Новини от православна България

Тази вечер е Сирни заговезни – последната нeделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), защото от утре започва Великият пост, завършващ в навечерието на Великден – Възкресение Христово. Но за вярващите хора нещата винаги имат две измерения – телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е дадено от Иисус Христос.

Както свети Йоан Предтеча, така и Спасителят Христос започват проповедите си с основния призив: покайте се, защото се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не случайно в гръцката дума за покаяние се съдържа идеята за „промяна на мисленето“. Как мога да стана друг, нов човек, без да променя мисленето си? Ако продължавам да мисля и да действам по досегашния си модел на мисъл и поведение, аз не съм истински християнин, не съм последовател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две мнения.

Телесната, физическата промяна може да настъпи с промяната на храните (да са постни), облеклото (да е скромно, а не предизвикателно), действията си (въздържание в семейния живот и в отношението към околните). А духовната промяна трябва да започне от възприемане на друга мисловна нагласа, която се нарича покаяние: да приема, че в поведението ми наистина има много пропуски и нередности, които трябва да се постарая да изправя. За това е нужно да поискам прошка от всички, с които общувам или които дори от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам прошка на всички, които смятам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго поведение. Това означава да си християнин, да живееш като християнин.

Затова днес се събират млади и стари, кумове и кумци, приятели и близки, за да си кажат от сърце: „Прошка давам! Моля за прошка!“ или кратичкото „Простено, прости!“. И да се постараем тези думи да направим свой модел на действие в семейството и обществото.

Днес честваме и паметта на свещеномъченик Теодот, Киринийски епископ. Той бил родом от област Галатия в Мала Азия. В края на трети век отишъл на остров Кипър да проповядва вярата в Христос. Неговите думи и добродетелният му живот силно въздействали на езичниците на острова. Мнозина от тях повярвали и се покръстили в името на Господ Иисус.

Постепенно се събрала голяма християнска общност и в град Кириния на северния бряг на Кипър избрали Теодот за епископ. Той много години успешно ръководил църквата. Но източният император Лициний, който заедно с Константин Велики подписал Миланския едикт за свобода на християнството, после се отметнал и продължил да преследва християните.

Затова управителят на Кипър Савин заповядал да повикат Теодот на съд според старите изисквания. Епископът узнал за заповедта му, не дочакал пратените войници и сам се явил при Савин. Той се опитал да го убеди да се отрече от вярата си, но епископът бил непреклонен. Започнали да го изтезават, прилагали различни мъчения, които Теодот търпеливо понасял. След това го отвели окървавен в тъмницата.

Подир няколко дни управителят отново го повикал и се опитал да го убеди да се откаже от Христос. Епископът обаче продължавал спокойно да понася мъченията. Без да обръща внимание на собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и търпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите езичници, като видели неговата твърдост, проумели силата на истинския Бог.

Накрая управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата и го държал дълго там. Вярващи го посещавали в килията и той ги наставлявал да живеят достойно за званието християни. Скоро след това император Константин победил Лициний и заповядал да се прекрати гонението. Затворените в тъмници християни били освободени. Свети Теодот живял още две години като Киринийски епископ и се упокоил в мир в около 326 г.

02.03.2025_08:23 | Източник: БТА 02.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Всечестнѝ отци,

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Всяка раздяла с онези, които обичаме и които имат особено място в нашите сърца, неизбежно носи болка и скръб. Тъгуваме поради отшествието им от нас и нашия свят, и с времето все по-ясно осъзнаваме тяхната липса. В мислите и молитвите си разговаряме с тях, припомняме си техните думи и наставления, общуването с тях и любовта, с която са ни обгръщали приживе,и която, независимо от земната и временна раздяла с тях, ние продължаваме да чувстваме, защото истинската любов в Христа надмогва смъртта и продължава във вечността. Всичко това и още много можем да отнесем и към светлата личност на блаженопочиналия и приснопаметен наш отец Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Изповядваме и вярваме, че Нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38). Именно с тази вяра сме се събрали днес, за да се помолим заедно, с едно сърце и едни уста, за Българския патриарх Неофит. Познаваме и помним патриарх Неофит като човек на вярата, на пословичната кротост, на смиреното понасяне на изпитанията, трудностите и изкушенията. Учихме се и продължаваме да се учим от неговата благост, кротост и дълготърпение, от цялото благородство, одухотворение и мъдрост, които той излъчваше и които успяваше да предава и възпитава в умовете и сърцата на докосналите се до него. Дядо Неофит беше духовник с особен такт, духовна чувствителност, с удивителната способност да обединява човеците, да примирява враждуващите, да постига мира и съгласието. Ще го помним и почитаме винаги като всеотдайно любящ архипастир, верен наш наставник в Божията правда и в пътя на спасението и неуморен радетел за църковното ни единство. В служението си той неизменно се уповаваше на Пастиреначалника Христа Иисуса, като всячески се стараеше да подражава и на своите достойни предшественици – с чувство за високата отговорност, лежаща върху плещите му, и със стремеж към приемственост. С благородството на своя характер дядо Неофит проявяваше уважение, внимание и любов към всички човеци, без да наранява, пренебрегва или подценява никого. В тежките и често пъти непоносими страдания на болестта, с Божията благодатна помощ, той проявяваше забележително търпение, понасяйки безропотно всички скърби и болки.

Нека днес, само ден преди взаимното всеопрощение и влизането ни в благодатния период на Светия и велик пост, още веднъж да измолим от Всещедрия наш Бог Неговата прошка и Неговата велика милост и за Светейшия наш патриарх Неофит, като простим и ние всяко негово волно и неволно прегрешение, с което като човек може да е съгрешил, помнейки добре как и сам той винаги пръв прощаваше всичко на всекиго, защото такава е и Божията повеля към всички нас: „… прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6:37).

По молитвите и небесното застъпничество на Всесветата Божия майка, на дивния мъченик Неофит и всички отвека просияли в светост Свои угодници Човеколюбецът Бог да упокои приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Неофит и да го приеме в Своето Царство на светлината, мира и радостта, а нас да помилва!

Вечна и блажена да бъде паметта му!

† ДАНИИЛ, Патриарх Български

01.03.2025_13:16 | Източник: Българска патриаршия 01.03.2025 |
Автор: Българска патриаршия

На 28 февруари в Богословския факултет на СУ се състоя защитата на докторска дисертация на тема: „Злото пред Господа“ в книга Съдии Израилеви“ на Зоран Цветков Калев. Научен ръководител на докторанта е доц. д-р Ивайло Найденов. Председател на научното жури беше доц. д-р Екатерина Дамянова.

 

В началото на защитата Зоран Калев представи накратко своята концепция за развитието на темата. Той изясни, че „Злото пред Господа“ в книга Съдии е почитането на ханаански божества, но то засяга и осмислянето на важни концепции като избраничеството, покаянието и избавлението, развитието на съзнание за виновност у израилтяните.

 

Научният ръководител доц. Найденов отбеляза, че това е първият негов дисертант, достигнал до публична защита, вероятно заради високите изисквания, които поставя пред докторантите си. В тази връзка той подчерта качествата на Зоран Калев като изследовател и новаторския му и смел подход към темата и нейното разработване. Според Ивайло Найденов това е съчинение от нов тип, „представено атрактивно, смело, с лекота“. „Радвам се на успеха му“, каза в заключение научният ръководител.

Първият рецензент на дисертацията – проф. дбн Емил Трайчев – акцентира върху умението на докторанта да анализа, „важно качество за човек, който се занимава с научна работа“. В работата си той е предложил ясни тези, които след това защитава аргументирано, посочи в рецензията си проф. Трайчев.

Другият рецензент – доц. д-р Павлин Събев- също отбелязва качествата на Зоран Калев за научен анализ и определя дисертацията му като „приносно библеистично изследване“.

Положителна оценка за дисертационния труд на Зоран Калев дадоха в своите становища и проф. д-р Теодор Стойчев, доц. д-р Екатерина Дамянова и доц. д-р Галя Йорданова.

Научното жури гласува единодушно за присъждането на образователната и научна степен „Доктор“ по теология на Зоран Калев по професионално направление 2.4. Религия и теология. Научна специалност „Библеистика – Стар Завет“.

Зоран Калев е завършил бакалавърска и магистърска степен по теология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2019 г. Зачислен е за редовен докторант в катедра „Библеистика“ в Богословския факултет на 1.02.2020 г. с тема на дисертационен труд „ʻЗлото пред Господа“ в книга Съдии Израилеви“. От октомври 2020 г. с конкурс е назначен за асистент в същата катедра.

01.03.2025_12:02 | Източник: Двери на Православието 01.03.2025 |
Автор: Двери на Православието

01.03.2025 г. (събота), 09:00 ч. – Заупокойна света литургия с панихида по повод една година от кончината на блаженопочившия Български патриарх Неофит в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

02.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя Сиропустна в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

02.03.2025 г. (неделя), 17:00 ч. – Сиропустна вечерня и чин на взаимно опрощение в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

03.03.2025 г. (понеделник), 16:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски I част в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, отслужено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

04.03.2025 г. (вторник), 18:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски II част в храм „Св. София – Премъдрост Божия“ – архиерейско богослужение.

05.03.2025 г. (сряда), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

05.03.2025 г. (сряда), 18:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски III част в храм „Св. Седмочисленици“ – архиерейско богослужение.

06.03.2025 г. (четвъртък), 18:00 ч. – Велико повечерие с Покаен канон на св. Андрей Критски IV част в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (Петте кьошета) – архиерейско богослужение.

07.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Св. София – Премъдрост Божия“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

07.03.2025 г. (петък), ок. 11:00 ч. – Панихида в храм „Св. София – Премъдрост Божия“ по повод четиредесет дни от упокоението на схиархимандрит Амвросий, отслужена от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

07.03.2025 г. (петък), 18:00 ч. – Малко повечерие и Първа статия на Богородичния акатист в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

08.03.2025 г. (събота), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за Тодорова събота в митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

09.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя Православна в ПКСХП „Св. Александър Невски“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, с молебен и литийно шествие.

14.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, гр. Дупница, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

14.03.2025 г. (петък), 17:00 ч. – Малко повечерие и Втора статия на Богородичния акатист в храм „Покров Богородичен“, гр. Дупница, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

14.03.2025 г. (петък), 18:00 ч. – Малко повечерие и Втора статия на Богородичния акатист в храм „Покров Богородичен“, гр. София – архиерейско богослужение.

16.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя на св. Григорий Палама в храм „Св. Троица“, кв. Слатина, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

21.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Успение Богородично“, гр. Ихтиман, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

21.03.2025 г. (петък), 17:00 ч. – Малко повечерие и Трета статия на Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“, гр. Долна баня, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

21.03.2025 г. (петък), 18:00 ч. – Малко повечерие и Трета статия на Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“, гр. София, пл. „Ручей“ – архиерейско богослужение.

23.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя Кръстопоклонна в храм „Въздвижение на Честния Кръст“, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

25.03.2025 г. (вторник), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Благовещение в храм „Св. Благовещение“, ж.к. Дружба 2, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

28.03.2025 г. (петък), 09:00 ч. – Преждеосвещена света литургия в храм „Свети Димитър“, гр. Кюстендил, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

28.03.2025 г. (петък), 17:00 ч. – Малко повечерие и Четвърта статия на Богородичния акатист в храм „Успение Богородично“, гр. Кюстендил, отслужени от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

30.03.2025 г. (неделя), 09:00 ч. – Патриаршеска света литургия за празника Неделя на св. Йоан Лествичник в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Дървеница, предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.

