Новини от православна България

На Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден, светата Православна църква отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, и слизането на Спасителя в царството на тъмнината.

Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото Му било положено в гроба, а душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. Велика събота е свързана и с оплакването на Иисус Христос от Пресвета Богородица и жените-мироносици.

Сутринта на 19 април, Велика събота, когато вече се усеща пасхалната радост от избавлението и Възкресението, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в Пловдив беше отслужена вечерня със света Василиева литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението възглави Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп – първи викарий на митрополита.

С епископа съслужиха архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник и председател на храма, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, протойерей Ангел Ангелов, протойерей Евгени Михайлов, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Калоян Миндев и дякон Йордан Дойчев.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В този благодатен ден в храма дойдоха благочестиви християни, някои от които увенчаха подвига на своя пост със Светите Тайни Христови. При запяване на прокимена „Възкресни Господи” преди четенето на Светото Евангелие, тъмните великопостни одежди на духовниците, завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника и аналоите бяха заменени с пасхални като символ на триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

След като се преоблече в пасхални одежди, епископ Поликарп разпръсна цветя сред вярващите, които ги отнесоха за благословение по домовете си.

В края на богослужението първият викарий се обърна към боголюбивия народ с пастирско слово за Христовата победа и значението на Велика събота.

Белоградчишкият епископ Поликарп преподаде архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай на миряните, които се разотидоха с предчувствие за радост от Празника на празниците.

Снимки

19.04.2025_22:12 | Източник: Българска патриаршия 19.04.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

Вечерта на Велики петък в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи утреня с чина на Опело Христово – богослужебно последование, което се състои от погребални похвални песнопения, изпълнявани около светата Христова Плащаница.

В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреосвещенство митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Техни Високопреподобия архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия и архимандрит Василий – председател на катедралния храм, храмовото духовенство, заедно с йеродякон Вартоломей, протодякон Иван Петков, дякон Юлиян Периклиев и дякон Димитър Стефанов.

Сред голямото множество богомолен народ бяха Н.В. цар Симеон II, Н.Ц.В. княз Борис Търновски, Н.Ц.В. княз Белтран и Н.Ц.В. княз Симеон-Хасан.

След прочитане на канона на утренята духовенството застана около светата Плащаница, изобразяваща гроба Христов, и заедно с катедралния хор към „Св. вмчца Неделя“ с диригент проф. д-р протопсалт Мирослав Попсавов, антифонно изпя песнопенията от трите статии на Опелото.

В края на последованието, при траурен камбанен звън, духовенство и богомолен народ извършиха скръбна процесия, начело със светата Плащаница. При пеене на мертвеното „Святий Боже“ шествието бавно обиколи катедралния храм, като на три места бяха отправяни определени ектении. Когато процесията отново влезе в храма, под светата Плащаницата минаха всички вярващи, след което тя бе положена върху светия Престол в олтара.

Негово Светейшество произнесе слово за значението на Велики петък в живота на християните и за величието на Христовата саможертва:

„Страшен е този ден – съдът на човека над Бога. За всички благодеяния, с които Господ обсипа човешкия род, отговорът на иудейските първосвещеници и началници беше такъв – омраза, несправедливост, неправеден съд, разпятие и смърт. Но такъв е отговорът и на всички човеци, които днес се отнасят с безразличие към Бога, като не осъзнават каква повреда и каква беда е нанесъл грехът на човешката природа.

Ако ние живеем без вярата в Бога и не сме Му верни; ако само външно спазваме някаква обредност, но вътрешно, със сърце не Му служим, то ние бихме изпаднали в състоянието на онези, които предадоха Христа – не поради друго, а понеже такова е действието на греха. Грехът не може да търпи послушание към Божията воля, не може да понесе мисълта за Бога; той се изразява в постоянно противене, гордост, както у причинителя на смъртта – дявола, така и у всички онези, на които е успял да притъпи вниманието и да ги води по своята воля.

Всички сме поразени от греха. И за всеки един, за да ни изцели, Господ дойде и пострада. Ако вникнем внимателно, ще видим, че при Кръста Христов беше само Майката Иисусова – Света Богородица и възлюбеният ученик Христов – св. Йоан Богослов; само те, които бяха вкусили божествената любов и бяха разбрали, че няма сила, която да ги отдели нея – както св. апостол Павел казва: ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия (Рим. 8:38-39). Те бяха познали тази любов и от нищо не се страхуваха. В този момент те стояха там, където е мястото на всеки един от нас – при Кръста Христов, където Господ извоюва нашето изкупление от греха и ни даде възможност да живеем чист, непорочен, богоугоден и богоподобен живот.

