След Възнесението Господне и след слизането на Светия Дух над апостолите броят на вярващите в Йерусалим значително се увеличил. Затова, по съвета на апостолите, които пребивавали в това време в Йерусалим, били избрани седем мъже, изпълнени с Дух Светий и премъдрост (Деян 6:5), за дяконско служение. Имената на тези мъже били следните: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай – антиохиец. За самото им избиране книгата “Деяния на светите апостоли” разказва така:
“В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите (евреи из езическите страни) ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата” (Деян. 6:1-7).
Св. Симеон Метафраст (Симеон Логотет) – един от най-известните църковни писатели на Х в. Роден в Константинопол, изпълнявал длъжността секретар при императорите Лъв Философ и Константин VII. Изпълнявал важни дипломатически поръчения. Спасил град Солун от изтреблението, с което в 904 г. го заплашили арабите, като убедили предводителя им да вземе за града паричен откуп. В края на живота си бил патриций и магистър. Заради своя благочестив живот е причислен от светата Църква към лика на светиите (паметта му се празнува от св. Църква на 27 ноември). Симеон Метафраст се прославил твърде много със своите църковно-исторически трудове. Той съставил (или, по-правилно, събрал) “Жития на светиите”. При това свeти Симеон не се ограничавал само със събирането на древните сказания за житията, подвизите и страданията на светиите, а ги преразказвал или ги предавал. От тук идва и неговото прозвище “Метафраст” от гр. μεταφράξειν – преразказвам, предавам.
Първоначално свети Прохор съпътствал светия върховен апостол Петър (още преди Успението на Божията Майка) заедно с останалите ученици. От апостол Петър свети Прохор бил поставен за епископ на Витинския град Никомидия, както повествува за това блаженият Симеон Метафраст в сказанието за житието и подвизите на свети апостол Петър (29 юни). След Успението на Божията Майка свети Прохор бил спътник и сътрудник на свети апостол Йоан Богослов. Заедно с него той преминал през много страни, като навсякъде приемал страдания от езичниците заради благовестието на името Христово. Заедно с Иоан Богослов свети Прохор бил заточен на остров Патмос. Тук той записвал всичко, което чул от свети Иоан Богослов, казано по откровение Божие. След това свети Прохор отново се потрудил в Никомидия, където бил пръв епископ. Тук той обръщал към Христа езичниците, като умножавал новосъбраната църква.
Свети Прохор загинал мъченически, убит от езичниците заради благовестието на името Христово в град Антиохия[4]. Не можем да твърдим с достоверност, че трябва да различаваме две лица с името Прохор. (Може би Прохор – дяконът, и Прохор – спътникът на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, са едно лице, както това приема свети Димитрий Ростовски).
Свети Никанор пострадал в същия ден, когато бил убит с камъни свети първомъченик Стефан. През това време било повдигнато жестоко гонение срещу Иерусалимската църква. Както първомъченик Стефан, така и свети Никанор бил умъртвен заедно с две хиляди души, повярвали в Христа. За начина на убиването му се споменава в канона, че той е бил като агне, принесено в жертва на Бога (Песен 4, 6 и 7).
Свети Тимон бил поставен от светите апостоли за епископ на град Бостория, намиращ се в Арабия. Заради проповедта на Христовото име той пострадал много както от иудеите, така и от езичниците. Накрая бил хвърлен в силно нагорещена пещ, но не пострадал никак от огъня, а излязъл от пещта невредим. Преданието на Римската църква добавя, че като излязъл от пещта, свети Тимон бил предаден на кръстна смърт.
Свети Пармен с усърдие извършвал служението, поръчано му от светите апостоли. Той умрял пред очите им, от техните ръце бил погребан и от тях оплакан. Някои обаче твърдят, че преди смъртта си той пострадал и бил украсен с мъченически венец.
Източник: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