01.03.2025_11:48 | Източник: Софийска митрополия 28.02.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На младини тя прекарвала живота си в грях и разврат, с красотата си съблазнявала много мъже да съгрешават с нея и натрупала много пари. Но Божията милост не я изоставила и неочаквано в душата на Евдокия станала чудна промяна.

След тежко боледуване тя напуснала града и греха му, и се върнала там година по-късно напълно променена. Искала да остане неизвестна и затова се заселила в покрайнините на града. Там тя срещнала един стар и праведен християнин на име Герман, който я запознал със спасителната вяра в Христос. Той живял и проповядвал няколко десетилетия преди това на стотина километра южно от Илиопол. Като послушала наставленията на Герман, Евдокия се разкаяла за предишния си греховен живот и се покръстила.

Оттогава животът й коренно се променил, тя дарила цялото си богатство за благотворителната дейност на местната църква и живяла праведно, както подобава на християнка. Но император Траян започнал гонение срещу християните, на което станала жертва и Евдокия. Тя била заловена и съдена заедно с други християни. Понеже не склонила да се отрече от вярата си, Евдокия била обезглавена в 107 г.

Света Антонина живяла по времето на император Галерий в град Никея (сега Изник в Турция). Тя била една от дейните християнки на града и при започналото гонение от римската власт била сред първите заловени. Съдили я за неподчинение на заповедта за почитане на езическите богове, както и на обожествяваната личност на императора. Антонина решително отказала да изпълни заповедта и затова била подложена на жестоки изтезания. С Божията подкрепа тя устояла на мъченията, но накрая била завързана в чувал и удавена в езерото край града в 305 г.

01.03.2025_11:37 | Източник: БТА 01.03.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националният църковен историко-археологически музей при Светия Синод представят книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ – 11 март 2025 г., 18 ч., зала „Проф. Марин Дринов“, Българска академия на науките, ул. 15 ноември № 1.

Книгата е резултат от тригодишна научноизследователска работата на голям екип специалисти и е осъществена с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката. С изданието, посветено на 100-годишнината на Музея, се обнародва за първи път най-голямата колекция от иконописни произведения в България, представена почти изцяло в масивния том с над 700 фотографии и придружаващи ги научни статии.

За изданието

„Икони от Националния църковен историко-археологически музей“ (ISBN 978-619-7619-35-5) е с обем 548 с. и 733 ил., с автори Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев.

Националният църковен историко-археологически музей притежава най-голямата колекция от произведения на християнското изкуство в България. Сред тях са и иконите от Иконографския отдел на музея. Става въпрос за значителен по своите мащаби и разнообразие фонд, с хронологични граници от края на XIII до края на ХХ в. Голяма част от тази колекция е съставена от иконописни произведения, които не са били експонирани, проучвани и публикувани. Във фонда са и едни от най-значимите образци на средновековното и възрожденското ни изкуство.

В изданието са включени 600 иконописни произведения, като голяма част от тях се публикуват за първи път. Те са представени в три големи раздела, включващи иконите от края на XIII до края на XVII в., тези от XVIII в. и икони от края на XVIII до края на XIX в. Оформени са и допълнителни тематични групи, представящи двустранните икони, руските икони и триптисите.

Структурата на изданието е изцяло съобразена с характера на колекцията и отделните произведения, като същевременно отговаря на съвременните научни изисквания за анализ и публикуване на икони. Изготвените статии и анотации съдържат не само информация, свързана със спецификата на всеки обект, но и данни за неговия произход, постъпването му в музея, допълнителни сведения за предходни реставрационни намеси, участия в изложби, библиография и др.

Направени са нови атрибуции, идентифицирани са нови зографи, непознати досега на науката, и са коригирани неточности, свързани с творчеството на някои популярни майстори. Към това е прибавен и епиграфски анализ на запазените надписи от всички икони, който позволи да бъдат възстановени важни сведения, свързани с тяхното датиране, произход и дарители.

В изданието е използван иновативен подход, специално за Възрожденския раздел, като иконите от него са представени не само в хронологична последователност, но са подредени по поколенията зографи и тяхната родова обвързаност. Този подход е свързан със спецификата на музейната колекция, която съдържа икони от всички краища на страната, а и извън нея и на практика се явява представителна извадка за иконописната продукция в българските земи под османска власт от края на XVIII и XIX в.

В допълнение, книгата съдържа и встъпителна студия, която проследява историята на Националния църковен историко-археологически музей от неговото основаване през 1923 г. до 1960 г. Акцентът е поставен върху дейността на протойерей Иван Гошев, основател и дългогодишен директор на музея. Изследването на процеса на формирането на колекцията в началните години от съществуването на музея също се прави за първи път в научната литература.

28.02.2025_23:27 | Източник: Българска патриаршия 28.02.2025 |
Автор: Българска патриаршия

На 27 февруари, в чест на навършването на 9 години от канонизацията (26 февруари 2016 г.) и на 75 години от успението на светителя архиепископ Богучарски Серафим (Соболев) Чудотворец, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи божествена света Литургия в руския храм-подворие „Свети Николай Чудотворец“ в София.

В съслужение бяха Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, протойерей Владимир Тишчук – председател на руския храм-подворие „Свети Николай Мирликийски“, протойерей Алексий Максименюк, протойерей Димитър Тухчиев и йерей Серафим Желев от храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодяконите Иван Петков, Деян Коруноски и дякон Александър Морозов.

Сред официалните присъстващи лица бяха Н. Пр. Елеонора Митрофанова – посланик на Руската федерация в България, г-н Борис Громов – директор на Московския културно-делови център и други.

Песнопенията бяха изпълнени от храмовия хор.

В края на богослужението бе отправена съборна молитва към свети Серафим (Софийски).

Негово Светейшество произнесе слово, посветено на духовното наследство на свети Серафим Соболев – неговото молитвено застъпничество и пример за истинско богословие, което произтича от автентичния му православен аскетичен духовен подвиг:

„Радват се на днешния ден сърцата и душите ни за празника на св. Серафим Софийски, както са се радвали и утешавали сърцата на неговите духовни чеда през 30-те години, когато той служи тук, в град София, а и след това – вече 75 години след неговото отхождане от този свят. Не е преставала духовната подкрепа, духовната утеха и радостта от това, че имаме възможността да идваме тук, да се покланяме на неговия гроб и да получаваме благословение и освещение по неговите свети молитви.

Знаем от обстоятелствата в неговия живот, че Бог така е промислил, като насочил пътя му и определил той да дойде тук и послужи в едно нелесно време, когато Българската православна църква е била отделена от църковно общение с останалите Православни църкви, но като пастир винаги е събирал духовните си чеда, помирявал е и е водил към единство своето паство.

Проявява се като изключителен богослов за своето време. Неговата православна архиерейска съвест не остава безразлична, когато възниквали опасности за чистотата на православната вяра. Всичко това в него е продиктувано от автентичния му православен духовен опит. В проповедите му се вижда високо богословие, висока образованост, бил е преподавател и ректор на православни семинарии. Но той винаги проявява и изразява истините на вярата и правилата на духовния живот с простички, разбираеми думи, близки до умовете и сърцата на всички богомолци. Неговото богословие извира от практическия опит. Затова са толкова силни думите му против Софийната ерес и против икуменическото движение, защото в тях виждал опасността от загубата на духа, на благодатта у човеците, които тръгват по тези пътища“.

За обогатяването на човешката душа с Божията благодат, пример за което свети Серафим полага със собствения си духовен опит, патриарх Даниил сподели:

„През 90-те години, когато още нямаше много преводна православна литература, голяма утеха и утвърждение за вярващите бяха неговите проповеди, особено за Богоявление, където свети Серафим доказва, че благодатта на Светия Дух, Който слиза над Господ Иисус Христос във водите на река Йордан, е същата, която ние получаваме в светия купел при светото кръщение. И за нея светителят ревностно се старае да разяснява и да учи своите чеда – как да я опазват, как тя се разкрива и проявява, как да се обогатяват с нея, как да възрастват в опитното познаване на Бога чрез действието ѝ в сърцето. Като цитира многобройни свети Отци, свети Серафим казва:„Ако я няма живата връзка с Бога, ако не се стремим да опазваме и придобиваме дара, който сме получили, да се обогатяваме с него, то всичко, каквото правим, е напразно, и ние не сме познали Бога“.

Действително, ако нашата православна вяра не ни води при Бога, ако не води до промяна вътре в нас, ако не води до живо общуване с Бога, то във всичко друго сме повярвали, но не в Оня Бог, Който стана човек, Който е казал Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20) и Който ни е дарувал великия дар на Божията благодат“.

„Велика утеха, извор на благодат, духовен оазис е за нас свети Серафим. Благословени сме, че в столицата ни, в нашето време, просия такъв светец. Той е близък нам и по време, и по душевност, и по опит, защото животът му е бил пред очите на човеци – неговите съвременници, някои от които са живи и днес. Водейки един обикновен живот, външно „неотличаващ се“ в шумотевицата на столичния град, в същото време той живее в голямо благочестие и чистота, в отдаденост на молитвата, поста и милосърдието, на любовта към неговите духовни чеда, с които създава здрави връзки на любов, която продължава и до наше време“, каза още патриарх Даниил.

Председателят на руското подворие протойерей Владимир Тишчук се обърна към Негово Светейшество с думите:

„Радостни сме, че тази година намерихте възможност да възглавите богослужението в този свят ден и с Вашата молитва да укрепите всички нас преди настъпващия период на Великия пост. Бих искал да Ви благодаря от името на всички енориаши, които чакаха този празник и Вашето посещение. В памет за този ден от името на всички нас желая да ви подаря образа на Пресвета Богородица Седмострелна, защото именно пред тази икона енориашите на този храм се молеха преди Събора, който избра Българския патриарх. Нека този образ Ви напомня, че тук, в този храм, хората винаги се молят за Вашето служение. Господ, по молитвите на Пресвета Богородица и свети Серафим, да Ви укрепява в патриаршеското Ви служение за много и благословени години“.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Руски храм-подворие „Свети Николай Чудотворец“, София

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

28.02.2025_23:07 | Източник: Българска патриаршия 28.02.2025 |
Автор: Софийска митрополия

На 26 февруари Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан се срещна с проф. Христо Христов – кмет на Община Шумен. Срещата се проведе в сградата на общината.

Архиереят беше придружен от ставрофорен иконом Димитър Стойков – архиерейски наместник на Шуменска духовна околия. В разговорa участва и доц. д-р Виктория Ковчазова – заместник-кмет „Образование и култура“.

Срещата премина в добър диалогичен тон. Сред основните теми на разговора бяха предстоящите чествания по повод 1160 години от покръстването на България, както и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност, които ще бъдат тържествено отбелязани в началото на май.

Бяха обсъдени още предизвикателствата, с които се сблъсква многолюдният град, сред които нуждата от изграждане на нов православен храм в шуменския квартал „Добруджа“, който да обгрижва духовните нужди на християните. Точното място за градежа и името му ще бъдат уточнени допълнително.

Домакините споделиха и за планувани инициативи, с които ще бъде отбелязан Денят на Шумен – 11 май, когато светата Църква почита паметта на светите равноапостолни братя Методий и Кирил.

В края на срещата бяха разменени паметни подаръци.

28.02.2025_07:40 | Източник: Българска патриаршия 26.02.2025 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

На 26 февруари светата Православна църква чества паметта на св. Серафим Софийски Чудотворец. По случай празника Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений възглави архиерейска света Литургия в новообновения храм „Св. Александър Невски“ в Бакаджишкия манастир „Възнесение Господне“ край с. Чарган, където от 1921 до 1936 г. е служил, проповядвал и писал своите богословски трудове свети Серафим Соболев.

Обновлението на манастирския храм и духовната връзка на свети Серафим с манастира, заради която се установи втори храмов празник на светата обител с богослужбената прослава на Софийския чудотворец – това историческо за Сливенската епархия събитие стана повод, заради който бе дошъл и Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, придружен от своя втори викарий – Смолянският епископ Висарион, за да съслужат в светата божествена Литугия. С тях съслужиха също и архимандрит Димитрий – протосингел при Сливенска митрополия и архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, архимандрит Максим – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ст. ик. Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ик. Йоан Петров – архиерейски наместник на Ямболска духовна околия, ст. ик. Павел Гърбов – епархийски съветник, ст. ик. Евгени Янакиев – председател на катедралния храм „Св. Димитрий Солунски“ в Сливен, ик. Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ик. Панайот Сотиров – епархийски духовен надзорник, ст. ик. Василий Кашоров – клирик на Пловдивска епархия, ик. Стелиян Кунев от Бургас, прот. Ромил Георгиев от гр. Айтос, пловдивският митрополитски протодякон Илиян Александров и дякон Владимир Рогачев.

Литургичните песнопения изпълни пловдивският митрополитски хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

От ранни зори благочестиви християни се събраха в светата обител, където владика Серафим се е подвизавал в молитва, извършвал е богослужения, ръкоположения в свещен сан на монаси от светата обител, както за това ни свидетелстват архивни документи на манастира и Историческия музей в Ямбол. Според тези документи владика Серафим е ръкоположил йеромонах Кирил през ноември 1925 г.

В светата обител е пребивавала за няколко дни през август чудотворната икона на Руската православна задгранична църква Света Богородица Курско-Коренна, която е била донесена от Курския митрополит Теофан през 1935 г.

Сред официалните гости на празника бяха областният управител на Ямболска област г-н Николай Костадинов, областният управител на Сливенска област г-н Чавдар Божурски, кметът на Община Сливен г-н Стефан Радев, кметът на Община Ямбол г-н Валентин Ревански, кметът на Община Тунджа г-н Станчо Ставрев, председателят на ОбС Тунджа г-н Атанас Христов, кметът на с. Чарган г-н Стоимен Петров, зам.-кметове, кметове на близки села, представители на местната и общинската власт.

По време на причастния канон митрополит Арсений се обърна с вдъхновено слово за подвига и живота на св. Серафим във времето, когато се е подвизавал в светата обител, изтъквайки няколко важни моменти от живота му. Разказа за историческото и духовно значение на светата обител след Освобождението и за приноса на светия владика за опазването на чистотата на светата вяра от еретически учения. Владика Серафим е оглавявал руските енории в страната, както и Руския Спасо-Александроневски мъжки манастир край Ямбол, построен през 1879 г. от белия генерал Скобелев, както е описано в историческите сведения.

В жилищния манастирски корпус е запазена килията на св. Серафим, в която е отсядал при посещението си в светата обител. Тя може да се види от всеки посетител на манастира.

С благословението на Сливенския митрополит Арсений се сформира братство. В момента има послушници, които ще се грижат за светата обител, която три години беше затворена.

Чрез това съборно богослужение (св. Литургия, която се отслужва по указание в Богослужебния устав – Типик на Св. Синод на БПЦ – БП през Сирната седмица, вж. стр. 421) на архиереи и свещеници, в присъствието на множеството народ и представители на местната, общинска и държавна власт, се поставя началото на нова традиция, в която да се чества паметта на св. Серафим Софийски и отбелязва с духовно тържество неговата памет в тази обител, осветена от молитвите на благодатния чудотворец и бърз помощник за всички нас.

Снимки от светата Литургия

28.02.2025_07:33 | Източник: Българска патриаршия 26.02.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

Преподобният Василий живял през първата половина на осми век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий отстоявал истината без страх.

Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и с другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на 18-и век в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход.

Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

28.02.2025_07:17 | Източник: БТА 28.02.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев