Новини от православна България

На 3 март Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений отслужи благодарствен молебен по случай 147 години от Освобождението на България от османско иго пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци в Сливен.

С владиката съслужиха ик. Панайот Сотиров – епархийски духовен надзорник, ст. ик. Евгений Янакиев – председател на катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в Сливен, ст. ик. Денко Цветков, ик. Павел Иванов, прот. Тихон Димитров и митрополитският дякон Владимир Рогачев.

Родолюбивите миряни се събраха на площада, с изпълнени с благодарност сърца, за да се помолят, да почетат и да поднесат цветя на всички, участвали в Освободителната война и падналите в боевете герои. Сред официалните гости бяха кметът на Община Сливен г-н Стефан Радев, областният управител на Сливенска област г-н Чавдар Божурски, директорът на Областна Дирекция на МВР – Сливен старши комисар Димитър Величков, началникът на Сливенския гарнизон полковник Любомир Вачев, г-жа Татяна Султанова – народен представител от ПП, г-н Хюсеин Хафъзов – народен представител от ДПС, общински съветници, представители на държавността, политици, общественици, директори на училища и детски градини, учители, ученици и множество родолюбиви българи.

След молебена бяха поднесени венци и цветя пред паметника, издигнат в чест на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци, загинали за свободата на нашето Отечество.

04.03.2025_11:42 | Източник: Българска патриаршия 03.03.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

Уважаеми представители на държавността,

Ваше Преосвещенство,

Боголюбиви отци,

Обични в Господа братя и сестри,

Празникът на Освобождението, на свободата и независимостта на нашия народ, е ден за памет и благодарност. Днес Православната ни църква почита и се моли за всички радетели и борци за българската свобода и особено за онези, които, в жертвения подвиг на любовта, са отдали живота си за нея. За висшия дар на свободата, на който се радваме днес, дължим благодарност първом Богу, за Неговия благ промисъл за православния ни народ, а след това и на всички дейци на нашето духовно и църковно възраждане, които са подготвили извоюването на държавната ни независимост, дошла в резултат от Освободителната война, подготвена, организирана и осъществена от Царя-Освободител – руския император Александър Втори, и обединените усилия на неговата победоносна армия и на нашето Българско опълчение. Стореното от всички тях остава в европейската и в световната история като пример за силата на духа и на православното християнско единство, което намира във войната за нашето освобождение една от своите най-категорични изяви.

Като християни ние знаем, че свободата безспорно е преди всичко Божий дар, но в същото време знаем и че тя – в нейното човешко измерение – трябва да бъде отвоювана, заслужена и пазена, че винаги има своята висока цена. Човекът е сътворен от Бога, за да живее и съществува свободно, но тази свобода е достояние, което той трябва да отстоява постоянно. Нека бъдем благодарни за този дар. Християнското разбиране за свободата казва още и че нейното най-висше проявление е познаването на истината (срв. Иоан 8:32) – на истината за Бога и на истината за човека. Защото свободата е присъствие на Духа Господен (срв. 2 Кор. 3:17), Който е Дух на истината (Иоан 14:17). В познаване на истината сме призвани да живеем и ние и в свидетелство за истината – за да бъдем достойни за нашата настояща и бъдеща свобода.

Неблагодарността, липсата на признателност, незачитането на историческата правда поради временни и мимолетни обстоятелства, би могло да бъде окачествено като грях. Грях спрямо истината, която – както вече казахме – ни прави истински свободни. Нашата признателност към всички, загинали и потрудили се за свободата на милото ни Отечество, е нещо напълно естествено за всеки православен християнин. Ние благодарим първо на Бога, но не забравяме и човеците, чрез които Бог действаше, за да бъдем днес свободни.

Днес страната ни отдавна е част от свободния свят и народът ни живее в условията на духовна и църковна самостоятелност, на държавна и политическа независимост. Днес ние имаме всичко онова, което само допреди столетие и половина е било блян за нашите предци и идеал, за който те са водели неравна битка и за който са били готови да отдадат всичко, включително и живота си. Макар и живели в условията на двойна зависимост – духовна и политическа, те са имали жива църковна и историческа памет за времената, в които не са били роби. С тази жива памет за своята духовна и народностна идентичност, поробени, но не и покорени духом, те са съумели да се съхранят – със своята вяра, своя език и своята писменост и култура, за да могат в благоприятното за това историческо време да върнат достойнството си на свободен народ – с история, традиции и собствено лице всред останалите европейски народи.

Когато честваме деня на нашата свобода, техният подвиг и извървеният от тях път оживяват пред нас в цялата си величавост и ни задължават свято да пазим техните завети и техния идеал за свободна и независима България: Държавата на духа, както я определя големият руски учен академик Димитрий Лихачов през 1978 г., по време на тържествата по повод стогодишнината от нашето Освобождение. Защото истинската сила на нашия народ е именно в неговата духовност и култура, които, на свой ред, имат своята основа в нашата православна вяра – вяра и упование в Бога, чрез Когото, по думите на Апостола на народите, всички ние живеем, и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). Тази вяра ни е изградила, сплотила и съхранила като народ през вековете, дори и в най-мрачните и безнадеждни времена, тя ни е утвърдила, тя е и единственият истински залог за нашето настояще и бъдеще, за пребъдването ни като Божи народ. Тя е вдъхновила предците ни и нашите православни братя от близо и далеч, дошли някога тук, за да извоюват нашето Освобождение. Вечна и блажена да бъде паметта на всички знайни и незнайни герои на българската свобода.

Честит и благословен празник на българската свобода!

Бог да пази България!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български

04.03.2025_10:17 | Източник: Българска патриаршия 03.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

По случай 147 години от Освобождението на България, тържествата в столицата започнаха със заупокойна молитва за всички загинали на бойното поле за свободата на отечеството и благодарствен молебен, отслужени от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил.

Заедно със Светейшия патриарх съслужиха Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, архим. Йоан – протосингел на Софийска митрополия, храмовото духовенство и столични свещеници, представителите на Руската и Румънската православни църкви у нас – прот. Владимир Тишчук и ставр. ик. Нелуц Опря и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.

В словото си Негово Светейшество патриарх Даниил каза:

Истинската сила на нашия народ е именно в неговата духовност и култура, които, на свой ред, имат своята основа в нашата православна вяра – вяра и упование в Бога, чрез Когото, по думите на Апостола на народите, всички ние живеем, и се движим, и съществуваме (Деян. 17:28). Тази вяра ни е изградила, сплотила и съхранила като народ през вековете, дори и в най-мрачните и безнадеждни времена, тя ни е утвърдила, тя е и единственият истински залог за нашето настояще и бъдеще, за пребъдването ни като Божи народ. Тя е вдъхновила предците ни и нашите православни братя от близо и далеч, дошли някога тук, за да извоюват нашето Освобождение. Вечна и блажена да бъде паметта на всички знайни и незнайни герои на българската свобода.

След богослуженията тържествата продължиха и пред Паметника на незнайния войн, където в тържествената церемония участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на отбраната Атанас Запрянов, кметът на София Васил Терзиев и др. Официалните лица отдадоха почит на загиналите за свободата на България с едноминутно мълчание.

04.03.2025_10:03 | Източник: Българска патриаршия 03.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

На 4 март почитаме преподобния Герасим, християнски подвижник от пети век. Бил родом от област Ликия в Югозападна Мала Азия. Произхождал от заможно семейство, но в стремежа си да води духовен живот той раздал на бедните своето имущество и отишъл да се подвизава в прочулата се със своите отшелници пустиня Тиваида в Горен Египет. Там попаднал под влиянието на еретици монофизити (които признавали у Богочовека Христос само божествена природа) и дори станал защитник на учението им.

След време обаче му се отдала възможност да отиде на поклонение в Йерусалим. Там, в Палестина, Герасим се запознал с известния подвижник Евтимий Велики. Преподобният с мъдрите си поучения успял да върне Герасим в православната вяра и той решил да остане като отшелник в пустинно място край долното течение на река Йордан, недалече от обителта на свети Евтимий. Строгият подвижнически живот на Герасим скоро привлякъл и други монаси, които пожелали да го имат за свой духовен наставник. Така постепенно се образувал манастир, на който преподобният Герасим станал игумен.

Той установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършена безкористност и строго въздържание. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и се хранели съвсем оскъдно. В събота всички се събирали в храма на манастира за света литургия, за да вземат причастие, след това обядвали на обща трапеза.

В нeделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета, за да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. През Великия пост преподобният се оттеглял в пустинята Рува, за да се отдаде на духовен живот. Станал образец на монашески живот през всички векове. Свети Герасим починал в дълбока старост в 475 г. Обителта му съществува и днес.

04.03.2025_08:17 | Източник: БТА 04.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 2 март – Неделя Сиропустна, митрополитският храм „Света вмчца Марина” в Пловдив се изпълни с духовници и миряни, дошли да участват в последованието на специалната вечерня, която съдържа велик прокимен и проникновената молитва на св. Ефрем Сириец, придружена от земни поклони.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави вечерното богослужение, което се отслужва през всички неделни вечери на Великия пост.

В съслужение с владиката бяха Викарните епископи Поликарп Белоградчишки и Висарион Смолянски, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, йеромонах Петър Еремеев – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, храмовото духовенство, свещеници от епархията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

За умилителното покайно настроение на множеството вярващи, изпълнили до краен предел храма, допринесе митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Много християни в този ден се събраха да попросят Божията закрила и помощ и да подготвят душите си за предстоящия подвиг на Великия пост. Всички те с едно сърце молиха Бога да благослови спасителните дни на поста да преминат благодатно и душеспасително.

На богослужбата присъстваха кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров със съпругата си г-жа Доника Димитрова, областният управител на Пловдивска област проф. Христина Янчева, архонтът Георги Гергов със съпругата си г-жа Вили Гергова, г-н Радомир Чолаков – началник на кабинета на митрополита, г-н Микеле Санторели и г-н Вакрил Запрянов – ктитори на храмове, представители на местната и държавната власт, общественици.

По време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия Велик пост, време за покаяние.

В края на вечернята Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни с архипастирско слово и пръв поиска прошка от всички. След словото на владиката всички в храма пристъпиха един към друг, за да се опростят.

Снимки

03.03.2025_10:19 | Източник: Българска патриаршия 03.03.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

Встъпвайки в дните на светата Четиридесетница, множество православни християни и столично свещенство по стара църковна традиция се събраха в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, за да изпросят взаимна прошка.

Вечерното богослужение бе възглавено от Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на храма и йеродякон Вартоломей.

Песнопенията бяха изпълнени от Софийския свещенически хор с диригент ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.

„Христовите невинни страдания и смърт, завършили с победа над смъртта и врага на човешкото спасение, са кулминацията, пределната изява на Божията жертвена любов към падналото в греха човечество. Делото на нашето спасение обаче е не само Божие. То е дело богочовешко, за което човечеството се е подготвяло още от времето на праотците и в което е участвало в лицето на Всесветата Божия Майка и всички праведници от дните на Стария Завет. Затова и съучастието ни в Христовия подвиг и Възкресение, е наше лично дело, което предполага и изисква нашето дълбоко осъзнаване и истинско съпреживяване на цялата домостроителна история на спасението.

От деня на Христовото Възкресение животът на човека представлява път към Всеобщото възкресение, за което всички ние сме призвани от нашия любящ Небесен Отец – осмисляне в дълбочина, подражание и вярно следване на пътя, който пръв от всички извървя Богочовекът Иисус Христос.

Този път е път на любовта и прошката, на милостта и светостта. Неговото начало е любовта към Бога и ближния. Негова предпоставка са дълбокото покаяние и прошката – … и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си (Мат. 6:12). Той минава през богоподражателното състрадание и човеколюбиво милосърдие – … бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лука 6:36), и усвояването в съвършенство на християнските добродетели, за да намери връхната си точка в светостта и царството Божие: … сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен (Рим. 6:22).

Този именно благословен от Бога наш път, който според силите си следваме през целия си живот, светата Църква ни припомня и особено настойчиво ни насочва към него всяка година в дните на светата Велика четиридесетница. Започвайки с взаимното всеопрощение, преминавайки през Тържеството на нашата спасителна православна вяра, висотите на богословското и аскетическото учение на свети Григорий Палама, Тайнството на Кръста Христов, Лествицата на добродетелите на свети Йоан Синайски и подвига на преподобната Мария Египетска, нашето пътуване през Великия пост ни води до Влизането на Господа в Йерусалим и Неговите спасителни за нас Страдания и кръстна смърт“, каза в своето послание патриарх Даниил и сам поиска прошка от всички, след което бе извършен чинът на взаимното опрощение.

В утрешния ден архиерейските великопостни богослужения в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ започват от 16:00 ч. с Велико повечерие и Покаен канон на св. Андрей Критски – I част, предстоявани от Негово Светейшество патриарх Даниил.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

03.03.2025_10:14 | Източник: Българска патриаршия 02.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Православната църква у нас чества 3 март, започва Великият пост, почитаме и паметта на мъчениците Евтропий, Клеоник и Василиск.

Днес е Националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете, освен богослуженията за деня, се отслужва помен за всички, които са отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се извършва и молебен за мир, здраве и спасение на целия ни народ.

Днес е и първият ден от Великия пост, наричан от народа „чист понеделник“. На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът, а всичко това е символ на чистотата, душевна и телесна, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост в очакване на Христовото възкресение.

Вечерта днес, както и в следващите дни – вторник, сряда и четвъртък на първата седмица, се чете по една четвърт от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. Това е най-дългата религиозна ода в православното богослужние. Тя се изпълнява цялостно само вечерта в сряда на петата седмица от поста. Съдържанието е покайно и кара читателя или слушателя да се замисли за своята греховност и да се обърне към Иисус Христос за прошка на греховете си.

По църковния календар днес се почита и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск. Тримата били християни, войници в град Амасия, в малоазийската област Понт (днес в Северна Турция), и пострадали в началото на четвърти век. Те служили във войската заедно със свети Теодор Тирон (паметта му е на 17 февруари, но се почита и в първата събота на Великия пост), били и негови сподвижници в християнската вяра.

Скоро след мъченическата смърт на свети Теодор дошъл нов управител на областта – Асклепиодот, който продължил преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят разбрал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал с всички средства да ги отклони от вярата им в Иисус Христос. Обещавал им да ги освободи, да им даде много пари и високи постове, а когато видял, че те са непоколебими в отстояване на своите християнски убеждения, Асклепиодот преминал към заплахи с изтезания и дори със смърт. Защото неизпълнението на императорския указ за почитане на езическите божества се смятало за държавна измяна.

Управителят разчитал, че ако успее да ги отклони от вярата им, така ще се даде пример и на други християни да се върнат към езическата религия. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни успели да привлекат към вярата и други затворници. Затова управителят заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 г., а Василиск останал в затвора, където починал в 308 г.

03.03.2025_09:57 | Източник: БТА 03.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 2 март – Неделя Сиропустна, светата божествена Литургия в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ бе възглавена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с Техни Високопреосвещенства Кумано-Осоговския митрополит Григорий и митрополит Йосиф (Православна църква на Р. Северна Македония), Техни ПреосвещенстваМелнишкия епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, столично свещенство, архиерейските наместници на Софийска епархия, заедно с протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.

Негово Светейшество произнесе слово за празника, в което сподели:

„Днес, Сирна нeделя, сме в преддверието на Великия и свят пост – едно време от годината, което е важно в нашия живот; време, което ни напомня за основните истини в живота ни, кои сме и накъде вървим, към какво се стремим, какво искаме да постигнем.

Днес възпоменаваме едно събитие, което измени хода на човешката история – Грехопадението на нашите прародители, и отправяме взор към събитието, което поправи тази грешка – Възкресението на Господ Иисус Христос. Спомняме си за първия Адам и отправяме взор към втория Адам: първият – земен човек от плът; вторият – небесен. Всички ние се намираме в това състояние, предадено ни от нашите прародители, в което те попаднаха, след като имаха всички благословения в рая – най-вече райското общуване, единението с Бога.

От това отпаднаха поради непослушание или поради престъпване на една от заповедите, които Господ беше дал в рая – за поста: „Не вкусвайте от дървото за опознаване на добро и зло, защото в който ден ядете от него, без другo ще умрете“ (вж. Бит. 2:17).

Светите отци казват, че тази първа заповед за поста е била, за да утвърди нашите прародители в любовта, в Божията любов, за да претърпят изкушенията. Няма да умрете, им казва дяволът, ще бъдете като богове (Бит. 3:4-5). Те възприеха този лукав помисъл, съблазниха се, отстъпиха от вярата, не опазиха доверието и думите, които им беше казал Господ, и какво объркване настана в душите им – страх; прекъсна връзката с Бога. Когато Господ ги търсеше и ги зовеше: „Адаме, къде си?“ (вж. Бит. 3:9), те се скриха, защото вече се страхуваха от този глас, от който преди това се радваха и който толкова обичаха. Започнаха да се оправдават, да прехвърлят един-другиму вината и накрая осъдиха Бога: …жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох (Бит. 3:12), с една дума – Ти си виновен. Ето какво поражение веднага нанесе грехът в човека.

В това самооправдаване, в това недоверие и колебание, в това съмнение и изневяра на Бога пребъдваме всички човеци до ден днешен, носейки образа на първия Адам. Но идва Великият пост и светата Православна църква ни призовава към покаяние“.

За възвръщането на богосиновството у човека, чрез Пътя, Който е Сам Христос, патриарх Даниил сподели:

„Ние сме в това състояние, но Господ промисли за нас. Той стана Човек и възстанови човека в неговото богосиновно достойнство, пострада за нас, бе погребан, възкръсна и победи смъртта, като ни призова да вървим по пътя, който Той ни показа. Какъв е този път – тесен и трънлив, но който води към царството Божие (вж. Мат. 7:14). Това е път на понасяне на хули, изневяра от човеците, пост, молитва, дълготърпение, милосърдие, страдания за човешкия род, послушност към Бог Отец докрай, до смърт кръстна – такова себеотрицание и доверие на Бога, желание да бъдем с Него, е нужно и на нас.

Това е пътят, който води към Възкресение. Това е пътят, чрез който се изобразява Небесният Адам – Господ Иисус Христос – в нашите души и тела. Ние сме призовани от състоянието, унаследено от нашите прародители, от първият Адам, да се преобразяваме по образа на втория, Небесния Адам. Без пост и молитва, без въздържание от зли дела, без стремеж да вършим добро, без борба с греховните наклонности, които всички изпитваме, не можем да се съединим с Бога.

Чрез страстите дяволът се опитва да ни отклони от Пътя, все за да приличаме на първия Адам, да сме в непослушание, в раздори, в недоверие спрямо Бога. Но това, че целият свят почти живее по този начин, не означава, че няма Небесен Отец, не означава, че няма друг Адам, Който възкръсна от мъртвите, Който ни е призовал, и не означава, че не е възможно да се преобразяваме и да получим този велик мир, велика радост и благост, които изобилно вторият Адам излива над всички човеци“.

„Имайки пред себе си всичко това, нека се доверим на Божията сила, не на своите слаби възможности, защото мнозина човеци казват: „колко е забързано ежедневието, колко тревоги имаме, не можем да постим!“. Това не е вярно! Господ ни казва в светото Евангелие: …кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят (Мат. 6:16). Мнозина възприемат поста като някакво страдание. Да, то е страдание, защото страда страстта, своеволието, което е свикнало винаги да му се угажда. Но, ако ние не го въздържим и не му противодействаме, това води към погибел. Първоначално постенето може да изглежда неприятно, но като претърпим, плодът му е сладък.

Това е предстоящото време на поста – въздържание от блажна храна, внимание в молитвата, сърдечно разположение към Бога. Постим, за да укрепнем в любовта към Бога, в милосърдието към човеците. Тогава ще видим, че в края на поста, когато празнуваме Празника на празниците – Светлото Христово Възкресение, изпитваме пасхална радост в сърцето, радостта ще грее, ще изпълва и душите, и сърцата ни. Тогава ще вкусим, че е истински новият Адам, Небесният Адам, Който ни е казал: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28); тогава ще получим този мир, когато Му подражаваме в кротостта, смирението: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (вж. Мат. 11:29). Този покой да търсим – който идва от помирението ни с Бога, от покаянието ни за греховете, от помирението и прошката с човеците, с които живеем. Тогава състоянието ни ще се преобразява от падналото греховно към постепенно обожаващото се с Божията благодат човешко състояние“, сподели още патриарх Даниил.

По повод личния празник на Българския патриарх Даниил – неговия рожден ден, бяха отправени поздравителни адреси. От името на служителите в Софийската света митрополия и епархийските съветници, епископ Исаак се обърна към Негово Светейшество със слово:

„Осъзнаваме каква е тежестта на Вашето служение и Ви благодарим. Благодарим Ви за полаганите грижи за благото на светата ни Православна църква и богоспасяемия български народ; за всеотдайните и неуморни трудове, които полагате за добруването на Вашите чеда, клир и народ в богодаруваната Ви Софийска епархия; за подкрепата, доверието, разбирането, наставническите слова, вниманието към всички нас и благодарното отношение към служещите в Софийска света митрополия.

Наш дълг е да изразим благодарността си и от своя страна да Ви подкрепим молитвено в нелекия кръст, който носите за благото на светата ни Църква и за полза на родината и благоверния ни народ… Молитвено желаем на Ваше Светейшество всеблагият Господ Иисус Христос да преумножава годините Ви, да ги изпълва със сили, душевно и телесно здраве, търпение, радости, вдъхновение и отеческа мъдрост, за да ни водите и занапред всички нас по пътя на светата православна вяра, единството, мира и спасението на душите ни“.

Кумано-Осоговският митрополит Григорий се обърна към патриарх Даниил с думите:

„Ние, хората, се раждаме във времето и след като се родим, времето започва да тече и да се променя, носейки със себе си предизвикателства, изкушения и възможности. Времето също ни предлага отговори на всички предизвикателства, предлага ни решения на всички изкушения и създава климат за реализиране на всички възможности… Днес, когато празнувате 53 години от Вашето рождение, за първи път отбелязвате този ден като патриарх Български – служение, което Бог Ви повери, да бъдете на кормилото на Неговата поместна Българска православна църква.

С голяма любов в Христа и уважение към повереното Ви служение в Църквата Христова, Ви честитим рождения ден и Ви пожелаваме много години плодотворен труд на нивата Господня, за слава на Божието свято име. Нека нашият Господ Иисус Христос да ръководи всичките Ви дела за полза на Църквата и за доброто на поверения Ви народ Божий“.

Поздравления и скромни подаръци бяха поднесени също от ставрофорен иконом Нелуц Опря (от името на Румънския патриарх Даниил), както и от архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“.

В отговор патриарх Даниил каза:

„Благодаря за поздравленията на днешния ден. Действително, велик дар от Бога е животът на всеки един човек, но много по-важен миг е как ще завършим този живот. Затова празникът на светиите, рожденият ден, е тяхното отхождане от този свят, когато са показали кои са и какви са. Това е повод за празник. Бог да помага на всички ни“.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТСНЕТЕ ТУК

03.03.2025_00:43 | Източник: Българска патриаршия 02.03.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Денят на прошката преди началото на Великия пост е ден, в който искаме прошка от своите близки роднини, приятели и колеги, от онези, които са ни обидили и огорчили. По този повод на 2 март, Неделя Сиропустна, в навечерието на Великия пост в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски“ в Сливен, Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений отслужи архиерейска вечерня с чина на взаимното опрощение на духовници и народ.

В съслужение с владиката бяха ик. Йоан Петров – архиерейски наместник на Ямболска духовна околия, ик. Панайот Сотиров – епархийски духовен надзорник, ст. ик. Евгений Янакиев – председател на катедралния храм, свещеници от епархията, митрополитският дякон Владимир Рогачев и дякон Атанасий Костадинов.

Също така молитвено присъстваха свещеници от близките околии и множество християни. Православните християни се бяха събрали в този ден, за да попросят Божията закрила, помощ и прошка и да подготвят душите си за предстоящия подвиг на Великия пост.

По време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия Велик пост, който е време за покаяние.

Насред храма, след като митрополит Арсений замени цветната мантия с черна, произнесе за първи път тази година великопостната молитва на св. Ефрем Сирин: „Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие…”.

В края на вечернята владиката се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни със слово за смисъла на прошката и пръв поиска прошка от всички. След словото всички в храма пристъпиха един към друг, за да се опростят.

Снимки

03.03.2025_00:39 | Източник: Българска патриаршия 02.03.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото…“ (Стиховна стихира)

Всечестни отци,
Братя и сестри,

Стихирата, положена в църковното богослужение в първия ден от Великия пост, обобщава в синтезиран вид целия смисъл на времето на нашата подготовка за Празника на празниците – дивното и пресветло Христово Възкресение. С малко на брой, но богати на съдържание думи тя ни открива действителната същина на онова, което ни предстои, и чиято цел е пределното за възможностите ни в този живот очистване и преобразяване, издигането ни над всичко земно и преходно и съпреживяването на всичко, което нашият Господ Иисус Христос е сторил и претърпял за нас и нашето спасение. Истинският пост, настоява боговдъхновеният химнописец, представлява и изисква не само въздържанието ни от храна и питие, но също и „отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен“.

Христовите невинни страдания и смърт, завършили с победа над смъртта и врага на човешкото спасение, са кулминацията, пределната изява на Божията жертвена любов към падналото в греха човечество. Делото на нашето спасение обаче е не само Божие. То е дело богочовешко, за което човечеството се е подготвяло още от времето на праотците и в което е участвало в лицето на Всесветата Божия Майка и всички праведници от дните на Стария Завет. А затова и съучастието ни в Христовия подвиг и Възкресение, е и наше лично дело, което предполага и изисква нашето дълбоко осъзнаване и истинско съпреживяване на цялата домостроителна история на спасението. От деня на Христовото Възкресение животът на човека представлява път към Всеобщото възкресение, за което всички ние сме призвани от нашия любящ Небесен Отец – осмисляне в дълбочина, подражание и вярно следване на пътя, който пръв от всички извървя Богочовекът Иисус Христос.

Този път е път на любовта и прошката, на милостта и светостта. Неговото начало е любовта към Бога и ближния. Негова предпоставка са дълбокото покаяние и прошката – „… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Той минава през богоподражателното наше състрадание и човеколюбиво милосърдие – „… бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36), и усвояването в съвършенство на християнските добродетели, за да намери връхната си точка в светостта и Царството Божие: „… сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен“ (Рим. 6:22).

Този именно благословен от Бога наш път, който според силите си следваме през целия си живот, светата Църква ни припомня и особено настойчиво ни насочва към него всяка година в дните на светата Велика четиридесетница. Започвайки с взаимното всеопрощение, преминавайки през Тържеството на нашата спасителна православна вяра, висотите на богословското и аскетическото учение на свети Григорий Палама, Тайнството на Кръста Христов, Лествицата на добродетелите на свети Йоан Синайски и подвига на преподобната Мария Египетска, нашето пътуване през Великия пост ни води до Влизането на Господа в Йерусалим и Неговите спасителни за нас Страдания и кръстна смърт.

Постът е първата от всички заповеди, дадена ни от Бога. Всички ние сме призвани към посилен и богоугоден пост. Това се отнася за всички православни християни, а колко повече за нас, клириците, които трябва да бъдем за пример на останалите във всяко едно отношение.

Светите отци настояват, че постът е „богодаруван инструмент“ на спасението (свети Софроний Йерусалимски). „Защото той е инструмент, който води до целомъдрие онези, които го желаят“ (св. Диадох Фотикийски). В същото време постът е и чудодеен лек за нашите души. Свети Атанасий Велики ни поучава: „Виждаш ли какво прави постът? И болести изцерява, и телесни разстройства преодолява, и бесове изгонва, и лоши помисли пропъжда, и ума прави по-светъл, и сърцето – чисто, и тялото – осветено…“. Свети патриарх Фотий обобщава целия смисъл на поста в едно изречение: „Постът е лекарство, очистващо страстите.“ Нека, братя и сестри, не се отказваме от този лек, а да го приемем с радост и благодарение Богу.

Нека с покайно настроение, примиряване и опрощаване с нашите ближни, съсредоточаване в себе си, борба със злите помисли, молитва, присъствие на прекрасните и дълбоки по своето съдържание великопостни богослужения, участие в светите Тайнства Изповед и Причастие, да се приближим до Бога и да привлечем към себе си Божията освещаваща, умиротворяваща и спасяваща благодат. Нека това наше пътуване през светата Велика четиридесетница бъде достойно за високото ни призвание. Да извървим пътя до празния Господен гроб и пасхалната радост в мир със себе си, с Бога и с ближния, в милосърдие, благочестие и добър подвиг във вярата (срв. 2 Тим. 4:7-8), та в края на този път с чисти сърца и неизказана радост да се поздравим и с чудото на Христовото Възкресение.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Благодатни и спасителни пости!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български

03.03.2025_00:18 | Източник: Българска патриаршия 02.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия