Новини от православна България

Християните Гурий и Самон живели в град Едеса, Сирия. По време на гонението срещу последователите на Христос, започнато от източния император Диоклетиан, те били принуждавани да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества, сред които се числял и императорът. Но те решително отказали, защото не можели да се откажат от светлината и да се върнат в мрака на идолослужението. Били подложени на изтезания, които мъчениците храбро понесли и не се огънали. Затова накрая били обезглавени, за да бъдат сплашени останалите християни в града.

След няколко години при източния император Ликиний, също в Едеса, пострадал и християнинът Авив. Ликиний през 313 г. подписал Медиоланския едикт за свобода на християнството, но заради съперничество със съимператора си Константин Велики започнал да подкрепя езичеството. Дори възстановил държавния култ към Юпитер, т.е. към своята личност, а за това християните отново били преследвани. Тогава и Авив заплатил с живота си своята преданост към вярата в Иисус Христос, като след много мъчения бил изгорен на клада.

Преподобният Паисий Величковски бил роден в Полтава (днешна Украйна) и живял през XVIII век. В юношеските си години постъпил в манастир в родния край. После отишъл в Молдова, а оттам заминал за Атон, където останал 15 години. Изучил добре гръцки език и превел много светоотечески текстове на църковнославянски, с което ги направил достъпни за славяните. Усвоил и молитвеното правило на исихастите, което пренесъл в руските земи. Върнал се в Молдова, подвизавал се в манастира Нямц, продължил да пише и превежда. Сред трудовете му е и преводът на Добротолюбието, настолна книга на монасите. Множество негови ученици подражавали на светия му живот. Упокоил се през 1794 г.

15.11.2024_07:20 | Източник: БТА 15.11.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

Свети Филип бил един от дванадесетте ученици на Иисус Христос. Родом бил от град Витсаида в Галилея, на северния бряг на Генисаретското езеро, откъдето били и братята Андрей и Петър. Сам Господ го призовал за Свой ученик, а после Филип довел и Натанаил, наричан още Вартоломей. В евангелията се среща няколко пъти името му. А след изпращането на апостолите на проповед сред народите, Филип проповядвал Христовото благовестие и умрял мъченически в град Йерапол, Сирия.

Свети Григорий Палама е виден православен богослов от XIV век, развил учението за божествените енергии и за исихазма. Той се родил в Цариград от родители, които избягали от Мала Азия заради настъпването на османските турци и се приютили в столицата на империята. Баща му бил дворцов служител и Григорий получил много добро образование. Императорът искал да го вземе на държавна служба, но той предпочел да отиде и да стане монах в Света гора. Там се запознал с молитвения живот на монасите и особено на исихастите. А когато се появил еретикът Варлаам Калабриец, който имал влияние и върху тогавашния патриарх, Григорий оборил учението му и така привлякъл вниманието на цялото Православие.

На голям църковен събор учението на Григорий за божествените енергии било прието, а той бил назначен за Солунски архиепископ. И на този пост продължил да твори, като оставил много богословски трудове, запазени до наши дни. Високо ценен за богословските му познания, той бил извикан в Цариград да реши един спор, но по пътя османците го пленили и искали да го продадат в робство. Светителят използвал възможността да разговаря и дори да спори с мюсюлманите по въпроси на вярата. След година пленничество бил откупен от християни и се върнал в Солун, но скоро след това починал на 14 ноември 1359 г.

14.11.2024_07:04 | Източник: БТА 14.11.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

На 6 ноември 2024 г. се навършиха 12 години от мирната кончина на дълбокопочитания и обичан от всички нас, чедата на БПЦ – БП, и от всички негови събратя по целия православен свят, приснопаметен патриарх Максим.

В желанието да се пази жив споменът за него, да може и днес да се докосваме до светлата му личност с поклон към величието на неговата скромност и благоразумност, които го изведоха до светителската благородност на светите първойерарси на Православната църква, Светият Синод на БПЦ – БП благослови издаването на пореден четвърти том на сборника с негови слова „На Господнята нива“.

Книгата бе представена на ХХII Седмица на православната книга във Варна на 6 ноември, деня на отшествието му.

Първите три тома са подготвени и издадени още приживе на блаженопочившия патриарх Максим, като последният излиза през вече далечната 1986 г. И сега, почти четиридесет години по-късно,  по повод 110-годишнината от неговото рождение – 29 октомври 1914 г., се издава настоящият сборник с материали.

Сборникът стана възможен благодарение на инициативата на служителите при патриаршеския кабинет и техните усилия по събирането и възпроизвеждането на патриаршеските слова, които през годините са били съхранявани по различни начини, в зависимост от техниката на съответното време. С не по-малка отдаденост по тяхното дигитализиране работиха и членове от екипа на Синодално издателство.

Разбира се, различното време и години на написването на тези слова, бяха особено предизвикателство за редакторския екип. В смисъл, че те трябваше стилистично да се оформят и жанрово да се подредят по години, съгласно тяхната насоченост. Запазвайки, доколкото е възможно, реда на предшестващите томове, разделите в този четвърти том са 10.

В сборника са включени слова, произнесени в преломния период между две епохи 1986 – 2001 г. На читателя са предложени подбрани послания, приветствия, изказвания, доклади и други слова на приснопаметния ни първосветител, изявяващи топлата му грижа за духовното съграждане на кораба на светата ни Църква, въпреки приливите и отливите на разбуненото житейско море. Разнообразните му слова изявяват личното му благодатно и благоплодно патриаршеско служение, учат на великото търпение, което му бе така присъщо, учат на уважение към другия, към достойния принос в работата на всеки един.

Чрез настоящия сборник с негови отечески слова можем да се докоснем до личността на най-многолетно първенствуващия отценачалник – в примера на миротворството му, в повика на обединението, който яви родината ни България като средоточие на всеправославното разбирателство, прострял ръцете на своята великокръстна молитва на Изток и на Запад, на Север и на Юг.

Изданието към момента е с меки корици, вещо и красиво, художествено оформено по раздели. Предстои издаването на този том с твърди корици за широко разпространение. Надяваме се той да стопли сърца и да ги приведе към онзи надсветовен мир, който струеше от благословения живот и словата на неговия автор.

А. Христова

14.11.2024_06:31 | Източник: Българска патриаршия 13.11.2024 |
Автор: Българска патриаршия

Свети Йоан е един от най-видните отци и учители на Църквата. Роден е в град Антиохия, Сирия, през 347 г. Баща му бил висш военен, но починал рано и Йоан бил отгледан от майка си Антуса, образована жена и примерна християнка. Тя го възпитала в християнската вяра и нравственост. Йоан имал блестящ ум и се образовал отлично в Антиохия, а после и в Атина заедно с приятеля си свети Василий Велики.

Като завършил обучението си, Йоан се върнал в Антиохия и първо живял пет години като подвижник в пустинята, където в молитва и пост изучавал Свещеното Писание. През 381 г., на 34 години, се върнал в Антиохия и бил ръкоположен за дякон, после и за свещеник. По време на своето служение той развил всичките си духовни дарби, пламенна ревност и невиждано красноречие в проповедите, заради което получил прозвището Златоуст. Той дълбоко вълнувал душите на слушателите си и ги възпитавал във вярата и нравствеността. Тази негова слава достигнала до царстващия град и с гласа на клира, и на императора през 397 г. бил избран за архиепископ. И на високия пост свети Йоан останал строг подвижник и проникновен тълкувател на Светото Писание. Запазени са стотици негови проповеди, записани от скорописци. Негови са и текстовете на светата Златоустова литургия, която и сега се отслужва най-често.

По време на своето архиепископство свети Йоан бил неумолим изобличител на всяка незаконност и порок. Но това му създало големи врагове, сред които била и самата императрица Евдоксия. Тя успяла да го свали и прогони от столицата. Това решение обаче толкова разгневило народа, че самата Евдоксия се принудила да го възстанови като архиепископ. Но малко по-късно тя успяла отново да го заточи на изток и по пътя след много премеждия, и страдания той починал през 407 г.

13.11.2024_07:08 | Източник: БТА 13.11.2024 07:00 |
Автор: Проф. Иван Желев

В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с научен форум беше отбелязана 10-годишнината от установяването на сътрудничество между най-голямата образователна институция у нас и Зографската св. обител. През 2014 г. университетът и българският манастир на Света Гора подписват договор за сътрудничество, плод на което става Зографската научно-изследователска библиотека в СУ. В научния форум „Зографската научноизследователска библиотека – 10 години по-късно“ взеха участие учени старобългаристи, които участват в обработването и разчитането на ръкописите, съхранявани в Зографския манастир.

 

Форумът продължи два дни и представи работата на отделните екипи и учени, чиито проекти са свързани със Зографската св. обител. Научната конференция беше придружена с изложба и прожекция на филмите „Градината на Богородица“ и „„Кодът на Паисий“.

Конференцията бе открита от проф. д-р Андрей Бояджиев, ръководител на Катедра „Кирилометодиевистика“ във Факултета по славянски филологии. Той припомни, че инициативата е започнала от една идея през 2009 г., когато четирима души посетили Зографската св. обител с предложение да се започне дигитализация на културното наследство на Зографския манастир и по-специално на славянските ръкописи. До 2013 г. са били заснети всички славянски ръкописи. „Тогава възниква и идеята да се направи една „Зографска стая“ по образеца на „Хилендарската стая“ в САЩ, където да започнем да събираме дигиталните образи, а по-късно и от други сбирки по света. Сега тази сбирка наброява около 800 ръкописа“, каза проф. Бояджиев.Йеромонах Атанасий от Зографската света обител поздрави събралите се учени и заяви, че преди десет години е започнала обща мисия, която по замисъл е била задълбочаване на научното познание, както и придобиване на една по-широка църковна култура, поне що се отнася до стари книжнини, които неизбежно са свързани с нашето християнско минало. Той изрази задоволството си, че ръкописите се използват толкова много и допълни, че това означава, че има интерес към тях и тази мисия има бъдеще.Постепенно към сбирката със зографски ръкописи на Зографската научно-изследователска библиотека към СУ са добавени дигитализирани ръкописни материали от страната и чужбина – от Ватикана, Франция, Румъния и много други. Последните допълнения са ръкописните сбирки от библиотеките в Казанлък и Елена. Днес в Зографската научноизследователска библиотека има над 700 дигитализирани ръкописа, чиито оригинали се съхраняват в 14 манастира, музеи и библиотеки, но повече от половината са ръкописи, съхранявани в Зографския манастир – 450 кодекса.

Снимки: СУ

12.11.2024_16:40 | Източник: Двери на Православието 12.11.2024 |
Автор: Двери на Православието

Софийска света митрополия представя на зрителите поредния епизод на предаването „Стълба към Небето“ в YouTube канала на „Епархийски глас ТВ“. Можете да го гледате във видеото по-долу.

В първата част на програмата представяме слово на Агатополския епископ Йеротей за празника Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили.

След това разглеждаме притчата за Добрия самарянин, която прозвуча в литургийното Евангелие през изминалата нeделя, заедно с иконом Методи Корчев, предстоятел на храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в столичния район „Връбница“.

А накрая посрещаме в студиото Надежда Панайотова – един от организаторите и водещ на Третия фестивал на православното творчество „Премъдрост Божия“ (11 – 13 ноември).

Предаването „Стълба към небето“ може да гледате и в телевизионния ефир на Канал 3 в нeделя след 10:30 ч. и да го слушате по радио „Епархийски глас“ в понеделник и сряда от 13:30 ч.

12.11.2024_16:15 | Източник: Българска патриаршия 12.11.2024 |
Автор: Софийска митрополия

Негово Светейшество Българският патриарх Даниил присъства на официалното първо заседание на новия 51-ви парламент на Република България. Той бе придружен от главния секретар на Св. Синод преосвещения Мелнишки епископ Герасим.

Заедно с предстоятеля на БПЦ в парламента присъстваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният премиер Димитър Главчев и министрите от служебното правителство, представители на другите вероизповедания в страната, евродепутати, представители на институции и на дипломатическия корпус.

Пред медиите преди началото на тържественото заседание патриарх Даниил каза: „Молим се за покаяние, Бог да даде покаяние на всички ни и тогава нещата ще потръгнат“.

12.11.2024_16:10 | Източник: Българска патриаршия 11.11.2024 |
Автор: Българска патриаршия

На 11 ноември светата Православна църква чества паметта на светите мъченици Мина, Виктор и Викентий. По случай празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, възглави архиерейската света Литургия в пловдивския храм „Свети първовърховни апостоли Петър и Павел“, където по традиция всяка година на този ден се събират християните, за да отдадат почит на св. Мина и да се поклонят на иконата с чудотворния му образ, съхраняваща се в този храм.

В съслужение с епископа бяха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храма, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Виктор Христев, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев. Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Храмът се изпълни с десетки благочестиви християни, дошли да почетат египетския воин св. вмчк Мина, да попросят неговото благодатно небесно застъпничество и да се поклонят с вяра и благоговение на чудотворната му икона. Те съучастваха молитвено в благодатта на светата Литургия, изповядаха спасителната Христова вяра и с едно сърце казаха Господнята молитва „Отче наш…“.

В края на богослужението Белоградчишкият епископ Поликарп произнесе вдъхновено слово за живота на светия великомъченик Мина. Накрая първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Снимки

12.11.2024_16:06 | Източник: Българска патриаршия 11.11.2024 |
Автор: Пловдивска митрополия

На 10 ноември 2024 г., нeделя, храмът „Св. Архангел Михаил“ в живописното село Огоя, община Своге, Софийска духовна околия, се изпълни с вярващи, дошли да вземат молитвено участие в тържествената патриаршеска Литургия по повод обновлението на храма.

Празничното богослужение и предхождащият чин на обновление бяха предстоявани от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил в съслужение с Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийска света митрополия, протойерей Росен Андонов – председател на храма и свещенство от духовната околия, както и йеродякон Вартоломей.

Празничните неделни песнопения бяха изпълнени от сборна група псалти, ръководени от д-р Андрей Касабов, които допринесоха за тържественото и молитвено настроение на множеството богомолци. След чина на обновление на храма бе извършен и чинът по пострижение за четци и певци върху един от енориашите.

След отслужването на Литургията Негово Светейшество обърна внимание на поуките от възкресното (неделното) евангелско четиво за милостивия самарянин:

„Няма човек, който да не си е задавал въпроса за смисъла на човешкия живот и да не е имал силното желание да не умираме, но да живеем вечно. Свещеното Писание ни свидетелства, че сме родени не за тление, но за живот вечен. Когато възлюбим Бога с цялото си сърце, душа, сили и разум; когато отговорим на Божията любов и имаме общение с Бога, Който пръв ни даде пример за това как да обичаме – то това на практика е вечният живот, нашето съединение с Живота.

Всички хора, създадени по Божий образ и подобие, имат еднаква стойност за Бога и са призвани към Божествено достойнство – да станат синове и дъщери Божии. Господ желае да се спасят всички човеци, понеже всички произлизаме от първосъздадения Адам и сме призвани да се завърнем при Бога. Господ толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, така че всякой, който вярва в Него да не погине, но да има живот вечен. Затова, ако действително желаем да бъдем причастници на вечния живот, то следва да бъдем причастници на божествената любов. Бог е Любов и затова ни е дал заповед: „Възлюби ближния си като себе си“. Днешната притча ни е позната, но можем да съдим по своята съвест дали душата ни е изпълнена с любов – към ближния, в семействата, между съпрузите, между деца и родители, между родители и техните възрастни родители.

Обърне ли се човек от каквато и да е развала на греха, Бог може да очисти душата му така, че там да не остане нищо, което да води към грях – от себелюбието, омразата, завистта, злобата, така че действително в нашето сърце да укрепва тази любов, с която Бог ни обича. Трябва да се доверим на Бога и да го помолим да ни даде онази любов, която ни е заповядал да имаме. Така, с Божията помощ, малко по малко ще се освободим от отчуждението, ще усетим физическото и духовното родство, ще получим сили да проявяваме подобна на Божията любов. Постъпвайки така, ще видим и живота Христов, а благодатта ще започне да изпълва нашето сърцето; ще бъдем причастници на този живот, защото Господ е казал, че е дошъл, за да имаме живот, и то в изобилие – още тук, на земята“.

„Ние не можем да изградим справедливо общество и да постигнем благосъстояние на всички членове в обществото, ако човек първо не се погрижи да промени злобата и греха вътре в себе си, да се изцелят духовните му рани; вместо себелюбие и егоизъм да обитава любовта към Бога и към ближния. Докато грехът действа в нас, ние се страхуваме от човеците, подозираме ги, мразим; ако се считаме за нещо повече от останалите, как ще постигнем справедливост, когато лъжата действа в самите нас?“, подчерта патриарх Даниил.

Той посочи важността от грижата на вярващите за храма и отправи благодарност към председателя – протойерей Росен Андонов:

„На днешния ден имаме радостта да извършим обновлението на храма, посветен на св. Архангел Михаил, където човек изпросва Божията милост и благословение, а по време на светата Литургия се извършва най-важното Тайнство, в което приемаме животворящите Христови Тяло и Кръв. Храмът сплотява всички нас в едно голямо семейство, което е Църквата, и в храма можем да проявяваме на практика най-голямата заповед за любов към ближния, която Господ ни е дал. Макар селата да са останали с малко хора, отношението ни към светинята може да обнови и запустяващите села. Когато в душата няма запустение и човек не търси своето, не роптае, но се труди благочестно, тогава Божието благословение не закъснява“.

Председателят на храма „Св. Архангел Михаил“ отправи сърдечни благодарности на всички, които са се потрудили обновлението да се реализира и сподели накратко как това е станало. В знак на благодарност протойерей Росен Андонов отправи покана към Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за по-чести посещения в този китен край на епархията.

Храмът е обявен за културен паметник с писмо от 28 януари 1982 г. В района на селото са известни и два средновековни манастира, които също имат статут на културни паметници – „Свети Пантелеймон“ и „Света Троица“. Извори на памет са и съществуващите и до днес късноантични и византийски крепости, надгробните могили и останки от римски пътища в местността „Огойско градище“.

12.11.2024_09:44 | Източник: Българска патриаршия 11.11.2024 |
Автор: Софийска митрополия

На 10 ноември, 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений извърши чин на обновление след ремонта на храм „Св. Архангел Михаил“ в с. Желю Войвода, Сливенска духовна околия и възглави архиерейската света Литургия. В съслужение с архиерея бяха ст. ик. Николай Клюнков – архиерейски наместник на Тополовградска духовна околия, ик. Панайот Сотиров – епархийски духовен надзорник, прот. Ангел Ангелов – духовен надзорник на Пловдивска света митрополия, ик. Йордан Димитров – председател на храма, свещеници от епархията и пловдивският митрополитски протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни пловдивският митрополитски хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

В празничния възкресен ден богомолният народ изпълни новообновения храм, всички те с едно сърце и едни уста казаха Господнята молитва „Отче наш…“. На светата Литургия молитвено присъстваха кметът на Община Сливен г-н Стефан Радев, областният управител на Област Сливен г-н Чавдар Божурски, кметът на с. Желю Войвода – г-н Стоян Генов, народни представители, кметове и зам.-кметове.

В края на Литургията митрополит Арсений се обърна към Божия народ със слово, посветено на литургийното евангелско четиво. След словото владиката подари икони с образа на Света Богородица и Библии на кмета на с. Желю Войвода и на майсторите, които обновиха храма. Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

Снимки от светата Литургия

12.11.2024_09:39 | Източник: Българска патриаршия 10.11.2024 |
Автор: Сливенска митрополия