Тази година се навършват 183 години от рождението и 109 години от кончината на приснопаметния Български екзарх Йосиф, който в продължение на 38 години (1878-1915) възглавява разделения диоцез на Българската православна църква, заставайки като ревностен духовен водач и посредник между държавната власт и християнското население.

Всяка година в негова памет се отслужва заупокойна служба край гроба му, който се намира в южната колонада на катедралата „Св. вмчца Неделя”, в непосредствена близост до светия олтар. Тази година по решение на Светия Синод на БПЦ възпоменанието бе извършено в неделния ден на 16 юни, след отслужването на заупокойна архиерейска света Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак, втори викарий на Софийския митрополит.

В литургията в памет на блаженопочиналия предстоятел на БПЦ, заедно с него съслужиха: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, протойерей Димитър Шумов, свещеник Никола Чочев, свещеник Кирил Попов и дяконите: протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, дякон Юлиан Периклиев, дякон Красимир Кръстев, дякон Христо Василев, дякон Филип Стойчев и дякон Костадин Бойчин.

Молитвено участие в богослужбата взеха: Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, Преосвещените епископи: Мелнишки Герасим, главен секретар на Светия Синод, Белоградчишки Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Браницки Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария.

Църковните песнопения бяха изпълнени от мъжкия хор при храма, дирижиран от д-р Стоян Малинов. Духовенство и миряни се помолиха в неделния ден за достойния български архипастир, който неуморно се е борил да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез и да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

В края на богослужението епископ Исаак, след като упомена основополагащите решения на св. Отци от Първия вселенски събор, чиято памет честваме днес, 7 Неделя след Пасха, изрази своята почит към блаженопочиналия екзарх със слово, в което каза:

„Приснопаметният и незабравим Екзарх Йосиф е един от тружениците на вярата, посветили се от младини за благото на род и родина. Всеки родолюбец съхранява спомените за любовта, търпението, постоянството и страданията, които Екзарх Йосиф понесе за вярата, единството, мира и благоденствието на Църквата и народа ни, като стана пример в слово, поведение, във вяра и чистота. В своя живот Екзархът прояви изключителни дарования, не само като духовник, но той бе и добър църковен дипломат, благодарение на солидното образование, което имаше, на добрата подготовка, мъдростта му, широката духовна култура и административни умения, които притежаваше… Всички тези качества и умения му послужиха да бъде добър водач на цялата ни родна православна църква и народ“ – каза в словото си епископ Исаак.

След богослужението в храма, всички духовници се отправиха към южната колонада на храма, където отслужиха панихида, предстоявана от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. За сетен път църковното изпълнение призова Господ да прости прегрешенията на приснопометния екзарх Йосиф и „да всели душата му там, където почиват праведниците“.

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Евгения Комарова – Казиола, Бехнам-Емануил Сетайеш

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 1

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – 2

+++

Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 година. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за екзарх от импровизирания „Избирателен събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.

Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 г.) в екзархийския диоцез сa включени седем епархии, възглавявани от митрополити, и още осем епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.

Заставайки начело на Българската църква, екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и национални съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

Екзархът преживя ужасите на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и да се прибере в София, съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напредналата възраст, той остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.

Из слово на Главиницки епископ Йоан по случай 98 години от блажената кончина на Екзарх Йосиф, произнесено след св. Литургия в катедралния храм „Св. Неделя“, 9 юни 2013 г.

18.06.2024_10:52 | Източник: Българска патриаршия 17.06.2024 11:15 |
Автор: Софийска митрополия

Честваме паметта на мъчениците Леонтий, Ипатий и Теодул.

Тримата мъченици за вярата от I век – Леонтий, Ипатий и Теодул, станали жертва на гонение по време на управлението на император Веспасиан (70-79 г.).

Леонтий произхождал от остров Егина, Гърция. Бил снажен и храбър човек, с висока нравственост. На млади години той постъпил в римската армия и в битките показвал голямо мъжество. Заради неговите достойнство той бързо бил издигнат на висока военна длъжност. Въпреки бързото си издигане и високата си длъжност обаче, той проявявал голяма скромност и честност в отношенията си с хората.

Докато Леонтий бил в Африка със своята войскова част, се запознал с християнската вяра, на която неговата благородна и честна душа откликнала с плам. Започнал сам да проповядва Божието слово на подчинените си войници, а спечелените от заплатата пари той по християнски използвал за подпомагане на бедни, вдовици и сираци. Това правело много добро впечатление на хората и всички го уважавали за делата му.

Неговата християнска дейност бързо дала добри плодове. В Христос повярвали и започнали да живеят с християнска чистота много хора, сред тях и двама военни с високи чинове, Ипатий и Теодул.

Междувременно в цялата империя станали известни масовите гонения срещу християните, заповядани от римската власт десетина години преди това, по времето на Нерон. Оттогава такива преследвания на християни се провеждали често.

И в този случай, по времето на Веспасиан, африканският управител Адриан проявявал прекомерна ярост срещу вярващите в Христос. А щом той научил за Леонтий, Ипатий и Теодул и за тяхната успешна проповед за християнската вяра, се опитал с различни обещания да ги накара да се отрекат от вярата си. Но Адриан бързо осъзнал, че тримата остават непоколебими в своята преданост към Христос. Затова заповядал Ипатий и Теодул да бъдат обезглавени. А в яростта си Адриан наредил в негово присъствие да бият Леонтий с камшици, докато издъхнал.

18.06.2024_10:28 | Източник: БТА 18.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Тримата мъченици Мануил, Савел и Измаил били родни братя и живели в Персия през ІV век. По онова време вече имало много християни в Персия. Персите постепенно се запознавали с новата вяра от общуването си със съседните (на запад от Персия) области на Римската империя.

Бащата на Мануил, Савел и Измаил бил езичник, но майка им била просветена християнка и тя възпитала синовете си в християнска вяра. Като добре образовани млади хора, те скоро заели високи държавни длъжности. А заради християнската си вяра след време тримата били избрани от персийския цар да отидат и да водят преговори за мир с император Юлиан (известен с прозвището Отстъпник).

Юлиан, макар на младини да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и се върнал към езическите обреди. Дори започнал със сила да налага в империята идолопоклонството. Когато персийските пратеници пристигнали при него, той извършвал някакво тържество в чест на боговете. Тази гледка ги натъжила много и те открито изразили недоволството си, че владетелят на страната, която те смятали за християнска, въвежда отново езическата вяра.

Но някои хора съобщили на Юлиан за техните изказвания. Затова той наредил да ги заловят и затворят в тъмница. На другия ден вместо за преговори те били извикани на съд за неуважение към императора и неговите вярвания. Юлиан ги убеждавал да се отрекат от християнството, за да им се опрости неуважението към личността му. Но те твърдо изповядали вярата си и затова били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя мъжествено изтърпели страданията заради вярата си и накрая по решение на Юлиан били посечени с меч.

Когато персийският цар чул какво е сторил Юлиан с неговите пратеници, подновил войната. Юлиан бил напълно разбит и сам загинал в тази война в 363 г.

17.06.2024_08:18 | Източник: БТА 17.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

След няколко чудодейни изцеления на вярващи Велико Търново посрещна тържествено чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения
След няколко чудодейни изцеления на вярващи Велико Търново посрещна тържествено чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения
Велико Търново посрещна тържествено икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения.

След няколко чудодейни изцеления на вярващи Велико Търново посрещна тържествено икона с чудотворните мощи на свети Никифор Прокажения в катедралния храм „Рождество Богородично“. Вярващите могат да се поклонят пред нея през целия ден, а в 18 часа ще бъде отслужен молебен за здраве, след което ще бъде представена и книгата на журналиста Ангел Бончев „Св. Никифор Прокажения Чудотворец“.

Великотърновският митрополит Григорий благодари на Ангел Бончев за донасянето на мощите в старата столица и призова миряните да научат повече за чудесата, свързани със светеца и неговата чудотворна икона.

Свети Никифор Прокажения е страдал много през целия си живот, каза за БТА Ангел Бончев, който е организатор на обиколката на иконата с мощите в различни градове на страната. Той разказа, че светецът е покровител на страдащите от тежки и нелечими заболявания и спомена за няколко такива случая от последните дни. Жена от Лясковец проглежда с увреденото си око, докато чака да се поклони пред мощите, а адвокат от същия град твърди, че се е изцелил от онкологично заболяване, като свещеникът от храма потвърждава за видимото подобрение на неговото здраве. Друг случай е свързан с Иванка от село Джулюница, която прохожда с болния си крак след молитвите й пред иконата, разказа Бончев.

За свети Никифор се знае, че чува молитвите на вярващите много бързо и помага на хора, страдащи от рак, психични разстройства, сърдечни заболявания, зависимости, душевни проблеми, очни болести, безплодие, семейни неразбории и множество други тежки заболявания. Той е роден на остров Крит през 1890 година. Когато е 13-годишен се разболява от проказа и в продължение на 60 години продължава да страда от тази болест. Целият си живот свети Никифор прекарва в болница, живеейки изолиран от света. В Гърция го наричат тайният светец, тъй като неговите духовни подвизи са били известни само на малцината, които са го познавали. Неговият живот е изцяло посветен на Бога – той е пример за търпение, целомъдрие, молитва, себеотрицание и любов. Успението му е на 4 януари 1964 година, като впоследствие на тази дата се чества и неговия празник.

Преди да пристигнат във Велико Търново, мощите на свети Никифор Прокажения бяха посрещнати в Габрово, Горна Оряховица, Лясковец и Севлиево, а през следващите дни предстои да гостуват в градовете Павликени, Левски и Свищов. Поради интереса от страна на вярващите, програмата с излагането на мощите се допълва постоянно.

След молебена ще бъде представена книгата от издателя й за България, журналистът и водещ на „По света и у нас“ по БНТ Ангел Бончев.

16.06.2024_13:50 | Източник: БТА 16.06.2024 11:34 |
Автор: Кореспондент на БТА във Велико Търново Николай Венков

Седмата нeделя след Великден е днес, чества се и паметта свети Тихон Аматунтски Чудотворец.

Седмата нeделя след Великден е посветена на 318-те свети отци, участвали в Първия вселенски събор. Съборът е свикан в 325 г. в град Никея (днес Изник, източно от Бурса, Турция), за да се противопостави на ереста на Арий (арианството). Сред видните участници в него са епископите Александър Александрийски, Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Пафнутий, Спиридон, Николай и други.

Отците на събора формулирали важни понятия на православното християнско учение и особено тези, които се отнасят до второто лице на Света Троица – Син Божи, въплътил се в Богочовека Иисус Христос.

Съставени са и първите седем члена на Символа на вярата, краткото изложение на вярата.

Честваме паметта на свети Тихон Аматунтски Чудотворец, който живял на остров Кипър през IV-V век. Той е роден в град Аматунда (днес в развалини източно от град Лимасол) и с голямо желание се образовал. Самите родители, бедни хора, но ревностни християни, го възпитали в Христовата вяра. Тихон с усърдие изучавал също Свещеното Писание и още от младини проявявал силен стремеж да служи на Бог.

Аматунтският епископ Мнимоний оценил качествата му и го ръкоположил за дякон, а по-късно, след смъртта на епископа, Тихон единодушно бил избран на негово място. По това време в Кипър още имало езичници, особено се почитала богинята Афродита. Но свети Тихон неуморно проповядвал Божието слово и обърнал мнозина езичници към истината в Христос. За неговия живот са запазени малко сведения, записани предимно от родения също в Аматунда свети Йоан Милостиви, Александрийски архиепископ.

Запазило се следното предание за ранната възраст на светителя. Когато той живеел още в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето обаче често раздавало на бедните хляб, без пари. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но Тихон кротко му отговорил: „Татко, аз не раздавам хляб даром, а го давам на заем на Бог. А в Неговата книга има вярно обещание, че който прави добро на сиромах, дава заем на Бог, а който дава на Бог, ще получи стократно. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на Своите заемодавци“. Отишли в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че тя е пълна с чиста пшеница. Бащата благодарил на Бог и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.

Свети Тихон починал в дълбока старост през V век, прославен от Бог с чудотворна сила заради примерния си живот и голямото си пастирско усърдие.

16.06.2024_14:21 | Източник: БТА 16.06.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Тази година БПЦ-БП отбелязва 184-годишнината от рождението и 109-годишнината от блажената кончина на приснопаметния Български екзарх Йосиф І.

По решение на Светия синод на 16 юни (нeделя) в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ ще бъдат отслужени Заупокойна св. Литургия и панихида в памет на Екзарх Йосиф. Св. Литургия ще бъде възглавена от Негово Преосвещенство Велбъждски епископ Исаак, втори викарий на Софийски митрополит.

Начало на светата Литургия – 9:00 часа.

15.06.2024_13:34 | Източник: Българска патриаршия 15.06.2024 09:51 |
Автор: Българска патриаршия