Софийската света митрополия представя на зрителите новия епизод на предаването „Стълба към небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на предаването ще ви представим слово на протопрезвитер Александър Шмеман за св. Жени-мироносици, на които Църквата е отредила Третата Неделя след Пасха

След това ще продължим темата за тези изключителни личности, едновременно нежни, смели и любящи Бога, заедно с протойерей Венцислав Попиванов и протойерей Сава Кокудев, енорийски свещеници на град Бухово.

И накрая, ще посрещнем в студиото на „Стълба към небето“ актьора, режисьор и православен християнин Калоян Патерков.

Предаването „Стълба към Небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на „Канал 3“ в нeделя след 10:30 ч., както и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.

20.05.2024_12:24 | Източник: Българска патриаршия 20.05.2024 11:42 |
Автор: Софийска митрополия

На 19 май, 3-та Неделя след Пасха, която е посветена на св. Мироносици, в манастира „Св. равноапостолна Мария Магдалина“ край гр. Бухово бе отслужена празнична архиерейска света Литургия.

Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него в съслужение взеха участие: архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Венцислав Попиванов, и. д. игумен на манастира „Св. Мария Магдалена“, протойерей д-р Сава Кокудев, свещеник Йоан Иванов, свещеник Арсений Каньов, свещеник Николай Пенев, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Църковните песнопения бяха изпълнени от клиросни певци от гр. София, ръководени от свещеник Любомир Янъков, а храмът и околохрамовото пространство бе изпълнен с множество боголюбив народ.

С пастирско слово към христолюбивото събрание се обърна Негово Преосвещенство епископ Поликарп. В него той говори за жените, ученици на Господа, които безстрашно отишли на Христовия гроб, за да Го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. Именно жените мироносици, били посрещнати от Ангела Божий на Христовия гроб, който им благовестил, че Христос е безсмъртен и страхът им е неуместен, и никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал и е жив и всемогъщ.

След светата Литургия, пред църковните врати бе извършен пасхален водосвет за здраве, благословение и духовно обновление на присъстващите и почитащите празника. Осветено бе и благоуханно ястие, подготвено от храмовото настоятелство, за здраве и спасение на вкусващите го.

Манастирът „Св. Мария Магдалина“ е част от Софийската Мала Света гора и има дълга история. В двора могат да бъдат видени основите на базилика от 4 век. Вероятно манастирът е основан през XVI век. При кърджалийско нападение през XVIII век той е напълно разрушен и изоставен. Възобновяван е през 1855 и 1882 г. При разкопки в двора му са открити погребения, не е изключено това да са мъченици от кърджалийските нападения. Днешната манастирска църква е построена върху основите на старата базилика. Поради сериозни конструктивни проблеми, причинени от времето, тя е основно обновена през 2022 г.

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Димитър Цонков

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

20.05.2024_12:17 | Източник: Българска патриаршия 20.05.2024 11:29 |
Автор: Софийска митрополия

Свети мъченик Талалей бил родом от Ливан и живял по времето на император Нумериан (283-284 г.). Изучил добре лечебното изкуство и понеже бил християнин, предлагал лечителските си услуги безплатно, с голяма любов към всички страдащи. Затова по-късно бил включен в състава на известните светци лечители на Църквата, наричани безсребърници като Козма и Дамян, Кир и Йоан, Трифон и други.

При поредното гонение срещу християните, Талалей бил заловен от езичниците в гората край град Аназарбос в област Киликия и отведен при управителя Тибериан. Той се постарал да убеди младия християнин да принесе жертва на идолите, за да избегне наказание, но като не успял, заповядал да му пробият глезените и да го обесят с главата надолу. Светецът показал такова търпение по време на това ужасно мъчение, че двама от войниците мъчители, Александър и Астерий, повярвали и след като заявили вярата си в Христос, били обезглавени. Накрая в 284 г. бил посечен и Талалей.

Света Лидия била първата жена християнка в Европа. По време на второто си проповедническо пътуване апостол Павел преминал през Мала Азия и за първи път стъпил на европейска земя в пристанището на Неапол (сега Кавала, Гърция), откъдето отишъл в близкия град-колония Филипи (сега в развалини на 15 километра северно от Кавала).

Там проповядвал учението на Иисус Христос и наред с другите, спечелил за вярата една жена на име Лидия, която се покръстила заедно с целия си дом. Тя била търговка на багрени платове, преселила се от град Тиатира, Мала Азия, и вече познавала юдейската вяра и очакването на Месия, Изкупителя. Затова с радост приела проповедта на апостола и не само станала християнка, но и подпомагала разпространението на Христовата вяра в град Филипи и околностите. Така се създала и първата християнска община в Европа.

