Пространно интервю на Александра Карамихалева, нач. Отдел „Връзки с обществеността“ при Светия Синод на БПЦ-БП, с Воронежки и Лискински митрополит Сергий за впечатленията му от православна България.
Казва ми, че от тук ще замине за Света гора, където монасите от Ватопедския манастир рисуват копие на иконата на Пресвета Богородица „Всецарица“, която е толкова популярна и обичана във Воронежка митрополия, че сега строят храм посветен на нея – огромен храм, който ще събира 15 хиляди души.
– При вас всичко е голямо – усмихвам се, – вашата Църква е като голяма катедрала, нашата – като малък параклис. Има ли пред Бога малки и големи църкви? – питам го и си мисля, че трябва да си действително „голям“, за да кажеш с такава категоричност без и за миг да се замислиш:
– Не. Няма. За Бога няма малки и големи църкви, малки и големи народи, малки и големи хора… Бог не избра голяма империя, голям палат или знатно семейство, за да се роди на този свят. Там, където обитава Бог, там е велико. Не размерите, числеността, влиянието или силатаправят нещо велико, а Божието присъствие в него – казва миВоронежки и Лискински митрополит Сергий.
Срещам се с него в последния ден от тяхното почти 10-дневно поклонничество по България. Разговорът ни тръгва оттам – от впечатленията на поклонническата група от Воронежка митрополия от православна България, но митрополит Сергий е толкова добре разположен, така сладкодумен и мъдър, че се увличаме в дълъг, дълъг разговор за България, за историята и уроците от нея, за Православието, за съвремието, за живота въобще и за смисъла му… Разговор, от който не намирах сили и не исках да се откъсна. Разговор, който носих в себе си и премислях дни наред. Беше от онези общения, от които не си тръгваш празен и унил, а обогатен.
Митрополит Сергий е идвал в България много пъти по различни поводи: беше на 90-годишнината на патриарх Максим, за честването на 1000-годишнината на св. цар Борис Покръстител, миналата година отново посети страната ни за освещаването на новия катедрален храм в Ловеч. Идвал е и по съветско време и след демократичните промени…
България и БПЦ са се променяли пред очите му и всеки път, идвайки тук, вижда различни страни и аспекти от живота на БПЦ. Но казва, че за първи път е тук като поклонник.
Кацнали са във Варна, където ги е посрещнал митрополит Йоан, посетили са катедралния храм „Успение Богородично“ – построен в знак на благодарност Богу за освобождението на страната от турско иго и в памет на руската императрица Мария Александровна, направила много за България. Поклонили са се на гроба на руския офицер Александър Урусов, разгледали са археологическия музей.
Посетили са Велико Търново – древната българска столица с нейните великолепни храмове от различни епохи, където, при цялото изобилие от храмове и манастири, под ръководството на Великотърновския митрополит Григорий продължава и днес да се строи. Митрополит Григорий им е показал новоизградения храм „Възкресение Христово“, издигнат на мястото, където са погребани руски воини, паднали при освобождението на старопрестолния град Търново от турско иго – свято място, където ще се възнасят молитви към Бога. Посетили са катедралния храм, крепостта, древни храмове… Вълнуващо изживяване за тях е било посещението на паметника на връх Шипка и Шипченския манастир с храма-паметник на освобождението „Рождество Богородично“, както и поклонението в ставропигиалните манастири – Троянски, Бачковски и Рилски.
Митрополит Сергий е впечатлен от игумените на ставропигиалните ни манастири и от реставрациите, които текат в древните обители на изключително високо професионално ниво и разкриват цялото им великолепие.
– Слава Богу, и монашеският живот там се оживява! Ние духовно се възрадвахме от видяното и преживяното там – казва митрополит Сергий и допълва, че значението на манастирите за Църквата е огромно и запазването на монашеските традиции е от значение както за Църквата, така и за държавата, и за народа.
Споделя прекрасните си впечатления от младия игумен на Бачковския манастир архимандрит Симон – „много дълбок, забележителен духовник и добър стопанин на манастира“. Впечатлен е от всичко, което епископ Сионий, игумен на Троянския манастир, е разказал на поклонниците от Воронеж за древната обител и от гостоприемството, което им е оказал. За няколкото години, които са минали от последното му посещение, митрополит Сергий намира Рилския манастир за преобразен, сърцето му се радва от тези промени и със задоволство констатирал колко много е направил еп. Евлогий за поддържането на манастира, основан от св. Йоан през Х в.
– Много сме доволни и впечатлени от всичко, което видяхме и преживяхме на тази свята земя – казва митрополит Сергий.
Решението да посетят България – втората родина на св. Серафим Богучарски – идва след неговото официално прославление от двете Църкви – Руската и Българската през т. г. Във Воронежка област помнят владика Серафим като последен ректор на прочутата Воронежка семинария – едно от най-старите учебни заведения в Русия, по-старо от Московския държавен университет. Въпреки тежките години, в които я управлява, той успява да издигне нивото ѝ. Там владика Серафим се ползва с всенародна почит, както у нас, още далеч преди прославлението му, затова Воронежка митрополия отдавна се включва в подготовката на канонизацията със събиране на сведения за живота и личността му.
След прославлението на св. Серафим те на местно ниво правят тържествено богослужение, в което за първи път започват да отправят молитви към него като към светец. Тогава у воронежкото духовенство възниква идеята да сформират представителна делегация и да се отправят на поклонение в България, за да могат да се помолят при гроба на светеца.
Митрополит Сергий казва, че руснаците винаги са харесвали и обичали България и открай време обичат да почиват в страната ни и дори купуват жилища, за да могат да живеят тук, но според него в Русия твърде малко се знае за България като място за поклонничество. Той смята, че може и трябва да се направи всичко необходимо, за да разберат вярващите православни руснаци колко прекрасни древни храмове са изградени на светата българска земя и са се запазили до днес в забележително добро състояние, какви великолепни манастири има, които в протежение на историческото си развитие са поддържали жива православната вяра и връзката със Света Гора и носят същата духовна традиция.
– Тук определено има какво да се види и пред какво молитвено да притихне вярващият човек, пред какво сърцето му да се изпълни с благоговеен трепет. Да вървиш по тази земя и да знаеш, и да чувстваш, че тук са живели траките и са градили своята забележителна култура, че тук тракийските царе са изграждали своите дворци и тук са техните гробници. Че земите на днешна България са били процъфтяваща римска и византийска провинция и тези империи също са оставили свои следи и забележителности тук. Че тук благочестивите български царе са издигнали великолепни дворци, градове, манастири и храмове, а от вярата, от благочестието и упованието на царя зависи съдбата на народа и държавата. Да се върнеш към тези времена в прекрасните и толкова богати музеи на България, както и към страдалческата национална борба за освобождението от турците… Историята на българската държава и историята на БПЦ са неразривно свързани и не могат да бъдат разделени – категоричен е митрополит Сергий. – Когато вярващият човек види тези паметници, храмове, манастири, музеи, усеща колко дълбоко е пропита православната вяра и благочестие в този народ и в историята на българската държава.
Владика Сергий казва, че когато видиш всичко това – древните градове, гробници, светини, произведения на изкуството – разбираш, че България и българите са носители на една изключително богата древна и висока култура, която е ценна за целия европейски свят, и че българите трябва да се гордеят с това колко достойно са преминали през своята тежка превратна история.
– И аз съм убеден, че православното самосъзнание и вяра са ви давали сила и крепкост да устоявате на всички изпитания на времето. Ако не беше Църквата да съхрани чистотата на вярата и здравата традиция, ако не беше Тя, освещаваща и укрепваща с благодатта на Господа, всичко това – език, култура, народ… нямаше да просъществува до днес.
За митрополит Сергий православното самосъзнание, фактът, че сме носители на истинската и спасителна вяра, този непоколебим и висок дух ни е помогнал като народ да преминем и да се съхраним през цялата си многовековна история. И е убеден, че всеки човек, стига да има тази възможност, трябва да посети страната ни и да види това достояние на светската и духовна култура, която е съхранила България и българския народ до днес. А развитието на поклонническите пътувания за руските граждани по светата българска земя, убеден е той, ще има не само финансово значение за страната и епархиите на БПЦ, но това ще бъде и взаимно обогатяване и възпитание към уважение на общата ни православна вяра, общите ни славянски корени и общата ни взаимно вплетена свещена история.
– Тук са съхранени много древни светини – храмове, икони, стенописи, ръкописи. Тук много живо се усеща връзката с Атон, което е ценно за руските вярващи, особено за жените, които не могат да посетят Света Гора. България трябва да показва това свое духовно достояние, да не се стеснява, а да се гордее със своите корени и история. И, което е още по-важно: да не оставя достиженията на своята култура само в музеите, а да интегрира тези духовни достижения в съвременния живот.
И докато говорим за това, че всяко време е добро и подходящо за духовен живот и душевно спасение и, че светиите са просиявали в святост във всички времена от древността до днес, някак закономерно се връщаме към личността на св. Серафим Богучарски, чието място на упокоение е главната цел на поклонническата група от Воронежка митрополия, и го питам как ще отбележат в епархията 135-годишнината на светеца и какво знаят хората в богодаруваната му епархия за св. Серафим.
– Практически всичко – казва моят събеседник и в отговор на учудването ми пояснява, че при своите посещения в България винаги е отивал на гроба на владиката. Сам е чувствал духовен подем и благодатно присъствие там. Виждал е и почитта, с която хората идват на нескончаем поток в криптата на Руския храм, молят се, пишат му бележки непоколебимо вярвайки, че, по неговите молитви, Бог ще направи чудо.
Митрополит Сергий е разказвал за видяното на своите епархиоти, публикували са на сайта на митрополията материали за това и в църковната преса, разказвал е и по телевизията за владика Серафим – за личността, живота и служението му, и за всенародната почит към него. С времето вярващите във Воронежка митрополия възприели архиепископ Серафим като свой светия и небесен закрилник. Митрополит Сергий и духовенството в епархията ежедневно споменават името на Божия угодник на богослужение и за народа това не е празно споменаване. Почитат го редом с небесните застъпници на тяхната митрополия: Митрофан Воронежки, Тихон Задонски, Антоний Смерницки, Пьотър новомъченик. Сега вярващите имат за свой молитвен ходатай и упование и св. Серафим, архиепископ Богучарски.
Неотдавна извършили монашеско пострижение на преподавател във Воронежката духовна семинария и му дали името Серафим в чест на новоканонизирания светец, част от чието земно служение е преминало именно в тази семинария. В края на 2016, през декември месец, в гр. Богучар, от който идва титула на владиката Серафим, ще се организират официални чествания с научна конференция, богослужения, с които ще почетат св. Серафим по повод 135-годишнината от рождението му и за тях ще е огромна духовна радост и утешение, ако в тях вземат участие и представители на БПЦ.
И тримата български патриарси от най-ново време познава Воронежкият митрополит Сергий. Като момче е бил иподякон на патриарх Кирил, когато той служи при посещение в Москва. Помни добре и патриарх Максим, с когото многократно се е срещал и общувал и в Москва, и тук в България, и тези срещи винаги са били много топли и незабравими за митрополит Сергий.
С патриарх Неофит се знаят много отдавна, още от студентските години в Троицко-Сергиевата лавра, идвал е в България като архимандрит, в това време светейшият ни патриарх също е бил архимандрит. Срещали са се и като епископи, и като митрополити. Срещат се и сега, след интронизацията на патриарх Неофит. Намира, че откакто е станал патриарх, много се е променил, че се чувства отговорността, която носи на плещите си като патриарх, като предстоятел на БПЦ и архипастир на българския народ.
Казва за нашия патриарх, че той винаги е бил много дълбок човек, сериозен, отговорен, достоен, сдържан… Никога не си е позволявал лековато, повърхностно поведение и волни шеги. Винаги е бил молитвено настроен, смирен, тих. Но сега е мъдър, благодатен старец, който носи отговорност пред Бога за своя народ, за своята държава и това се чувства във всяка негова дума, във всеки поглед. Дори в самото му присъствие, когато си редом с него, чувстваш тази благодат, която се излива от него.
– Забележителен патриарх! – казва митрополит Сергий за светейшия Неофит – Щастие е не само за вас, за българския народ, но и за целия православен свят. Защото патриархът е достояние не само на своята Църква, но и на цялото Православие. Радвам се за Българската църква, радвам се за българския народ, че имате за патриарх такъв предстоятел: дивен и чуден.
От срещата с патриарх Неофит, впечатленията от разговора с него и личността му, някак естествено митрополит Сергий се връща в спомените си към Троицко-Сергиевата лавра, откъдето започва познанство им с нашия патриарх. Спомня си за това райско място с голямо вълнение и душевна радост, както, може би, всеки пристъпил зад стените на обителта, поклонил се пред мощите на св. Сергий Радонежки и другите Божии угодници и притихнал в молитва в някой от манастирските храмове. Митрополит Сергий вметва, че не бива да говорим за някое място тук, на земята, като за райско, но решаваме, че онова, което най-вече определя рая като рай е, че там е Бог и общува непосредствено с хората. В този смисъл Лаврата на св. Сергий, Рилския манастир, Троянския, Бачковския… и всяко място, където са се подвизавали свети Божии угодници, които са пребивавали в богообщение, където има богослужение, молитва и присъства Божията благодат, ние чувстваме и възприемаме като рай.
Шумът в хотелското фоайе ни връща на земята. Взираме се за миг в разговарящите на висок глас, суетящи се хора и заговаряме за вълната от мигранти, сблъсъка на култури, проявите на насилие, несигурността в света около нас.
Ние, християните, имаме Евангелието, което ни дава познание за това какви трябва да бъдем, какъв е идеалът, или по-точно: Кой е идеалът – Христос, Комуто трябва да подражаваме и на Когото трябва да се уподобяваме. Но това не освобождава от отговорност и останалите хора, принадлежащи към други религии и конфесии. Те трябва да бъдат нравствени хора. „Дори невярващият е длъжен да бъде нравствен и да приема, че другият не е по-лош от теб“ – казва моят събеседник и допълва, че ако ние оценяваме обкръжаващия ни свят през призмата на своите виждания, разбирания, през своя светоглед, то и другият прави същото, и ние трябва да му дадем правото и свободата да изразява своето разбиране. А за да му дадем този простор, това право, трябва да го уважаваме.
Говорим си, че не бива да се подтискаме, а да се ценим един друг като личности и тогава ще ни бъде удобно да живеем на земята. А ако се държим спрямо другите, налагайки им своите правила и виждания, като им казваме: ето ти правилата ми, ще живееш според тях, иначе ще те изхвърлим от нашата общност или ще те лишим от живот – това не е правилен подход. Човек трябва да се чувства като венец на Божието творение, като цар на земята.
На всеки човек Бог дава живота и това високо достойнство. Човек възприема и е носител на тази култура и този исторически опит на обществото, в което се ражда, но по своята същност, независимо в какво общество, в каква култура и в какво време се ражда, си остава неизменен – създаден по Божий образ, венец на творението, призван към богоподобие. Както Бог е благословил да се развива – в този или онзи времево-пространствен контекст, в това или онова общество – така и се развива. С каквито лични качества и условия на живот го е дарил Бог с такива се развива. Тези дарби – по-големи или по-малки, трябва да преумножаваме, да се самовъзпитаваме и себеусъвършестваме през целия си живот. Това Бог иска от нас. Семейството, училището, армията, обществото като цяло, обкръжението ни, изпитанията, през които преминаваме в живота си… всичко трябва да ни възпитава и да ни води към съвършенство, богоподобие и вече живот.
– Живеем в сложно време с много предизвикателства – казва митрополит Сергий. – Време, в което никой не може да остане непричастен и равнодушен към случващото се около нас. Трябва да благодарим Богу, че живеем в такова бързо променящо се време, време на изпитания, предизвикателства, но и на свобода, като помним, че свободата не е произвол, а изисква отговорност и самоконтрол.
Заговаряме за това, че светът днес губи самата представа за нормалност, че в Русия, както и в България и другите европейски страни, често на греха, на лошата постъпка се придава статус на героизъм и повод за гордост, а повод за гордост в беззаконието няма, защото всяко престъпление срещу гражданите или божествените закони е беззаконие и престъпление, по църковному – грях. „Наша грижа е да припомняме това и да не допускаме грехът да се представя като норма“ – казва моят събеседник.
Съгласяваме се, че човечеството е просъществувало и през най-тежки периоди на изпитания, но че оцелява онова общество, за което нравственият закон е норма на поведение, в което се спазват определени норми и хората се стремят към някакви високи идеали. Оцелява онова общество, което порицава греха и внушава на своите граждани, че трябва да се въздържат от греховни постъпки и да се стремят към вътрешно съвършенство. Тогава човек е цялостен и вътрешно устойчив, за да отговаря на предизвикателствата на времето.
„Не бива да се превръщаме в зеленчук. В създания без висши стремежи. Какво е погубила Великата Римска империя – стремежите им са били хляб и зрелища, материален комфорт и развлечения. Отхвърлили всякакви морални норми и възвишени идеали. Да стигнеш до такова животинско съществуване е престъпление. Смърт.“
Митрополит Сергий е категоричен, че като християни и граждани трябва да сме активни. Да помним героичната си история, да помним подвига на великите светци, които са били духовни стожери и образци на подражание, които са държали целия народ в духа на светостта, т. е. в правилния, нормален живот.
– Аз мисля, че това е по нашите сили и възможности. – казва той – Трябва да търсим постоянно нови форми и средства да свидетелстваме Истината на света. Не може Църквата да се нагажда спрямо света, за да го въцъркови, защото Христос е неизменен и учението на Църквата трябва да остане неизменно, за да е истинно, т. е. Христово, но трябва да се отговаря на актуалните предизвикателства, пред които е изправен светът. И да се използват нови средства и възможности за свидетелстване на Истината, без да променяме нищо по същество, оставайки си консерватори, но говорещи на понятен съвременен език за това: какво е Бог, какво е добро, за да се научи човек да мисли и да бъде отговорен пред Бога, пред съвестта си – за своите постъпки, решения, отношение. Да бъде отговорен за това, което става в душата му, в семейството му, в обществото, в което живее, започвайки от родината. Ако сме активни, ако не сме равнодушни и си даваме сметка какво се случва в духовен план и правим всичко, което е по силите ни, животът – и личния, и обществения – да се развива в правилната посока, ние имаме място в бъдещето.
– Ако целта на човешкия живот е спасението – единение с Бога и богоподобие, то как трябва да изживее човек земния си път? – питам го, за да чуя неговия отговор на най-важния въпрос – за смисъла.
– Да правиш добро, да бъдеш подобен на Бога, малко подобие Божие, като вършиш добро. Да направиш сърцето и душата си жилище на Бога главно чрез добри дела към ближните. Когато престанем да сме нужни на някого, ние умираме първо духовно, а после и физически. Погледнете какви стават, как вехнат възрастните хора, които престават да се чувстват полезни, нужни – казва митрополит Сергий и продължава, че ние постоянно трябва да се учим, да откриваме нови страни на живота, да ги търсим и откриваме във всички възрасти, във всички етапи от живота си, защото при всяка възраст се откриват нови възможности пред нас. А това изследване трябва да е насочено към усъвършенстването на човека и приближаването му към Бога. Това е мостът към живота в „бъдещия век“.
Навън завалява. Поглеждам моя събеседник, слушам какво ми говори и в ума ми идват думите на апостола: „Наставниче, добре ни е да бъдем тук!“ И няма как да не се съглася с митрополит Сергий, че ако сме направили душите си обиталище на Бога, на всеки човек ще му е леко и приятно да бъде с нас, защото ще излъчваме мир и любов. Не така изобилно както Бог, но ще излъчваме.