ПРАВОСЛАВНА МУЛТИМЕДИЯ

Картина на живо от Храма

Православен календар

п
в
с
ч
п
с
н
пн
вт
ср
чт
пт
сб
нд
28
29
30
31
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31

Новини от православна България

Близо 70% увеличение на държавната субсидия за БПЦ предвижда новият бюджет

Снимка

 

Субсидията на БПЦ за 2025 г. от държавния бюджет скочи от 37.4 милиона лева през 2024 г. на 62.86 милиона лева, т. е. за тази година увеличението е с повече от 25 милиона лева или приблизително 68%.

 

Допълнително финансиране БПЦ получава и по проекти от Държавен фонд „Земеделие“, като за изминалата година на вероизповеданията са дадени 14 милиона лева, повечето от които за БПЦ.

 

Според публикация на в-к „Капитал“, решението за увеличаване на субсидията от бюджета е дошло по предложение на Св. Синод на БПЦ. „Като обосновка за своето бюджетно предложение Светият синод посочва текучество на кадри, мотивиране на служителите, които стават в резултат от инфлацията и повишената минимална работна заплата“, пише изданието.

Според закона, субсидията от 1 януари 2024 г. се определя минимално като 15 лв. за всеки български гражданин, който при официалното преброяване се е определил като православен християнин.

В същото време БПЦ не дава информация за броя на клириците и други църковни служители, които получават заплата от държавния бюджет. По този начин не може да се разбере и каква част от субсидията отива за заплати и каква част остава за други нужди, които също не се конкретизират. Ако основната част от новата субсидия отива за заплати, както изглежда от мотивацията на синодното предложение, то БПЦ би трябвало да изплаща заплати на близо 30 000 свои служители.

Когато през 2019 г. за първи път бюджетът пое свещеническите заплати, за тази цел бяха отпуснати 5 милиона лева.

Според различни социологически проучвания обаче България е европейската страна с най-нисък брой свещеници на глава от населението – 12 на 100 000 (през 2017 г. при 80 на 100 000 в Румъния и 87 на 100 000 в Гърция). Драстичен скок на ръкоположенията от 2019 г. до днес, който да оправдае толкова голямо повишение на субсидията за заплати, няма. Очевидно в субсидията се предвидени и други разходи, за които не са дава информация.

Снимка

За разлика от другите ведомства в бюджета, по отношение на вероизповеданията няма посочени отделни пера за разходването на общата сума – например, за персонал и др. Единствената конкретизация на разходите в държавния бюджет за тази година е 600 000 лв. за Рилския манастир и по 200 000 за другите две ставропигии – Троянския манастир и Бачковския манастир (виж таблицата).

Снимка

Същевременно средствата на митрополиите от църковни приходи, които държавната субсидия за заплати на клириците освободи, не бяха насочени в благотворителни, социални и образователни дейности. БПЦ е може би единствената православна църква, която не развива организирана благотворителност, а системното финансиране на катехизаторска дейност сред деца и възрастни е минимално и в единични епархии.

От публикацията на „Капитал“ става ясно също, че ревизията на НАП, която беше извършена в БПЦ миналата година, е завършила с издаване на акт, който БПЦ оспорва.

Тогава и БПЦ, и НАП бяха крайно пестеливи на информация. Стана ясно, че данъчната проверка е за установяване на задължения от корпоративен данък за периода 2017-2022 г., както и че Св. Синод възприема проверката като „недопустим и противоконституционен опит за намеса във вътрешната организация на БПЦ“. Според становището на Синода, „контролът върху финансовите отчети буквално означава контрол върху отделните религиозни институции“. През 2024 г. не стана ясно дали проверката е завършила и даже имаше слухове, че НАП се е отказал да проверява църковните структури.

Финансовите дела на БПЦ продължават да са обвити в тайна и в тях не се допуска никаква публичност. През ноември 2024 г. патр. Даниил се разпореди до края на годината да се състави регистър на имотите, собственост на църквите и манастирите в Софийска епархия, в съответствие с изискванията на Глава трета от Устава на БПЦ-БП. Засега няма информация дали това е направено и дали този регистър ще е публичен.

За данъчната политика в съседните на България православни църкви – тук. В Гърция, в Румъния и в Сърбия църковните ръководства държат обществото да знае, че православната църква плаща данъци. Публични изявления на йерарси, които подчертават това, както и публикуване на справки за платените данъци в Гърция и Румъния, е част от техния пиар за изграждане на доверие в религиозните институции.


29.03.2025_22:29 | Източник: Двери на Православието 28.03.2025 |
Автор: Двери на Православието

Малко повечерие с Богородичен канон и акатист ІV статия в Пазарджи

Снимка

 

На 28 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, отслужи Малко повечерие с канон към Пресвета Богородица с четвъртата част от Богородичния акатист в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик.

Преди началото на богослужбата тържествено бе внесена в храма Чудотворната икона на Божията Майка „Златна ябълка“, която бе посрещната с камбанен звън и благоговеен трепет от стеклите се боголюбиви християни.

В съслужение с епископа бяха: ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеноиконом Боян Кочев – архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия и председател на храма, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, свещеници от града и околията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

Пред Чудотворния образ на Божията Майка „Златна ябълка“ красивите песнопения на Богородичния канон бяха изпълнени антифонно от духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В храма, посветен на Божията Майка, епископ Поликарп прочете четвъртата статия от Богородичния акатист.

Верният Божи народ отново застана пред чудотворния образ на Света Богородица “Златна ябълка” и с хвалебни песнопения призова на помощ майчината й закрила.
Сред присъстващите бяха: кметът на Пазарджик г-н Петър Куленски, областният управител на Пазарджишка област г-жа Валентина Кайтазова и кметът на град Септември г-жа Васка Рачева.

В края на богослужението Белоградчишкият епископ Поликарп се обърна с вдъхновено слово за величието на Пречистата Дева, която прие в себе си непостижимата тайна на Боговъплъщението.

Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Поклонението пред Чудотворната икона на Света Богородица „Златна ябълка“ в храма продължи до късно вечерта.

Снимки

 

29.03.2025_10:20 | Източник: Българска патриаршия 29.03.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

Малко повечерие с Богородичен канон и акатист – четвърта статия в Несебър

Снимка

 

На 28 март Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений отслужи Малко повечерие с канон към Пресвета Богородица с четвъртата част от Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“ в град Несебър.

С Владиката съслужиха: архимандрит Димитрий – протосингел при Сливенска света митрополия и архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, ст. ик. Петър Косев – председател на храма, прот. Арсений Станков и митрополитският дякон Владимир Рогачев.

Митрополит Арсений заедно с духовенството и клиросните певци антифонно изпя красивите песнопения от Богородичния канон, а след това пред Чудотворния образ на Света Богородица “Несебърска” прочете четвъртата част от Богородичния акатист.

На акатиста присъства и кметът на Община Несебър г-н Николай Димитров.
В края на Богородичния акатист Негово Високопреосвещенство се обърна към народа със слово за значението на Акатиста на Пресветата Дева.

 

29.03.2025_10:11 | Източник: Българска патриаршия 28.03.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

Честваме паметта на свети Марк, Аретусийски епископ

Снимка

 

По времето на император Константин Велики християнството получило свобода да се разпространява, а идолопоклонството постепенно отстъпвало. Мнозина християнски епископи получили тогава от централната власт право да развалят идолските капища и на тяхно място да строят църкви.

Сред тях бил и епископ Марк от сирийския град Аретусия (днес Ал-Растан, на река Оронт между градовете Хомс и Хама в Сирия). Той живял в трети век. Бил свят по живот и усърден в разпространението на истинската вяра. Случило се, че заради дворцови борби искали да убият и князете Гал и Юлиан, но епископ Марк ги спасил, като ги скрил в църквата. Ставали и други вълнения, например наследникът на Константин, Констанций, започнал да покровителства еретиците ариани и преследвал православните християни.

След Констанций пък на престола встъпил Юлиан, когото епископ Марк спасил от смърт. Но Юлиан от младини ненавиждал християнската вяра и когато станал император, той веднага обявил, че поддържа езичеството. По всякакъв начин се стремял да унизи и угнети християните. Издал и указ да се възстановят разрушените езически храмове за сметка на християните.

Градските власти в Аретусия поискали от епископ Марк средства за възстановяване на капищата. Епископът, вече престарял и дълбоко почитан заради светия си живот, отговорил, че няма пари, но дори да би имал, не би дал нищо за възстановяване на езическата вяра. Това разгневило езичниците, които се чувствали силни заради подкрепата от Юлиан Отстъпник. Епископът бил предаден на тълпа надъхани и разярени езичници. Те пребили светия старец, гаврили се с него. Накрая управителят на града го спасил от ръцете на мъчителите. Светецът починал в мир, в дълбока старост.


29.03.2025_09:53 | Източник: БТА 29.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Нов сезон на предаването „70х7“ – „Трудът на ръцете, вдъхновен от ума и сърцето“ (видео)

Снимка

 

Телевизията на Софийска света митрополия „Епархийски глас“ започна излъчването на 6-ия сезон от поредицата за култура и духовност „70х7“ с тема „Трудът на ръцете, вдъхновен от ума и сърцето“.

Пилотният епизод от новата серия от седем може да гледате във видеото по-долу.

Екипът излиза от столицата и отива в Кюстендилска духовна околия, за да разшири географията на програмата, но все така в рамките на Софийска епархия. Ето кои са новите двама събеседници – църковни православни християни.

Евгени Серафимов е иконописец, художник и автор на мащабни проекти за градско изкуство и лендарт. Участник в национални и международни пленери за живопис в България, Македония, Сърбия и Косово. Носител на множество награди за изкуство и педагогика, включен в книгата „Хората, които променят България“. Два пъти носител на наградата „Константин Величков“ на МОН. Автор на стенописи с модерно стрийт-арт послание в градска среда и класическа православна живопис. Ръководител на школа по изобразително изкуство за деца.

Искра Стоилова е майстор сарач или кожар. Вече 10 години поддържа семейна занаятчийска работилница – място, където работи с естествена кожа, създава ръчно изработени изделия и предава знанията си на деца и възрастни. Вярва, че занаятите трябва да се съхраняват и развиват с грижа към природата. Искра живее и работи в с. Слокощица, където освен всичко друго е инициатор и на система за разделно събиране на отпадъци, тъй като устойчивостта е важна част от нейната философия. Работата ѝ е не просто занаят, а начин да споделя знание, опит и любов към ръчната изработка.

В пилотния епизод посещаваме школата по рисуване за деца на Евгени, а Искра споделя съкровена история за изпитание, свързано с нейния съпруг, през което семейството ѝ преминава с вяра и упование. Това е разговор за художническото изкуство, приятелството и подкрепата в трудни моменти – молитвена и чисто човешка.

Предаването „70х7“ може да гледате в понеделник след 20:00 ч. в поточното излъчване на „Епархийски глас“ ТВ в youtube, а всички негови епизоди са достъпни в канала на медията.


28.03.2025_08:40 | Източник: Българска патриаршия 27.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Честваме паметта на свети Боян-Енравота и на преподобните Иларион и Стефан Изповедник

Снимка

 

Свети Боян, наричан Енравота, бил син на българския хан Омуртаг. Тогава българите били още езичници. Макар и първороден, Енравота бил лишен от власт заради интереса си към християнството, понеже тази вяра била свързвана с постоянните врагове – ромеите.

Когато хан станал по-малкият брат Маламир, Енравота поискал от него да освободи от затвор пленения ромейски епископ Кинам и да му го даде като роб. Неизвестно дали преди или след това Енравота се покръстил с името Боян (Воин), а щом Маламир научил за това, се опитал да откаже брата си от новата вяра. Когато пък Енравота решително отказал, бил обезглавен в 833 г. и станал първият български християнски мъченик. Според архиепископ Теофилакт Български (Охридски) преди смъртта си мъченикът предсказал покръстването на българския народ.

Преподобният Иларион Нови живял в осми век по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исавър и на сина му Константин Копроним. Той приел монашество още на младини и постигнал големи духовни висоти, получил и благодат да върши чудеса. Понеже преподобният Иларион почитал иконите и проповядвал иконопочитание, иконоборци подпалили манастира му на малоазийския бряг на Дарданелите, а монасите били измъчвани и прогонени. Самият той бил пратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Преподобният Стефан Изповедник живял в края на осми и началото на девети век по времето на императора иконоборец Лъв Арменец. От младини приел монашеството и се отдал на строг постнически живот. Украсен с всички монашески добродетели, той имал богат духовен живот. Но за неотстъпната му привързаност към иконопочитанието преподобният Стефан бил измъчван дълго време в тъмница, а сетне бил пратен на заточение, където сред страдания и болести предал душата си на Бог.


28.03.2025_08:15 | Източник: БТА 28.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Честваме паметта на света мъченица Матрона Солунска

Снимка

 

Света Матрона живяла през трети век в град Солун. Тя била момиче сираче и работела като слугиня в къщата на един виден гражданин, служител на римската власт. Жената на този човек била юдейка на име Падила. Тя непрекъснато хулела Матрона заради нейната вяра в Иисус Христос, дори я принуждавала да се отрече от вярата си в Христос и да приеме вярата на господарите си.

Но кротката Матрона вярно и усърдно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христос Бог. Тя така била възпитана и се стараела да бъде вярна на Христовото учение за любов към всички хора, дори и към враговете си. Един ден господарката й узнала, че докато тя ходела в синагогата, Матрона скришом от нея ходела на християнско молитвено събрание. Това много я подразнило и тя най-строго наказала слугинята си. А в онези времена властта на господарите над слугите им била почти неограничена.

След това Падила започнала зорко да следи къде ходи Матрона и щом установила, че момичето продължава да ходи на християнските богослужения, решила да я откаже завинаги. Подложила я на жесток побой с камшици и я затворила в подземието на господарската къща. Там я държала вързана, без храна и вода. Изтезанията продължили дни наред, като господарката постоянно настоявала Матрона да се отрече от своята вяра. Тези настоявания тя обосновала и с императорския указ за почитане на езическите божества, особено на Юпитер (Зевс по гръцки) и на личността на императора, който бил обожествяван приживе. Но Матрона не можела и да си помисли да се отрече от Иисус Христос. Господарката повторила дни наред тези наказания, докато най-после чрез глад и побой тя погубила девойката. Тогава взели тялото на светата мъченица и го захвърлили извън стените на града. Християни прибрали тялото й и го погребали с почит.


27.03.2025_08:22 | Източник: БТА 27.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Нов ефимерий на академичния параклис на Богословския факултет на СУ

Снимка

 

Със св. Литургия беше отбелязан празникът Благовещение в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бoгослужението извършиха ставроф. ик. Стефан Стайков – председател на Църковното настоятелство на академичния параклис, прот. Сава Кокудев и свещ. Христо Асенов.

 

Слово за празника произнесе о. Сава, който говори пред академичната общност за ролята на св. Богородица в спасението на човечеството. В края на богослужението деканът доц. д-р Ивайло Найденов представи новия ефимерий на академичния параклис – о. Христо Асенов, който ще извършва полагащите се богослужения там. Доц. Найденов изрази радостта си, че след продължителни преговори с църковното ръководство е бил определен ефимерий за Богословския факултет. Той пожела на о. Христо плодотворно служение.

 

О. Христо Василев Асенов е роден през 1999 г. в София. Завършил е Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през 2018 г. През 2022 г. е приет за студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През годините помага в Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча“ и е празничен певец при храм „Успение Богородично“ в с. Железница. Взима участие в богослуженията на софийските села Голяновци и Драговищица. Ръкоположен е за дякон на 25 ноември 2023 г., а за свещеник – на 13 ноември 2024 г.


26.03.2025_15:13 | Източник: Двери на Православието 25.03.2025 |
Автор: Двери на Православието

Патриаршеска литургия и две ръкоположения в столичния храм „Свето Благовещение“

Снимка

 

Днес спасения нашего главизна…
Тропар, глас 4

„Днешното събитие, както пеем в тропара на празника, е началото, сърцевината на нашето спасение. Разкриването на отвека укриваната тайна – Синът Божий става Син Човечески. Това е начинът, по който Господ е предвидял да бъде нашето спасение, нашето възстановяване в онова достойнство, дадено при сътворението на човека – да бъдем храм Божий, да живеем неразлъчно с нашия Творец и Небесен Отец, да се радваме на Неговата благост и светът чрез човека да получава, присъединява и причастява с тази благост, с това благо, което е Бог по Своята природа“, с тези думи се обърна към богомолния народ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил в словото си за Благовещение, след отслужване на божествената света Литургия в едноименния храм в кв. „Дружба 2“.

В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Емилиян Костадинов – председател на църковното настоятелство при храма, ставрофорен иконом Василий Сарян, ставрофорен иконом Кирил Дидов, ставрофорен иконом Йоан Чикалов, иконом Стилиян Табаков, иконом Костадин Тренев, протойерей Димитър Тухчиев, протойерей Атанас Георгиев, протойерей Тома Попов и свещеник Кирил Попов, заедно с протодякон Иван Петков.

Песнопенията бяха изпълнени от псалти под ръководството на г-н Тодор Костов – преподавател по източноцърковно пеене в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и г-н Светослав Цеков.

В края на Великото славословие върху енориaша Бранимир бе извършен чинът на пострижение за четец, певец и свещоносец. След Великия вход бе извършено свещеническото ръкоположение на дякон Костадин Бойчин, последвано от ръкоположението за дякон на студента по богословие Димитър Стефанов.

В архипастирското си слово Негово Светейшество посочи примера на Света Богородица за всецяло посвещаване Богу и нейното дръзновение да изпълни Божията воля, възвестена ѝ чрез св. архангел Гавриил:

„И ето, на този ден Девицата Мариам чу от св. архангел Гавриил: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! (Лук. 1:28). Тя размисляла в себе какъв ли ще е този поздрав, какво означават тези думи?

Когато св. архангел Гавриил видял нейното смущение, ѝ казал: „Не бой се, Мариям! Ти намери благодат пред Бога! Ще заченеш и ще родиш Син! Той ще бъде велик! Господ ще му даде да седне на престола на отца му Давида! И царството му не ще има край!“ (срв. Лук. 1:30-33). Можем да си представим тази вест, която 16 годишно момиче чува от небесния вестител – тя, която много добре знае какъв обет е дала пред Бога; обет, за който знаят и свещениците, и нейният обручник – далечен родственик, праведният Йосиф – как тя вседушевно е пожелала да се посвети на Бога в девство, тъй както Господ е заповядал и изрекъл това в Старият Завет: обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили (Втор. 6:5).

С неземна радост и благодат била преизпълнена душата на девицата Мариям и дори не помисляла да послужи за нещо друго, освен на Бога всецяло, с всичките си душевни и телесни сили, с цялото си същество.

И можем да размислим, какво смущение изпитала при поздрава на св. Архангел, защото знаела, че обетът ѝ да се посвети в девство е богоугоден, че това е Божията воля за нея. Когато Божият вестител ѝ възвестява, че тя ще зачене, нима означава, че Бог не е приел нейния обет, нима е изкушение това, че ще роди син и той ще се нарече велик, ще седне на престола на праотец Давид, царството му не ще има край? Коя жена, ако чуе такива думи би останала в спокойствие на духа, не би се поласкала?

Но Света Богородица, имайки велико смиреномъдрие, имайки ум, установен и утвърден в Божията благодат и съзнавайки крехкото общение, този крехък съюз, с който тя се обручила чрез обета за девството, не допуснала да се подмами, както прамайката Ева, която като чула от дявола: не, няма да умрете; но […] ще бъдете като богове, знаещи добро и зло (Бит. 3:4-5), и: …Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание… (Бит. 3:6), се прелъстила и забравила, какво е казал Господ, повярвала на лъжата, че „няма да умрем, ще станем като богове“, което респ. означавало, че Бог лъже, че е неистински, неверен, и престъпила Божията заповед.

Света Богородица, пазейки в сърцето си обета пред Бога и не помислила възвестеното ѝ за повод за величание или възгордяване, но съвсем трезво задала въпроса: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? (Лук. 1:34). Ако обручението на Света Богородица с праведния Йосиф беше съюз, който се консумира, както нечестиво мислят протестантските деноминации, то не би имало нужда тя да задава въпроса: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? (Лук. 1:34). Оттук се вижда истинността на църковното Предание.

Ето как Словото Божие свидетелства за божествения произход на църковното Предание, защото в светото Евангелие не е записано, че Света Богородица е давала обет за девство. Като четат в светото Евангелие: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те (Марк. 3:32) протестантите мислят, че тя има и други деца, след като родила първородния Господ Иисус Христос. Нечестиво мислене! Защото думите ѝ показват, че тя е дала обет пред Бога и за нея не е приемливо това, което св. Архангел ѝ говори, затова го пита: как ще зачена, когато аз мъж не познавам? (Лук. 1:34). И ето, когато св. архангел Гавриил вижда, че тя е неотклонна, че не би се подмамила, а е трезва и твърда в Бога, ѝ възвестил: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий (Лук. 1:35). В този момент Света Богородица проумяла възвестеното в пророческите писания: Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Ис. 7:14) и също: Син ни се даде; […] Бог крепък, Отец на вечността (Ис. 9:6)“.

За спасението на човека чрез участието му в тайната на Боговъплъщението, патриарх Даниил сподели:

„Светите Отци ни казват, че чрез Тайнството на светото Кръщение ние ставаме членове на същото това Тяло, което Господ Иисус Христос си приготви, което Дух Светий зачена в Света Богородица. Чрез светото Кръщение ние ставаме част от Неговото богочовешко тяло и само в единение с Него има за нас спасение; няма друга връзка за нас с Бога, освен в Тялото Христово – Църквата. Св. ап. Павел възвестява: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго (І Кор. 6:19).

Света Богородица стана вместилище на Бога, храм Божий, Дух Светий слезе върху нея, очисти я от първородния грях – Господ приготви за Себе Си плът и Се въплъти. Такова е предназначението на всички нас, благодатта на Светия Дух, която получаваме в светото Миропомазание устройва в нашите души и тела жилище Божие.

Ако нямаме вяра, не допускаме Божията благодат да действа в нас; ако пък лицемерно вярваме и в нашето сърце стои вкоренено себелюбието без да желаем да се разделим с него и не казваме: „Господи, ето ме, ето, твоят раб/рабиня“, както е казала Света Богородица, за да живее, да обитава Господ в душите ни, то напразна е нашата вяра, ние сме си още в греховете (срв. І Кор. 15:17)“.

В края на словото си Негово Светейшество се обърна към вярващия народ с думите:

„Нека използваме времето на поста, нека видим всичко онова, което в живота ни противоречи на евангелските заповеди, най-вече – имаме ли любов към Бога, обичаме ли човеците тъй както себе си обичаме? И ако това липсва в нас, значи нещо грешим, значи не сме повярвали на Бога, значи, че вярваме още на себе си и грехът и себелюбието обитават в нас. Ако това е така, нека намерим сили да викнем към Бога да ни прости, да изповядаме греховете си, за да ни даде Бог благодатни сили за истинско покаяние. Тогава ще се възроди нашата душа, ще видим действието на благодатта в нас и ще се радваме и веселим. Тогава не само с уста ще произнасяме: „Радвай се, благодатна!“, но и със сърцата си, и ще славим Бога за радостта, която ни е дарувал“.

Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на светата Литургия, като му пожела крепко здраве и благодатни сили за многолетно служение. В израз на синовна обич той му поднесе подарък – икона на св. Даниил Стълпник.

След богослужението патриарх Даниил благослови празничното ястие, приготвено за всички присъстващи.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК


26.03.2025_14:23 | Източник: Българска патриаршия 26.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

За поредна година Богословският факултет на СУ заема 51 място в престижна световна класация

Снимка

За светилото и светилника

Всеки писмен материал, който запознава с историята на Богословския факултет, започва с констатацията, че с откриването на Алма Матер се осъществява искреното желание за Св. Синод на БПЦ за съществуване на българско висше богословско училище. Този факт е толкова категоричен и осмислен от поколенията богослови, че в чл. 2 от Правилника на Богословския факултет е записано: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ – БП) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния и обществения живот“. А чл. 3 добавя: „В БФ се преподава богословие в пълно съответствие с вероучителните истини на Православната църква, а също и в интердисциплинарен диалог с всички области на научното познание“.

Този увод е необходим, за да се избегне противопоставянето на родните богословски школи и квалифицирането им на православни и по-православни, или не толкова православни. Голяма част от родния клир, чиито представители са възпитаници на Богословския факултет (в различните етапи от неговото съществуване) знаят, какво и как се преподава и изучава на площад  „Св. Неделя“ 19.

Благодарение на мъдрите и навременни решения на архиереите на Св. Синод, сградата на Богословския факултет отново впечатлява с нов покрив, реставрирана фасада и обновен академичен параклис. За академичното семейство стои задачата да изпълни тази емблематична сграда с дух и смисъл, защото знаем какво казва св. ап. Павел на жителите на Коринт: Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си (1 Кор. 3:8). В благовремието на стотната годишнина на факултета поучихме признание, което ще бъде представено тук не толкова като отчет, а като добронамерено споделяне. Информацията е официална и достъпна.

4.jpg

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е класиран за първи път в четири области в оповестената на 12 март 2025 г. класация QS World University Rankings by Subject 2025.За трета поредна година Софийският университет е класиран в специалност „Теология“ в рамките на област „Изкуства и хуманитарни науки“ и заема 51-100 място в класацията.

Други специалности, които са сред първите 1000: „Компютърни науки“ в област „Инженеринг и компютърни науки“  заема 751-850 място;  „Физика и астрономия“ в област „Природни науки“ 601-675 място. QS World University Rankings by Subject предоставя независим сравнителен анализ за представянето на  5203 академични институции  в 55 академични дисциплини и 5 широки области. Университетите се оценяват на базата на пет критерия: академична репутация, репутация сред работодателите, цитирания на публикация, H-фактор и международна изследователска мрежа.

Премъдрият Соломон ни е завещал принципа: Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят (Притч. 16:3).

Автор: доц. д-р Ивайло Найденов – декан на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

 


26.03.2025_14:16 | Източник: Българска патриаршия 26.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия