Новини от православна България

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н Главен Мюфтия

Уважаеми представители от системата на образованието и научната общност,

Уважаеми представители на учителските синдикати,

Уважаеми участници и гости в настоящия форум,

Обични в Господа братя и сестри,

Христос воскресе! Воистину воскресе!

От времето на покръстването на българския народ при св. цар Борис през 865 г, от което епохално събитие тази година отбелязваме 1160 години, и особено след идването в страната на свето Кирило-Методиевите ученици през 886 г., общообразователната и духовната просвета в българското училище са неразривно свързани през цялото историческо развитие на народа ни до средата на миналия век, до установяването на атеистичния режим в България.

Смело може да кажем, че образователните институции в българската държава – в лицето на първите просветни и книжовни школи – Преславска и Охридска, са плод на държавническата политика на българските владетели за духовната просвета на българския народ и присъщата на Църквата просветна мисия, т.е. те са плод на общите усилия на държавната и църковната институции за благосъстоянието на българската държава и народ.

Само няколко десетилетия след основаването на тези школи успехите на тяхната дейност се определя от съвременните историци и езиковеди като Златен век на българската книжнина.

През този период просияват първите светци на българската святост – св. цар Борис, светите Седмочисленици, общобългарският покровител – св. Йоан Рилски, които имат съществена роля в по-нататъчния исторически път на народа ни, дори до днес. Рилският и Зографският манастири, основани през този период, са едни от най-значимите духовни, но и просветни средища от основаването си и до днес.

Преди разорението на Втората българска държава св. патриарх Евтимий е последният водач в защитата на Търново, а след поражението на столичния град той е духовният стожер и опора за народа в тези най-трудни дни и предстоящи години и векове на робство.

През последвалия период на петвековно османско владичество, когато българската държавност е заличена, ограмотяването, просветата и запазването на самосъзнанието на народа, особено до началото на 19 век, се поддържа и осъществява почти изцяло благодарение на дейността на служителите на Църквата – българските будни свещенослужители и монаси.

Духовници са първите дейци на Българското възраждане. Монахът св. Паисий Хилендарски повежда борбата срещу обезличаването на самосъзнанието на народа ни и попадането му под чуждо духовно робство. Първите разпространители на История славяноболгарская са духовници. Първата печатна книга на новобългарски език, т.н. Неделник – е съставена и издадена от св. Софроний епископ Врачански. Духовници и монаси са сред изтъкнатите просветни дейци през Възраждането.

Духовници са основната движеща сила в борбата за възстановяването на църковната независимост на Българската православна църква в лицето на Българската екзархия. Борбата за църковна независимост проправя пътя на народоосвободителното движение.

В периода след освобождението, до Междусъюзническата война Българската екзархия развива изключително активна просветна и училищна дейност сред българското население извън пределите на свободната българска държава. Духовници, включително от висшия клир на Българската екзархия, са сред организаторите и участници на освободителното движение в тези райони.

След Освобождението на България от османско робство екзарх Антим е първият председател на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция и започва изграждането на Третата българска държава.

В годините преди 1944 г. духовенството отново е основен будител срещу разпространяваната по това време безбожна идеология в българското общество, която като държавна идеология на войнстващ атеизъм в бившия Съветски Съюз е в основата на мащабен терор, взел милиони човешки жертви.

В същия този период, БПЦ е коректив на българската държава срещу Закона за защита на държавата и е основна движеща сила за спасяването на българските евреи, което е ярко свидетелство за нейната роля за опазване на обществената съвест и отстояването на достойни обществено-значими позиции.

През атеистичния период, въпреки репресиите спрямо Църквата и ограничаване на обществената ѝ дейност почти изключително в границите на църковните учреждения, Църквата бе единствената институция в Народната република, която отстоя правото на гражданите за свобода на мисълта. Църквите, манастирите, духовните семинарии и академия бяха единствените учреждения в България по онова време, където вярващите открито изповядваха своите убеждения, несъгласни с официалната идеология. Разбира се, всичко това за сметка на ограничено професионално развитие и реализация в тогавашното общество, но с опазена добра съвест. През този период Църквата запази високо академично ниво на преподаване в своята Духовна академия, както и високо духовно и общообразователно ниво в духовните семинарии.