20.05.2024_12:00 | Източник: БТА 20.05.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 20 май от 11 ч. в академичния параклис на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде отслужен молебен за здравето и успеха на тези, които се трудят на полето на науката. Ще бъдат отправени молитви за единение в търсенето на най-доброто решение за бъдещето на висшето образование в родината ни. Това се казва в съобщение на ръководството на Богословския факултет, което организира молебена. Той е в отговор на създалата се ситуация на напрежение в системата на висшето образование и с него се търси начин за преодоляване на трудностите. От Богословския факултет канят всички, които искат да се присъединят към тяхната молитва в академичния параклис на пл. „Св. Неделя“ № 19, ет. 2. „По този начин, в дните, в които се поздравяваме с възгласа на радостта „Христос възкръсна!“, да изразим своята добра воля и съпричастност към обсъжданата тема и да изпълним призива на св. ап. Павел: „И залягайте да запазвате единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3)“, се казва в съобщението на Богословския факултет на СУ.

19.05.2024_23:04 | Източник: Двери на Православието 19.05.2024 |
Автор: Двери на Православието

Знеполски епископ Арсений и Мелнишки епископ Герасим са избраните от епархийските избиратели на Сливенска епархия претенденти за нов Сливенски митрополит.

На състоялия се днес, 19 май, епархийски избирателен събор в Сливен избирателите, излъчени от епархията, дадоха своите гласове на първи тур за: Негово Преосвещенство Знеполски епископ Арсений – 26 гласа, а на втори тур за Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим – 25 гласа, които събраха изискваните от Устава повече от половината гласове на епархийските избиратели. Гласуваха 42 избиратели от седемте духовни околии.

Преброяването при първия тур показа, че изискваните от Устава на БПЦ повече от половината гласове е събрал Знеполският епископ Арсений, който получи 26 гласа, Велички епископ Сионий получи 6 гласа, Мелнишки епископ Герасим – 21 гласа, Браницки епископ Пахомий – 18 гласа, Главиницки епископ Макарий – 5 гласа, Велбъждски епископ Исаак – 5 гласа.

При втория тур листата не включваше вече избрания на първи тур епископ Арсений и избирателите гласуваха само за един от останалите в листата епископи. Повече от половината гласове на избирателите, изисквани от Устава, получи Мелнишки епископ Герасим. Гласове получиха и Велички епископ Сионий – 5 гласа, Браницки епископ Пахомий – 5 гласа, Главиницки епископ Макарий – 2 гласа, Велбъждски епископ Исаак – 5 гласа.

Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обяви официално резултатите, като поздрави избирателите за избора и се пристъпи към оформянето и подписването на протокола.

На 25 май е насрочено заседание на Св. Синод на БПЦ, на което ще се разгледа документацията от проведения избор и ще се изслуша доклада на наместника на Сливенска епархия Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, на когото Св. Синод възложи организацията и провеждането на избора и управлението на епархията до встъпването в длъжност на новия Сливенски митрополит.

И двата тура на изборите бяха излъчени на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook.

19.05.2024_22:53 | Източник: Българска патриаршия 19.05.2024 18:32 |
Автор: Българска патриаршия

На 18 май с благословението на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим – г-н, г-н Вартоломей и по покана на Фондацията на българските църкви в Истанбул с председател г-н Димитър Йотеф, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Светата Божествена Литургия в Българския православен храм край Златния рог в Истанбул „Св. Стефан“, по-известен като Желязната църква.

За първи път Български митрополит възглави Светата Литургия в пълно архиерейско облачение без представител от страна на Цариградската патриаршия, в чиято юрисдикция са българските църкви в Република Турция.

В съслужение с Владиката бяха: Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан и Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Яков, Величкият епископ Сионий – игумен на Троянската и Бачковската света обител, Смолянският епископ Висарион – втори викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Харалампий Ничев – клирик на Вселенската патриаршия, архимандрит Максим, свещеноиконом Тодор от Старозагорска митрополия, свещеноиконом Василий Кашоров, митрополитският протодякон Илиян Александров и протодякон Димитър Куманов.

Повод за църковния празник е инициативата на Църковното настоятелство да отбележи по този начин 1160-тата годишнина от покръстването на българите.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Десетки миряни от българската православна общност се събраха в Божия дом, за да съучастват в благодатта на светата Литургия. Всички с едно сърце и уста казаха Господнята молитва „Отче наш“ и Символа на вярата.

На историческото богослужение присъстваха инж. Ангел Чолаков – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Турция, г-н Васил Вълчев – генерален консул на Република България в Истанбул, г-н Димитър Йотеф – председател на църковното настоятелство, г-н Радомир Чолаков – народен представител, г-н Здравко Димитров и г-н Борис Калибацев.

В края на богослужбата Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна с вдъхновено слово като поздрави църковното настоятелство и всички боголюбиви и родолюбиви българи, изпълнили в този ден тази историческа светиня за българския народ, подчертавайки ролята на българската общност в Истанбул, започнала преди век и половина, за утвърждаването на Българската църква в голямата общност на световното православие и изказа искрена благодарност на Всесветейшия Вселенски патриарх Вартоломей за оказаната чест и доверие чрез специалното му упълномощаване да възглави светата Литургия.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

19.05.2024_09:15 | Източник: Българска патриаршия 19.05.2024 07:58 |
Автор: Пловдивска митрополия