Новини от православна България

Четвъртата Неделя на Великия пост, посветена на преп. Йоан Лествичник, тази година съвпада с деня, в който честваме неговата памет – 30 март. На този ден Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. „Дървеница“, който отбелязва 140 години от своето изграждане.

В съслужение бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Флавиан – председател на църковното настоятелство при храма, протойерей Стоян Чиликов и свещеник Георги Желязков от храмовото духовенство, заедно с протодякон Иван Петков.

Песнопенията в богослужението бяха изпълнени от храмовите певци, с участието на проф. Иван Желев.

В края на Великото славословие върху петнадесет от енориашите бе извършен чинът на пострижение за четец, певец и свещоносец. Преди задамвонната молитва бе осветено коливо за благословение на вярващите.

В архипастирското си слово Негово Светейшество обърна внимание на поуките от възкресното Евангелие за срещата на Господ Иисус Христос, след Своето Преображение, с бащата на момче, измъчвано от дух:

„Всеки един човек, който е пристъпил към вярата в зряла възраст, е бил в състоянието, в което бащата на болното момче възкликва: вярвам, Господи! помогни на неверието ми (Марк. 9:24). Умът на човека се убеждава, но в същото време се колебае, съмнява се и не знае какво да направи. Разбира, че сам по себе си няма сили. В определен момент и най-убеденият човек е в състояние, в което убедеността, увереността се сменят с недоумение, съмнение и неверие.

Но думите на бащата (вярвам, Господи! помогни на неверието ми) ни показват една друга истина, която ни възвестява апостолът: никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (I Кор. 12:3). На друго място св. ап. Павел изброява и вярата като плод на Светия Дух (срв. Гал. 5:22). Без Божието действие в нас не може от сърце и с пълна увереност да засвидетелстваме и изповядаме своята вяра.

Вярата бива няколко типа – вяра от слушане; вяра от личен опит – чрез житейските обстоятелства; и вяра, която е резултат от нашата решимост да последваме със сърце и душа Бога. Тогава Божието действие в човека засвидетелства, че Бог е жив и съществува, че е близо до човешкото сърце и чува молитвите ни, вижда сърдечните желания и ни се разкрива.

Децата, които се раждат в православни семейства, още в невръстна възраст, преди да се научат да говорят, имат опит от действието на Божията благодат в своите сърца. Те приемат свето Причастие по молитвите, любовта и верността на техните родители и Божият мир е в това семейство, а децата нямат опита на агонията от неверие – да преминават от неверие във вяра чрез много изпитване и търсене. Вярата съвсем естествено пораства в сърцата им и по-късно, когато четат и се просвещават, виждат от духовен опит истините, които изучават теоретично“.

За духовното наследство, завещано от преп. Йоан Лествичник, посочващо пътя на православния християнин към Бога, към постигането на духовно съвършенство, патриарх Даниил сподели:

„Преподобни Йоан от млада възраст имал духовния опит на борбата със страстите и постигането на блаженото състояние на безстрастието. Вече в напреднала възраст, след дългогодишни подвизи в уединение и избирането му за игумен на Синайския манастир, по молба на Раитския игумен, написва книгата „Лествица на божественото възхождане“, в която описва пътя (по-специално на монаха), който започва с отречението от света, борба със страстите до постигането на блажено безстрастие и изпълване на човека с Христовата любов, която стои на последното тридесето стъпало.

В самото начало, когато той говори за отричането от света, казва: „Попитаха ме някои човеци, които живеят в света, как, бидейки семейни и обремени с грижи, да подражават и да се доближават до монашеското житие?“. Отговорът на св. Йоан бил: „Въздържайте се от всяко зло и грях; правете добро, посещавайте църковните събрания, имайте покаяние, приемайте светите Тайни, раздавайте по силите си милостиня, живейте в мир без да притеснявате и да оскърбявате някого и няма да бъдете далеч от Царството Божие“.

