ и е част от програмата на Майските дни на културата на СУ. Съорганизатор на семинара е РУО София-град.

По време на форума ще се даде възможност на учители по Религия от училища в столицата и страната и от неделни училища да представят свои педагогически идеи и постижения при преподаването на предмета Религия.

Семинарът е отворен за студенти, докторанти и всички, които се интересуват от практическите въпроси на религиозното образование у нас.

Програма:

09.05.2024_23:15 | Източник: Двери на Православието 09.04.2024 |
Автор: Двери на Православието