В най-ново време, БПЦ преодоля страшен разкол, инспириран от политически сили, който създаваше предпоставки за разделение сред народа ни. Също така, становища на Св. Синод на БПЦ – БП по обществено значими теми имаха съществен принос при вземане на решения по съответните казуси от държавните институции. В последните десетилетия и към настоящия момент, БПЦ е институцията с най-високо обществено доверие в съвременното българско общество.

Тази кратка ретроспекция за ролята на БПЦ и нейните служители в живота на българската държава и общество в техния исторически път от покръстването до днес ни разкрива една закономерност: през всички епохи и превратности на времето Православната ни църква винаги е била надежден духовен ориентир и стожер за народа и държавата ни!

Като Богочовешка институция, Православната църква съществува преди основаването на Българската държава. Тя е съществувала и в периодите, когато българската държавност е била преустановявана. Самоуправляемата Българска православна църква в лицето на Плисковската, Преславската и Охридската архиепископии, Търновската патриаршия, Българската екзархия и съвременната Българска патриаршия има съществен принос във формирането и опазването не само на духовността, но и на народностното ни самосъзнание, в укрепването на държавността. В историята ни тя винаги се е проявявала като държавотворен и стабилизиращ обществото фактор.

Убедено твърдим, че в съвременното българско общество и държава няма друга институция, която повече от Православната църква цени човешката личност, в това число нейни неотнимаеми атрибути – свободата на волята, дарът на разума и словесността. Няма друга институция, която има за основна своя мисия опазването и възрастването на човека в тези дарове до утвърждаване на личността в доброто. Добродетелите: правдолюбие, ученолюбие, братолюбие, гостоприемство, милосърдие, родолюбие, смелост, самопожертвователна любов, които са традиционни български добродетели, всъщност са основни християнски добродетели. Няма друга институция, която през цялото време на своето съществуване неотклонно да е водила успешно човеците към усвояването и придобиването на тези най-ценни за човека духовни богатства.

Българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в неподправените знания и принципи на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата ни!

От името на Св. Синод и БПЦ – БП изказвам благодарност към правителството на Република България и конкретно към Министерство на образованието и науката и министър Вълчев за инициативата и решимостта за въвеждане на предмета с работно наименование „Добродетели и религия“ в задължителната програма на българското училище. Такова бе желанието и молбата на Св. Синод към всички правителства от началото на прехода до днес.

Наред с всичко казано по-горе, вярваме, че това е необходимо, защото:

• Огромното мнозинство от българското общество (над 70%) изповядва Източното православие като свое вероизповедание и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени и систематично подредени знания за своята религия.
• Източното православие е част от конституционната идентичност на Република България, определено е като традиционно вероизповедание.
• Православното богословие е част от системата на висшето университетско образование в страната (богословски факултети и катедри към най-големите и авторитетни висши учебни заведения). Следователно присъствието на науката богословие в достъпна и интересна за учениците форма в средното образование би било в пълно хармонично единство с академичното преподаване на тази наука, което е държавно признато, наред с всички останали науки.
• Православното богословие и произтичащият от него предмет „Православие“ освен познавателна, биха имали и важна ценностно-формираща роля, доколкото преподаваните в него знания са неразривно свързани с конкретни ценности, практическото усвояване на които води до формиране на конкретни добродетели. Някои от тези ценности са: любовта към всички човеци, грижата за човешкия живот, грижата за останалите хора, грижата за природата като Божие творение, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, животът в общност, свободата и зачитането на свободната воля, човешката личност и т.н.
• Предметът „Православие“ в средното училище би спомогнал за по-пълното, задълбочено и цялостно разбиране от страна на учениците на редица знания, преподавани в други предмети, за които преподавателите по тези предмети нямат съответната богословска компетентност: история (покръстването на България, ролята на Църквата за формирането на българския народ, за Българското възраждане, ролята на Църквата във Византия и в Западноевропейското средновековие и др.), български език и литература (християнските образи в множество произведения на българската литература от нейното зараждане до днес), физика и астрономия (идеята за креационизма в съвременната физика, креационизъм и „теория на всичко“), етика и право (толерантността като ценност, която се ражда в недрата на християнството), философия (понятието за личност, което се появява в християнски контекст) и пр., и пр.
• Предметът „Православие“ се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и положителните резултати са налице. В Гърция преподаването му не е спирало от Освобождението на страната (1821 г.) до днес, тоест вече 200 години. Без съмнение за всеки е високата религиозна и богословска просветеност и култура на гръцкото общество в сравнителен план.
• Целта на въвеждането на предмета „Православие“ не е индоктринирането, тоест формирането на религиозно съзнание, а преподаването на знания, които позволяват осъществяване на компетентен, просветен избор, и систематичното запознаване в достъпна и интересна форма с традицията, в която живеем вече повече от 1000 години, която беше прекъсната в периода на държавния атеизъм. Тоест този предмет ще съдейства допълнително за изграждането на младите хора като отговорни, свободни, грижовни граждани.

Убедени сме, че въвеждането на предмета „Православие“ като задължителен би било запълнило един дефицит, една празнота в цялостния общообразователен цикъл.

През изминалите години, през които предметът „Религия Православие“ се изучаваше като свободноизбираем или факултативен, с одобрена програма, учебно съдържание и учебници от МОН, се показаха много добри резултати в учебен, творчески и нравствен план от учениците, изучаващи този предмет. Вярвам, че участници в тази кръгла маса ще споделят личен опит в това отношение.

За съжаление, субективният фактор, както и финансови съображения препятстваха и препятстват представянето на този предмет на родителите, съответно избирането от родителите на предмета и формиране на групи за изучаване. Това на свой ред затормозява професионалното развитие и реализация на учителите по този предмет.

Всичко това препятства добрите практики и ползи от изучаването конкретно на предмета „Религия Православие“ да се приложат и усвояват в по-широк образователен мащаб. Вярваме, че с промяна на статута на предмета „Религия“ и включването му в задължителната програма тези дефекти ще се преодолеят и не след много време доказаните ползи ще бъдат видни за обществото ни!

Молитвено желая успех на кръглата маса и постигането на добри и полезни решения чрез общественото обсъждане на предлаганите промени!

Бог да благослови това общо народополезно дело! Воистину воскресе Христос!

25.04.2025_08:55 | Източник: Българска патриаршия 24.04.2025 |
Автор: Българска патриаршия

На 28-и април ще се проведе последната от настоящия сезон беседи в Обучителния център на Софийската света митрополия.

Тя ще бъде от цикъла „Свещеното Писание и съвремието“, като темата е: „Старата и новата Пасха – от свобода към спасение“. Водещият настоящия цикъл ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия, ще преподаде учението на Православната църква за Празника на празниците.

+++

Беседите в Обучителния център се провеждат всеки работен понеделник от 18:30 ч., като се редуват четири тематични цикъла:

– Православната просвета – с различни гости, свързани с християнското образование, творчество и култура;
– Светоотечески слова (на св. Игнатий Брячанинов) – с водещ Негово Високопреподобие архимандрит Йоан, протосингел на Софийската св. митрополия;
– Свещеното Писание и съвремието – с водещ ставрофорен иконом Михаил Колев, архиерейски наместник на Самоковска духовна околия;
– Християнското семейство – с водещ свещеник Сергей Павлов, предстоятел на столичния храм „Успение Богородично“, кв. „Орландовци“.

Организатор и модератор на беседите е Пламен Михайлов, главен редактор в Културно-информационния отдел на Софийската св. митрополия.

Обучителният център на Софийска митрополия се намира на ул. „Съборна“ № 11, вратата до входа на старинната църква „Св. Петка“, по стълбите на последния етаж вдясно.

Заповядайте!

Беседите в обучителния център се излъчват и на живо във Facebook-страницата на Софийската св. митрополия, а записи можете да чуете в сряда, петък и нeделя от 18:00 ч. в ефира на православно радио „Епархийски глас“, на адрес: https://mitropolia-sofia.org/radio/ . Архивните издания са достъпни също така в каналите на „Епархийски глас“ в Youtube и Spotify.

25.04.2025_08:50 | Източник: Българска патриаршия 24.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

На 23 април – Светла сряда, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света Литургия в храма „Успение Богородично“, с. Драгичево, в съслужение с Негово Преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската св. митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, протойерей Стоян Димитров – председател на църковното настоятелство при храма, свещеник Христо Пашов и свещеник Стоян Ковачев от Белово, заедно с протодякон Иван Петков.

Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци под ръководството на д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската св. митрополия.

На богослужението присъства и кметът на с. Драгичево г-н Виктор Викторов.

В края на светата Литургия Негово Светейшество произнесе слово за благодатния живот, който Господ Иисус Христос донесе чрез Своето Възкресение:

„Христос възкръсна и положи начало на нов живот, който още тук, на земята, дава възможност на човеците да се осъзнаваме, да вкусваме и да развиваме в себе си небесния вечен живот и да се подготвяме да го наследим в непреходното Христово царство.

В Първата вечер на Възкресението Господ се яви на единадесетте ученици, събрани в Йерусалимската горница и им каза: Мир вам (…) приемете Духа Светаго (Йоан 20:21-22). Апостолите възприеха този благодатен мир и радостта им не беше вече смесена с недоумение и неверие. В този момент се изпълниха думите на Господ, казани на Тайната вечеря: вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост; Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме (срв. Йоан 16:20,22). Каза им още: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:22-23). Тези думи ни показват от какво е дошъл да ни избави Господ – защото апостолите, до последния момент, дори и в деня на Неговото Възкресение очакваха, че Господ ще се възцари и ще настъпи политическото избавление на Израил от римското владичество.

Думите Му показват, че Той е дошъл да ни избави от робството на греха, да съкруши силата на дявола и да ни избави от смъртта, като ни даде благодатен живот и сили за обнова на нашето същество и единение с Него, за да се научим да живеем в мир и любов с Бога и да вкусваме от тези небесни блага, за които свети апостол Павел казва: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9).

Като православни християни свидетелстваме, че когато в Тайнството на изповедта ние искрено се каем за своите грехове и ги изповядаме пред свещеник, Христовата благодат дава на душата мир, какъвто никой и нищо на този свят не може да даде; дава ни радост от помирението с Бога, вдъхновение за благочестив, добродетелен живот. Това са начатъците на благодатния живот, който ние сме призвани да усвояваме чрез своето покаяние. И ако това е началото на усвояването на благодатните дарове на Светия Дух, то св. апостол Павел ни казва какви са плодовете на духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23). Когато вместо недоумения, страхове, несигурност, дрязги и осъждане, душата се изпълва с тези дарове, тогава, във възможната за нея пълнота, ще вкусва този нов благодатен живот, какъвто светът не познава.

Този нов живот има свои правила и принципи. Не може човек да живее без вяра, смирение и с небрежение към Христовите заповеди и да иска да вкусва този живот. Благодатта у светиите свидетелства, че когато се каем с вяра, нашето покаяние е дейно, и тогава принасяме плодовете му, усвоявайки Христовите добродетели“.

За усвояването на освещаващата Божия благодат, което е възможно чрез живота в Православната църква, патриарх Даниил сподели:

„Днес, в тези пасхални дни, счукваме яйца, поздравяваме се с „Христос Воскресе!“, радваме се на трапезите, но всъщност търсим ли да усвояваме този благодатен живот? Без истинско, нелицемерно покаяние, изповед, целомъдрен живот не е възможно да усвояваме вечния живот.

За човеците извън Православната църква той е непознат. В своето богословие католическата църква няма догматическо обяснение какво получаваме в светото Кръщение. Римокатолическото богословие казва, че получаваме някаква сътворена благодат, а не този нетленен живот, който само Бог го дарува.

Затова в католическата църква няма такива светии, както в Православната църква, дори в ХХ век; светии, които са се изпълнили с плодовете на Светия Дух – прозорливост, дарби на чудотворство, и най-вече – освещаването в човека, следващ Христовите заповеди, в стремежа да усвои благодатния живот. Извън Православната църква няма отговор за смисъла на християнския живот, какъвто дава св. Серафим Саровски – който е придобиването на благодатта на Светия Дух, устройваща Божието царство в нашите сърца. Това е плодът на Възкресението.

В днешно време, по статистика, най-бързо разпространяващото се сред християнските изповедания е православието.

Отстъпление е, когато човек разчита само на външни неща, напр. на дисциплина, както е в католическата църква; в протестантските деноминации човек разчита на себе си, на авторитета, който си мисли, че притежава… В отстъплението си те са възприели дори противоевангелски неща, за които и не подобава да се говори. Но хората се осъзнават, и в момента, в Съединените щати най-много са тези, които се присъединяват към Православната църква. Искрено вярващият човек вижда, че благодатният живот е реалност, че не е само на хартия свидетелството за Възкресението на Господа, не само в историята, а реалност, съществуваща до ден днешен“.

„Да се укрепяваме във вярата в този живот, даден ни за покаяние; да обикнем Бога и да се научим да живеем в мир и любов едни с други, укрепявани от Божията благодат.

Да живеем постоянно и тук с радостта на Христовото Възкресение  и да се трудим за своето спасение, за да наследим благодатния възкресенски живот в непреходното Христово Царство“, завърши словото си патриарх Даниил.

Протойерей Стоян Димитров изказа благодарност към Негово Светейшество за посещението и отслужването на светата Литургия, като му пожела крепки сили и Божия помощ в първосветителското му служение.

След богослужението бе извършено литийно шествие около храма с иконата на Пресвета Богородица Вратарница, след което бе извършен водосвет.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: храм „Успение Богородично“, с. Драгичево

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

25.04.2025_08:37 | Източник: Българска патриаршия 24.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

25.04.2025_08:23 | Източник: БТА 25.04.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 24 април в зала 6 на НДК ще се проведе дискусия, посветена на изучаването на добродетели и религии в българските училища. Тя се организира от Министерството на образованието и науката.

 

Форумът ще открие образователният министър Красимир Вълчев и в него ще се включат повече от 100 участници. Те ще представят различни гледни точки по темата. Очаква се да присъстват Българският патриарх Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, учители, родители и др. Сред поканените са и представители на университетите, гражданския сектор – неправителствени организации и др.

 

Дискусията ще се излъчва на живо в каналите на МОН във Фейсбук и YouTube.

24.04.2025_09:03 | Източник: Двери на Православието 23.04.2025 |
Автор: Двери на Православието

Дирекция Вероизповедания има нов изпълняващ длъжността директор, който е назначен след пенсионирането на предишния – Георги Кръстев.

 

Сега на поста е назначен Никола Петков, който през последните близо 20 години се занимава с църковна журналистика. Никола Петков е кандидатствал за този пост и през 2022 г. и е бил допуснат до конкурса. Тогава бяха класирани само двама кандидати – д-р Георги Кръстев и доц. д-р Павел Павлов.

 

Предстои да се проведе конкурс за редовен директор на дирекция Вероизповедания, но няма информация кога ще стане това. По закон позицията на изпълняващ длъжността не може да се заема повече от шест месеца. Не е ясно кога точно и защо Никола Петков е поставен на този пост. Той е завършил история и богословие.

24.04.2025_08:56 | Източник: Двери на Православието 23.04.2025 |
Автор: Двери на Православието

На 23 април – Светла сряда, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай се проведе представянето на новото цветно илюстровано издание на Светата митрополия – списание „Духовен път“.

Събитието, което се състоя в новата сграда на митрополията, бе открито от епархийския духовен надзорник архимандрит Максим. Той представи екипа и направи кратък обзор на съдържанието на първия брой, посветен на Пловдив.

Негово Високопреподобие каза, че изданието си поставя за цел да представи богатата история на Пловдивската катедра, основана от Христовия ученик – светия апостол Ерм, да покаже днешния богослужебен живот, а също и съвременните пастири, които достойно изпълняват своето служение и обгрижват своето паство. Съществено внимание е отделено и на информацията за църквите и параклисите, което ще обогати читателите със знания за светините, дълбоко почитани от пловдивчани.

Митрополит Николай се обърна към всички с всепобедния поздрав: „Христос воскресе!“. Архипастирят на Пловдивска епархия благослови начинанието и изтъкна, че първият брой е надминал очакванията му. Владиката определи сътрудниците в екипа на „Духовен път“ като „хора с изпълнени с вяра сърца, които в работата си отобразяват добродетелите на вярата, които са посветили себе си на служение на Бога и на ближните безкористно“.

Той благопожела списанието да стане една истинска реална платформа за разговор между хора, които знаят какво е значението на православието за този град и за тази епархия, и които искат да дадат своя принос в историята на Пловдивската епархийска църква.

Кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров пожела успех на екипа и заяви, че списание „Духовен път“ ще даде нови възможности за докосване до Бога и ще подпомогне развитието на духовния туризъм в града.

Ректорът на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“ отец Добромир Костов допълни, че новото издание се превръща в огромно поле за изява на преподавателите и студентите от Духовната академия, където те ще могат да публикуват своите изследователски и богословски трудове.

Журналистът г-н Георги Милков определи списанието като изключително професионално, впечатляващо като качество и типография, и с високото ниво на текстовете. Той допълни по отношение на темата на първия брой, че Пловдив е град за поклонение, град за обожание, град в който вяра, култура и дух са втъкани толкова много в тъканта на жителите. „Не можем да имаме друг път, ако нямаме духовен път“, заключи г-н Милков.

Главният редактор на „Духовен път“ архимандрит д-р Петър Еремеев благодари за високата оценка, дадена на екипа. Той допълни, че появата на списанието показва, че дейността на Пловдивската митрополия вече се намира на толкова високо ниво, че дори такива сложни проекти имат перспектива и условия за стабилно и прекрасно развитие.

На представянето присъстваха Преосвещените епископи Белоградчишки Поликарп и Смолянски Висарион – викарии на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов – ректор на ПДСиА „Свв. Кирил и Методий“, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник и духовници от Митрополията.

Официални гости на събитието бяха кметът на Пловдив Костадин Димитров, председателят на Общинския съвет г-н Атанас Узунов, зам.-кметовете г-н Иван Стоянов, г-н Пламен Панов и г-н Владимир Темелков, кметът на район „Централен“ г-н Георги Стаменов, председателят на Общинския съвет г-н Атанас Узунов, зам.-председателят на Общинския съвет г-жа Радослава Ташкова, директорът на Народната библиотека „Иван Вазов“ г-н Димитър Минев, арт директорът на Драматичния театър г-н Кръстю Кръстев, директорът на Държавен архив-Пловдив г-жа Наташа Костадинова, журналистът от „24 часа“ и БНТ г-н Георги Милков, доц. д-р Ивайло Шалафов – директор на Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, г-н Радомир Чолаков – началник на кабинета на митрополита, членовете на редколегията на списанието отец Мирослав Георгиев, доц. д-р Енчо Тилев, д-р Делян Тодев и д-р Ивайло Василев, преподаватели и студенти от Духовната академия, представители на пловдивските медии.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Снимки

24.04.2025_08:44 | Източник: Българска патриаршия 23.04.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

24.04.2025_08:16 | Източник: БТА 24.04.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 21 април Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил посети Роженския манастир „Рождество Богородично“, където отслужи Пасхална вечерня в съслужение с Негово Високопреподобие архимандрит Епифаний – игумен на светата обител и свещенство от Неврокопска епархия. Бoгослужението бе в навечерието на празника на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Вратарница“, която е копие на Иверската Света Богородица, датиращо от 1790 г., изографисано от монах Яков. В отличие от други копия на иконата, съдържа десет малки сцени, които показват чудното ѝ пристигане на Света Гора, Атон и нейните първи чудеса в Иверския манастир.

Молитвено участие взеха Техни Високопреосвещенства митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Неврокопският митрополит Серафим.

Песнопенията изпълни хор „Йеромонах Неофит Рилски“ с ръководител г-н Йоаннис Папахронис.

В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за празника на чудотворната икона на Божията Майка, споделяйки:

„Силата на Света Богородица се е проявявала в историята на Църквата винаги. Четем за дивните ѝ чудеса, и конкретно за чудото, когато нейната икона се явила край Иверския манастир в огнен стълб – което ни показва, че е угодно Богу да се изобразяват образите на Божия Син, на Пресвета Богородица, във време, когато православните християни са страдали за чистото изповедание и защита на светите икони, дори с цената на живота си.

Света Богородица е укрепила монасите на Света гора, а чрез тях и всички нас, показвайки, че Господ благоволи да се почитат Неговият образ, образът на Света Богородица и на светиите. Чрез тях – чрез чистото поклонение пред светите икони, които са образи на първообразите, ние получаваме голяма благодат, включително тук, в Роженската света обител, където случаите, когато чрез почитането на иконата ѝ с молитва, Света Богородица е изпълнила с благост и щедрост молбите на хиляди вярващи.

Затова винаги се радваме, когато имаме възможност, особено на нейните празници, да вкусим от благодатта, която тя дарува, да прославяме Бога и да изпросваме Неговата милост“.

Бoгослужението на 22 април в Роженската света обител ще бъде предстоявано от Негово Светейшество Българският патриарх Даниил и ще започне в 7:30 ч.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Светослав Костарев

23.04.2025_11:36 | Източник: Българска патриаршия 22.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

На 21 април Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави божествената Литургия в храма „Възкресение Христово“, кв. „Красна поляна“, в съслужение с архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Гоце Христов – председател на църковното настоятелство при храма, свещеник Арсений Каньов, иконом Васил Шопов, свещеник Йоан Стефанов от храмовото духовенство и протодякон Иван Петков.

Песнопенията на утренята бяха изпълнени от храмовите певци и част от служещото духовенство, а тези на светата Литургия – от храмовия хор.

В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за Христовото Възкресение, засвидетелствано в пророчествата на Стария Завет:

„Воистина Воскресе Христос! Тази истина вдъхновява поколения Христови ученици,свидетелстващи със своя живот, че действително смъртта е победена; че колкото и да се опитват някои да скриват и преиначават, да забраняват правдата Божия, тя винаги си проправя път и живее в сърцата и умовете на човеците. И как да не е така, когато истината за Христовото Възкресение е възвестена чрез Словото Божие – пророческото слово, вдъхновено от Духа Светаго далеч преди да се изпълнят тези събития.

Редица от пророците, говорейки за Месия, изрично споменават, че Той ще бъде убит, като пострада доброволно за греховете на народа. Свети пророк Исайя ясно говори за Неговата смърт, но и за живота след смъртта, казвайки: а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка (Ис. 53:10).

От книгата на св. пророк Йона Господ дава такъв пример – както Йона беше три дни в утробата на кита, така и Син Човечески ще бъде три дни в утробата на земята и ще възкръсне (срв. Мат. 12:40).

В Символа на вярата изповядваме: „Възкръсна в третия ден според Писанията“ – това е точен цитат от посланието на св. апостол Павел, където той цитира, че Христос възкръсна, според Писанията (срв. I Кор. 15:4).

За неверието в тези истини Господ упрекна апостолите, казвайки: О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? (Лук. 24:25-26).Виждаме, колко далече е от мисълта на апостолите, дори когато Господ им е говорил, като ги подготвял дълго време, преди да пострада, казвайки: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне (Марк. 10:33-34). Тези думи им се показали необичайни – къде се е чуло и видяло човек да възкръсне? Затова апостолите изживяват много голяма агония, когато виждат Господ да умира на Кръста.

Отначало изплашени, без дръзновение и надежда, без дух, но в същия този град Иерусалим, след петдесет дни, апостолите се обличат със сила отгоре, за да могат вече смело да възвестяват и проповядват Възкръсналия Христос“.

За благодатния живот, донесен от Господ Иисус Христос, патриарх Даниил сподели:

„Духовният живот е благодатен живот в Светия Дух, Източник на живота. Не е по човешките сили да бъде измислено Възкресението, проповядвано по цялата земя и за свидетелството за него мъчениците да страдат без озлобление, изпълнени с мир, изпълнени с този благодатен живот. По човешки това не е възможно, защото Възкресението е дело Божие.

Силата свише, с която светите апостоли се облякоха (срв. Лука 24:49) и вкусиха от божествения живот – това е, което и ние в светата Православна църква получаваме, и чрез този живот можем смело да засвидетелстваме във всяка неделна служба молитвата: „Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, който Едничък е безгрешен“. Как сме видели Възкресението Христово? – именно чрез благодатния живот, който сме получили в Светия купел като дар от Бога. Именно за този живот Господ Иисус Христос говореше: Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! (Лук. 12:49). Това е огънят, за който се казва, че Дух Светий, във вид на огнени езици, слезе и остана над апостолите, те се изпълниха с Него, и оттогава Дух Светий пребъдва в Църквата.

Ние можем да бъдем причастници на този живот единствено чрез вярата ни в Бога, защото без вяра не е възможно да угодим на Бога. Без вяра човек се подава на страха. Преди Своите страдания Господ се обърна към св. апостол Петър с думите: Аз се молих за теб, да не оскъднее вярата ти (Лук. 22:32). Нима първосвещениците не бяха видели възкресението на дъщерята на Иаир, нима не бяха чули за възкресението на Лазар, нима не бяха виждали изгонването на бесове – но за всичко намираха оправдание: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз (Мат. 9:34). Но ако и учениците Му се бяха поддали на такива лъжливи извинения, страхове и заплахи, кой щеше да чуе за Възкресението? Но силата Божия укрепява човека да не се страхува да изповяда истината, каквато и да е тя. С Божията помощ всичко е преодолимо.

Апостолите станаха свидетели, как Господ победи смъртта и всичко, което е в света. Затова св. апостол Павел казва: ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ (Рим. 8:38-39). Щом веднъж се изпълниха с тази благодатна сила и се утвърдиха във вярата, светите апостоли бяха готови да претърпят всичко, да устоят докрай и да свидетелстват за идването на Бога в плът, за Неговия живот и страдание, за изкупването на греховете на човеците, но и за Неговото възкресение и дара на Светия Дух“.

В края на словото си Негово Светейшество се обърна към вярващите с думите:

„Нека чрез обновен живот да ходим в заповедите, които Господ ни е оставил, да подражаваме на завещания ни пример и ние ще станем причастници на този нов благодатен живот, който Господ донесе. Тогава с искрени и пълни от радост сърца ще възвестяваме пред човеците непреходната, вечна и всепобедна истина – Христос Воскресе!“.

След проповедта децата от неделното училище при храма отправиха пасхален поздрав към Негово Светейшество. Председателят на църковното настоятелство благодари на патриарх Даниил за посещението и отслужването на светата Литургията за празника на храма, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

23.04.2025_10:02 | Източник: Българска патриаршия 22.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия