„Син кит“, „група на смъртта“, „Тихият дом“, „Млечният път“, „Токио – градът на мечтата и японските вишни“ – това са само някои от имената и метафорите, стоящи зад суицидни виртуални игри, разтърсили Русия, Казахстан, Киргистан, Украйна, Румъния, Молдова и др. държави през последната година.
„Игрите“ функционират като виртуални секти с ръководители („настойници“, „гуру“-та, „куратори“) и членска маса от самотни, неуверени, неразбирани, нещастни и отчаяни деца. Тийнейджърите влизат в екстремната игра чрез социалните мрежи, без да подозират същинската опасност от злонамереното манипулиране на чувствата, волята и съзнанието им от абсолютно непознати „доброжелатели“. Последните им предлагат бягство от проблемите по възможно най-крайния начин.
Ключов образ в „играта“ „Син кит“ е синият кит, който в реалните природни условия се самоубива като сам се изхвърля на брега. Друг ключов символ е пеперудата, която живее само 1 ден и след това умира. В началото на „играта“ децата трябва да „изрисуват“ с бръснарско ножче върху ръката си син кит, след което в продължение на 50 дни да изпълняват все по-екстремни задачи, свързани с вършене на домашни и обществени престъпления, жестокост, садизъм и мазохизъм (самонаранявания и др.). Последната задача е фактическото „избавление от празнотата на този свят и от безсмислието на живота“: децата трябва да се самоубият като скочат от сграда с над 10 етажа, легнат на влаковите линии и др.
Независимо от мотивите на администриращите „Син кит“, чиито цели според кибер-специалисти може да са и рекламно-комерсиални, реалната опасност за децата и техните семейства остава. В бездуховния живот на съвременното общество децата са поставени често в напълно безпомощно състояние. Те нито знаят как да организират духовния си живот, нито с какво да го изпълнят. Духовната им обърканост ги подтиква към съмнителни сектантски и виртуални общности. А прекалената им зависимост от компютрите ги прави безволеви, безрадостни и същевременно готови на радикални действия, за да разбият сивотата и да дадат знак на семействата си и на света, че съществуват.
В този смисъл здравото духовно възпитание в светата православна вяра, любовта, грижата и разбирането в семейството са от ключово значение за подрастващите. Срещата на децата с живия Христос, преживяването на възкресната Му победа, жизнеутвърждаващият пример на светиите внася в детските души вътрешна сила, надежда и светлина, които могат да ги преведат безопасно през пустинята на съвременната псевдодуховност и псевдокултура. Тук е отговорността на родителите. Те са призвани духовно да научат и подкрепят подрастващите, да ги приобщят към радостта и ликуването, присъщи на православния живот, да им посочат благодатната подкрепа на Църквата и да ги утешат в собствената им домашна църква. Това може да спаси децата, дори когато се намират в най-тежки състояния и при най-тежки обстоятелства. Тогава тийнейджърите няма да имат нужда да се доверяват на непознати, които се забавляват чрез страданието на другите, и то – на най-невинните.
В Интернет има множество „игри“, „мрежи“ и контакти, които се стремят да осатанят човека. От нас зависи да изградим защита в своите души и в душите на деца ни. Истинската ни защита е св. Кръст. Истинският ни път е Господ Иисус Христос. Истинското блаженство може да бъде предвкусено още тук, на земята – чрез придобиване благодатта на Св. Дух. Вече сме в благоприятното време за този духовен подвиг – времето на Великия пост. Св. апостол Павел ни назидава: „усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:10-12).
–––––––––––-
В края на 2016 г. в Подмосковието бе арестуван Филип Будейкин, администраторът на „Син кит“ (с прозвище Филип Лисокът – Филипп Лис), за който е установено, че е напълно вменяем и съзнателно е подтиквал деца към самоубийство. Потресающа е информацията, че Филип Будейкин, преди да започне подсъдната си самостоятелна дейност, е бил „вдъхновен“ от виртуални „групи на смъртта“, в които се е споделяло мнението, че в света има хора и „биобоклук“. В последното понятие „черните администратори“ явно включват и по-уязвимите деца, от които светът трябвало да бъде „прочистен“.
–––––––––––-
Примери за взети мерки:
В столицата на Казахстан – гр. Астана – за предотвратяването на детски самоубийства прокуратурата е провела семинар-съвещание с педагози от 450 училища с участие на специалисти от областните психодиспансер и наркодиспансер. Във всички училища на областта са се състояли родителски събрания, а на 10 февруари т.г. се е състояло общоградско родителско събрание. Същевременно родителите трябва да имат предвид, че свръхстрогите забрани и прекалената паника в опитите да защитят децата си могат да нанесат вреда, да усложнят справянето с проблема или да тласнат подрастващите към други форми на протестно или суицидно поведение.
Най-добрата превенция е активният православен духовен живот в изпълнение на Христовите думи:
„И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.“ (Евангелие от Матей, 18:2-7)
„Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.“ (Евангелие от Матей, 19:14)
Снимки: Интернет