Новини от православна България

Атиноген бил християнин от област Севастия в Армения (тогава, а днес Сивас в Централен Анадол, Турция). Начетен в истините на вярата в Иисус Христос, той с голямо усърдие живеел според правилата на вярата, а също и поучавал народа, като го облагородявал и водил към спасение и вечен живот.

Затова в края на III век бил поставен за епископ на град Пидахтои. Но скоро по времето на Диоклетиан съимператорът му Максимиан (родом от Сирмиум, сега Сремски Карловци в Сърбия) започнал из цялата империя голямо гонение срещу християните заради отказа им да се покланят на императора като на божество.

Атиноген и още десет негови ученици във вярата решително отказали да се кланят на образа на самодържеца. Затова по заповед на местния управител Филомарх те били заловени, жестоко измъчвани и накрая ги обезглавили. Това станало на 16 юли 305 г. Техният пример въодушевил останалите християни и те запазили паметта им като смели изповедници на Христовата вяра и закрилници на вярващите. На св. Атиноген се приписва авторството на древния вечерен химн „Свете тихий“.

Днес почитаме и подвига на свети мъченик Йоан Търновски. Роден в християнско семейство в град Осман пазар (сега Омуртаг), като юноша той останал сирак и отишъл да работи в Търново. Там за някакво нарушение бил хвърлен в затвора и за да се избави, склонил да приеме исляма. Скоро обаче терзанията на съвестта му го накарали да се откаже и да заяви, че е християнин. Но такова отстъпничество се наказвало със смърт. Бил жестоко мъчен и същевременно увещаван да остане в мюсюлманската вяра. Йоан понесъл всички изтезания и повече не се отказал от вярата си в Иисус Христос. Затова на 16 юли 1822 г. бил обесен в Търново. Не е известно къде е положено тялото му.

16.07.2024_09:31 | Източник: БТА 16.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 14 юли, 3 Неделя след Петдесетница, посветена на св. Отци от 6-те Вселенски събори, в столичния катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави съборното неделно богослужение. На храмовия празник на катедралата, 7 юли, новоизбраният Български патриарх Даниил беше официално посрещнат като предстоятел на Софийската митрополитска катедра от столичното духовенство и от Софийската епархия, а днес като кириарх на епархията той представи новото епархийско ръководство.

Преди началото на богослужбата Негово Светейшество патриарх Даниил офикира за архимандрит новоназначения за Софийски протосингел йеромонах Йоан (Пешев). В последвалата празнична литургия, заедно със Светейшия владика съслужиха Техни Преосвещенства Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, Браницки епископ Пахомий, първи викарен епископ на Софийския митрополит, архимандрит Йоан, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архимандрит Василий, председател на църковното настоятелство на катедралния храм, архимадрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, архимандрит Никодим, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, иконом Петър Славов, свещеник Никола Чочев, протодякон Иван Петков, протодякон Деян Коруноски, йеродякон Вартоломей и дякон Юлиан Периклиев.

Песнопенията по време на св. Литургия изпълниха мъжкият хор при храма, под диригентството на пропсалт проф. д-р Мирослав Попсавов.

Събралото се голямото църковно събрание молитвено и с видимо внимание участваше в богослужбата и заедно, с едно сърце и една душа изповяда Символа на вярата.

В края на богослужението Негово Светейшество патриарх Даниил се обърна с пастирско слово съм многолюдното Христово събрание. В него той отбеляза днес честваните свети Отци от 6-те Вселенски събори, които са ни предали истините на Христовата вяра, формулирани и запазени такива, каквито Господ ги е дал на човеците. Светейшият владика подчерта, че е важно как вярваме и какво разбиране имаме за вярата, и дали тя е такава, каквото ни е завещал Сам Господ Иисус Христос. Той говори за Христовата светлина, от която ние, вярващите, можем да черпим и „тя да светне най-напред в умовете и сърцата ни, после в делата ни и в целия наш живот“.

Първоиерархът на Българската църква представи на софийското църковно изпълнение новия първи викарен епископ – Браницки епископ Пахомий, новоназначения протосингел на Софийска епархия – архимандрит Йоан и новия ректор на Софийска духовна семинария – архимандрит Мелетий. Негово Светейшество патриарх Даниил благодари на ставрофорен иконом Николай Георгиев за положените трудове в обгрижването на столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ и представи новия председател на църковното настоятелство – архимандрит Василий, който вече ще ръководи централния столичен храм.

Последвалите многолетствия в чест на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит Даниил бяха допълненини със специални възгласи за новопроизведените и назначени духовници, които ще ръководят духовно и админстративно делата на Софийска епархия.

Текст: Весела Игнатова
Снимки: Ангел Карадаков, Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

15.07.2024_09:32 | Източник: Българска патриаршия 14.07.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Събор на светите Доростолски мъченици беше честван днес в Силистра. В катедралния храм „Св.св. Апостоли Петър и Павел“ бе отслужена света литургия от Доростолския митрополит Яков.

Празникът беше уважен от областният управител Илиян Великов и председателя на Общинския съвет в Силистра Димитър Трендафилов. Присъстваха митрополити и епископи от Румъния, Гърция и Молдова, както и духовни водачи на български епархии. Празникът завърши с курбан и тържествен обяд.

Празникът, който се чества в третата нeделя след Петдесетница, бе отбелязан за пръв път през 2016 г. и първата съборна служба бе оглавена от тогавашния български патриарх Неофит. Идеята за Събора на светите Доростолски мъченици е на Доростолската митрополия и е утвърдена с решение на Светия синод.

Силистра (Доростол) е дала 21 християнски мъченици. Един от тях е свети Дасий Доростолски. Негови мощи донесе по време на посещението си в България приживе папа Йоан Павел Втори и те сега се пазят в силистренския катедрален храм „Св.св. Апостоли Петър и Павел“.

15.07.2024_09:27 | Източник: БТА 14.07.2024 18:01 |
Автор: Кореспондент на БТА в Силистра Александър Леви

Св. Юлита била християнка от град Икония, Централна Мала Азия. В съзнателна възраст приела християнската вяра, но рано овдовяла и макар да имала благороден произход, не могла да избегне гоненията срещу християните от император Диоклециан. Наложило се заедно с тригодишния си син Кирик да бяга от родния град, изоставила имот и богатство.

Установила се в град Тарс, област Киликия. Но скоро там тя била разпозната като християнка и я изправили пред съда заради отказ да се поклони на обожествявания идол на императора. А отказът от почитане на тези „нови божества“ се смятал за държавна измяна и сурово се наказвал от властта.

Запитана за името, рода и отечеството й, мъченицата с детето на ръце смело заявила: „Името, произходът и отечеството ми е небесното царство на моя Христос!“.

Разгневеният управител на Тарс Александър взел детето й и заповядал безпощадно да я измъчват. Но тя не се уплашила, не се огънала. Тогава изпадналият в ярост управител хвърлил момченцето й надолу по каменните стъпала и то предало невинната си душа в Божиите ръце, увенчало се с мъченически венец.

Святата му майка била подложена на различни мъчения и публични изтезания още известно време. Виждайки нейното несломимо търпение и безпримерно мъжество, управителят я осъдил да бъде посечена с меч. Това станало в 304 г. Светите мъченици Кирик и Юлита останали навеки застъпници пред Бога за всички нас, за да преодоляваме духа на идолопоклонство на нашето време.

В този ден почитаме и светия княз Владимир, внук на света Олга. Той приел християнството и покръстил Киевска Русия в края на X век. Нарича се равноапостолен, защото като Христовите апостоли има основна заслуга за просветата на русите със светлината на вярата.

15.07.2024_09:05 | Източник: БТА 15.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Честваме събора на светите Доростолски мъченици, паметта на св. апостол Акила и на преподобния Никодим Светогорец.

Свети апостол Акила (от латинската дума аквила – орел) бил родом евреин от област Понт (днес в Северна Турция). Заедно с жена си Прискила се препитавали с изработване на палатки за войската и за други нужди. Тази работа ги отвела в Италия. А когато в средата на I век император Клавдий заповядал евреите да напуснат Рим, Акила отишъл с цялото си семейство в главния град на провинция Ахайя – Коринт. Там ги срещнал св. апостол Павел, който при второто си проповедническо пътуване след Атина посетил Коринт.

От семейството си Павел имал същия занаят и започнал да работи при Акила и Прискила, за да се издържа, докато проповядвал година и половина в града. Запознал ги с учението на Иисус Христос, покръстил ги и те станали ревностни християни. А когато тръгнал с кораб през Ефес за Йерусалим, апостолът взел със себе си Акила и Прискила и ги оставил в малоазийския град, за да утвърдят в новата вяра местната християнска община, основана от него преди две години. В Ефес те научили на точната вяра в Христос александрийския учен евреин Аполос, който знаел само за Йоановото покайно кръщение и още не бил кръстен в името на Светата Троица. След смъртта на Клавдий Акила и Прискила се върнали в Рим. Навсякъде редом с работата си успешно разпространявали християнската вяра.

Свети Акила не останал в Рим дълго. Той проповядвал за Христос в Мала Азия и Ахая, и помогнал за спасението на множество човешки души. Претърпял много страдания, а накрая бил убит от езичниците. Причисляват го към по-широкия кръг от 70 апостоли, проповедници на Христовата вяра.

В този ден почитаме и атонския подвижник и писател свети Никодим Светогорец (XVIII-XIX век), посветил живота си на християнската просвета в трудните времена на чуждо господство.

14.07.2024_09:32 | Източник: БТА 14.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Двадесет и петима пострадали от пожарите около с. Срем, Тополовградска община, намериха подслон в Устремския манастир „Света Троица“, съобщи Сливенска митрополия. Сливенски митрополит Арсений изрази готовност за съдействие на пострадалите. Хората са настанени в манастира, където им е оказана необходимата помощ. Игумения Серафима и архиерейският наместник на Тополовград о. Николай Клюнков са на разположение в тези трудни за жителите на селото моменти. Митр. Арсений е изпратил на пострадалите финансова помощ и продукти, съвместно с общ. Тополовград.

Пожарът в Ямболско и Тополовградско обхвана над 10 000 декара. В с. Срем, където огънят беше най-силен, изгоряха няколко къщи. Именно от там са евакуираните и настанени в манастира хора.

Устремският манастир е действащ девически манастир в Сливенска епархия, а земите около манастира се обявени за природна забележителност. В периода на Възраждането той е бил богат манастир, осигурявал подкрепа за болни и сакати от цялата страна.

13.07.2024_19:24 | Източник: Двери на Православието 13.07.2024 |
Автор: Двери на Православието

Българският патриарх Даниил, в качеството си на Софийски митрополит, освободи ставроф. ик. Николай Георгиев от поста му на председател на митрополитския катедрален храм „Св. Неделя“. О. Николай беше назначен там от покойния патриарх Неофит през юли 2020 г., след като дългогодишният председател на централния столичен храм о. Мина Минчев почина. Припомняме, че тогава няколко известни софийски свещеници отказаха високия пост.

От вчера за председател на църковното настоятелство на катедралата е назначен архим. Василий – досега протосингел на Софийска митрополия.

Това е поредната промяна в Софийска митрополия за по-малко от седмица след встъпването в длъжност на новия патриарх и митрополит на Софийска епархия. Бяха назначени нови първи викарий на Софийския митрополит – Браницки епископ Пахомий, протосингел – йером. Йоан (Пешев), и секретар на митрополията – д-р Андрей Касабов. Освободен е и началникът на кабинета на патриарха Теодор Атанасов, който заемаше този пост от 2008 г., като на този пост е назначен богословът Димитър Траянов Горанов.

13.07.2024_08:20 | Източник: Двери на Православието 12.07.2024 |
Автор: Двери на Православието

Архангел Гавриил (от еврейски – „Божия сила“) се споменава в Библията като пратеник на Бога при хората. Още в Стария Завет е записано, че се явява на пророк Даниил по време на вавилонския плен. После в Новия Завет (в началото на Евангелие от Лука) четем, че той известява на Захария за раждането на св. Йоан Предтеча и съобщава на св. Дева Мария благата вест за въплъщението на Син Божи, т.е. зачеването и раждането на Иисус Христос. За този архангел пише (без име) и евангелист Матей, че се явил на праведния Йосиф Обручник, на когото съобщава за свръхестественото зачатие на Спасителя Иисус.

Има два празника в негова чест: на 26 март, след празника Благовещение, и на 13 юли – на този ден се възпоменават неговите явявания и чудеса през цялата човешка история. Като безплътни Божии служители за спасението на хората от греха и смъртта, Гавриил и архангел Михаил са двамата най-почитани от християните ангели, поименно споменати в Библията. Те се наричат архангели (първи сред ангелите) заради водещата си роля в историята на човешкото спасение.

В този ден се почита и паметта на св. Стефан Саваит (VIII век). Роден в Дамаск, той бил племенник на църковния писател и песнописец (автор на църковни химни) св. Йоан Дамаскин. Стефан от дете постъпил за послушник в прочутата със светостта на монасите си лавра на св. Сава Освещени в Палестина (днес Израел), там станал и монах. Затова го наричаме Саваит. Като основателя на обителта и Стефан прекарал живота си в уединение и молитва, като отшелник в пещерите край манастира и просиял в святост. Затова започнали да го почитат като „преподобен“, както наричаме светците, които са били монаси (ако е била монахиня, се нарича съответно преподобна) и след смъртта си получават възможност да ходатайстват пред Бога за нас.

13.07.2024_08:95 | Източник: БТА 13.07.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Днес, 11 юли 2024 г., Негово Светейшество Българският патриарх Даниил и членове на Светия Синод – Техни Високопреосвещенства митрополитите Великотърновски Григорий, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Мелнишки еп. Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Браницки еп. Пахомий, викарий на Софийския митрополит, йером. Йоан, протосингел на Софийска митрополия се срещнаха с Президента на Република България г-н Румен Радев и вицепрезидента г-жа Илияна Йотова.

За нашия народ Българската православна църква не е само религиозна институция и общност на вярата, а будител и спасител на българския народ в най-тежките времена на чуждо иго. Някога фактор за постигане на националното ни освобождение, днес обществото ни разчита Българската православна църква да продължи да бъде стожер на моралните и духовните ни устои, така че да бъдем достойни и отговорни за своята свобода, заяви президентът Румен Радев.

Във времена на предизвикателства за страната ни и човечеството, Българската православна църква показа силата на единението около традициите и изконните ценности, заяви президентът Радев и поздрави патриарх Даниил с избора му за предстоятел на БПЦ и пожела на Негово Светейшество здраве и сили във високоотговорната му дейност да насърчава вярата, укрепва единството на Българската православна църква и отстоява нейната независимост.

Обща бе позицията, че преодоляването на духовната криза в България и единението на българския народ изискват общи действия на държавните институции и на Българската православна църква. Държавният глава отбеляза значимия принос на БПЦ за съхраняване и пренасяне през поколенията на българските национални традиции, език и култура, за опазване на националната ни идентичност и историческото ни наследство.

По време на срещата бяха обсъдени възможностите за въвеждане на учебния предмет „Религия“ като част от задължителната подготовка в българското училище и бяха посочени позитивни примери от подобна практика в съседни на страната ни държави. Румен Радев и Илияна Йотова оценяват значението на сътрудничеството на институциите с Българската православна църква за развитието на връзките със сънародниците ни зад граница, за образованието на децата от българските общности в чужбина и опазването на българския език.

Негово Светейшество патриарх Даниил посочи голямото значение на Българската православна църква за българския народ, както в исторически план, така и за укрепване на нравствените устои на обществото ни днес. Като институция, посветена на спасението на човешката душа, Българската православна църква има и огромна роля за личностното развитие и изграждане, за подобряване на отношенията между хората, за отстояване на традиционните за православието семейни ценности, за отговорността на родителите и обществото към възпитанието на децата и за укрепването на обществения морал, каза патриарх Даниил.

В края на срещата Негово Светейшество подари на президента Румен Радев колекция сребърни медали „Манастирите на България“, а той от своя страна дари на Българския патриарх Даниил икона на „Добрият Пастир“.

Снимки: Пламен Михайлов

12.07.2024_10:25 | Източник: Българска патриаршия 11.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия

На 11 юли, в сградата на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, се проведе среща на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил с Негово Величество цар Симеон Втори.

На срещата присъстваха също така Техни Високопреосвещенства Великотърновският митрополит Григорий, Неврокопският митрополит Серафим, Русенският митрополит Наум и Старозагорският митрополит Киприян, Техни Преосвещенства Мелнишкият епископ Герасим, гл. секретар на Светия Синод, и Браницкият епископ Пахомий, първи викарий на Софийския митрополит, както и Негово Всепреподобие йеромонах Йоан, протосингел на Софийска св. митрополия.

Негово Величество поздрави първойерарха на Българската православна църква с избора му за патриарх, като му сподели, че той е петият предстоятел на родната ни църква, с когото той се среща – след Екзарх Стефан и блаженопочиналите патриарси Кирил, Максим и Неофит.

От своя страна и от името на духовенството Негово Светейшество отправи благодарност към цар Симеон за важната му роля за преодоляването на разкола в Българската православна църква преди точно двадесет години, което дава възможност и за единението на народа. „Аз бях толкова твърдо убеден, че нямаше как да отстъпя“ – отвърна Негово Величество.

Цар Симеон сподели спомени от свои поклоннически пътувания и от неколкократните си посещения на Зографския манастир, след което се обърна към Патриарх Даниил с думите: „В ръцете на Ваше Светейшество ще има страшно много работа и отговорност… Усещам, че има голям ентусиазъм и големи очаквания“.

„Да ни помага Бог да ги оправдаем“ – отвърна Негово Светейшество и допълни – „Господ да Ви дарува крепко здраве на Вас и на Нейно Величество, за да продължите мисията си – да бъдете пример на останалите държавници да следват тази обединителна мисия, за която народът им е гласувал доверие“.

В края на срещата цар Симеон подари на Патриарх Даниил албум с фотографии „В служба на България (1887–2017)“, а първойерархът на Българската православна църква връчи на Негово Величество комплект от 7 сребърни монети с български манастири и чудотворни икони на Св. Богородица.

Текст и снимки: Пламен Михайлов

12.07.2024_10:21 | Източник: Българска патриаршия 11.07.2024 |
Автор: Българска патриаршия