Колкото и да се опитваме да говорим за тези събития, с нищо не можем да изразим и да се доближим до тяхната дълбочина. Но ето, църковните песнопения ни предават дълбочината на чувствата, на осъзнаването и разбирането на съдържанието на това велико събитие.

Можем ли да си представим човек да се погрижи за погребението на своя Господ? Песнописците ни описват духовното състояние, мислите и словата, с които св. Йосиф пристъпва към това велико дело така: „Ти който се обличаш със светлина като с дреха, когато слънцето Те видя на Кръста, се скри. А аз, с какви ръце да Те докосна, като гледам Твоето тяло бездиханно, непогребано? С какви ръце ще се докосна до Теб? С каква плащаница ще Те обвия? Как да възпея и оплача Твоето погребение? Но славя Господи Твоето страдание!“ [1].

Немеем пред великата жертва, която Господ извърши за нашето спасение. Но когато я приемем с благодарност, със сърдечна прослава и възприемем благодатта и живота, който Господ Иисус Христос донесе, тогава ще започнем да прозираме, да вникваме, да съзерцаваме и да осъзнаваме във възможната степен величието на саможертвата, която Господ извърши; тогава ще започнем да се смиряваме и нашите чувства и мисли, които непрекъснато извират от сърцето и ума, ще започнат да стихват“.

В края на словото си Негово Светейшество се обърна към присъстващия народ с думите:

„Нека и ние възприемем този благосърдечен плач, да проявим усилия да стихнат мислите, които разпиляват нашето съзнание, да се успокоят в Бога. Бог е извършил за нас велико дело, нека го приемем с благодарност, за да влязат Христовият мир, благодат и радост в нашите сърца. Да усетим, че освен непрекъснатия метеж на мислите, вниманието, на душевните и телесните сили във всевъзможни неща, има и друг, духовен живот, който идва от Бога; истинският живот, който води и тече във вечен живот. Господ Иисус Христос дойде и пострада, за да ни даде този живот. Ако в нас няма мира и радостта, то да се запитаме в кого сме повярвали – в идола на своето „Аз“ ли, защото ако следваме егоистичните си желания, то грехът живее в нас.

Да се стараем да утихнат нашите мисли, да благодарим на Бога, да Го прославим и така да бъдем в подножието на Кръста, както казва Господ: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24) и където съм Аз, казва Господ, там ще бъде и моят служител“ (Йоан 12:26).

________________________________________

[1] „Йосиф и Никодим Те свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол – Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в благосърдечен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш (на Кръста), обгърна се с мрак. Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница? С какви надгробни песни да възпеем и оплачем Твоето погребение?

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

19.04.2025_22:06 | Източник: Българска патриаршия 19.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, ВСЕЧЕСТНИ

МОНАСИ И МОНАХИНИ, СКЪПИ ЕПАРХИОТИ,

В този свят ден, когато целият видим и невидим свят (из канона на Пасха) прославя Началника на живота и Победителя на смъртта Господ Иисус Христос, всесърдечно приветствам всички вас с пасхалния радостен поздрав:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Благата вест за Възкресението Христово победно звучи в нашите души и сърца, подбуждайки ни да въздадем хвала на Бога и Спасителя, който със смъртта Си смъртта победи и ни направи съпричастни към бъдещия вечен живот.

Отдавайки слава на този празник на празниците и тържество на тържествата, с особено духовно чувство си спомняме за изкупителния подвиг на Спасителя на света, за Неговите кръстни страдания и светло Възкресение. Пасха – това е самата същност и сърцевина на християнството! Това е победата, дарувана ни от Бога, Който прие човешката природа, и заради нас и нашето спасение, пострада „…дори до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:8).

Чрез Славното Христовото Възкресение християнинът получава възможността да се приобщи към благодатната сила, която „иде отгоре“ (Яков 1:17), за да живее според истината и заповедите на Бога: да бъде добър и милостив, честен и добронамерен в отношенията с хората, способен да споделя с тях и радост, и скръб. Само тогава, когато е ревностен изпълнител на Христовите повели, може да се нарече Христов приятел (срв. Йоан 15:14).

Възвестявайки вечните духовни ценности, светата Църква призовава своите чеда да бъдат пазители и да се отнасят внимателно към временните, но реални ценности на света: към природата, която ни заобикаля; към богатото културно наследство, създадено през вековете и завещано ни от нашите предшественици; към духовните съкровища и традиции на светата православна вяра. Затова е необходимо да се постараем да преобразим себе си и нашия вътрешен свят, да поддържаме хармонията и да се грижим за красотата на света около нас и там, където са били унищожени от зловредната човешка намеса, да ги възстановяваме.

Нека всеки, според възможностите си, да протегне ръка на ближния, да подкрепи намиращия се в беда и тъга, да помогне на живеещия в бедност и нищета. Нека отправим молитви към Бога да помири народите по света, да спре кръвопролитията и да дари мир.

Вярваме, че Възкръсналият Спасител няма да изостави Своите чеда и ще ни даде твърдост и мъжество да стоим непоклатимо във вярата и да вървим спасително по земния път, който ще ни отведе до обещания от „създание мира” (Мат. 13:35) вечен живот!

Като всесърдечно поздравявам всички вас, възлюбени братя и сестри, със светлия празник на Възкресението Христово, ви призовавам непрестанно да подражавате на истинските ученици на Спасителя, като бъдете добър пример и проповядвате съвършенството на Този, Който ни извика от тъмнината в Своята чудна светлина (1 Петр. 2:9), та през всички дни на живота си да свидетелстваме с делата си за непреходната сила и вярност на пасхалните живителни думи:

ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ ГОСПОД!

Пасха

С обич във Възкръсналия Спасител Иисус Христос,

† Врачански митрополит Григорий

19.04.2025_22:02 | Източник: Българска патриаршия 19.04.2025 |
Автор: Врачанска митрополия

Всяка година в най-скръбния ден от човешката история Светата Православна Църква отправя надгробния си плач над своя Господ. На 18 април, Велики Петък, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи последованието на Опело Христово в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив.

С владиката съслужиха: Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Калоян Миндев и дякон Йордан Дойчев.

Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина“ с диригент г-жа Росица Димова.

След изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото. Сърцата на присъстващите усетиха радостната печал от саможертвата на Христос, Комуто се наложи да претърпи страдания и смърт, за да изкупи човека от властта на смъртта.

Сред присъстващите бяха: кметът на Пловдив г-н Костадин Димитров, военният представител на началника на отбраната във Военните комитети на НАТО и ЕС ген.-лейт. Явор Матеев със съпругата си зам.-външният министър г-жа Невяна Митева, архонтът г-н Георги Гергов със съпругата си г-жа Вили Гергова, г-н Вакрил Запрянов – ктитор на храмове, зам.-ректорът на Духовната академия доц. Димитър Добрев, г-н Радомир Чолаков – началник на кабинета на митрополита, бившият кмет на Пловдив г-н Здравко Димитров, полк. Николай Драгинов – началник на отдел „Административен“ в Съвместното командване на специалните операции, държавни и общински служители, общественици.

Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към народа с вдъхновено слово за страданията на нашия Спасител и Господ.

С траурно шествие около храма, придружено от печалния звън на църковните камбани, процесията пренесе светата Плащаница, както някога пренесоха и положиха в нов гроб нашия Спасител. При завръщането си в храма всички присъстващи целунаха Плащаницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

Снимки

19.04.2025_21:56 | Източник: Българска патриаршия 19.04.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

На 18 април вечерта Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Опело Христово в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. С него съслужиха отците при храма с председател иконом Стефан Николов.

На Велика събота светата Църква възпоменава погребението на Господа и слизането Му в ада. На утренята, която се извършва на Велики петък вечерта, се изпяват трите статии на „опелото Христово“. Накрая, след тържествена лития около храма, се четат пророчеството на Иезекиил (Иез. 37:1–14), където прозвучаха радостта от възкресението, апостолът, който говори за Христа, нашата Пасха, и евангелието, което ни спомня за запечатването на гроба от юдеите. Вечернята и Василиевата Литургия, които сега се извършват в събута сутринта, имат напълно възкресен характер, защото са част от древното пасхално бдение, прехвърлени за удобство в събота сутринта. Така завършва Великата седмица и „Пасха ставросимон“, за да почне „Пасха анастасимон“.[1]

„Сбъднало се това, заради което Бог станал човек, заради което Синът Божи станал син човешки: сбъднала се кръстната смърт на Спасителя. В последните дни от Своя земен живот Господ бил оставен сам пред лицето на Своите ненавистници, пред лицето на страданията и смъртта. Той изпил до дъно тази чаша, която била приготвена за Него, и преживял най-страшното, което може да се случи на човека – самота и изоставеност“ – отбеляза в словото си митрополит Йоан.

Той допълни, че Спасителят е „бил сам в Гетсимания, защото учениците Му заспали крепък сън. Той бил сам пред съда на първосвещениците, сам на разпита на Ирод, сам пред съда на Пилат, защото учениците Му се разбягали от страх. Той бил сам, когато вървял към Голгота: случаен минувач, а не любим ученик, Му помогнал да носи кръста. Той бил сам на кръста, сам умирал, изоставен от всички“.

„На кръста Иисус извикал към Своя Отец: „Боже Мой, Боже Мой! Защо Си Ме оставил?“ (Мат. 27:46). В този вик се вместила болката на цялото човечество и на всеки човек – болката на всеки, който чувства, че е сам и изоставен от Бога. Понеже е страшно да си изоставен от близки и приятели, но още по-страшно е, когато ти се струва, че Бог те е напуснал, когато непреодолима стена е застанала между тебе и Бога и Той сякаш не те чува, не те вижда, не те забелязва“, изтъкна още Негово Високопреосвещенство.

В заключение Архиереят каза: „В страх и трепет, в мълчание и благоговение покланяйки се на светия гроб Иисусов, да поблагодарим на Господ за това, че Той е станал самотен, за да не бъдем ние самотни, бил изоставен, за да не бъдем ние изоставени, преминал през оскърбления и поругания, клевета и унижение, страдания и смърт, за да почувстваме във всяко наше страдание, че ние не сме сами, но Сам Спасителят е „с нас до свършека на света“ (вж. Мат. 28:20). Амин“.

Фотогалерия.

[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 88.

19.04.2025_21:52 | Източник: Българска патриаршия 19.04.2025 |
Автор: Варненска и Великопреславска митрополия

На 18 април, Велики Петък, Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений отслужи последованието на Опело Христово в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас.

В съслужение с митрополита бяха архимандрит Димитрий – протосингел на Св. митрополия и архиерейски наместник на Бургаска духовна околия, ст. ик. Севастиян Йорданов – епархийски духовен надзорник, ст. ик. Петър Василев – председател на катедралния храм, прот. Игнатий Ойков и прот. Яни Янев, патриаршеският протодякон Александр Нешев, митрополитските дякони Владимир Рогачев и Атанасий Костадинов.

След изпяването на канона духовниците, клиросните певци под диригентството на ик. Атанасий Чулаков и смесеният хор “Херувим” с диригент г-н Илиян Маринов изпяха, редувайки се, трите статии на Христовото Опело.

В края на богослужебното последование с траурно шествие около храма под звъна на църковните камбани бе изнесена Христовата плащаница и целият богомолен народ, следвайки своя архиерей и духовниците, които я носеха, обиколи храма. Така символично бе изпълнено траурното шествие с Тялото Господне. При завръщането си в храма всички присъстващи целунаха светата Плащаница, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.

Митрополит Арсений се обърна към всички присъстващи със слово за страданията на нашия Спасител и Господ.

Снимки

19.04.2025_21:45 | Източник: Българска патриаршия 18.04.2025 |
Автор: Сливенска митрополия

Велика събота от Страстната седмица е днес. Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за починалия на кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение.

В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.

На днешния ден, който е последен от седмицата по еврейския календар и затова e ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“.

Само жените около Света Богородица не падали духом: подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след „съботната почивка“ да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта „в първия ден на седмицата“ те „много рано“, още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. Днес вярващите казват молитвените слова: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!“.

19.04.2025_07:32 | Източник: БТА 19.04.2025 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На Велики петък, когато светата Църква възпоменава светите Христови страдания – несправедливия съд, поругването и бичуването, разпването Му на Кръста, смъртта и погребението на Христос, в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи Царски часове и Вечерня с изнасяне на светата Плащаница.

В съслужение с патриарх Даниил бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – председател на митрополитския катедрален храм, свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей, дякон Юлиян Периклиев и дякон Димитър Стефанов.

Песнопенията бяха изпълнени от свещенство и църковни певци под ръководството на ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.

Молитвено участие в богослужението взе множество богомолен народ, съпреживявайки скръбта на Христовите спасителни страдания и кръстна смърт.

По време на вечернята, при пеенето на тропара „Благообразный Иосиф…“^[1], Плащаницата бе снета от светия Престол, изнесена от олтара и с лития около светия Кръст бе положена в центъра на храма, възпоменавайки обвиването на Христа в плащаница и полагането Му в гроба.

В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за значението на Велики петък в живота на християните:

„Няма по-печален и страшен ден от този, в който човеците осъдиха и разпнаха своя Бог и Създател. За всички благодеяния, които Той дарува на човешкия род, присъдата бе злоба, омраза, ненавист, несправедливост, неправеден съд, разпятие и смърт. Но във всичко, което Господ Иисус Христос претърпя за нашето спасение, виждаме Неговата безгранична любов към човеците. Тогава, когато у целия човешки род, който Го предаде, не бе останала капка вяра, доблест, страх Божий, Той понасяше всичко, търпеше забиването на гвоздеите в Своите ръце и се молеше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лука 23:34).

Единородният Божий Син дойде, стана Човек и докрай остана с любовта си към човеците. Цялата злоба на света се разби и съкруши в Неговото смиреномъдрие и човеколюбие.

Затова, като виждаме от какво бедствие ни е избавил Господ и ни е дал възможност да не бъдем колебливи, както бяха апостолите тогава, нека се утвърждаваме в истината, нека не оставаме със злобата и завистта, която имаха Неговите мъчители, но напротив – да ги преодоляваме, защото истината Христова възсия. След Кръста дойде Възкресението.

Нека днес, като православни християни, да не се срамуваме да изповядваме вярата си. Мнозина се притесняват да се прекръстят на обществено място; да не разберат колегите им в работата, че постят, че ходят редовно на църква и водят християнски начин на живот. Няма нищо срамно в това човек да вижда своите грешки и да се кае, да търси от Бога помощ и да се утвърждава в истината. В света има толкова предавания и дебати, в които хора осмиват, отричат Бога, като продължават с немощните си сили да Му се противят, опитват отново да Го „разпват“ и да скрият истината за Него, да „запечатат гроба“ – но истината Божия се не връзва (срв. 2 Тим. 2:9).

Нека на днешния ден всичко притихне, нека останем при Кръста Христов, да размислим и видим какво е претърпял Господ за нас и така да почувстваме силата на Кръста, силата на доблестта да изповядваме вярата си в Христа, да живеем като християни. По този начин и ние в своя живот ще преодоляваме част от онази злоба, която се изля върху Господа и ще чувстваме в себе си живителните сили на Разпнатия, но и Възкръсналия в третия ден Христос.

Божието благословение да бъде върху всички нас!“

^[1] Благообразный Иосиф с древа снем Пречистое Тело Твое, плащаницею чистою обвив и благоуханьми, во гробе нове покрыв положи (тропар, глас 2-ри)

Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК

18.04.2025_21:26 | Източник: Българска патриаршия 18.04.2025 |
Автор: Софийска митрополия

Велики Петък е най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки християнин в едно с цялото творение съпреживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение за вечен живот.

На 18 април, Велики Петък, сутринта в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в Пловдив се извърши за последен път последованието на Царските часове, следвани от Вечерня. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави богослужението.

С Владиката съслужиха: Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник и председател на храма, архимандрит Петър – клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Калоян Миндев и дякон Йордан Дойчев.

Песнопенията изпълниха с благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и духовенството.

След просителната ектения на Вечернята при пеенето на стиховната стихира “Егда от древа” свещенослужителите изнесоха от св. Олтар светата Плащаница, изобразяваща погребението на Христос, която бе положена в центъра на храма, подобаващо украсена с кувуклия, изобразяваща гроба Господен.

В края на последованието Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към присъстващите със слово за страданията и самотата на Господа.

През целия ден стотици миряни, подредени в дълги опашки, преминаха да се поклонят пред Христа – предал Себе си на кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и отвори пред нас пътя към спасение.

С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, миряните пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло, изобразено на плащаницата. След това се навеждаха и преминаваха под издигнатото място, изразявайки своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя и отнасяха цвете в дома си с надеждата за приближаващото Възкресение.

Снимки

18.04.2025_21:21 | Източник: Българска патриаршия 18.04.2025 |
Автор: Пловдивска митрополия

Велики петък е най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки православен християнин в едно с цялото творение съпреживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да станем съпричастни на Неговото славно Възкресение за вечен живот.

На Велики Петък в катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Солунски” в град Сливен се извърши последованието на Царските часове, след което се отслужи Вечерня, възглавена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.

С Владиката съслужиха: ст. ик. Евгений Янакиев – председател на катедралния храм, ик. Панайот Сотиров – духовен надзорник, прот. Серафим Бармуков и митрополитските дякони Владимир Рогачев и Емилиян Борисов.

След просителната ектения на Вечернята при пеенето на стиховната стихира „Егда от древа” свещенослужителите изнесоха от св. Олтар Плащаница, изобразяваща погребението на Христос, която бе положена в центъра на храма върху украсена кувуклия, изобразяваща гроба Господен.

В края на службата митрополит Арсений се обърна към присъстващите християни със слово, посветено на Христовото Разпятие.

С цветя в ръце като на погребение на скъп близък, вярващите християни пристъпваха с молитва към издигнатия гроб на Христовото Тяло, изобразено на плащаницата.

Снимки

18.04.2025_21:17 | Източник: Българска патриаршия 18.04.2025 |
Автор: Сливенска митрополия