Негово Светейшество приведе примери от Лествицата за борбата и освобождаването на душата от страстите:

„Преподобни Йоан Синайски споменава за монах Исидор: игуменът на манастира видял, че у него има осъдителност, жестокост към братята, и му казал: „Ще те приема в манастира, но при едно условие: ако издържиш подвига да стоиш при вратата на манастира и на всеки минаващ да правиш поклон с думите: „Отче, помоли се за мен, защото съм обладан от зъл дух“. Този човек издържал в този подвиг повече от седем години и бил приет в числото на братята и игуменът решил да го посвети в презвитерски сан, защото виждал усърдието му и плодовете на неговото покаяние. Но монахът отказал, дори помолил по-близки до игумена да го убедят да не го ръкополага, защото знаел, че скоро му предстои отхождане от този свят.

Когато преп. Йоан го попитал: „Как претърпя и издържа толкова дълго време?“, той му споделил, че през първата година на подвига в него имало буря от помисли, врагът му внушавал: „Ти сам се подложи на робство, да се унижаваш така… Що за човек си?“; след една година обаче помислите намалели, а след още една – вече виждал ясно своите грехове и с душевно съкрушение се молил да получи милост от Бога и искрено умолявал човеците да се молят за него. Постепенно достигнал такава духовна и душевна чистота, че получил дара на прозорливост и му било открито кога ще напусне този свят. Казал и на вратаря там: „Ако получа дръзновение пред Бога, не след дълго ще се помоля и ще бъдеш с мен“. Действително, няколко дни след неговия земен край, се преставил и вратарят.

В същото аскетическо съчинение четем за примери, които ни показват по какъв начин се очиства човешкото сърце:

В манастира имало един брат Аввакир, към когото, в продължение на дълго време, братята се отнасяли силно недружелюбно, ругаели го, често го гонили от трапезата, лягал си братът гладен. Свети Йоан го попитал: „Брате, ти така и тази вечер си отиде гладен. Как издържаш? Какво те кара да стоиш тук?“. И той отговорил: „Братята ме изпитват дали съм истински монах“. Поради своята простота всичко търпял и въпреки трудността на монашеския път той изпълнил думите на Господа: Не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1), обичайте враговете си…, добро правете на ония, които ви мразят (Мат. 5:44)“. В това той се подвизавал седемнадесет години, а след неговото отхождане игуменът заповядал да бъде погребан наред с изповедниците на вярата, при светите монаси“.

В края на словото си Негово Светейшество отбеляза:

„Пътят на вярващия човек към Бога е осеян с много трудности, защото всички се раждаме с повредите, които грехът е нанесъл. Раждаме се със склонността към зло, към себеоправдаване, със себелюбие. Но без борбата със страстите не е възможно да се изпълни сърцето ни с Божията благодат, да бъдем храм Божий. Пътят, който всеки православен християнин ежедневно върви, е път на борба със страстите.

Нека по молитвите на преп. Йоан Лествичник Бог да ни помага в духовния живот и подкрепени, просветени от примера на светиите и техните молитви, нека вървим бодро в пътя на вярата, като знаем, че този път е проправен от Подвигоположника Господ Иисус Христос, Който отвори път към Възкресението за всеки един човек чрез вярата в Него“.

Председателят на църковното настоятелство при храма архимандрит Флавиан изказа сърдечна благодарност за посещението на Негово Светейшество, като в знак на синовна обич му поднесе подарък – литургични принадлежности за дикирий и трикирий, заедно с филигранен кръст, изработен на Света Гора, Атон.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

01.04.2025_10:30 | Източник: Българска патриаршия 31.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

С благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в петте недели на Великия пост се провеждат духовни беседи.

На 30 март – Четвърта нeделя от Великия пост на Св. Йоан Лествичник, се състоя четвъртата беседа от поредицата в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в Сливен. Лекция, посветена на Лествицата на преп. Йоан Лествичник, изнесе доц. д-р Свилен Тутеков – преподавател в Православния богословски факултет към ВТУ.

На беседата присъстваха Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений, архимандрит Димитрий – протосингел на Св. митрополия и архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, ик. Йоан Петров – архиерейски наместник на Ямболска духовна околия, ик. Панайот Сотиров – епархийски духовен надзорник, ст. ик. Евгений Янакиев – председател на катедралния храм, свещеници от града и епархията, множество православни християни.

Доц. Тутеков в своята беседа говори за Лествицата на св. Йоан, както и за смисъла на аскетическия подвиг, който е в основата на Великия пост.

Присъстващите духовници и християни с интерес изслушаха лекцията, след което зададоха и своите въпроси към уважавания богослов и преподавател.

01.04.2025_10:21 | Източник: Българска патриаршия 30.03.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

Света Мария е родена в Египет и живяла през шести век. На петнадесет години напуснала бащиния си дом и се отдала на порочен живот, изцяло предадена на греха. Подтиквана от своята порочност, тя се качила на кораб, на който пътували поклонници за Йерусалим, като се опитвала да ги съблазни. А когато пристигнали в светия град, заедно с поклонниците и Мария се отправила към храма на Божи гроб, за да се поклони на Христовия кръст. Там, пред входа на храма, настъпил прелом в нейния живот, когато невидима сила не й позволила да влезе в храма. В този миг в нея заговорила съвестта и тя с ужас осъзнала цялата мерзост на своя порочен живот.

Покаяла се от дълбините на душата си и като видяла иконата на света Богородица над входа на храма, Мария паднала по очи и с горещи сълзи на разкаяние молила Божията майка да се застъпи за нея пред божествения си Син, като обещала да не греши повече. Сърдечната й молитва била чута и тя свободно влязла в храма, където се поклонила на Господния кръст. В това духовно настроение Мария излязла от храма и се отправила към Йорданската пустиня, където в пост, молитва и въздържание прекарала целия си живот. Тя живяла 47 години без подслон в страшната пустиня между диви зверове, хранела се оскъдно с треви и корени, но придобила Божията благодат, която от велика грешница я извисила до светица.

Свети Аврамий бил от волжките българи, по вяра мюсюлманин. Живял през XII-XIII век и търгувал с жито в големите руски градове. В град Владимир той се запознал с християнската вяра и се покръстил. Но когато се върнал в родината си, бил принуждаван да се отрече от новата си вяра. А понеже твърдо отказал, бил много измъчван и накрая убит на 1 април 1229 г.

01.04.2025_09:57 | Източник: БТА 01.04.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

ДО

НЕГОВО БЛАЖЕНСТВО ЙОАН,

АРХИЕПИСКОП НА ТИРАНА, ДРАЧ И

НА ЦЯЛА АЛБАНИЯ

Т И Р А Н А

ВАШЕ БЛАЖЕНСТВО,

ОБИЧНИ В ХРИСТА БРАТЕ И СЪСЛУЖИТЕЛЮ,

С голяма радост и сърдечни благопожелания за многолетно и доброплодно архипастирско служение приветстваме избора и въдворяването Ви днес на Архиепископския престол на сестринската Православна църква на Албания. Поздравяваме Ви за гласуваните Ви от Бога и Неговия народ най-високи чест и доверие и Го молим да Ви дарува крепко душевно и телесно здраве и сили, апостолска ревност и дръзновение в предстоящото Ви първосветителско служение. Нека то да бъде за прослава на името Божие и за укрепването на светата и мъченическа Албанска църква и нейното паство, а лично Вам – за спасение.

На Архиепископския престол на Тирана, Дуръс и цяла Албания Вие имате голямата чест, но и особената отговорност да наследите един от най-ярките архиереи на Православната църква в най-ново време – блаженопочившия и приснопаметен архиепископ Анастасий. Всестранно обдарен от Всеподателя с пастирска мъдрост и добродетели, включително и с библейско дълголетие, Блаженият архиепископ Анастасий, с Божията помощ и много любов, дълготърпение и архипастирско усърдие, успя да въздигне от пепелта и възроди светата Православна църква на Албания, да възпита и да утвърди в светата православна вяра изрядно духовенство и да катехизира множество православни християни, да изгради – според казаното от Апостола на народите – една наистина „славна църква, която няма петно, или порок, … света и непорочна“ (Еф. 5:27).

На Вас, Ваше Блаженство, се пада, по Божи промисъл и волята на Божия народ, да продължите Неговото апостолско и мисионерско дело!

В този ден, който е празничен не само за Албанската архиепископия, но и за цялото свето Православие, от все сърце Ви желаем успех в новото Ви служение. Просим светите Ви архипастирски молитви, с уверението, че и Вие ще бъдете неизменно в молитвите ни, заедно с цялата поверена Ви от Христа Православна църква на братска Албания, защото всички ние сме и оставаме една Църква Божия – обединени от едната наша православна вяра, оглавявана от Възкръсналия Господ наш Иисус Христос.

За много, благоплодни и благословени години, Ваше Блаженство!

С братска в Христа любов,

† ДАНИИЛ, Патриарх Български

31.03.2025_08:57 | Източник: Българска патриаршия 30.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

31.03.2025_08:24 | Източник: БТА 31.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 28 март в храм „Успение Богородично“ в Кюстендил, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Малко повечерие с четвърта статия на Богородичния акатист.

В съслужение бяха иконом Светослав Григоров – председател на църковното настоятелство при храма, заедно с протодякон Александър Нешев, като молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, свещенството от духовната околия.

Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия.

Сред официалните лица на богослужението бяха: кметът на Кюстендил – инж. Огнян Атанасов, oбластният управител на обл. Кюстендил – инж. Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет – г-н Димитър Велинов, зам. кметове, народният представител г-н Николай Златарски, г-н Петър Паунов – член на Висшия църковен съвет.

Негово Светейшество произнесе слово, посветено на ролята на Божията Майка в делото на Боговъплъщениетои обожението като естествено състояние на човека:

„Както чухме в много от възхвалите, с които се обръщаме към Света Богородица, ние я наричаме по различен начин. Наричаме я с израза „нива неразорана, която произведе хляба на живота“ („Радвай се ти, от която като от неразорана нива видимо произрасна божественият клас, одушевена трапезо, която вмести в себе си хляба на живота“ – из Акатиста).

В чистата и девствена утроба на Пресвета Богородица се всели Бог Слово, прие плът; по-късно, когато Господ беше на проповед и разкриваше тайните за царството Божие, Сам каза: Аз съм живият хляб, слязъл от небето (Йоан 6:51). Този, Който е неописуем по Своята природа, неосезаем, невидим, се вмести в утробата на чиста Девица, с което ни показа каква е Неговата воля спрямо нас, човеците, и какво е нашето предназначение, които сме Негово творение и Негови чеда.

При Сътворението Бог е промислил да обитава в нас. Това е най-естествено състояние, което още тогава сме получили, но чрез недоверието и греха на непослушанието на прародителите ни, човешкият род отпадна от това райско състояние. Пребиваването в грях – разлъченост от Бога – за човешкия род стана като природа и сега това е „естественото“ състояние за нас, човеците, което обаче е неестествено, защото естественото състояние е онова, което Света Богородица е получила след Въплъщението на Бог Слово.

В началото на Сътворението е имало единение между Бога и човеците, но с Раждането на Господ Иисус Христос то е много по-голямо. Защо? Защото, ако в началото нашите прародители са имали благодатните сили, общуването с Бога, но все още им е предстояло да извървят пътя на единение с Него, така че да се обожичовешкото естество, да стане неразлъчно, единно проникнато във всичко от Бога, то след Въплъщението на Бог Слово човешкото естество е вече обожено и в Неговото лице то е изпълнено с живота, с всички божествени свойства. Господ призовава всички да се съединяваме, да имаме общение и единение с Него, за да станем причастни на обоженото състояние.

Възпяваме Божията Майка, защото тя роди за нас „по-святото от всички светии Слово“ (из Акатиста). Този, Когото ангелите не виждаха преди Въплъщението Му, защото Бог живее в непристъпна светлина, непознаваем дори за тях, но чрез Своето Въплъщение Той се откри по Своето човечество, стана видим, осезаем, като обожи човешкото естество, изпълни го с всички божествени свойства, със Своята благодат, с цялото Си божество. Това състояние е по-велико от първото – при Сътворението, когато злоупотребихме с дара на свободната воля. Човечеството, в своята детска възраст, поради неопитност, незнание, и лукавството на дявола, бе подлъгано, отстъпи от Бога, не можа да изпълни замисъла, който Бог му бе предназначил – опознавайки творението, опознавайки своя Творец, човеците да отговорят на божествената любов с всеотдайността, с която Бог ни обича. Колко е голяма любовта на Бога към човеците, виждаме във Въплъщението, в страданията и в кръстната смърт на Спасителя.

Повредата от грехопадението била толкова голяма, че възстановяването на човека в предишното му достойнство е било възможно единствено чрез това Синът Божий да стане човек, да претърпи всичко, да победи греха в човешката природа, да остане неразлъчен от Бог Отец и така да направи човешката природа чиста, богопредана, богоизпълнена. Чрез Личността на Богочовека всички човеци да имаме достъп до Бога.

Всичко това се осъществи по вярата, любовта, всеотдайността на Божията Майка. Заради сърдечната ѝ чистота, Господ ѝ откри не само тази тайна на благочестието, но Пресвета Богородица послужи, отдаде себе си за извършването на това велико чудо. И действително като неразорана нива тя произведе хляба на живота, който оживотворява всички нас, които сме повярвали в Него и Го следваме“.

За придобиването на благодатта на Светия Дух като цел на християнския живот, патриарх Даниил сподели:

„Трябва ни търпение, покаяние и сили да кажем „сбъркахме“, да отидем и да се изповядаме пред свещеника. Защото Господ така е повелил на апостолите: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:22-23). Очистени чрез изповедта и покаянието, с добра съвест, да пристъпим и приемем Пречистите Тяло и Кръв Христови. Бог е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан 6:56). Тогава виждаме как Господ със Своята благодат ни дава сили да вършим това, което ни е заповядал, дава ни сили да живеем в покаянието, да отстояваме вярата си, дори понякога да е трудно, но с Неговата помощ напълно възможно, както и по молитвите и под покрова на Света Богородица“.

Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на вечерното богослужение, като в знак на синовна обич той му поднесе букет цветя.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

30.03.2025_18:52 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

На 28 март, след отслужване на Преждеосвещена света литургия в храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, Кюстендил, в сградата на Архиерейското наместничество се проведе конференция за свещенослужителите от Кюстендилска духовна околия. Под председателството на Негово Светейшество патриарх Даниил, в присъствието на Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, и архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, бяха разгледани въпроси, касаещи богослужебния и енорийския живот, службата на Христовия пастир и неговата роля в обществото.

След конференцията Негово Светейшество и съпровождащото го духовенство посети Граничкия манастир „Св. Лука”.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

30.03.2025_18:45 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Днес е четвъртата нeделя от Великия пост, чества се паметта на преподобния Йоан Лествичник.

Светецът се почита два пъти, защото е един от видните учители на духовен подвиг, а този подвиг е смисъл и цел на поста. Този именит подвижник от VI-VII век е съставител на прочутото съчинение „Лествица“, откъдето идва и прозвището му.

Роден е във втората половина на VI век, но живял толкова скромно в Синайската пустиня, че дори житиеписците му не са намерили достатъчно сведения за това къде и кога е роден, нито дори кога точно е починал. Той живял зрелите си години в първите десетилетия на арабското господство над Палестина, затова е възможно голяма част от паметта за тези години да е насилствено заличена.

Смята се, че светецът произхождал от Сирия. В ранна възраст отишъл на планината Синай и станал послушник на подвижника и мъченик Мартирий, който духовно ръководил младия Йоан. След четири години обучение той станал монах, а вестта за неговите добродетели и мъдрост се разпространила широко. Много монаси и миряни го търсели за съвет. Заради живота си в Синайския манастир е наричан още Синаит.

А след смъртта на игумена, по молба на братята, той приел да бъде игумен няколко години. Желанието му обаче за отшелничество го подтикнало отново да се оттегли в пустинята и да се посвети на духовни подвизи и писане на съчинения.

Най-известно от тях е „Лествица“ (стълба), където в 30 беседи за „стъпалата“ на духовното усъвършенстване е описано извисяването на монаха в добродетелите. Първото стъпало е отричането от светския живот, а последното – съчетаването на добродетелите: вяра, надежда и любов. Ето и една негова мисъл: „Смирението е небесен вихър, който може да издигне душата от бездната на греха до небесните висини“.

30.03.2025_09:43 | Източник: БТА 30.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 28 март Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Преждеосвещена света литургия в храм „Св. Димитър Солунски“, Кюстендил, в съслужение с Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, духовенството от Кюстендилска духовна околия, заедно с протодякон Александър Нешев.

Песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия.

Сред официалните лица, присъстващи на богослужението, бяха кметът на Кюстендил – инж. Огнян Атанасов, oбластният управител на обл. Кюстендил – инж. Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет – г-н Димитър Велинов, зам. кметове, народният представител г-н Николай Златарски, г-н Петър Паунов – член на Висшия църковен съвет.

В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за въздействието на греха върху човешката природа:

„Светата Православна църква е определила тези дни на пост за покаяние. Защо е нужно покаяние? Защото греховното състояние, в което се намираме, определено в псалмите като долината на плача…, долината на смъртната сянка (Пс. 83:7; 22:4), е състояние, в което всички човеци сме обхванати от греха. Тази дума звучи непонятно за мнозина днес, но пряко следствие от греха е смъртта. И смъртта е позната на всички.

Но смъртта не е само това, което виждаме като крайна развръзка на нашия живот – физическо разделяне на душата от тялото и безжизненост на тялото след това. Проявленията на смъртта се наблюдават в самия ни живот. Свети Павел казва в посланията си: смъртта действа в нас, а животът – във вас (ІІ Кор. 4:12).

Един от признаците на смъртта е, когато съвестта на човека не може да намери покой, когато вижда действието на лъжата и лицемерието в себе си; когато търси доброто и благото за себе си, но плодът от извършения грях е горчив и стремежът на човека остава неудовлетворен. Чрез действието на страстите и греха, ние вкусваме страданието на смъртта още в този живот.

Господ Иисус Христос дойде, за да ни върне това, което загубихме при Грехопадението, да върне човека отново при Бога. Господ Сам ни казва: дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие (Йоан 10:10). Благодатта на Светия Дух, която получаваме чрез вярата и животът по Христовите заповеди, ни оживява, но се намираме в състояние, което ни способства за покаяние. В този живот се лутаме между греха, покаянието и зова към Бога. Господ ни е дал възможността да побеждаваме греха, както Той го победи, и да се изпълват душите ни с Неговата благодат. Това е нашият стремеж, това е целта на покаянието“.

За себеотреченото следване на Божията воля, патриарх Даниил сподели:

„Има такъв израз: „той е добър човек“, но това е относително понятие. Добър човек, но обича ли Бога? Понятията за доброта, за справедливост са много разтегливи. Когато сме направили нещо лошо, искаме да го скрием, не искаме да се знае за това, не искаме да пострадаме от последиците, ако хората разберат и ни отхвърлят от себе си. Крием се. Това е действието на греха в човека. Ако обаче се покаем и обърнем към Бога: „Господи, съгреших, прости ми!“ и по Своето човеколюбие Бог ни приеме, тогава виждаме какво сме загубили и кое е истинското благо за душата, колко пълноценно и необходимо за нас действа Божията благодат в нашите души и сърца.

Човек винаги мисли за себе си, че е нещо повече от останалите. Ако не предадем себе си в Божиите ръце, ако не повярваме истински на Бога и не кажем „Господи, да бъде Твоята воля, не както аз искам, но както Ти“, то в съкровената част на нашето същество остава егоизмът, гордостта. Затова Господ ни е казал, че който не се отрече от себе си и не вземе своя кръст и не Го последва, не може да бъде Негов ученик (срв. Лук. 9:23; 14:27).

Докато не се отречем от егоизма си, от себелюбието, от своето умуване по въпросите на вярата, докато не приемем това, което Господ ни е казал, и това, което учи светата Православна църква, то нека знаем, че в нас действа грехът, в нас действа дяволът.

Добрият човек е този, който е повярвал и който се е предал на Божията воля; добрият човек – това е смиреният, кроткият човек, който няма да си позволи да направи нещо, което не е в съгласие с Божията воля. По-страшно от всичко е човек да се отдели от Бога с непослушание, с недоверие към Него. Обратният път е покаянието.

Светиите са хора, които докрай са извървели пътя на отричането от себе си, така че в тях Божията благодат се проявява до степен на различни дарования – прозорливост, вършене на чудеса…“.

За истинната цел и същност на покаянието и необходимостта от борба със страстите и помислите, Негово Светейшество сподели:

„Нашата цел по време на поста в покаяние е да се отречем от егоистичните си, горделиви помисли и постъпки, и желания. Много хора считат, че покаянието е да си навел глава, да си намръщен, недоволен, упрекващ се; възприемат покаянието като бездействие, но в покайнатамолитва на св. Ефрем Сирин, която толкова пъти казваме, просим: „Господи и Владико, … дух на безделие ни ми давай…“. Покаянието не е бездействие. Покаяние е когато престанем да вършим зли дела и се научим да правим добри дела, да живеем с отзивчиво сърце; видим човек в нужда – да помогнем; в болницата, близък или някой човек – да направим нещо. Това е действието на любовта в човека. Направили сме нещо лошо – ще се покаем, ще отидем и ще се помирим с човека и ще се стараем да не огорчаваме, но да живеем братолюбиво с околните.

Някой път идва лош, осъдителен помисъл към някого и ние се съгласяваме с помисъла, като измисляме още доводи на нашата правота и в нас се усилва смутът и енергията, с която сме готови да раздадем правда. Това е действието на греха и смъртта в нас. Затова Господ ни е казал: не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1).

Когато с вяра се борим с нашите страсти и, с Божията помощ, не се поддаваме на греха, тогава ще видим как животът Иисусов се открива в нас (срв. ІІ Кор. 4:11), как Божията благодат започва да привежда в мир духовните ни сили, дава на разума смисъл, просветлява. Христовата светлина просвещава всичко (от Преждеосвещената литургия). Послушността на словото на Господа води най-напред към цялостност, целомъдрие, води към мир, радост и ни показва, че това е пътят към спасението в долината на плача…, в долината на смъртната сянка (Пс. 83:7; 22:4)“, завърши словото си патриарх Даниил.

Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак изказа благодарност от името на свещенството на Кюстендилска духовна околия и богомолния народ към Негово Светейшество за посещението и отслужването на божествената Литургия, като му пожела крепко здраве и Божия помощ в служението.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

29.03.2025_22:41 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

На 29 март гр. Елхово отбеляза 100 години от обявяването му за град. По този повод Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений възглави Архиерейска света Литургия в храм “Св. Димитрий Солунски” в гр. Елхово.

В съслужение с Архиерея бяха: архимандрит Димитрий – протосингел на св. Митрополия и архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, ст. ик. Николай Клюнков – архиерейски наместник на Тополовградска духовна околия и председател на храма, ик. Панайот Сотиров – духовен надзорник, ик. Стоян Стоянов, ик. Жельо Димитров, прот. Николай Станчев и митрополитският дякон Владимир Рогачев.
На богослужението присъстваха: кметът на Община Елхово г-н Петър Гендов, председателят на ОбС г-н Християн Кускунов, зам.-кметовете г-н Господин Брайков, г-жа Пепа Кючукова и г-жа Живка Кафеджиева, проф. д-р Стоян Денчев – ректор на УниБИТ, общественици и народни представители.

Деца от ОУ “Свв. Кирил и Методий” в гр. Елхово, придружени от техните ръководители г-жа Невелина Василева и г-жа Валя Балтова, молитвено присъстваха на светата Литургия и казаха Господнята молитва “Отче наш…”

В края на Литургията митрополит Арсений поздрави всички с празника на град Елхово и подари икона с образа на Спасителя и Библия на кмета на града г-н Петър Гендов.

Празничната Литургия завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския дякон Владимир
Рогачев.
Празникът продължи с празнична програма на централния площад на града.

Снимки от светата Литургия

29.03.2025_22:35 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Сливенска митрополия